Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност

Година 6, брой 17, декември 2008 г.

Съдържание:

Реформа и граждански контрол на сектора за сигурност
Йордан Бакалов-народен представител , член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред

Специалните служби на комунистическите режими - рисков фактор за сигурността и правовата държава в югоизточна Европа
Йордан Бакалов-народен представител , член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред

Събития

Към читателите

Предлагаме на вниманието ви седемнадесетия брой на бюлетина "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност". В новия брой народния представител Йордан Бакалов, член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, дискутира необходимостта от реформа и граждански контрол на сектора за сигурност, както и влиянието на специалните служби на комунистическите режими върху развитието на сигурността и новото законодателство в държавите от югоизточна Европа.

Както винаги, представяме някои от интересните прояви и събития свързани със сектора за сигурност през изминалия месец.

От издателите

Реформа и граждански контрол на сектора за сигурност
Йордан Бакалов-народен представител , член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред

Приех да участвам в конференцията въпреки дълбокото ми вътрешно убеждение за вродената глухота на това управление към всякакви идеи и препоръки по две причини. Първо, от уважение към авторитетната международна организация, организатор на събитието. Второ , като възможност да изложа пред вас принципите на програмата на СДС за реформа на сектора за сигурност и въвеждането на истински граждански контрол върху този сектор. За уважаемите гости и журналистите държа да отбележа , че нашата партия е първата и единствената , която след приемането ни в най-голямата отбранителна организация и в навечерието на членството ни в ЕС създаде , публикува и вече обсъжда цялостен проект за реформа на сектора за сигурност
В последната година от това управление вече е много късно да говорим за цялостна реформа на сектора за сигурност.Както търпението на избирателите , така и технологическото време за започване на реформа на този сектор е изчерпано.Едно управление , което публикува своята програма повече от шест месеца след спечелването на властта, няма капацитета повече от три години да избистри философията на реформата в сектора за сигурност. Бих се ангажирал пред вас с прогнозата , че това управление ще завърши без да бъде приет нито един закон или допълнение към съществуващи закони , което да придвижи поне с една малка крачка въпроса с реорганизацията и гражданския контрол върху специалните служби. И това на фона на втръсналите ни вече заявления на министри и депутати ,които трета година повтарят важността от приемането на нови закони,на фона на назначаване на безполезен силов вицепремиер , на фона на създадени митични работни комисии ,които уж разработват закони за МВР, за армията и специалните служби, а всъщност правят кръпки в сега действащите нормативни актове , които допълнително дебалансират сектора на сигурност. Затова и по-голяма практическа стойност има анализа на насоките на влошаване на състоянието на сектора за сигурност и гражданския контрол върху него в резултат от това управление.
Основният извод , която следва да бъде направен е ,че никога досега изпълнителната власт не е злоупотребявала толкова често със специалните служби и никога така открито не е се е подигравала със съществуващите скромни възможности за парламентарен контрол. Подслушванията на политици и журналисти , засекретените доклади и докладни записки , неправомерно класифицираните дела на международни разбойници , неправомерно скриваните публични данни за министър-председателя и неговото последователно пренебрежително отношение към парламентарния контрол, неизяснените оръжейни и петролни сделки , използването на кадровия потенциал на комунистическата държавна сигурност, непоследователност във външнополитическите позиции и поемането на международни политически и военни ангажименти на страната без участието на парламента – това не са дребни епизоди , които могат да бъдат отминати с лекота.От приемането на Закона за отбраната и въоръжените сили и Концепцията за национална сигурност нито едно правителство не си е позволявало така грубо да погази задълженията си да не представи пред парламента годишните доклади за състоянието на националната сигурност и на отбраната.
