Година 7, брой 18, април 2009 г.

Съдържание:

Към читателите

Военната доктрина от 1999: основният инструмент на промяната към Евроатлантическото пространство
д-р Велизар Шаламанов

Системата за планиране и въвеждане на програмния подход
полк. д-р Добри Тотев

Развитие на способностите за провеждане на операции при приложение на Военната доктрина
Илия Налбантов

Сътрудничеството между Министерство на отбраната и БАН (1999-2009): 10 години научна поддръжка за интеграцията на България в НАТО
проф. Стефан Хаджитодоров и Николай Павлов

Използване на операционния анализ и компютърно подпомаганите учения в подкрепа на трансформацията на сектора за сигурност
д-р Златогор Минчев

Събития

Към читателите

Предлагаме на вниманието ви брой 18 на бюлетина "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност", посветен на 10-ата годишнина от приемането на първата българска Военна доктрина през 1999 г., 60-ата годишнина от основаването на НАТО и 5-ата годишнина от членството на България в НАТО.
 

По традиция представяме и някои от интересните прояви и събития, свързани със сектора за сигурност през изминалия месец.

От издателите

Военната доктрина от 1999: основният инструмент на промяната към Евроатлантическото пространство

д-р Велизар Шаламанов*

Неслучайно едва през 1999 г. Народното събрание (НС) на Р България прие първата в историята си Военна доктрина. Това е стъпка с изключително значение, защото приемането на доктрината като публичен документ в парламента след широко обсъждане в обществото и политически консултации, практически с консенсус (като се изключи БСП, която тогава приемаше НАТО като основен противник на България, а президента Милошевич като близък приятел) показва, че България е истински свободна страна, с ясна политика за сигурност и отбрана, без скрит дневен ред.

Хоризонтът на тази доктрината (определен в т. 2 ) е достигнат и това практически налага изработването на нов стратегически документ в сферата на отбраната, който обаче следва също да бъде публичен и приет от НС.

Основополагащият принцип за прозрачност и граждански контрол, определен в т. 4, днес следва да се развие до интегритет в прилагането на новата доктрина, което съчетава и предишните принципи на отчетност, отговорност, почтеност. Неслучайно НАТО създаде доверителен фонд за добро управление в интерес на проекти по изграждане на интегритет. Това бе във фокуса и на срещата на върха.

Новата доктрина обаче изисква да направим преглед на изпълнението на все още действащата доктрина (по елементи), а след това на базата на измененията на средата и нашите цели и амбиции да подготвим нейната замяна.
 

Военностратегическата среда сериозно се промени през последните 10 години. Както се казва, сега сме свидетели не на края на историята, а на „завръщането на историята и края на мечтите”. Сблъсъкът между великите сили, между демокрации и автокрации, между модернизма (постмодернизма) и радикалния ислям става в частност и на нашата територия, около нас, което може да е види схематично на горната фигура.

Целите, принципите и подходите на отбранителната политика също следва да претърпят развитие – България вече е интегрална част от НАТО и ЕС, което означава, че промените в тези два съюза и българското вътрешнодържавно развитие определят нови цели като например:

• Укрепване на НАТО и ЕС, а чрез отбраната и задълбочаване на евроатлантическата интеграция;

• Разширяване на зоната на свобода и сигурност в Югоизточна Европа (ЮИЕ);

• Изграждане на отбраната като част от интегриран сектор за сигурност, насочен и към сигурността на гражданина, заедно с управлението на кризи и регионалната/глобалната сигурност.

Отбраната на страната вече става в контекста на колективната отбрана, съгласно чл. 5 на Вашингтонския договор и развитието на европейската политика за сигурност и отбрана, при развиващи се регионални инициативи в ЮИЕ и Черноморието, където България следва да заяви новите си амбиции.

Използване на въоръжените сили следва да се разглежда на базата на съвкупност от сценарии, които са и основа за планиране на способностите и на системата за управление. Сега сценариите – контекстни и ситуационни, са много повече и преди да могат да се изведат базовите от тях, ще е необходим сериозен анализ, но със сигурност трябва да се покрият изискванията за териториална и гражданска сигурност (вкл. въздушна и морска сигурност, обществен ред и защита в извънредни ситуации), управление при кризи, експедиционни операции и колективна отбрана.
 

