Vol. 7, No. 18, February 2011

Table of Contents:

To Our Readers

Challenges to Cyber Security and the Draft of National Security Strategy of Bulgaria
Zlatogor Minchev & Iliya Nalbantov

Live Questions Related to the Project of Purchasing Bulgarian Armed Forces Multirole Fighter
Venelin Georgiev

Модел за изследване на стратегическото мислене, база за съвместни действия
 Петър Моллов

Проектът на Стратегия за национална сигурност в контекста на противодействието на тероризма
 Борислава Братанова

Модернизация и/или превъоръжаване. Инвестиционната политика в отбраната в контекста на проекта на Стратегията за национална сигурност
Георги Цветков

 To Our Readers

This is the 18th issue of the Security Focus and Security Sector Watch Newsletter. It opens the Bulgarian debate related to the different aspects of the modernization and rearmerment of Bulgarian Armed Forces taking into account the security sector governance issues and some recent documents bound to the process: the White Book of Defence, the Draft of the National Security Strategy of Bulgaria and the Republic of Bulgaria’s Armed Forces’ Development Plan. All these documents have been accepted in accordance with the official approval of the New NATO's Strategic Concept for the next 10 years time horizon up to 2020.  We believe that in this way a  better understanding for the security sector transformation and governance in its wider context will be achieved.

From the publishers

 Challenges to Cyber Security and the Draft of National Security Strategy of Bulgaria

Zlatogor Minchev^* & Iliya Nalbantov^*

The acquisition of Bell helicopters and the new Battlefield C2 System (PIKIS) are two good examples that can be given as a provisional start of the Bulgarian Armed Forces rearmament and modernization with new NATO weapon systems and equipment.

The delayed purchasing of new French corvettes due to global economic crisis influence and defence budget limitations, despite the political commitment of state institutions and the forthcoming acquisition of a new multirole fighter open a number of issues related to the rearmament policy, conducted by former, present and future Bulgarian governments.

However this topic can not be considered independently from the upcoming engagements of Bulgaria as a participant in the process of building elements of NATO missile defence shield in EU territory and the country (current and future) expenditure forces participation in conflict hot spots marked in the new White Book of Defence, the Draft of the National Security Strategy of Bulgaria and the Republic of Bulgaria’s Armed Forces’ Development Plan all accepted at the end of 2010 taking into account the officially approved in Lisboa New NATO's Strategic Concept.

More over the new 21st information century ICT development opened new threats to the mankind – the information in itself and the opened anonymous access of its sharing via Internet. Today the institution and individual privacy becomes more and more arguable in respect to the development of phenomena like: P2P technology, VoIP, instant messaging, social networks, multimedia sharing, content generation machines and the augmenting interconnectivity amongst them that is currently encompassed and with the progressing Web 3.0 technology. Here it should be noted and the raised smartphones, mobile computers and tablets everyday usage together with an increasing number of Wi-Fi hot spots access points and Gbits communication bandwidths.

All these have opened the pithos of information technologies influence to the global discontent with visible at the end of 2010 and the beginning of 2011 socio-political effects (e.g. WikiLeaks and Facebook recent influence to North Africa (Tunisia & Egypt), Middle East, Europe and North America). This in combination with the terrorism and the global economic crisis makes the task for achieving todays’ world cyber space 'secure' almost unsolvable.

Considering cyber security we should also take a note and to the cyber war phenomena (offensive and defensive capabilities development), critical infrastructure protection and the democratic challenges to its governance all revealed in DCAF Horizon 2015 project.

Regarding these we should mark the Estonian and Georgian cyber wars related to Distributed Denial of Service, the Stuxnet invasion to nuclear power plant in Bushehr (Iran) and the botnets attacks related to WikiLeaks and credit card websites.

So, what could we do for a positive added value to all this?

An intuitive and simple but rather utopic and difficult for practical realization answer is: 'being one step ahead of the bad guys', i.e. 'being proactive'.

One possible solution of this are the academic activities related to EU Network of Excellence on System Security (SySSec) and the Future Internet Assembly (FIA) in Ghent, Belgium where Bulgaria is already actively participating together with other European countries.

Apart of these, ENISA, EDA, ACT Cyber Defence Framework, and some other NATO activities like: Cooperative Cyber Defence Centre of Excellence (in Tallin, Estonia) annual exercises and conferences and NC3A Multinational Cyber Defence Program are giving also a broader outline of the importance of future broader Allied cyber security.

Considering Bulgaria we should not omit some acivities related to MoI ('Cyber Crime Section' web portal) and the joint non-governmental recent actions of AOR 'Atlantic' and Communication and Information Specialists Association including Official proposal to the government bodies for development of Cyber Security National Strategy and Plan for its realization including the establishment of a national body for control and coordination in the area of cyber security.

Thus, the political dimension of the modernization and rearmerment related to the Draft of the National Security Strategy and the security and defence policy of the country are getting more and more obvious considering the cyber security aspects, though planned being full operational in 2021 (according to the current Republic of Bulgaria’s Armed Forces’ Development Plan). In fact this strategic task related to national security requires a wide spectrum of integrated security sector, public, private and scientific resources involvement connected also to both short- and long- term armed forces modernization programs taking into account the rapid technological development, the socio-cultural effects of the information society and democratic values of EU and NATO.

^*Associate Professor Dr. Zlatogor Minchev is the IT Director of George C. Marshall Associations – Bulgaria, Director Cyber Security & IT at AOR ‘Atlantic’ Control Board, Director of the Joint Training Simulation and Analysis Center (at the Institute of ICT - Bulgarian Academy of Sciences) and Associate Professor at the Institute of Mathematics and Informatics, OR Department, Bulgarian Academy of Sciences.

 *Iliya Nalbantov is the Program Director of George C. Marshall Associations – Bulgaria.

 Live Questions Related to the Project of Purchasing Bulgarian Armed Forces Multirole Fighter

Venelin Georgiev^*

No matter the way to be defined, the national security remains a generally recognized value, a major priority and a significant interests, which needs to be guaranteed and defended. Guaranteeing national security among other things requires the maintenance and development of appropriate in quality and sufficient quantity set of defense capabilities that are relevant to the current existing threats and the vulnerability of our country to these threats. Defending national security is related to the implementation of active and effective internal and external common policy, particularly national security policy that gives our country a position and role as a neighbor and partner consuming, but also generating security on the national territory, in the region of European and Euro-Atlantic community.