В системата на военната сигурност също има отстъпление от установения граждански и парламентарен контрол.Гражданското ръководство в лицето на военния министър не съумява да се противопостави на висшите военни при вземането на стратегически решения – последните примери в това отношение са ясно заявените намерения на военните да върнат контрола върху военното разузнаване или да изключат контрола на ДКСИ върху военното разузнаване и контраразузнаване.
Каква е причината за отсъствието на поне минимален напредък? За да си отговорим на този въпрос , трябва да потърсим отговор на класическия въпрос: кой има интерес от това да няма реформа на сектора на сигурност.
В случая имаме уникален консенсус между основни политически сили , част от които са в управлението, и други в опозиция,между основните политически центрове за запазване на статуквото поради страха , че една евентуална промяна ще накърни интересите на властовите центрове , ползващи едни или други информационни или материални възможности на специалните служби.
Безусловно най-заинтересована от отсъствието на закони за специалните служби и гражданския контрол е изпълнителната власт. Не може да не се осъзнава от изпълнителната власт , че българското ведомство на вътрешните работи се е превърнало в едно мегаминистерство, което, в разрез с европейските демократични принципи за устройство на системите на сигурност, обединява чисто полицейски и контраразузнавателни служби, служби с голями информационни и технически възможности, а също и на такива със смесени полицейски и контраразузнавателни функции. Като добавим към това и информационните възможности на военното разузнаване и контрараузнаване , ясна е незаинтересоваността на изпълнителната власт да промени съществуващото статукво.
Заинтересоваността на президента от запазване на статуквото също не подлежи на съмнение. Пълният му контрол върху външното разузнаване и службата за охрана без каквито и да е законови механизми на парламентарен контрол е един от рядко срещаните парадокси на посткомунистическите общества. В парламентарната ни република разузнаването служи на президента, той целеполага и ръководи неговата дейност . Тъй като президентът не подлежи на никакъв парламентарен контрол ние не знаем за него или за републиката работи тази служба. Уверен съм , че в аферата “Петролгейт” подчинените му и кадрувани от него разузнаване и контраразузнаване са взели повече присърце интересите на своя ръководител и кадровик,отколкото националните интереси. Спомням си съпротивата на президента при промяната в ЗОВС според която бе девоенизиран съставът на НРС.Заинтересоваността на президента от запазване на статуквото идва и от това , че Законът за МВР и Законът за отбраната и въоръжените сили му предоставиха възможността за назначава подходящи нему хора на ключови позиции в структурите на сигурност ,които успешно контролира. Тези възможности изглежда му се видяха недостатъчни след като се опита чрез своята партия да създаде паралелен генерален щаб в армията –т.н. “ военен кабинет”.
Няма интерес от промяната на статуквото и парламентарното мнозинство. Депутатите от парламентарната група на НДСВ демонстрираха поведение на поданици, които се страхуват по какъвто и да е начин да контролират своя суверен и да поемат самостоятелна и полагаща им се по конституция отговорност, различна от отговорността на царя. Те не само не допускаха за себе си мисълта да контролират по някакъв начин Симеон Кобурготски , но и потъпкваха без никакво колебание всякакви плахи опити от опозицията за парламентарен контрол.
Няма интерес от реформа на сектора за сигурност и БСП. Формално опозиционната й роля не й попречи да инфилтрира във всички структури на сигурността и на всички управленски равнища свои кадри,чрез които да контролира процесите в сферата на сигурността.