Изграждането и развитието на въоръжените сили в отговор на изискванията на горните сценарии ще е свързано с нови способности и структури, вероятно приоритетите от т. 97, 99 могат да се развият. Ясни приоритети за следващите 4-5 години могат да сглобят един истински храм на въоръжените сили, както е посочено на горната фигура.

1. Развитието на Резерв с функции и на национална гвардия е от първостепенна важност след преминаване към изцяло професионална армия, защото само така може да се поддържа една по-широка база на отбраната и готовност за военна поддръжка на гражданските власти по цялата територия на страната;

2. Многоцелевият изтребител като ресурс е от критична важност за развитието на ВВС и участието ни в интегрираната система за ПВО на НАТО. Бойният самолет е не само необходим на ВВС – той е основно оръжие и на СВ и ВМС, елемент от системата за морска и териториална сигурност, инструмент за изпълнение на съюзнически задължения в ЮИЕ и Черноморието и основен стълб на трансформирането на ВВС като цяло – вкл. радари, комуникации, оръжия, управление;

3. Интегрираната система за морска сигурност означава ВМС да останат стълб на сигурността в Черноморието и да интегрират около центъра за морски суверенитет всички институции – от гранична полиция до морска администрация;

4. Експедиционна бригада. Както предвиди екпертизата ни от неправителствения сектор още през октомври 2001 г., поради фокусирането на вниманието на НАТО върху Афганистан, България рано или късно ще има батальонна тактическа група в тази страна, а ротацията й изисква бригада с поне 3-4 батальона, способни да действат в тази среда;

5. Участие в трансформацията с Център на компетентност по военна поддръжка на гражданските власти, което е в съзвучие от опита ни от Босна, Косово, Ирак и дава добри възможности за интегриране на военен и граждански капацитет в интерес на сигурността, дори на наша територия;

6. Заедно с това – интеграция на системата за управление, като най-важен инструмент за „усилване” на ограничените ни бойни способности и интеграцията им в системата на НАТО и ЕС;

7. Интеграцията и на системата за подготовка е особено важен приоритет, вкл. създаване в определени висши училища на курсове за офицери от резерва, интеграция на подготовката между МО, МВР, МИС и други ведомства, ангажирани със сигурността.

Политиката на управление на промяната, очертана в т. 98 изисква усъвършенстване, защото след реинженеринга като модел се появиха нови форми на управление, ориентирано към процеси и резултати, базирано на още по-агресивно използване на нов мениджмънт и информационни технологии. Новата военна доктрина, заедно с новата Стратегическа концепция на НАТО и Стратегията за сигурност на ЕС ще определят стратегическата карта на отбраната, а за приложението ни ще трябва създадената през 1999 г. система за планиране, програмиране и бюджетиране да се допълни със система от балансирани показатели за измерване и оценка, със списък стратегически инициативи. Така ще имаме отново действен инструмент за управление на промяната.

Военната доктрина даде старт чрез План 2004 на сериозни промени в институционалната структура на отбраната (Тагарев), в системата за планиране и въвеждане на програмния подход (Тотев), в системата за образование и подготовка (Рачев), в развитието на нови форми за научно сътрудничество с БАН и университетите (Хаджитодоров), в изследванията в интерес на трансформация в отбранителната индустрия (Иванов). Специален приоритет на доктрината е развитието на системите за командване, управление, наблюдение, разузнаване, комуникации, взаимно опознаване, компютризация, навигация (Петров). Разви се капацитет за операционен анализ и компютърно подпомагани учения (Минчев), неправителственият сектор задълбочи приноса си към развитие на отбраната (Цветкова) и регионалната роля на България (Петков). Промените, иницирани от Военната доктрина, дадоха старт на опити за създаване на Резерв (Ангелов) и система за гражданска сигурност (Павлов).

Развитието на гражданско-военните отношения (Борисова–Кастелано) и вписване на българската отбрана в контекста на стратегическото парньорство със САЩ (Ташев) са също важни теми за обогатяване на отбранителната ни политика.

По всички тези въпроси може да прочетете в новия брой на бюлетина "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност", посветен на 10-ата годишнина от приемане на първата българска Военна доктрина, 60-ата годишнина от основаването на НАТО и 5-ата годишнина от членството на България в НАТО.

 д-р Велизар Шаламанов е председател на сдружение „Джордж Маршал" – България.

