Партийните програми и въоръжените сили
Нито една от партиите в управляващата коалиция, не дискутира в предизборните си програми проблемите на отбраната. Нещо повече, по време на предизборната кампания, имаше дискусии по проблемите на сигурността, но техния фокус беше върху престъпността, корупцията, работата на полицията и разбира се – реформата в съдебната система, докато другият важен елемент в сектора за сигурност, отбраната, беше пренебрегнат. Може да се предполага, че членството в НАТО отне възможността на тези партии да използват процеса на присъединяване към Алианса като дефиниращ посоката и съдържанието на отбранителната политика и разкри липсата на партийни визии за политиката в тази област.

Политическото ръководство и политиката за отбрана
Трудно е да се каже защо точно представител на НДСВ пое Министерство на отбраната. С увереност може да се твърди, обаче, че както НДСВ като партия няма своя програма в областта на политиката за отбрана, така и новия министър на МО няма своя програма. Досегашните изяви на министър Близнаков по-скоро подсказват, дори и по негови думи, че той тепърва се запознава с политиката на министерството и засега няма яснота какви конкретни цели той ще постави пред МО. При това положение не става ясно, чия политика ще надделее в министерството. В този случай думите на министър Близнаков, че ще има приемственост и ще следва политиката формулирана от предишното политическо ръководство не дават ясна представа, тъй като при предишния министър МО беше сцена на остри конфликти включващи политическо ръководство, цивилни, Генерален Щаб и президента Първанов. С други думи, при предишното правителство не съществуваше единна и ясна политика в областта на отбраната. Така се създаде среда, в която не беше ясно коя от тези институции имаше решаваща роля във формулирането на политиката.

Политическото ръководство на МО има много кратък срок, след встъпването на новото правителство на власт, в който да формулира своите цели и да успее да натрупа политическа подкрепа за постигането на тези цели в Министерския съвет, Народното събрание и не на последно място – сред обществеността. МО се "състезава" с други министерства за ограничените ресурси в държавния бюджет и не съществуват никакви гаранции, че въоръжените сили ще получат това което искат. В това отношение, стартът на новото ръководство на МО не е обнадеждаващ, но и не е изненадващ като се има предвид, че то не дойде в министерството с вече формулирани цели и програми, зад които да стоят политическа воля и подкрепа. В интерес на истината, не само НДСВ, което излъчи новия министър, но и БСП и ДПС не изглеждат да имат желание да изразходят политически капитал, така нужен за по-нататъшната трансформация на въоръжените сили. С други думи, трансформацията е невъзможна без политическа воля и подкрепа.

От бавният старт на новото политическо ръководство не следва, че по-нататъшната реформа е обречена. В това отношение има прецедент; правителството на Иван Костов стартира всеобхватната реформа във въоръжените сили с цел присъединяване на България към НАТО повече от година след идването си на власт. Това обаче беше възможно единствено след като значителни политически ресурси бяха насочени към тази цел. В този смисъл, ще бъде интересно да се видим дали лично премиерът Станишев или някоя от управляващите партии ще започне да проявява повече интерес към трансформацията на въоръжените сили и съответно инвестира повече политически капитал и време в тази област. Ако обаче това внимание се изразява единствено в участие в процеса на разпределение на финансовите ресурси за проектите за модернизация на армията, то ефектът не би бил положителен за трансформацията.

Новото правителство и модернизацията
Както бе дискутирано в предишната статия, България не може да си позволи да развива многобройни отбранителни способности. Предишното правителство определи 11 приоритетни проекта за модернизацията на армията, плюс десетки други. Само в интерес на България е новото правителство бързо да признае, че дори и приоритетните проекти са твърде много за възможностите на страната и няма никаква надежда те да бъдат реализирани в определените срокове. Нуждата от такава трезва оценка е още по-наложителна, като се има предвид, че България е изправена пред някои краткосрочни и дългосрочни проблеми в допълнение към ограничените национални ресурси. В краткосрочен план, последствията от наводненията и обещанията на управляващите да повишат държавните разходи за социални цели неизбежно ще ограничат възможността да се отделят средства за скъпоструващата модернизация на въоръжените сили. Освен това, новото правителство определи присъединяването към ЕС като най-големия приоритет и е логично да се очаква, че инвестицията в реформите необходими за присъединяването към Съюза ще бъдат приоритетни пред всички други дългосрочни инвестиции в реформи, включително и в областта на отбраната. В допълнение, управляващите партии са заявили, че България трябва активно да търси скорошно присъединяване към валутния съюз на ЕС, а това налага поддържането на фискална дисциплина включително и чрез ограничаване на бюджетните разходи. Опитът от другите страни в Източна Европа показва, че обикновено министерството на отбраната е между първите институции, които стават "жертва" на стремежа на правителството да ограничи разходите в държавния бюджет (като процент от националния продукт, а понякога и като абсолютна стойност). Логиката е, че докато всяка промяна в нивото на разходи в отбраната няма пряк ефект върху общественото възприятие за нивото на национално благоденствие, то разходите в други сфери имат пряк ефект върху него. С други думи, когато управляващите са изправени пред дилемата дали да намалят военните разходи или социалните разходи при положение, че страната не е изправена пред явна военна заплаха, те обикновено избират първата опция. Засега не е видно, че България ще направи изключение от тази тенденция.