Тази разпределение на интересите е трайно и няма да бъде променено до края на този парламент. Има формиран порочен кръг , който трудно може да бъде разкъсан и той е следният: парламентарното мнозинство очаква от правителството, респективно от Министерство на вътрешните работи да изработи и внесе законопроектите за специалните служби в Народното събрание. Министерството на вътрешните работи има своето оправдание да не изработва такива закони и неговата логика е следната: нека парламентарните партии се разберат кой ще контролира службите и тогава ще внесем законопроекта. Политическите сили и центрове на власт ,които ползват информационните възможности на службите не биха допуснали промяна на статуквото и не търсят консенсус за създаването на нови закони.
Категорична е оценката ми , и то не само моята, за пълната липса на демократична култура на това управление и безцеремонното прекратяване на процедурите на граждански контрол когато те застрашават премиер или ключова фигура в правителството . Не мога да си спомня нито един доведен до края опит на опозицията да осъществи парламентарен контрол върху дейността на МВР или специалните служби. За колко по-малко дребни поводи в съвременните европейски държави енергията на опозицията и довеждането докрай на парламентарните процедури са били достатъчни за свалянето на правителства или провалени министри.
Безпокои ме отсъствието на общ език между опозицията и медиите по въпросите на гражданския контрол. Парламентарният контрол върху специалните служби и контролът чрез медиите са двете страни на един и същ медал И двете страни са еднакво заинтересовани от това да има необходимото равнище на прозрачност , откритост и информираност , но когато преследват тази цел не намират за нужно да търсят общ език, да обединят своите усилия. Примерът с развитите общества е тъкмо обратен: общите им интереси са основа за обединяване на усилията им и в последна сметка всеки получава това, което иска, а обществото като цяло - полезният резултат на осъществен граждански контрол.
Като политическа партия ,управлявала успешно страната, ние вече можем да оценим и слабостите на досегашните управления, така и потребностите за обществото , произтичащи от преломността на момента, в който се намира страната. Програмата ни в сферата на сигурността има за задача да обедини националните и международни ресурси в изграждането на интегрирания сектор на сигурността. . Позволете ми с няколко думи да представя целите ,задачите и организационните стъпки в цялостната реформа на сектора за сигурност.
Съюзът на демократичните сили издигна реформата на сектора за сигурност по много причини.
На първо място,защото сигурността на гражданите и обществото досега бе най-пренебрегвания сектор на общественото управление, реформите в него се осъществяваха хаотично и непоследователно.Изключителната централизация на борбата с престъпността, кампанийният и демонстративен характер, осъществяван от това правителство, не само че не доведе до справянето с нея, но и стана предпоставка за поддържане на постоянно високо и незастрашено от държавната репресия равнище на престъпност,което й даде трайната възможност да влияе върху политическите процеси в страната.
Второ , ние издигаме за приоритет сигурността защото българската държава е в дълг към своите граждани. За изминалите години тя не можа да даде на своите граждани необходимата им сигурност. СДС има за дълг към всички хора връщането на тяхното чувство на сигурност - сигурност, която те заслужават като граждани на свободна европейска държава.
Нашето управление издига за приоритет сигурността и заради невърнатия дълг на държавата към хилядите жертви на престъпленията , които срещаха досега от нея само бездушие ,безразличие и неуважение.Те създадоха у хората трайната представа за невъзможност да бъдат възстановени отнетите им по незаконен начин материални блага или накърнени права.
С реформата на сектора за сигурност ние се стремим към постигането на четири важни цели. Първата цел е интеграцията между институциите и органите вътре в сектора за сигурност. Втората цел е постигането на интеграция на сектора за сигурност с останалите институции, органи и организации в държавата и обществото. Третата цел е постигането на интеграция вътре в отделните структури на сектора. Четвъртата цел е интеграцията на националния сектор за сигурност със сектора за сигурност в евроатлантическата общност.