Системата за планиране и въвеждане на програмния подход

полк. д-р Добри Тотев

Военната доктрина от 1999 г. стартира интегрирането на планирането на националната отбрана със системата за планиране на НАТО. Прозрачността и гражданският контрол бяха записани като задължителни принципи в дейностите по отбраната. В приетия през октомври 1999 г. “План за организационно изграждане и развитие на МО до 2004 г.” беше заложено създаването на система, интегрираща процесите на планиране, програмиране и бюджетиране в Министерството на отбраната и въоръжените сили.

Програмната система за управление на ресурсите за отбрана се утвърди като нова система за управление на ресурсите в Министерството на отбраната и въоръжените сили и е действаща в специфичните условия на периода на трансформация на отбранителната система в съюзен контекст. С всяка изминала година отделните етапи на функциониране на системата бележат прогрес, документите на системата се усъвършенстват, програмните екипи, ръководещи отбранителните програми, натрупват опит и увереност в работата си по националното и съюзно планиране.

Внедряването в практиката на системата за управление на ресурсите на програмен принцип осигури следните преимущества пред традиционните методи за планиране на ресурсите: дългосрочно обвързване на ресурсите за отбрана с необходимите способности, определяне на цената за достигане на стратегическите мисии и задачи, стоящи пред въоръжените сили, ефективно разпределение на ресурсите за изпълнение на приоритетните цели. Чрез прегледа на програмите се провежда открит диалог между гражданските и военните длъжностни лица, ангажирани с планирането и управлението на дейностите по отбраната, заинтересовани от ефективното изразходване на ограничените материални, човешки и финансови ресурси.

Важна стъпка при формиране на отбранителното планиране на МО и ГЩ е връзката между планиращите процеси, протичащи в НАТО, и планиращите процеси, извършвани във Въоръжените сили на Република България. Особено важно е координирането на тези процеси във времето. Системата се проектира като напълно съвместима с принципите на планиране в НАТО и осигурява база за оценка на програмите и бюджета от Народното събрание, обществеността и съюзниците. Програмният подход при планирането на ресурсите за отбрана създава условия за граждански контрол при формирането и изразходването на бюджета за отбрана, а също така повишава прозрачността на управление на ресурсите чрез въвеждане на процес на програмен преглед и създаване на механизъм за контрол. Преимуществата на планирането чрез програмен подход изискват прилагането му във всички области и нива на управление в отбраната.

Добре конструирана на базата на продължителни разработки, получила значителна по обем помощ от водещи в тази област чужди експерти, организации и подготвена критична маса от специалисти в учебни заведения на водещи държави, членки на НАТО, програмната система за планиране в МО се нуждае от по-нататъшно усъвършенстване в следните направления:

• Установяване на достатъчно устойчиви приоритети и гарантирано ресурсно осигуряване на Визията за развитие и модернизация на въоръжените сили;

• Утвърждаване на списък със стратегически инициативи, които действено да водят към реализацията на целите на отбраната;

• Развитие на системата за определяне на необходимите оперативни способности;

• Развитие на нормативната база за функциониране на програмната система за управление на ресурсите за отбрана;

• Създаване на система от показатели за ефективност и резултатност на управлението на ресурсите за отбрана;

• Ефективна кадрова политика и мотивация на ключовите длъжностни лица, ангажирани с управлението на ресурсите в МО и БА, за прилагане на системата за управление на ресурсите за отбрана в пълен обем;

• Разширяване на използването на операционни анализи и моделиране в процеса на взимане на решения;

• Изготвяне на оценка на политическия, военния и финансово-икономическия риск да не бъдат реализирани цели на отбранителните програми и определяне на нивото на приемлив риск;

• Развитие на информационна система за планиране и отчет на ресурсите по програми на всички нива от програмната структура в МО и БА.

Развитие на способностите за провеждане на операции при приложение на            Военната доктрина

Илия Налбантов

Разработването на официални, обществено приети, национални възгледи за използването на въоръжените сили беше едно от основните предизвикателства пред експертите, подготвящи проекта на Военната доктрина в началото на 1999 г. Въпреки създадения в Центъра за национална сигурност – МО, потенциал от експерти в тази област, много трудно се преодоляваха формираните обществени представи за ролята, мястото и най-вече за характера на действията на въоръжените сили. Нещо повече, отсъствието на обществени практики за разработването и приемането на такъв вид публичен документ, допълнително утежняваше работата на екипа, особено когато ставаше въпрос за начините на използване на армията и нейното организационно изграждане.