В дългосрочен план ограничените национални ресурси представляват най-големият проблем пред амбициозните и скъпоструващи програми за модернизация. Най-грубите изчисления показват, че средствата за модернизация на въоръжените сили като процент от военния бюджет е много малка сума в сравнение с финансовите изисквания за модернизация по приоритетните проекти. При запазване на приоритетните проекти този проблем може да бъде решен или чрез драматично увеличение на военния бюджет или чрез целево отпускане на средствата от държавния бюджет, включително и чрез заеми, гарантирани от държавата. Нито един от тези варианти обаче, не изглежда реалистичен без да се застрашат другите приоритети на правителството, особено в социалната сфера.

В първите месеци на това правителство се появиха сигнали, че съществуват разногласия между МО и други министерства във връзка с финансирането на някои от единадесетте приоритетни проекти за модернизация на въоръжените сили. Това не е изненада. Това което е изненада е, че мнозина оправдават нуждата от финансиране на проектите с вече поети ангажименти пред НАТО за българския военен принос в Алианса. Вероятно е необходимо да припомним, че за разлика от присъединяването към Европейския съюз, при което всяка страна е длъжна да прилага задължителни за всички страни членки закони и политики, конкретното участие в НАТО и приносът към Алианса са индивидуални за всяка страна. С други думи конкретният принос на всяка страна се определя в голяма степен от нейния капацитет и политика за сигурност. В такъв случай трябва да се питаме защо България е определила и обещала непосилен за националния капацитет принос към Алианса.

Българските специални служби – информационни или силови структури?
Николай Павлов

Сформирането на новото правителство през август 2005г. отново поставя на дневен ред въпроса за реформата в сектора за сигурност, включително и в така деликатния „под-сектор” на специалните служби. Предложеният нов Закон за МВР обаче не дава достатъчно добри сигнали за скорошно ефективно трансформиране на българските спецслужби от силови към информационни служби. Новият закон показва, че в „спец-пространството” реформата отново ще се извършва „на парче” и без ясна концептуална визия.

В този смисъл особено важно е изработването на модел за добро управление на специалните служби като информационен „стълб” на сектора за сигурност в България. Този модел следва да се формира на базата на концепцията за гражданска сигурност с акцент върху сигурността на отделния гражданин при активно гражданско участие в обезпечаването на сигурността. Моделът трябва да е динамичен, като се разглеждат различни базови алтернативи – както за функционален, така и за институционален информационен „стълб”.

При разработването на модела за ефективна трансформация и добро управление на специалните служби в съвременна България най-целесъобразно е да се използва архитектурния подход. Необходимо е да се търси синтеза между реално съществуващия български модел с неговите институционални традиции, от една страна, и динамично развиващите се модели в страните от Евроатлантическото пространство, от друга. Моделът за ефективна трансформация на специалните служби следва да се формулира след изясняването на поне три базови въпроса:

1. Анализ на институционалните традиции на различните специални служби и тяхното отражение върху съвременното им състояние.

2. Дефиниране на основните организационни предимства и недостатъци на специалните служби в полуреформирания сектор за сигурност в началото на ХХІв.

3. Изследване състоянието на политическия и граждански контрол над специалните служби.

Специалните служби са един от ключовите елементи на сектора за сигурност на всяка държава. Те играят съществена роля при осъществяването на държавната власт и са важен инструмент на държавното управление. В исторически план специалните служби възникват в рамките на силовите структури. За разлика от армията и полицията обаче, дейността на специалните служби е организирана на конспиративни начала. Напълно закономерно специалните служби често са наричани секретни служби или тайни служби. Не случайно някои изследователи свързват специалните служби с тайните общества и с различни нелегални политически и религиозни общества, съществували през историята на човечеството.

Макар да са силови структури, специалните служби основават своята дейност не на грубата физическа сила, а на интелигентността на силата. Показателно е, че в повечето езици думите "разузнаване" (съответно "контраразузнаване") етимологически произлизат от думи, означаващи познание и интелигентност.