On this basis, a private, but significant issues related to building capacity to guarantee national security, in the context of allied security, is the purchase of multirole aircraft for the needs of Bulgarian Armed Forces (BGAF) in accordance with the new Republic of Bulgaria’s Armed Forces’ Development Plan accepted at the end of 2010. The significance of this investment project, measured by the expected effects, the amount of necessary financial resources and the associated investment risk is among the reasons in the public sphere and the media to run various discussions, to ask different questions and to hear different views of politicians, professionals, experts and citizens[1]. Unfortunately much of these discussions have been narrow in scope and browsing individual nuances of a  such complex issue, that is the question of the meaning, content, technology and cost and use of multirole aircraft for BGAF. As examples of questions on the content of such discussions may be indicated: whether multirole aircraft to be new or ‘second hand’, whether to purchase 12 or 18 pieces, if preferred manufacturer to be Company X or Company Y, etc.

Finding a rational, analytical justified, resource support and effective solution for such a big and complex issue requires entry system built and structured basis, but also attract a wide range of proven experts and specialists from various institutions to carry out necessary tests, evaluations, analysis and forecasting in the interest of the final management decision. Attempts to create such a structured basis for discussion on the issue of multirole aircraft to the BGAF should take into account the existence of different thematic areas, different hierarchical levels and different perspectives that need to be simultaneously considered and balanced when formulating the investment decision. Examples of related subject areas may be referred to the political, professional, expert, legal, investment, innovation, social and other fields. Arguments in the definition of thematic areas and plug the questions (and respectively also the answer) associated with the investment project for the purchase of multirole aircraft for the BGAF can be easily identified. Definitely it should be noted that an investment project of this scale is an important tool not only for domestic but also for foreign policy. As such it should be used in the best possible way to reap the dividends related to political, economic and social fields. The opinions of those who discussed in a policy are in different directions, but that does not mean that those comments and questions should not be analyzed while looking for possible balanced response[2].

Among the community of professionals, i.e. people who will operate and maintain multirole aircraft, also run a discussion in the focus of which are the issues on the need to acquire multirole aircraft that will allow the Bulgarian pilots to continue their preparation and execution of missions and associated tasks (e.g. Air Policing). In this area, opinions are characterized by a higher degree of unification and better focusing[3].

Discussion on the expert level, i.e. between experts from different fields is the most pragmatic and devoid of emotions and perhaps precisely because of these reasons remain in the background. However, all should be clear that the expert position is based on the use of science and analytical models and methods, making it highly independent and unaffected by emotions and personal preferences. This is particularly true for expert assessment and analysis of the economic rationality of various alternatives for multirole aircraft taking into account the financial constraints arising from the limited defense budget[4].

The legal discussion on the acquisition of multirole aircraft for the BGAF is related to the adopted amendments to the Law on Bulgarian Defense and Armed Forces, under which the decision to launch the investment project in defense of this scale is in powers of the National Assembly. And the question here is if a parliamentary institution has sufficient capacity to carry out qualitative and scientifically based assessments and analysis of alternatives for investments in defense, on which to decide receiving approval from all classes who take the treatment and are associated with the outcome of investment project. In the absence of sufficient analytical potential, as quality and quantity, the question becomes what are the opportunities to Parliament to deal with its new major responsibilities. One possible approach in these circumstances is to be awarded a project by independent organizations (e.g. research institutes with a capacity for strategic management of defense) to develop appropriate procedures for assessment and analysis of investment projects and the other approach is outsourcing the analytical work of external independent organization (outside of institutions in defense) and use the results when making the final investment decision. No matter which of the two approaches will be selected, the selection process must be on time, i.e. not to reach the familiar situation for last moment decisions taking of high importance without analytical, scientific justification that would certainly rise doubts about the lack of transparency and corruption risk.

Implemented appropriately an investment project, as proposed acquisition of multirole aircraft for the BGAF, would be a noticeable measure of innovative features both as a product, process and organizational innovation. Product, because there will be a new type of aircraft with options for solving a wide range of tasks related to national security. Process, because the processes to operate and maintain the new type of multirole aircraft, based on technical condition will be new to the same processes applied to the currently used aircraft in which a guiding principle (and problem) is in operation, based on the resource. Organizational, because with the introducing of the new type of multirole aircraft would probably require a change in the organizational structure of units (squadrons) involved in its operation, maintenance and repair. Depending on the chosen solution, the project of purchasing multirole aircraft for the BGAF may have characteristics of marketing innovation, as if it comes to understanding the usefulness of the joint (as an example: with Romania) acquisition and exploitation of the appropriate type multirole aircraft[5]. The advantages of such a decision are varied: from sharing the financing and risk to the use of economies of scale that would give advantages to buyers in negotiating the terms of the transaction.

We should not underestimate and the social aspect of buying a multirole aircraft for the simple reason that the creditors of the investment project will be citizens through their taxes. This at least requires the investment decision to ensure an adequate return in the form of effects related to national security to justify and convince taxpayers to accept such an alternative to spending their financial resources.

 *Associate Professor Dr. Venelin Georgiev works at the Centre for Security and Defense Management, at the Institute of ICT – Bulgarian Academy of Sciences. His professional experience and interests are related to the systems of aircrafts maintenance, program defense resource management, defense acquisition and risk management.

 Модел за изследване на стратегическото мислене, база за съвместни действия

Петър Моллов^*

 „Стратегическото мислене е подход за правене на стратегически оценки, създаване на визии и търсене на пътища за изграждане на по-добро бъдеще за нас и за другите”.[1] Нарасналите сложност, скорост и неопределеност на развитието в съвременния свят[2] увеличават изискванията към стратегическото мислене. Фокусът се премества от „какво да се мисли” към „как да се мисли”[3], от „резултата” към „начина”, по който е получен този резултат. Често използваните модели на стратегическо мислене се оказват или безрезултатни или с отрицателен резултат.

 Целта на настоящата публикация е да представи възможен модел на обществените отношения, изграден на основата на общоприети истини, позволяващ онагледяване и  изследване на стратегическото мислене в съвременните условия.

 За постигането на тази цел, на основата на практическия опит се приемат за верни очевидни истини - аксиоми[4]. Тези истини се обозначават с образни знаци, на които условно се прехвърлят свойства и взаимоотношения, наблюдавани в обществото на Република България. Така на основата на аксиомите, приетите условности и образни знаци чрез логически разсъждения се изгражда модел. Този модел наподобява процесите целеполагане и управление на държавата по значително опростен начин, но с достатъчна за изследването степен степен на достоверност.

 Общи данни за модела

 Цел

 Целта на модела е онагледяване на връзки и взаимоотношения в обществото, позволяващо изследване на някои от предизвикателствата пред стратегическото мислене в съвременните условия.

 Задачи

 Моделът решава следните основни задачи:

 - определяне местото на стратегическото мислене в системата на целеполагане и управление на държавата;

 -  определяне на някои от основните връзки на нивата на целеполагане и управлението на държавата;

 -  отчитане влиянието на някои основните фактори на съвременната среда върху стратегическото мислене;

 - определяне на някои от основните предизвикателства пред стратегическото мислене в съвременни условия.