Нашите намерения са да реформираме сектора за сигурност, който ще се координира от Съвет по сигурността към министър-председателя, отговорен за сигурността на страната, обществото и гражданите. Неговият нов статут и правомощия ще бъдат регламентирани със Закон за национална сигурност. Съветът за сигурност ще бъде централен орган в системата за сигурност, подпомаган от комисии към правителството, пряко координиращ специалните служби и взаимодействащ със сродни структури на НАТО и ЕС. Ще бъде учреден подкомитет или комисия за координиране използването на ресурсите в сектора за сигурност. Необходимо е създаването в Народното събрание на Комисия за национална сигурност следните подкомисии: Подкомисия по модернизацията и ресурсите, Подкомисия по външната сигурност и Подкомисия по вътрешната сигурност, както и самостоятелна Комисия по външна политика.
Реформата на специалните служби, която ще осъществим, предвижда:
- Извеждане на Националната служба за сигурност от структурата на МВР;
- Извеждане на Военното контраразузнаване от МО,
- Извеждане на Служба “Военна информация” (Военното разузнаване) от МО;
- Изграждане на единна Служба за сигурност чрез интегриране на сегашната НСС - МВР и сегашното ВКР - МО, с предмет на дейност контраразузнаване, което основно ще се осъществява на територията на РБ. Директорът на тази нова Национална Служба за сигурност ще се назначава по предложение на МС с указ на Президента на републиката;
- Създаване на Национална Разузнавателна служба (на основата на обединяване на Националната Разузнавателна служба и сегашната Служба “Военна информация” към МО), чиято дейност – разузнаване ще се регламентира с отделен закон и основно ще се осъществява извън границите на страната. Директорът на тази Национална Разузнавателна служба ще се назначава по предложение на МС с указ на Президента на републиката;
- Националната служба за охрана (НСО) ще запази своите функции, начина на избиране на своя директор и своята подчиненост, като дейността и се регламентира от специален закон;
- Специалните служби с технически характер – защитени комуникации на администрацията и охрана на определени със закон длъжностни лица и осигуряване прилагане на специални разузнавателни средства ще са под контрола на правителството, изградени в една дирекция извън МВР.
Нашето виждане за реформата в сектора за сигурност включва още изграждане на система за демократичен граждански контрол върху сектора за сигурност и утвърждаване на истински парламентарен контрол върху всички звена на системата на национална сигурност във всички фази на осъществяването на тяхната дейност. Парламентарният контрол ще бъде ключов компонент при управлението на сектора за сигурност, който ще се осъществява като предварителен, текущ и последващ – във всяка фаза на осъществяване на дадена дейност: целеполагане, финансиране, структуриране, текущ контрол върху постигането на цел или цели, върху цялостното протичане на операции, коригиране на дейности и операции в процеса на тяхното осъществяване. С това ние искаме да изкореним дълбоко погрешната досегашна практика на парламентарния контрол като последващ и да преодолеем досегашната “наблюдаваща”позиция на парламента в сектора на сигурност.
Постигането на прозрачност ще бъде една от основните цели на подготвяния от нас нов Закон за национална сигурност. Към сега съществуващите механизми ние предвиждаме:
- Парламентът да постанови със закон, че всяка информация, създадена от или в интерес на държавните организации е публична, освен ако няма изрично решение за конкретна информация. Правилата за действие на упълномощения орган трябва да са ясни и публични;
- Парламентарните комисии да имат право да оторизират независима финансова проверка във всяка институция на сектора за сигурност;
- Парламентарните комисии да могат да призоват всеки служител от сектора за сигурност без предварителното одобрение на ръководителя на съответното ведомство;