Естествено, разграничението между специалните служби, от една страна, и полицията и армията, от друга, не бива да се абсолютизира. На спецслужбите на която и да е страна по света не са напълно чужди някои прояви на „военщина” и „полицейщина”. През по-голямата част от човешката история, включително и през ХХв. специалните служби на почти всички страни изпълняват и някои репресивни функции. Едва ли има спецслужба на света, която в един или друг период да не е използвала насилствени методи.

Българските специални служби възникват като специализирани звена в рамките на традиционните силови структури – армия и полиция. По времето на Царство България и на социалистическа България специалните служби в значителна степен са елемент от репресивния апарат на държавната власт. След промените от 1989г. започва постепенен процес на трансформация на специалните служби от полусилови структури към информационни служби. При някои служби този процес на трансформация протича по-бързо, при други – по-бавно. От особено значение за планирането на реформите в този специфичен елемент на сектора за сигурност е да се отчитат институционалната традиция на всяка отделна специална служба, натрупана в продължение на повече от половин век (в случая с военното разузнаване – около век). Ефективното трансформиране на специалните служби в посока към информационен „стълб” на сектора за сигурност изисква нова концептуална рамка и създаване на динамичен модел за добро управление. В тази връзка особено важно е да се анализират различните модели на „разузнавателна общност” в страните-членки на НАТО.

Моделът за ефективен „информационен стълб” на интегрирания сектор за сигурност следва да е тясно свързан с оформящата се концепция за изграждане на „трети стълб” на сектора за сигурност – системата за гражданска сигурност, която се разглежда като обособена от „традиционните” два стълба – армията и полицията. С оглед по-доброто управление и по-ефективен демократичен граждански контрол, изграждането на системата за гражданска сигурност трябва да се осъществява в тясно взаимодействие с трансформирането на специалните служби в отделен информационен „стълб” на сектора за сигурност.

Реалистичният модел за добро управление на българските специални служби може да се формулира на базата на пет основни предпоставки:

1. Специалните служби в България са специфичен инструмент на държавната власт, чиито институционални традиции се коренят в репресивния апарат. Тази институционална наследственост, съчетана с хипертрофираната „култура на секретност” са едни от основните причини за трудното осъществяване на реформите в този специфичен елемент на сектора за сигурност.

2. В историческото развитие на българските специални служби съществува трайната взаимовръзка между ефективен контрол и политизация на специалните служби. Тъй като традициите на контрол над спецслужбите са традиции изключително на политически контрол, дори и след началото на демократичните промени контролът над службите е възможен единствено като политически, което неизбежно води до политизация. Демократичният граждански контрол в средносрочна перспектива ще продължава да бъде повърхностен и ще е засенчван от политическия.

3. Макар с по-особен статут и същност, през своето историческо развитие българските специални служби винаги са част от държавната администрация с нейните присъщи организационни недостатъци. Специалните служби са най-митологизираната част от държавната администрация, но не непременно най-ефективната. Стихийният процес на „приватизация” на специалните служби и техни активи, започнал след 1989г. поставя началото на тенденция, водеща към създаването на „частни” специални служби, организирани по правилата на модерния мениджмънт, които в средно-срочна перспектива могат да се превърнат в сериозен конкурент на легитимните държавни специални служби. В този смисъл особено важно е намирането на възможност за нормативно регламентиране дейността на частните специални служби.

4. През своето историческо развитие българските специални служби трайно придобиват дуалистична същност – при преследването на своите цели те защитават частично както националния интерес на България, така и политическия интерес на управляващия режим през конкретния исторически период. Намирането на баланса между националния интерес и интересите на политическия режим е една от основните дилеми в същността и професионалната етика на специалните служби в България.

5. Изграждането на „разузнавателна общност” в България следва да става на базата на научно-обоснован концептуален модел за добро управление на специалните служби като информационен „стълб” на интегрирания сектор за сигурност. Този модел е тясно свързан със системата за гражданска сигурност като свързващо звено” между сектора за сигурност на макро ниво и сигурността на отделния гражданин на микро ниво. Регламентирането на „разузнавателната общност” в България следва да стане съм Закон за специалните служби или Закон за националната сигурност.

Ролята на компютърно подпомагани учения за анализ, оценка и защита на критичната инфраструктура
Велизар Шаламанов и Николай Павлов

Компютърно подпомаганите учения (КПУ) са основен инструмент за експериментиране на концепции и извличане на знания, за подготовка на екипи и за еволюционно създаване на единна среда за управление при защита на критичната инфраструктура. Методът на КПУ е интегрален и практически се базира на използване на повечето от другите известни методи на различните етапи – разработка на сценарии, симулиране на сценарии, поддържане на работата на ръководство и обучаеми, анализ на документираните действия, извличане и синтез на препоръки.