 Моделът е построен на основата на три аксиоматични допускания и една лема.

  Аксиоматични допускания

  На основата на опита и наблюдението на обществото се приемат за верни следните три аксиоми:

  ИНДИВИД

  Индивидът е най-малкият елемент на обществото. Обществото е изградено от индивиди (Фиг 1);

  СРЕДА

  Индивидите съществуват в среда. Средата е всичко, което е извън индивида (в това число и другите индивиди) (Фиг. 2) ;

  ДЕЙСТВИЕ

  Индивидите и средата могат да си влияят един на друг посредством действия (Фиг. 3): индивид среда; индивид индивид; среда среда.

  Действията биват материални и ментални. Всяко действие се характеризира с (Фиг. 4):

  ПОСОКА - посоката на действието на индивида се определя от неговите интереси и ценности;

  МОЩНОСТ – мощността на действията на индивида се определя от неговата мотивация (вътрешна потребност или принуда), способности и средата.

  Лема: Промяна - в резултат на действието се получава промяна на средата или индивида. Без действие няма промяна. Посоката на промяната зависи от посоката и мощността на действията.

  Ограничения на модела

  С цел прехвърляне на модела само тези свойства и отношения на обществото, които ни интересуват за изследване на стратегическото мислене, при построяването на модела са въведни следните по-основни ограничения:

  - моделът отчита част от връзките и взаимоотношенията в обществото, свързани с целеполагане, управление и изпълнение;

  - моделът отчита логически причинно-следствени връзки, свързани основно с изпълнителната власт, без другите власти;

  - средата се разглежда като цяло. Промяната на основните характеристики (фактори – влияещи върху стратегическото мислене) на средата се вземат на готово от други вторични източници;

  - на този етап се моделират основно националните взаимоотношения (не многонационални), въпреки че моделът позволява отчитане влиянието на външни фактори.

  Същност на модела

  Словесният модел се състои от две взаимосвързани части целеполагане и управление.

  Целеполагане

  Целта на целеполагането е да се определи посоката, в която обществото желае и може да си позволи да се развива. Наблюдението на обществото показва, че индивидите (хората ) съществуват в заобикалящата ги среда ().

  Те въздействат върху нея и средата въздейства върху тях. Посоката на действията ( ) на отделните индивиди  е различна и се определя от техните интереси и ценности (Фиг. 5).

  Въпреки различията си индивидите се групират на основата на общи интереси и ценности в отделни групи (Фиг. 6). Средата и отделните групи също могат да бъдат разглеждани като система от системи със съответните вътрешни и външни взаимоотношения (но това не е предмет на настоящата публикация).

  С течение на времето оформените групи осъзнават и формулират своите ценности и интереси като общи (Фиг. 7).

  В повечето случаи общите интереси на различните групи се представляват и защитават от политически партии или граждански движения (Фиг. 8).

  Политическите партии (гражанските движения) са съвкупност от индивиди, проявяващи по-голяма активност и произтичащи от групата по-общи интереси. Тези партии разработват предизборни програми, в които обобщават и формулират официално общите интереси и ценности, общите цели и разработват общата политика за тяхното постигане. Трябва да се отчита, че и партиите, и техните централи, и лидери са част от обществото и се намират в почти същата среда, която задължително трябва да се изследва и отчита. Различните партии представляват обикновено различни общи интереси и преследват различни цели. Партиите изграждат органи за своето управление (партийни централи, партийни организации и др.), които пък излъчват партийни лидери (Фиг. 9).

  Партията (коалицията) спечелила изборите – получава право да създаде правителство, което по презумпция използва предоставената му власт и ресурсите на държавата за задоволяване на интересите и ценностите на избралата го група от индивиди. Обикновено отговорността се поема от лидера на партията спечелила изборите в ролята му на министър-председател. В демократичните общества е заложен принципът на разделение на властите (изпълнителна, съдебна и зконодателна (последните две не са предмет на модела)). Действията на управляващите се контролират и коригират от опозиционни партии и гражданско общество.

  Управление

  Целта на управлението е чрез използване на лостовете на властта, в рамките на правно-нормативните норми да убеди или да принуди (ако се налага) индивидите да действат в една широка, но относително обща посока към задоволяване на обществените интереси и ценности, но най-вече тези на групата спечелила изборите (Фиг. 10).

  Министър председателят е отговорен (в правно-нормативните и ресурсови рамки) за управлението на страната.  Исторически, системата за управление на страната се е оформила на четири нива: политическо, стратегическо, оперативно и тактическо (изпълнителско). Задоволяването на интересите и ценностите може да се постигне чрез целенасочени действия на преобладаваща част от индивидите на обществото, на всичките четири нива.

  Политическо ниво

  Политиката би трябвало да бъде разработена преди изборите. Въпреки това след вземане на властта се налага преглед на реалното състояние на държавата, конкретизиране и постоянно актуализиране на политиката с фокус на целите и приоритетите. Тук се извършват политически дейности. Те би трябвало да са организирани в стройна функционална система и да представляват непрекъснат процес на политически изследвания и анализи. Този процес се извършва от подръководството на елита на политическата партия (политическите централи) и с участието на привлечени експерти (структури) с използване на държавната администрация. Резултатът от този процес е политика[5] и политически указания. Добрата политика – създава условия за разработване на добри стратегии документи и указания. Важно е да се отчита, че политиката е необходимо, но не  достатъчно условие за постигане на целите на управлението (целите на самата политика).  Дейностите на това ниво са от изключителна важност, но не са свързани с непосредствено задоволяване на интересите и ценностите.

  Стратегическо ниво

  „Стратегическото ниво определя концепциите и начините за използване на властта, ресурсите и средствата, с които разполага държавата за нейното управлението в различни условия и географски местности за постигане на целите (ends) на държавната политика.”[6] Стратегическото ниво осигурява връзката между политическото и оперативното ниво на управление[7]. Тук се извършват стратегически действия (неполитически – необходима е обективна висококвалифицирана експертиза, която се изгражда трудно и изисква дългогодишно целенасочено обучение, подготовка и разностранен опит). Стратегическите действия трябва да бъдат организирани в стройна функционална система и да осигуряват непрекъснат процес на стратегическа работа. Този процес трябва се извършва от високо подготвени индивиди (стратези, експерти), специализирани държавни структури и организации, разполагащи с необходимата информация, знания и умения за стратегическо мислене. Резултат на този процес са стратегическии документи и указания. Добрите стратегически документи – създават условия за разработване на добри оперативни документи. Важно е да се отчита, че стратегическите документи и указания са необходимо, но не достатъчно условие за постигане на целите на политиката. Дейностите на това ниво са от изключителна важност, но не са свързани с непосредствено задоволяване на интересите и ценностите.