Поради тези основни причини Военната доктрина от 1999 г. много синтезирано и твърде пестеливо отрази модерните схващания за развитието на военното дело през този период от нашата история. Още тогава авторите на проекта на документа си даваха сметка за противоречивостта във възгледите при използването на въоръжените сили в изпълнение на изискванията на чл. 9 от Конституцията на Република България.

В най-общ вид обществената представа за тяхното използване имаше твърде много количествени параметри, което влияеше на възможността да бъдат адаптирани към придобиващите все по-ясен образ нови характеристики на рисковете и заплахите към националната сигурност. Военните действия, които през 1999 г. се провеждаха на Западните Балкани, показаха по категоричен начин липсата на така необходимата критична маса от перспективно мислещ експертен потенциал, който да създаде среда за формирането на политиките за защита и отбрана на страната и генерирането на подходящи, адекватни на предизвикателствата, рисковете и заплахите военни формирования, способни за ефективно противодействие.

Формулираното в т. 85 от доктрината функционално разделение на войските и силите на Българската армия в Сили за бързо реагиране, Войски за отбрана, Войски за териториална отбрана и резерв по един красноречив начин показва ограничените възможности за възприемането на новите изисквания към организацията на военните компоненти на отбранителната система.

Въвеждането на изискване за създаването на Сили за бързо реагиране, беше използвано като основен катализатор за една бърза промяна, а не като реално приложим възглед. Това е видно от дефинирания възглед за окомплектоването на тези сили с личен състав и техника. Фактът, че се допусна доокомплектоването им, по същество показва трудностите при възприемането на възгледи, които да осигурят тяхното използване при необходимост в реално време.

Но наличието на тази противоречивост в схващанията за използването на Силите за бързо реагиране оказа и своето положително въздействие при възприемането на новите възгледи за подготовката и използването на въоръжените сили за противодействие на асиметрични рискове и заплахи.

Със създаването на Сили за бързо реагиране се подготвиха благоприятни условия за възприемане на новите възгледи за единно ръководство и управление на формирования от различни видове въоръжени сили, родове и специални войски. Създаването на Съвместно оперативно командване беше вече въпрос на техническо решение.

Десет години са твърде дълъг период от време за практическо прилагане на възгледи, създадени в период на непрекъснати организационни промени. На прага на второто десетилетие на ХХІ век, в условия на глобални рискове и заплахи, схващанията за използването на въоръжените сили за защита на интересите на българското общество с използване на въоръжена сила се нуждаят от нов импулс чрез генериращи, перспективни идеи.

Преодоляването на представите за линейност при защитата на територията и възприемането на възгледи за изграждане на способности за опериране в мрежовата среда от асиметрични предизвикателства, рискове и заплахи, съчетано с необходимостта от проактивно, превантивно въздействие с въоръжени сили в реално време, е поредното предизвикателство, което трябва да намери своето място при създаването на бъдещата военна стратегия. Едно от ключовите решения в тази област е на път да намери нормативна регулация. Приемането на законодателно регламентирани отговорности на Командването на операциите ще създаде така необходимата правна рамка за изграждането на съвременна система са ръководство и управление на войските и силите. А това е вече сериозен напредък за динамизиране на всички онези процеси, свързани не само с разработването, но и с реалното прилагане на възприетите схващания в условията на операции за поддържане или налагане на мир, извън границите на страната ни. Участието в тези операции е единственият начин за поддържането на реални, ефективно и ефикасно приложими способности на войските и силите за защита на националните интереси.

Сътрудничеството между Министерство на отбраната и БАН (1999-2009): 10 години научна поддръжка за интеграцията на България в НАТО

проф. Стефан Хаджитодоров и Николай Павлов
 

Българската академия на науките (в лицето на Българското книжовно дружество), Българската армия (в лицето на Българската легия, основана от Георги Раковски) и Българската православна църква ( в лицето на Българската екзархия) са трите български институции, които са изградени още преди освобождението на Третата българска държава.