Това са някои от принципните постановки в цялостната ни програма за реформа на сектора за сигурност.С нея ще направим онова , което нито едно от досегашните управления не е постигнало: да включим сигурността към системата от “скачени съдове”: демокрация,пазарна икономика и благоденствие.

В докладите и изказванията досега безусловно бе откроена идеята, че рисковете за сигурността и правовата държава в Югоизточна Европа /ЮИЕ/ са предимно от вътрешен характер. Това , което политиците и анализаторите осъзнаха е , че най-честите източници на заплахи за държавите от ЮИЕ през деветдесетте години и началото на новия век са били от вътрешен характер. Вътрешните опасности и заплахи непосредствено засягат самоорганизацията на националните системи и след достигането на критичната точка на натрупаване прерастват в международна нестабилност. Реалностите на Балканите от деветдесетте години показаха и един от парадоксите на взаимоотношението между вътрешни и външни заплахи за сигурността на държавите в този регион.Повишаването на равнището на външните заплахи може да удължи живота на заплашен от дестабилизация режим и да обедини обществото около цели и интереси, представяни като общонационални. Вземете режима на Милошевич. Натискът на международната общност върху Югославия през първата половина на 90-те години, умело представен от неговата пропагандна машина като заплаха за националните интереси на СРЮ, за дълго време тушираше вътрешните противоречия и осигуряваше комфорт на тоталитарното управление. И обратно, когато отслабне равнището на външните заплахи, това обикновено има дестабилизиращи последствия вътре в обществото. Вземете за пример Република Македония, където процесите на вътрешна дестабилизация настъпиха след приключването на политическата и дипломатическа битка на правителствата за признаването и утвърждаването на тази нова държава.
Много са причините за това , че ЮИЕ продължава да е в по-старо историческо време отколкото останалата част на Европа. Те бяха отбелязани и в доклада на доц. Веселин Методиев и според мен са три основни групи.
На първо място, петвековното турско робство наруши естествения процес на формиране на националните държави на Балканите. Османската империя , както е известно, класифицира поданиците си първо по религиозен , после по социално-професионален , и едва накрая по народностен принцип. Когато балканските народи в края на 19 и началото на 20 век получават своята независимост и започват да изграждат националните държави , този процес в останалата част на Европа вече е завършил.
На второ място , волунтаристичното налагане на принципа на “пролетарския интернационализъм” спря естественото историческо развитие и решаване на националните проблеми на страните от ЮИЕ.След края на тоталитаризма, когато Западна Европа дооформяше икономическия си съюз в политически, енергията на част от държавите и обществата в ЮИЕ бе впрегната не в преодоляване , а легитимиране на границите между етносите. Изкушавам се да цитирам класическата дефиниция на понятието за балканизация, цитирано от всички съвременни историци и политолози: “група от малки,нестабилни и слаби държави , базиращи се на идеята за националността в един район, в който държава и нация не съвпадат и не биха могли да съвпаднат, всички влизат в конфликт едни с други с териториални претенции и етнически малцинства, които са потиснати или асимилирани:, създават нестабилни и променящи се съюзи помежду си,търсят подкрепа от външни сили за да защитят националното си съществуване и на свой ред са използвани от тези сили за тяхната стратегическа изгода.”
На трето място , отсъствието в региона на държава с класическа демократична система и достатъчно силна икономика , която да се превърне в естествен лидер и политически пример за реформиране на страните от ЮИЕ. До преди 10-15 години Турция бе държавата , в която военните преврати бяха често явление , политическата нестабилност на Гърция и управлението на “черните полковници” също не правиха тази държава естествен политически лидер на региона.
Само по себе си съществуването на етнически и конфесионални проблеми на Балканите не може да ги превърне в рискове и заплахи ако липсва субективния фактор – активността на определени сили , групировки ,които препятстват еволюционното розрешаване на проблемите. Именно това е и акцентът на моето изказване: ерозиращото влияние на специалните служби на бившите комунистически режими върху вътрешната сигурност на държавите от ЮИЕ.
Не омаловажавам нито постигнатото в сътрудничеството на легитимните полицейски и специални служби , армиите , митническите служби на балканските държави. Постигнатото наистина е внушително. Но съм дълбок противник на недооценяването на дестабилизиращата роля на специалните служби на бившите комунистически управления.
Демократичните правителства и некомунистически партии в ЮИЕ не можаха да убедят своите общества в необходимостта от лустрационни закони , в разкриване на досиетата на политическата полиция. Наша бе грешката, че сведохме вредата от тези служби до жертвите и прекършените лични съдби на противниците на комунистическия режим и не можахме да предотвратим овладяването на икономическите лостове от тях, инфилтрирането им в съдебната система, политиката и управлението на централно и местно равнище и което е най-лошо – привнасянето в новите общества на престъпни механизми,практики , канали на въздействие от бившите комунистически тайни служби. Нито една държава от ЮИЕ не можа да реши този въпрос, а някои дори и не го поставиха в дневния ред на обществото Само за сравнение да посоча , че в такива държави като Германия , Чехия , Латвия, и други бивши комунистически страни не само че бяха публикувани тайните архиви, но вече се дискутира въпросът за удължаване на срока на лустрационните закони,приети в началото на 90-те години.