  Оперативно ниво

  Оперативното ниво осигурява връзката между стратегическото и тактическото ниво на управление. Тук се извършват оперативни дейности. Те би трябвало да са организирани в стройна функционална система и да представляват непрекъснат процес на оперативна работа. Този процес трябва да се извършва от високо подготвени индивиди, специализирани държавни структури, разполагащи с необходимата информация, знания и умения за мислене (необходима е система от концепции, доктрини, ръководства и т. н.). Резултатите на този процес са оперативни документи и указания. Добрите оперативни документи създават условия за разработване на добри тактически документи. Важно е да се отчита, че оперативните документи и указания са необходимо, но не  достатъчно условие за постигане на целите на политиката. Дейностите на това ниво са от изключителна важност, но не са свързани с непосредствено задоволяване на интересите и ценностите.

  Тактическо ниво

  Тактическото ниво осигурява връзката между оперативното и непосредствения изпълнител – индивида. Тук се управляват изпълнителски дейности. Те би трябвало да са организирани в стройна функционална система и да представляват непрекъснат процес на изпълнителска работа, насочена към изпълнение на конкретни задачи. Дейностите на това ниво са свързани с непосредствено задоволяване на интересите и ценностите. При добро функциониране на горните нива, тези дейности са насочени в една сравнително обща посока, водят до ефективно, ефикасно развитие и просперитет на обществото.

  Мотивацията на действията на индивидите се формира на основата на вътрешна убеденост (основаваща се на осъзнати интереси и ценности) и/или на принуда (Фиг. 11). Отношението между вътрешната убеденост и принудата на различните нива на управление е различна. На по-високите нива преобладава вътрешната убеденост, а на по-нискте принудата. Тъй като по презумпция интересите и ценностите на таткическото ниво са изключително разнообразни и значително разнопосочни (често противоположни), то за насочването им в общата посока се налага в по-голяма степен използването на контрол и принуда.

Връзка между целеполагане, управление и изпъление.

  При свързването на описаните логически процеси в едно се получава следния – условен, образно-знаков, логически  модел (Фиг. 12).

  Основната идея заложена в модела е, че непосредственото задоволяване на интересите и ценностите на обществото се извършва чрез действията на най-ниското тактическо ниво.

  На всички нива над него също се извършват действия  – но те са предназначени да насочват действията на по-ниските нива в желаната обща посока и да създават по-добри условия за дейностите на най-ниското ниво. Те създават политически, стратегически и оперативни продукти. Тези действия са необходими, но не и достатъчни за постигане на политическите цели.

  Място на стратегическото мислене в цикъла на управляемата промяна

  Всяка управляема промяна задължително се предхожда от задълбочен мисловен процес. Тя е продукт на предварително добре обмислени, целенасочени дествия. От теорията за стратегическото мислене е известно, че то свързва политическото и оперативното мислене (Фиг. 13).

  Заедно с останалите нива на мислене осигурява условия за целенасочено протичане на процесите целеполагане, управление и изпълнение. То е необходимо, но не и достатъчно условие за постигане на  желаната промяна. Промяната може да се извърши само с действие. Прекъсването дори на едно от нивата, води до прекъсване на целенасочената, управляема промяна.

  Политическото мислене осигурява непосредствената връзка между интересите и ценностите на индивида, и най-общите политически цели, и виждания за тяхното постигане.

  „Стратегическото мислене е подход за правене на стратегически оценки, създаване на визии и търсене на пътища за изграждане на по-добро бъдеще”.

  Оперативното мислене осигурява основните принципи, подходи и методи за разработване на възможни варианти на действия на тактическо ниво.

  Тактическото мислене  осигурява връзката на конкретното действие в конкретната средата с непосредственото задоволяване на конкретните интереси и ценности на индивида.

  Колкото връзката между нивата на мислене е по-здрава, толкова тактическите дйствия са по-адекватни.

    Място на стратегическото мислене в целеполагането и управлението

  Стратегическото мислене е повече от реакция на ежедневни или дългосрочни възможности, реалности и проблеми. То е проактивно. Може да се прилага по всяко време,  на всяко ниво[8] (Фиг. 14).

  Логическото изследване на този простичък модел потвърждава, че мисленето, в това число и стратегическото мислене се извършва на всички нива (политическо, стратегическо, оперативно и тактическо). Разликата е обаче, че на различните нива има различно съдържание и се получават различни резултати (продукти). На политическо ниво се извършват действия за получаване на политически продукти – политически решения, указания, политики и др. На стратегическо ниво се извършват действия за разработване на стратегии, стратегически решения, указания и др. На оперативно ниво се разработват доктрини, оперативни решения, оперативни указания и др. На тактическо ниво се разработват тактики, техники, процедури и др. за извършване на конкретни действия в конкретни условия за задовляване на непосредствените интереси и ценности на индививидите. Индивидите на най-ниското тактическо ниво също трабва да умеят да мислят стратегически.

  Това, което може би ще изненада някои от четящите настоящата статия е, че другите видове мислене също се прилагат на всички нива на процесите целеполагане и управление. Политиците също трябва да мислят стратегически, оперативно и тактически. За извършването на целенасочени, управляеми, политически действия също е необходимо да се прилагат стратегии, принципи, тактики, техники и процедури. Само така може да се получат необходимите политически резултати. Посоченото се отнася за всияко от четирите нива на модела.

  Заключение

  Предложеният модел може да се използва, както за изследване влиянието на различни фактори върху стратегическото мислене, така и в учебния процес за обяснение и онагледяване на същността и мястото на стратегическото мислене в системата на обществените отношения. Моделът позволява разкриване на причините за важни процеси и явления в обществения живот, което е предпоставка за набелязване на рационални мерки за тяхното управление в желаната посока. Моделът е използван във факултет “Национална сигурност и отбрана” на Военна академия “Г. С. Раковски” за изследване на предизвикателствата пред стратегическото мислене в съвременните условия. Резултатите от изследването са представени в основния доклад на годишната научна конференция на факултета за 2010 година.[9]

 *полк. доц. д-р Петър Моллов е преподавател във факултет „Национална сигурност и отбрана” на Военна академия „Георги С. Раковски”.

Проектът на Стратегия за национална сигурност в контекста на

противодействието на тероризма

 Борислава Братанова^*

През последните девет години след, 11-ти септември 2001г., много се писа и говори по темата за тероризма, причините за неговото възникване и какво трябва да се направи, за да се ограничи в реално обозрими граници. Тук няма да се повтарят аргументи и тези, които вероятно са добре известни, а не малка част от академичната и експетната общност е дала и своя принос за тяхното формулиране в проекта на Стратегията за национална сигурност на Република България.

Подробно няма да се разглеждат присъствието и подхода към тероризма като глобална заплаха в проекта, тъй като, защото те отговарят на най-съвременните тенденции и виждания в противодействието на тероризма, както и на множество утвърдени европейски управленски практики в тази област.