В този смисъл състоянието на тези институции и характерът на техните взаимоотношения са важен показател за състоянието на българската държавност като цяло. А особено що се отнася до отношенията между БАН и Българската армия, в продължение на десетилетия има конкретна пресечна точка в тяхната дейност – военната наука и изследванията по сигурността, чието състояние е ясен критерий за актуалното състояние и на двете институции. Армията и науката са двете страни на една и съща монета, която се нарича държавност.

През социалистическия период институтите на БАН извършват множество изследвания в интерес на националната сигурност и отбрана. През първите години на прехода броят на тези изследвания спадна значително, но отново се активизира след 1999 г., когато бе сключен договор за сътрудничество между Министерство на отбраната (МО) и БАН.
Подписването на този договор бе провокирано от закриването на 5-те основни военни научни института на МО и неуспешният опит за обединяването на институтите и оптимизирането на работата им в един сравнително “голям” Институт за перспективни изследвания за отбраната (ИПИО). В крайна сметка ИПИО бе сведен до 25 души и той бе включен под ръководството на Военна академия “Георги Раковски”, без да разполага с достатъчен научен потенциал за поддръжка на трансформацията на Българската армия.

Тогавашното ръководство на МО положи сериозни усилия да компенсира загубата на военно-научна експертиза като приложи опита на Холандия, където Министерството на отбраната възлага военно-научни изследвания на гражданските научни институти от Холандската академия за приложни изследвания (TNO).

Стремежът бе да се апробират и внедрят механизми за ефективно използване потенциала на външни организации като БАН, университети, висши училища, изследователски центрове и търговски дружества за целите на научното осигуряване на отбраната. Така се стигна до подписването на два договора за сътрудничество между МО и БАН през 1999 и 2001 г. и създаването на специализирано звено в БАН през 2001-2002 г., което да координира разнородния научен потенциал на близо 60-те институти на Академията и да осъществява връзката с МО – това е Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО-БАН).

Провеждането на научни изследвания за нуждите на МО от институти на БАН бе най-активно в периода 2000–2003 г., когато се изпълняваха средно по около 20 проекта годишно. Колективи от учени от академията взеха активно участие в разработването на ключови документи на МО като Бялата книга за отбраната и въоръжените сили, Плана за модернизация на въоръжените сили и Стратегията за преструктуриране на ТЕРЕМ ЕАД. Това бе периодът непосредствено преди приемането на България в НАТО, когато имаше реална политическа воля за извършване на реформи в Българската армия и това се отрази положително и на научната поддръжка на процеса на трансформация.

През този период ясно се откроиха институтите, които имат най-сериозен потенциал за изследвания в сферата на сигурността и отбраната – Институтът по металознание, Институтът за космически изследвания, Институтът по паралелна обработка на информацията, Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана и Институтът по хидро- и аеродинамика. Определени научни постижения с принос за отбраната демонстрираха и Институтът по информационни технологии, Институтът по електрохимични източници на ток и Институтът по слънчево-земни въздействия.

Постепенно набраната инерция за активно сътрудничество между МО и БАН спадна и през последните години броят на научните проекти, изпълнявани от институти на БАН за нуждите на МО рязко намаля и възлиза на около 1-2 годишно. Същевременно в рамките на т.нар. вътрешни проекти, финансирани от бюджета на БАН, редица институти продължават да провеждат, макар и в по-ограничен мащаб, научни изследвания по проблеми на сигурността и отбраната. Така се стига до абсурдната ситуация БАН реално да финансира със своя бюджет изследвания в интерес на отбраната, от които самата академия няма нужда. С голяма вероятност може да се предвиди, че при запазване на сегашната неблагоприятна тенденция в краткосрочна перспектива и в БАН няма да останат жизнеспособни научни колективи със сериозна експертиза по проблемите на сигурността и отбраната.

Така десет години след закриването на военните научни институти заради престъпно бездействие ще бъдат ликвидирани и последните граждански научно-изследователски звена, които работят в интерес на сигурността и отбраната. В този смисъл крайно необходимо е подписването и изпълнението на нов актуализиран Договор за сътрудничество между МО и БАН с ясно разписани процедури за активна научно-изследователска дейност. Една от първите стъпки е на базата на такъв нов договор да бъде разработен Стратегия за развитие на научните изследвания в интерес на отбраната с оглед запазването поне на минимален потенциал за изследвания по сигурността в България.