Всички вие си спомняте за разкритията , които направиха депутати от СДС за съществуването на контрабандни канали за оръжия и наркотици, създадани и контролирани от бившата Държавна сигурност. Спомняте си инфантилните обяснения на вътрешния министър , че участниците в тези канали са млади хора,които обективно не са могли да бъдат част от Държавна сигурност.Това е типичен пример за представяне на ерозиращото действие на организираната престъпност , наркотрафика ,политическите убийства и други рискове за вътрешната сигурност като несвързани с бившите служби, като самодейност на млади хора, които обективно не са могли да бъдат част от тайните служби. Младите престъпници с прозвища от съвременната флора и фауна са наистина изпълнителите ,”мулетата” в тези канали, но стратегиите , мисиите и контролът върху тях никога не са били изпускани от бившите служители на тайните служби.
В резултат от нихилизма на редуващите се правителства и политически партии за четиринадесет години голяма част от икономическите активи на държавата преминаха в техни ръце и в контролирани от тях престъпни групировки, бизнесът им стана полулегален или легален и само престрелките или убийствата на ръководителите на конкуриращи се кланове напомнят за дълбоката деформираност на пазарната икономика на повечето от балканските страни, последица от деформиращото въздействие на неразградените елементи на репресивния апарат на комунистическите режими.
Ерозиращата роля на тайните служби върху вътрешната сигурност е характерна за всички балкански държави и в най-голяма степен на новите страни от бившата югославска федерация. Така както младите демократични и правови държави укрепват многостранното сътрудничество помежду си , така и престъпните групировки организират общобалканска мрежа за международен тероризъм, трафик на оръжия ,наркотици, контрабанда, изпълнение на поръчки за политически убийства, и т.н. Анализи , репортажи и журналистически разкрития на тази тема може да намерите във всеки от вестниците , излизащи в балканските държави.
В страните от бивша Югославия въпросът с ерозиращото действие на части от бившия репресивен апарат върху вътрешната сигурност се усложнява и от трансформирането на една от най-голямите армии на полуострова – югославската – в многобройни паравоенни образования в новите независими държави. Изграждането на нови армии със съвременен граждански и парламентарен контрол изглежда почти невъзможна задача. Колко години след Дейтънското споразумение двете административни единици в Босна и Херцеговина не могат да формират армия под общо командване. Сепаратистките албански паравоенни формирования- АНО , АОК , новопоявилата се АНА не само че не са под политически контрол, но и сами създават политически партии - явление , непознато в световната политическа практика.
Връщайки се към влиянието на фактора “тайни служби” върху сигурността и изграждане на правовата държава в България следва да отбележа обезпокоителната тенденция на реинтегриране на кадри на комунистическия режим в българското разузнаване и контраразузнаване.Отсъствието на ясна законова регламентация на гражданския контрол върху специалните служби и предвидените в законите за МВР и ЗОВС кадрови правомощия на президента предоставиха идеалната възможност за засекретяване на досиетата на служителите на бившата Държавна сигурност , за гарантиране на достъпа им до класифицирана информация. Невнятните обяснения на председателката на ДКСИ на въпроси на пресата и отсъствието на какъвто и да е парламентарен контрол върху дейността на тази комисия само потвърждават този извод.
За съжаление и сега ние, депутатите и политиците от опозицията, не можем да представим пред общественото мнение достатъчно убедително доказателства за ерозиращото въздействие върху вътрешната сигурност на засилващия се контрол върху икономиката и политиката от страна на хора от бившите тайни служби, за пагубното влияние на пренасянето на практики и механизми и канали на бившия режим в съвременната демократична и правова държава. Нашите опасения се възприемат като партийна и пропагандна реторика, услужливи медии изграждат ореола на тези кадри като радетели и ветерани на “тихия фронт”, защитавали успешно националната кауза.
Причините за непълното разграждане на тайните служби на комунистическите режими са както вътрешни , така и външни. За разлика от ясните императиви за реформи в икономическата , политическата и военната сфера, без които е невъзможна интеграцията в ЕС и НАТО, към системите за сигурност няма нямаше предявени такива императивни изисквания. Степента на демократизация в бившите социалистически държави предопредели и дълбочината на реформите в този сектор. Некомунистическите управления в страните от ЮИЕ като цяло не се справиха успешно с тази задача. Затова и моята прогноза е , че в средносрочен план държавите от ЮИЕ ще изпитват ерозиращото въздействие на този фактор в своята политика на сигурност.

Събития

22.04 Кръгла маса "Използване на операционния анализ и компютърно подпомаганите учения за развитие на сектора за сигурност в България" заключителна конференция по проект на НАТО, програма "Наука за мир", SfP 981149. още...