Това което прави интересен проекта на Стратегияга са три ключови акцента, които могат да бъдат отчетени като пряко свързани с противодействието на тероризма не само в настоящия момент, но до голяма степен, и в бъдеще:

1. Антропоцентичното разбиране за продукта "национална сигурност".

2. Холистичният подход към споменатия продукт "национална сигурност".

3. Стремежът към постигане на съвременна управляемост на усилията, в това число на усилията по противодействие на тероризма.

Независимо от това кое определение за тероризъм ще приложим, безспорно е, че ужасяващия социален отзвук от това да отнемеш живот, особено на много хора едновремеменно, е една от най-желаните последици за терористите. Колкото по-разрушителен е атентатът (като брой жертви или тяхната обществена значимост), толкова по-голямо място ще намери в медиите, респективно толкова по-популярна ще стане каузата им. Логично, този вид „популярност” води след себе си желанието да се привлече още по-голямо обществено внимание чрез планиране и извършване на все по-мащабни, координирани и разрушителни атентати, които, по правило водят до:

• Подриване на доверието в способността на държавата да защити своите граждани;

• Изравнена теоретична възможност всеки гражданин да стане жертва на терористичен акт, което създава субективното усещане на индивида за ниско ниво на "индивидуална сигурност".

Ето защо, залегналото в проекта желание да се създадат и поддържат гаранции за "защитеността на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнство", само по себе си е крайна цел на всяка програма по противодействие на тероризма. Фактът, че нивото на индивидуална сигурност на всеки гражданин е залегнало като критерий за ефективността на Националната система за сигурност (НСС) като цяло, е силен фактор противодействащ на статистически унифицираната терористичната заплаха за всеки член на обществото.

Втора, много интересна характеристика на проекта за „Стратегия за национална сигурност” е холистичният подход към създаването, устойчивото предоставяне и оптимизиране на продукта "национална сигурност". По отношение на противодействието на тероризма, холистичният подход е формулиран най-кратко в препоръките на ООН от 2006г. за глобална стратегия в тази област. Подходът препоръчва комбинирано приложение на превантивни и защитни мерки за недопускане на терористични атентати в краткосрочен план и намаляване на мотивацията и социалната подкрепа за тероризма в дългосрочен план.

Проектът на "Стратегия за национална сигурност" се вмества в холистичната рамка на ООН, но добавя систематичност и институционален подход характерни за подхода на ЕС през последните пет години, вероятно в следствие на поуките от атентатите в Мадрид и Лондон. Тази систематичност гарантира, не само че всички необходими елементи за генерирането на продукта "национална сигурност" са представени, но и че от тях се очаква да функционират като интегрирани части на единен механизъм, при който не са оставени "бели полета" и е избегнато дублирането на функции.

Проекция на този подход е разбирането, че следва да се създаде, поддържа и оптимизира система за национална сигурност, която да е в състояние да поддържа оперативна съвместимост с ЕС и НАТО, като в рамките на тази система ще се създаде и функционира националната разузнавателна общност.

По отношение на противодействието на тероризма, съществуването на гореспоменатите структури би дало възможност за по-успешно прилагане на съвременното разбиране за противодействие на тероризма като локални действия (например на територията само на една държава) осъществявани в условията на глобална подкрепа (от всички заинтересовани страни).

Трета и изключително ценна характеристика на проекта е желанието за постигане на съвременна управляемост на усилията. Това желание отразява не само разбирането, че всяка стратегия има ограничен период на валидност, след което се налага нейната актуализация или изготвянето на нова, но осъзнаването, че реалностите на нашето съвремие налагат да си служим с отворени, гъвкави модели и маханизми, които лесно могат да се адаптират към почти ежедневното пренареждане на приоритетите.

Положително впечатление прави, че проектът предлага целево ориентирана стратегия в унисон с тенденциите на ХХI век, като ресурсното осигуряване е пропорционално на заложените цели. По отношение на противодействието на тероризма, подобна ориентация дава възможност не само за по-ефикасно използване на наличния ресурс, но и за своевременно въвеждане в практиката на нови, целево и проблемно ориентирани методики (като Intelligence-led counter-terrorism), които отразяват натрупания опит и новите реалности в следвие на глобалните усилия в тази област.

Проектът демонстрира силно желание за създаване на отворена, ефективна и гъвкава системата за национална сигурност, която да позволява актуализация и оптимизация във времето. Тези параметри са изключително важни както за стратегическото, така и за тактическото противодействието на тероризма, тъй като е азбучна истина, че систематичния натиск върху определени групи и структури води до разпадането им на по-малки, трудно контролируеми и атакуеми формирования или изместването им от нови, по-малко познати или съвсем непознати структури. В този смисъл, цикълът на ефективното противодействие на тероризма изисква бърза и адкватна реакция от страна на лицата и структурите натоварени с тази задача, при постоянното пренареждане на приоритетите. Ето защо, възможността да функционираме в рамките на система, която поне теоретично, е достатъчно гъвкава за да отговори на потребностите на противодействието на тероризма е повече от добра новина.

На последно място ще бъде разгледано ситуирането на националната система за сигурност в условията на демократичен контрол. От гледна точка на демократичното развитие на Република България, както и настоящата й евро-атлантическа ориентация, този елемент присъства "по подразбиране".

В контекста на противодействието на тероризма, особено в контекста на двустранни и многостранни операции, е изключително важно да съществува механизъм гарантиращ не само спазването на правата и свободите на гражданите, но и справедливостта и безпристрастността на прилаганите, спрямо гражданите, мерки и процедури. Това е гаранция за легитимност и решаващ фактор за успешното наказателно преследване, особено в условията на международно сътрудничество.

Демократичният контрол е особено важен и в контекста на зачестилите в глобален аспект мнения, че противодействието на международния тероризъм става повод за системно ограничаване или нарушаване на граждански права, както в Европа и САЩ, така и в обществата, където се провеждат международни операции по неутрализиране на терористични структури.

Демократичният контрол е естествена гаранция за неутрализирането на опити за формиране на отрицателна обществена нагласа спрямо лицата и организациите ангажирани с противодействието на тероризма. Наличието на подобна обществена нагласа би могло да доведе до значително намаляване на капацитета за своевременно придобиване на оперативно интересна информация, а оттам ще повлияе негативно и върху качеството на разузнавателния продукт, както и върху ефективността на усилията по противодействие на тероризма като цяло.

Излизайки извън рамката на академичния дискурс, може да се отбележи, че в борбата за умовете и сърцата на гражданите, както и в борбата със собствената ни съвест, демократичният контрол е това, което формира убеждението и у двете страни, че всеки дава най-доброто, на което е способен за да живеем по-сигурно.