Използване на операционния анализ и компютърно подпомаганите учения в подкрепа на трансформацията на сектора за сигурност

д-р Златогор Минчев*
 

Прилагането на операционния анализ (ОА) в сектора за сигурност бележи исторически началото си още през Втората световна война и последвалите разработки на американската корпорация RAND. В България научното използване на операционния анализ за последните 20 години е свързано с фамилията проекти ОПТИМА и Института по математика и информатика (ИМИ) към БАН. С трансформацията на Института за перспективни изследвания за отбраната и стартирането на реформата в Министерството на отбраната (МО) през 1999 г. обаче се създаде един своеобразен вакуум, който започна да се отстранява с формирането на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО) към БАН и подписването на рамково споразумение за сътрудничество между МО и БАН.

Същинското възраждане на приложното използване на операционния анализ в полза на МО започна през 2004 г. с подкрепата на НАТО по програмата „Наука за мир” и проекта „Operations Research Support to Force and Operations Planning in the New Security Environment” – SfP 981149 с участници Институтът за паралелна обработка на информацията (ИПОИ)-БАН, ИМИ-БАН, ВА „Георги С. Раковски”, NOA - Германия (представлявана от предишния директор на дивизията по ОА в Агенцията по консултации на НАТО - NC3A) и TNO-Холандия.

Тук е важно да се отбележи, че целта на проекта SfP 981149 бе създаване на човешки и технологичен капацитет в областта на приложния операционен анализ, като се акцентира върху младите участници. Междувременно по линия на проекта бе развит и капацитет за подготовка и провеждане на „компютърно подпомагани учения” - „Computer Assisted eXercises” (КПУ – CAX) извън отбраната. В тази връзка ще отбележим, че през 2006 г. в МО се създаде Национален учебен център за моделиране и симулации „Чаралица” с подкрепа на американското правителство за оборудване със системата Joint Conflict and Tactical Simulation – JCATS и най-съвременна компютърна техника. Подобно оборудване МО ситуира и в НВУ „Васил Левски”, ВА „Георги С. Раковски” и ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”.

На понятието „КПУ” 2006 г. даде нов живот и с организирането на първото българско КПУ за управление при кризи – European Union Terrorist Acts Consequences Management in South-East Europe – EU TACOM SEE 2006, проведено с участието на повече от 10 министерства (в т.ч. МВР, МО, МвНР и др.), ведомства и председателствано от новосъздаденото Министерство на държавната политика при бедствия аварии и катастрофи (преименувано по-късно в Министерство на извънредните ситуации – МИС).

За успешното провеждане на EU TACOM SEE 2006 в ИПОИ-БАН бе създаден и Съвместен център за обучение, симулации и анализ за гражданска сигурност (СЦОСА-ГС). По същата причина се инициира и формирането на Аналитичен център (АЦ към СЦОСА-ГС) съвместно с ИМИ-БАН , като по този начин бе консолидиран националният капацитет в областта на операционния анализ.

В АЦ, СЦОСА-ГС бе създаден и пакет от приложни програми решаващи разпределителни ресурсни и евакуационни задачи и моделиращи сценарии за критични ситуации. Резултатите от това учение и работата на СЦОСА-ГС направиха възможно участието на академичната научна общност около SfP 981149 в няколко изследвания на Изследователската и технологична организация (Research & Technology Organization - RTO) на НАТО (MSG-045 “Transforming Training and Experimentation through Modelling and Simulation” и MSG-049 “Modelling & Simulation System for Emergency Response Planning and Training”) и дори участие в NАТО Industrial Advisory Group (SG98 “Modelling & Simulation System for Emergency Response Planning and Training” - Prefeasibility Study).

Също през 2006 г. в България с подкрепата на НАТО ИМИ-БАН организира и международна конференция по темата за ролята на науката при взимането на решения в сигурността – NATO ARW „Scientific Support for the Decision Making in the Security Sector”. През 2006 г. стартира и нов проект по програмата на НАТО „Наука за мир” с участието на Техническия институт за интелигентни системи към Федералния университет на въоръжените сили – Германия, УНСС-София, ИПОИ-БАН, Националният колеж по отбраната – Румъния и Европейският университет – Македония – „Management of Security Related R&D in Support of Defence Industrial Transformation” – SfP 982063, продължаващ до края на 2009 г.