^*Борислава Братанова е докторант в Нов Български Университет и възпитаник на George C. Marshall European Center for Security Studies.

 Модернизация и/или превъоръжаване. Инвестиционната политика в отбраната в контекста на проекта на Стратегията за национална сигурност

Георги Цветков^*

1. НОВАТА ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА

България се намира в качествено ново състояние спрямо последното голямо трансформационно усилие в сектора за сигурност и отбрана, чийто плод беше приемането на страната в НАТО. Основите на процесът „От присъединяване към интеграция”, бяха поставени в движение, което предопредели непоследователността на Отбранителната политика през 2004-2010г.

Сега България трябва да оцени постигнатите резултати и да постави основите на дългосрочното развитие на сигурността и отбраната – Бялата книга, проектът на Стратегия за национална сигурност и Национална Отбранителна Стратегия са доказателство за поставеното начало.

И както винаги се случва, когато става въпрос за проекти за бъдещо развитие, в крайна сметка говорим за значителен обществен ресурс, който смятаме, че трябва да бъде инвестиран.

От там идва отговорността ни пред обществото тези ресурси да бъдат изразходвани стратегически, прозрачно, ефективно и съобразно националните интереси.

Това означава, че очакваните инвестиционни разходи в отбраната не следва да се разглеждат просто като реализиране на отделни модернизационни проекти, а като цялостна национална отбранителна инвестиционна политика.

2.ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОТБРАНИТЕЛНАТА ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА

Всеобхватния подход към инвестиционната политика в отбраната предполага отчитането на поне три типа изисквания към нейното извършване: военни, икономически и външнополитически

2.1. ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

Военните изисквания към инвестиционната политика по същество представляват плод на процеса на „Планиране на силите” – т.е. идентифициране на необходимите бъдещи способности и потребности(т.е. начини за придобиване на способности) на Въоръжените сили. Съвсем естествено, водещият мотив при извършване на инвестиционни разходи е, те да водят до придобиването на необходимите оперативни способности(НОС) на Въоръжените сили. Способностите от своя страна се определят на първо място, на основата на политическите очаквания за бъдещата роля на националната отбрана.

Допусканията относно характера на използването на българските въоръжени сили в обозримо бъдеще се основават на утвърдени в последните години възгледи, намерили място както в „Бялата книга за отбраната и въоръжените сили”, така и в проекта на СНС. Те могат да бъдат обобщени както следва:

Ø    Страната не е изправена пред опасността от военен конфликт с друга държава

Ø    Фокусът на отбраната се измества към колективната сигурност в рамките на НАТО

Ø    Защитата на националните интереси и заплахите за тях ще се осъществява извън националните граници

Ø    Неконвенционалните заплахи за сигурността са все по-значителни и представляват сериозно предизвикателство пред съвременните въоръжени сили

Тези допускания са основание за определяне на следните мисии на въоръжените сили, като към всяка от тях могат да се извлекат основните очаквани операции.

Мисия „Отбрана”

България не е заплашена от конвенционална война, която да води сама срещу друга държава, тъй като е поела пътя на мирни взаимоотношения със своите съседи, повечето от които са членове на НАТО и/или ЕС. Това не означава, че България е имунизирана от участие в мащабен военен конфликт.

НАТО също не е пряко заплашен от военно нападение, но дължи това свое състояние не на благоприятната среда, а на своята сила. Всеки потенциален противник е убеден, че ще претърпи решително поражение в конвенционална война[1]. Именно поради тази причина реалните заплахи сега са свързани с ОМУ и асиметрични действия. В момента, в който държавите от НАТО и по-специално САЩ не могат да победят решително всеки противник, такъв ще се появи. Това е причината колективната отбрана все още да е първостепенна задача на пакта.

По принцип участието в колективната отбрана става с пакета от т.нар. „декларирани сили”, които представляват приноса на всяка държава към съюза. Но България е  гранична (през Черно море и спрямо Сърбия) държава за НАТО[2]. Макар не пряко заплашени от военна агресия, ние се намираме в регион (Адриатическо-Каспийски), във връзка с който могат да настъпят сериозни предизвикателства пред Пакта. В този случай, както поради географската близост, така и поради стратегическите ни интереси (Сигурност, стабилност и свободна търговия в Адриатическо-Каспийския регион), не само би се наложило във взаимодействие със съюзниците да защитаваме морското и въздушното си пространство (включително от ракети с ОМУ), но и българските въоръжени сили да бъдат ангажирани в пълния си размер.

Мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност”

Операциите по поддържане на мира (мироналагащи или за стабилизация и реконструкция) целят да установят ред, стабилност и/или благоприятно настроени политически режими в определени (размирни) територии. Те включват поддържането на омиротворителни сили за дълъг период от време. Поддържането на мира може да прерасне в Операция по стабилизация и реконструкция (ОСР). Понякога тези операции се предхожда от такива за налагане на мир – по своя характер доближаващи се до конвенционална война. Както показва опитът от последните 20 години, често на омиротворителните сили се налага да противодействат на паравоенни (партизански и терористични) сили.

Българската армия може да бъде ангажирана в такива операции в широк географски обхват – от Екваториална и Северна Африка (по-вероятно в рамките на операция на ЕС) през Близкия Изток до Средна Азия (по-вероятно в рамките на НАТО или коалиция).

В ключовия за нашето развитие и сигурност регион – Адриатическо-Каспийския – в обозримо бъдеще най-вероятните операции на Въоръжените сили ще са с асиметричен характер.

Мисия „Принос към националната сигурност в мирно време”

Тази мисия на въоръжените сили има два основни възможни компонента – тероризъм или други посегателства срещу сигурността на гражданите и законовия ред в страната, както и подпомагане на гражданите при бедствия, аварии и катастрофи.

Приема се общата концепция, че въоръжените сили изпълняват своята трета основна мисия с наличните способности – т.е. с тези създадени, поддържани и развивани за изпълнение на първите две мисии.

·                     Контратероризъм

Въоръжените сили подпомагат дейността на специализираните организации, такива като МВР и ДАНС. При всички терористични заплахи стратегическото военно разузнаване („Военна информация”), както и НРС допринасят за изпълнение на мисията като част от националната система за ранно предупреждение. Оперативните сили на Армията, заедно с Военна полиция, силите на МВР вземат участие в противодействие или преодоляване на последствията от терористична дейност.

Ролята на Въоръжените сили не се реализира толкова в противодействие на „градския” тероризъм, колкото при терористични действия, насочени срещу обекти на критичната инфраструктура. Освен ефекта върху волята на гражданите, такива действия могат цялостно да дестабилизират страната. Неспособността на държавата да гарантира сигурността на обекти с международно значение (стратегическа транспортна инфраструктура, включително за пренос на нефт и газ) би могло да предизвика нежелана чуждестранна намеса.

·                     Подпомагане на гражданите при бедствия, аварии и катастрофи

В зависимост от степента на заплаха въоръжените сили биха могли да се включат с до всички сили на свое разположение.

От трите формулирани мисии произтичат няколко основни изисквания към способностите на Въоръжените сили.

Единствено мисията  Принос към националната сигурност в мирно време не предполага задължително действия в многонационална среда. Мисиите Отбрана и Подкрепа на международния мир и сигурност, които предявяват основните изисквания към ВС, по определение се извършват в многонационална среда. Няма предполагаем вариант за бъдещо използване на ВС, който да предполага поддържането на пакет сили, предназначен единствено за „национална употреба”.

Способността за използване зад граница на нашите сили не се отнася само до приноса на България към общите интереси и сигурност на държавите от НАТО и ЕС[3]. При необходимост от провеждане на операции в Адриатическо-Каспийския регион, България трябва да е в състояние да участва със значителни своите сили – интересите на страната трябва да бъдат защитени и ролята в региона  - установена и утвърдена.

Най-вероятните операции на ВС – такива по Стабилизация и реконструкция или Налагане на мир - предполагат противодействие на паравоенни сили. Способностите за асиметрични действия се изискват и от най- вероятните заплахи в критичния за нашите интереси регион – Адриатическо - Каспийския.

Освен това, като част от мисията Принос към националната сигурност в мирно време ВС допринасят за контратероризма на национална територия. Докато МВР и ДАНС разполагат с инструментариума за противодействие на терористичните мрежи в „градски условия” – такива каквито са познати от Западна Европа, то Армията следва да бъде използвана при появата на паравоенни групи, чиято основна цел би била критичната инфраструктура и които биха оперирали в гористо-планинските региони от страната. Силите на МВР могат да подпомагат изпълнението на тази роля, но не биха могли да я поемат – поради дефицит от способности. Компенсирането на тези недостатъци в рамките на МВР би било излишно дублиране на функции, структури и ресурси.

За да отговорят на изискванията произтичащи от мисиите и основните операции Въоръжените сили трябва:

Ø    Да са напълно оперативно съвместими със силите на съюзниците от НАТО

Ø    Да бъдат гъвкави и мобилни, което да позволява оперирането на основната част от тях в географския регион от Адриатическо до Каспийско море – основната зона на българските национална интереси

Ø    Да са в състояние успешно да провеждат асиметрични операции - най-вероятните бъдещи операции в региона от Западните Балкани до Афганистан

Удовлетворяването на тези изисквания предполага постигането на качествено ново равнище на Българските въоръжени сили в рамките на до 10.

Придобиването на необходимите оперативни способности е цялостен процес, обхващащ доктрината, организацията и подготовката на въоръжените сили, но най-големи разходи ще трябва да бъдат заделени за ново оборудване.

В рамките на 10-15 години въоръжените сили трябва цялостно да бъдат превъоръжени с оборудване позволяващо ефективното удовлетворяване едновременно на трите основни изисквания. Отвъд този период, т.е. след 2025г.военнополитическите изисквания могат да бъдат съвсем различни.

2.2. ИКОНОМИЧЕСКИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Значителният финансов ресурс (от порядъка на няколко милиарда лева) ще бъде отделен за отбранителни инвестиционни проекти в рамките на следващите до 10 години. България следва да се отнесе комплексно към изразходването на тези средства – т.е. не само с оглед на удовлетворяване на конкретни военни потребности, а вземайки предвид цялостния ефект върху българската икономика. С други думи – отбранителните разходи трябва да имат ефекта и на инвестиции в националната икономика.

Българската отбранителна индустрия няма капацитета да бъде основен доставчик за най-големите бъдещи инвестиционни проекти в отбраната. Причините са множество, но най-важните от тях са свързани с относително старите производствени съоръжения, липсата на капацитет за извършване на достатъчно инвестиции, ограниченото финансиране на изследователски и развойни дейности. Не трябва да се подминават и обективните ограничения произлизащи от историята и развитието на българската отбранителна индустрия и икономиката като цяло. Доставката на такива продукти като самолети, хеликоптери, бойни кораби и бронирани машини в най-добрия случай са били  реализирани с участието на българските предприятия, но основните производители винаги са били чуждестранни.

Следователно държавната политика по отношение на отбранителните инвестиции трябва да има по- комплексен характер. Лозунгът "купувайте българското"[4] в случая не е върши работа, а и не е оправдан от гледна точка на развитието на високотехнологичен и конкурентен отбранителен индустриален сектор.

Кои биха били основните насоки на българската отбранителна инвестиционна политика при това положение?

Българската икономика и в частност отбранителната индустрия страдат от липса на високи технологии и капитали. В този смисъл стремежът на българските правителства би следвало да бъде привличането на чуждестранни такива. Това е и декларирана от повече от 10 години политика, чийто изразител беше и провеждането на приватизацията на държавните предприятия. Извършването на мащабно превъоръжаване, на стойност от няколко милиарда лева със сигурност предизвиква интереса на водещите световни производители на оръжие. Обвързването на договорите за доставка на необходимото оборудване с инвестиции в българската отбранителна индустрия (и при възможност съвместно производство, включително чрез подизпълнители) е подходящ начин за привличане на нови технологии и свежи капитали. Ефектът от такава политика би се почувствал в цялата българска икономика, тъй като е известно, че в съвременните условия (и особено в рамките на по-малки държави) има тясно преплитане между гражданското и военното производство. Ефективното партньорство между държавата, чуждестранни оръжейни производители, българският оръжеен и граждански бизнес би позволило осъществяването на НИРД, чиито ефекти за българската икономика няма да се ограничи само до отбранителната индустрия.

В желателния случай, при установяване на високотехнологични производствени обекти на българска територия, страната може да разчита на част от приходите, генерирани от дейността на водещи в света производители на оръжие[5].

Механизмът за осъществяване на такава отбранителна инвестиционна политика е познат – т.нар. „офсет”. Българският опит в прилагането му обаче показва необходимостта както от усъвършенстване на нормативната уредба, така и последователни действия на управляващите и държавната администрация. С основание може да се твърди, че офсетните споразумения сключени до момента от България не са успешни и не постигат декларираните политически цели.

Пряко свързан с първия проблем (технологична изостаналост и декапитализация) е този с поддръжката на закупеното оборудване по време на целият му жизнен цикъл. Известно е, че придобиването на конкретен отбранителен продукт обхваща до 20 % от цената на целият негов жизнен цикъл. Остатъка са експлоатационни разходи, разходи за поддръжка и усъвършенстване. В този смисъл е от съществена важност, както за националната сигурност, така и за българската икономика, страната да разполага с необходимия индустриален капацитет за поддръжка на придобитото ново оборудване. Действията на българските правителства в тази посока следва да бъдат част от общата политика на привличане на част от бизнеса на водещи европейски и американски оръжейни производители в България.