През 2007 г. в СЦОСА-ГС ИПОИ-БАН натрупаните знания и опит позволиха използването на капацитета около проект SfP 981149, ЦИНСО-БАН, МВР и МИС в два проекта на МО, свързани с разработването на пакет от сценарии за отбранително планиране (в т.ч. уникална софтуерна среда за моделиране и оценка на сценарии, разделени условно на контекстни и ситуационни) и дефинирането на тази основа на структура на Българската армия. В резултат от успешно завършената работа по тези проекти бяха издадени и две книги по темата: „Методология и сценарии за отбранително планиране” и „Отбранителна политика и развитие на въоръжените сили на Република България 2018”. Тук е важно да отбележим ролята на Дирекция „Отбранителна политика” към МО и личния принос на зам.-министър Соня Янкулова (сега зам.-министър в МВР). Резултатите от работата на младите учени по проект SfP 981149 бяха високо отличени както в NATO RTO MSG-049, така и на национално ниво от президента и министър-председателя на България.

През 2008 г. завърши успешно проектът SfP 981149, като финaлната конференция на тема „Използване на операционния анализ и компютърно подпомаганите учения за развитие на сектора за сигурност в България” бе организирана на 22 април в ЦУ-БАН.
Изграденият капацитет по проект SfP 981149 бе консолидиран в СЦОСА-ГС, ИПОИ-БАН съвместно с УНСС-София и капацитета на проект SfP 982063 през 2008 г. успешно изпълни проект по икономическата оценка на способностите на армията, финансиран от МО, на чиято основа бе публикувана и книгата: „Производствен модел на въоръжените сили”.
В резултат от тези три съвместни проекта с МО и двата с подкрепата на НАТО по програма „Наука за мир” се създаде солидна база от знания, инфраструктура и специалисти по ОА и КПУ. През същата 2008 г. в МО бе създаден отдел „Операционен анализ” към дирекция „Операции”.

СЦОСА - ГС в ИПОИ-БАН продължи своите усилия и в други КПУ като „Струма 2008” (съвместно с МЗ и МВР), участия в проекти и инициативи на ЕС (в т.ч. FORESEC и ESRIF), както и на военното изложение „Хемус 2008”.
През 2008 г. бе завършен и проектът SECRES на сдружение „Джордж Маршал” – България и ИПОИ-БАН, стартира също и създаването на Български знаниен портал за ОА и КПУ (достъпен на http://www.caxbg.com). Беше издадена книгата: „Изследванията по сигурността и управление на промяната в сектора за сигурност 1999-2008”, а екипът на СЦОСА-ГС участва в технологичното изложение БАИТ ЕКСПО 2008, където бе награден за проект на тема: „Нискобюджетна система за КПУ”.

След всички тези усилия и успехи от използването на ОА и КПУ в България е важно да се институционализира звеното, занимаващо се с тази проблематика и у нас. Възможно решение на въпроса е това да стане в рамките на БАН, но за целта е необходимо да бъде подписано дългосрочно, ясно дефинирано споразумение на МО, МВР, МИС,МВнР и други елементи от сектора за сигурност с БАН. Добре би било да се консолидира тематиката в МО, на основата на отдела „Операционен анализ” и дирекция J7 „Подготовка на войските и силите” на ГЩ на БА, както и развитие на подобни структури в другите ведомства от сектора за сигурност.

В момента обаче МО е ангажирано с предстоящите промени в Закона за отбраната и трансформацията на ГЩ на БА и не отделя достатъчно внимание на запазването на националния капацитет в областта на ОА и КПУ. Факт е, че създаването на капацитет в която и да е област на човешкото познание е процес, интегриращ времево както технологичния, така и човешкия фактор. Вторият фактор – човешкият, не бива да бъде пренебрегван с лека ръка, защото за разлика от технологичния изисква не само икономически инвестиции, но и време и мотивация за създаване.

Днес в навечерието на шейсетата годишнина от създаването на НАТО и петата годишнина от членството на България в алианса е добре е да си припомним, че всяка страна член на организацията трябва да допринесе с нещо за съюзническата сигурност, което в условията на XXI век не означава само физическо, а и интелектуално участие.

 д-р Златогор Минчев е IT Директор на сдружение „Джордж Маршал" – България, Директор на Съвместния център за обучение симулации и анализ (ИПОИ-БАН) и научен сътрудник към секция „Изследване на операциите", ИМИ-БАН.

Събития