Следователно, Икономическите съображения в българската отбранителна инвестиционна политика следва да бъдат обобщени в две основни групи:

1. Привличане на чуждестранни технологии и инвестиции – чрез съвместно производство на част от оборудването, което страната смята да закупи.

2. Необходимостта поддръжката и възможното усъвършенстване на придобитите отбранителни продукти да се извършва от (или поне с участието) на българската икономика.

2.3. ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

Външнополитическите изисквания имат два основни компонента.

Първият касае предпочитани доставчици на оръжие. Известно е, че пазарът на оръжие не се подчинява единствено на пазарните принципи, а до голяма степен се влияе от политически решения.

Поради тази причина България неминуемо ще ограничи кръга на допусканите до оръжейните сделки фирми.

Компании от Европа и Северна Америка ще бъдат основните доставчици, както поради изискванията към качеството и съвместимостта на оборудването на Българските Въоръжени сили, така и поради втория компонент на Външнополитическите изисквания, а именно широко използване на външни източници на финансиране.

Тук става въпрос за възползването от всички възможни програми на НАТО и ЕС, които биха могли да допринесат за развитието на българския военен потенциал. По отношение на някои от възможните програми, България има естествено предимство, особено във връзка с възможностите и да въздейства на процесите в Западните Балкани и Черноморско-Каспийския басейн.

Все пак най-важното предимство, което страната трябва да използва е свързано с разположението на България и възможността нейния отбранителен потенциал да бъде финансиран външно, поради факта, че влиза в геополитическите планове на големи Западни сили – както САЩ[6], така и евентуално Германия.

  3. ФИНАНСИРАНЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

На Таблица 2 са посочени средните разходи за 1 военнослужещ според различни варианти за финансиране на отбраната в следващите няколко години.[7]

Сравнени са 2009 и 2013, тъй като към тази година, известните планове за реорганизация и съкращения следва да бъдат реализирани.

Притеснителен е факта, че при утвърдената с решение на МС бюджетна прогноза „2011-2013”, при свиване на въоръжените сили и свиване на разходите за отбрана, средните разходи за военнослужещ остават на едно и също равнище.

Качествено развитие на Въоръжените сили може да бъде постигнато при трайното отделяне на около 2% от БВП за отбрана, в противен случай резултатите биха били съмнителни.

В Таблица 3 са посочени предположения за равнището на инвестиционни разходи за следващите години, отново според различните варианти за финансиране.

Отново става видно, че значително повишаване на отбранителните способности и реално превъоръжаване в 10 годишен хоризонт могат да бъдат постигнати само при отделяне на поне около 2% от БВП за отбрана. Сумата от над 2,3 млрд. лева изглежда наистина сериозна, но трябва да се има предвид опитът на България в отбранителните инвестиции. За периода 2003-2009г. общият размер на капиталовите разходи на МО е над 1,9 млрд. лева, е реалният ефект върху способностите на Въоръжените сили  - съмнителен.

Основните отбранителни инвестиционни проекти, които следва да бъдат реализирани в рамките на до 10 годишен период, за да бъдат удовлетворени посочените три основни изисквания към Въоръжените сили[8] биха включвали поне:

Ø    Нова (обща) платформа на бойните бронирани машини, заедно с необходимите поддържащи системи, съвременно индивидуално оборудване ~ 1 млрд. лева

Ø    Дооборудване на новите и закупуване на допълнителни многоцелеви хеликоптери – до 0,8 млрд. лева

Ø    Нови ударни хеликоптери – 1-1,2 млрд лева

Ø    Безпилотни летателни апарати  - 0,1 – 0,2 млрд. лева

Ø    Нов многоцелеви изтребител – 1-1,5 млрд.

Ø    Нови надводни и подводни кораби -  поне 1-1,5 млрд. лева

Става ясно, че реализирането на тези проекти предполага заделянето на поне 4-6 млрд. лева за посочения бъдещ период. Тези инвестиции в никакъв случай не са непосилни за България. Напротив – те се осигуряват от относително устойчиво равнище на отбранителните разходи в размер на 2-2,5% от БВП.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

С оглед на средата за сигурност, националните интереси и съюзните отговорности, България следва да постигне качествено развитие на отбранителните способности в обозримо бъдеще, за изграждане на съвременни въоръжени сили, способни да защитават националните интереси в региона и общата евро-атлантическа сигурност. Създаването на въоръжените сили способни да гарантират българските интереси преминава през почти пълно превъоръжаване в следващите 10-15 години.

За умножаване на ефектите от отбранителните инвестиции върху цялото общество е необходим комплексен подход към отбранителните доставки. Основните цели на този подход е привличането на чуждестранни инвестиции и технологии и осигуряването на възможността поддръжката и усъвършенстване на придобитите отбранителни продукти да се извършва от българската икономика.

България следва да използва своето геополитическо положение за ангажиране на всички възможни външни източници на финансиране. Водещи западни сили – като САЩ и Германия имат сериозни геополитически интереси в Адриатическо-Каспийския регион. В този смисъл те биха участвали във финансирането на Българските въоръжени сили, ако България може да спомогна за реализирането на техните интереси.

В крайна сметка обаче, основната тежест трябва да бъде поета от държавния бюджет, т.е. от българските граждани.

Осъществяването на необходимото мащабно превъоръжаване в рамките на 10 години изисква коригиране на настоящите планове за финансиране на отбраната. За целта устойчиво отделяният дял за отбрана следва да бъде в рамките на 2-2,5% от БВП. Това равнище на финансиране не е натоварващо за България поне по две причини - до 2009г. включително за отбрана се отделят средства в такъв или дори значително по-висок размер. При осъществяване на сегашните намерения за бъдещо ресурсно осигуряване, превръщането на Българската армия в боеспособна въоръжена сила няма как да се случи.

Литература

Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, 2010.

Проект на Стратегия за национална сигурност на Република България, 2010.

Проект на Национална отбранителна стратегия на Република България, 2010.

Решение № 558 на Министерски съвет от 29.07.2010 г. за одобряване на основните

допускания и бюджетната прогноза за периода 2011 – 2013 г., приемане на

разходните тавани по ПРБК, без по общини, за периода 2011 – 2013 г. и за

одобряване на Стратегията за управление на държавния дълг.

"Анализ на сектора за сигурност", Сдружение „Българска отбранителна индустрия”,

2008.

"Стратегия за българската отбранително-технологична и индустриална база",

 Сдружение "Българска отбранителна индустрия", 2009.  

^*Георги Цветков е асистент във факултет „Национална сигурност и отбрана” на Военна академия „Георги С. Раковски”.