Ролята на компютърно поддържани учения базирани на модел учения – базирани на модел учения - за експериментиране на нови концепции се определя от следните характеритики:
1.  КПУ позволяват евтино проиграване на множество варианти;
2.  КПУ позволяват "симулиране" на сценарии и на липсващи участници/елементи от инфраструктурата и моделиране на обективни природни или опасни техногенни процеси;
3.  КПУ облекчават комуникацията и медиацията на междуведомствено, междудържавно и публично-частно ниво, както и между централната и местната власт и между администрацията и доброволците;
4.  КПУ позволяват добро "стимулиране" на мислене и експериментиране и добро документиране на хода на експеримента;
5.  КПУ създават условия за количествени "измервания" на групова работа и анализ;
6.  КПУ позволяват натрупване на знания във времето при различни групи участници и различни сценарии в различни години;
7.  КПУ позволяват експериментиране на концепции, оборудване (технологични демонстрации), програмни системи за подпомагане на управлението.

В настоящият текст ще се спрем на КПУ за анализ, оценка и защита на критичната инфраструктура в няколко аспекта:

A. Секторен анализ. Идентифициране на елементи в инфраструктурата и определяне кои от тях са "най-критични".
Основен компонент от инструмента КПУ, приложим в тази област са моделите за разработка и симулиране на развитието на сценарии. Специфичното за КПУ е възможността чрез въвличане на експерти за анализ на различни ситуации в компютърна среда, да се документират съществени елементи от опита на хора с различни професии и отговорности, както и провокирането им с резултатите на математически модели на анализираните инфраструктури.

Б. Идентифициране, описание (характеризиране) и оценка на заплахи.
Тази задача отново има добро решение в средата за КПУ чрез поддържане на "мозъчна атака" по генериране на заплахи и тестване на реалното им влияние, оценка на степента на разбиране на тези заплахи.

В. Оценка на уязвимостта на критични елементи в инфраструктурата по отношение на специфични заплахи.
КПУ определно са добро средство за оценка на реалната уязвимост на критичната инфраструктура, особено в смисъл на свързаните с реакцията на персонала уязвимости. Това става на базата на тестване на различни сценарии и влиянието на реакцията на персонала върху поведението на моделираната инфраструктура.

Г. Анализ на взаимозависимости и възможни каскадни ефекти.
Преките взаимозависимости могат да се оценят с аналитични модели, когато те съществуват, но на практика тези взаимозависимости "преминават" през човешки решения и действия и поради тази причина се изисква организиране на експеримент под формата на КПУ за разкриване на тези базирани на човешките решения и поведение взаимозависимости.

Д. Определяне на риска (очакваните последствия от конкретни /типови/ атаки срещу конкретни елементи, предвид различните по характер въздействия: човешки жертви, икономически загуби, в различни периоди от време, както и възможност за възстановяване).

В тази област различните аналитични модели са добро средство, като КПУ са средството, необходимо за интеграция на резултатите от различните, обикновенно ограничени или тясно специализирани аналитични модели за получаване на цялостна картина на последствията и оценка на рисковете при управление на последствията на базата на решения и поведение на лицата, участващи в процеса.

Е. Идентифициране на начини (способи, подходи) за редуциране на рискове и повишаване на устойчивостта (намаляване на уязвимостта).

КПУ отново са основен инструмент в идентификация на организационните и поведенчески модели за редуциране на рисковете и уязвимостта, както и икономическия им анализ и оптимизация.

Ж. Разработване на Стратегия за намаляване на риска и уязвимостта, вкл. приоритизиране на мерките в рамките на тази стратегия.
Разработването на Стратегия е определено отговорност на ключови длъжностни лица и включва добре идентифцирана цел по защита, обект на постигане на целта (критична инфраструктура), рискове и заплахи за обекта, както и средства за защита и приоритизация на рисковете и средствата за защита, както и организационно и ресурсно измерение на реда за прилагане на средствата. Това е класическа постановка на задача за провеждане на КПУ по извличане на знания и формиране на рационално поведение. Практически, поради човешкото измерение на стратегията КПУ е единственото средство за реално решаване на проблема или по-скоро платформа за интеграция на другите средства за формиране на стратегията.

Независимо от очевидната роля на КПУ в усъвършенстване на системата за защита на критичната инфраструктура в България, практически отсъства структура, насочена към цялостно изследване, планиране, подготовка, провеждане, анализ и оценка на компютърно поддържани учения. Анализът показва, че такива опити са правени в Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Държавна агенция "Гражданска защита", без да се е стигнало до институционализиране на процеса и системата за КПУ. Провежданите в България комютърни учения са основно част от международни учения по програмата SIMNET/SEESIM (Simulation Network/ South-East European Simulation Exercise).

През 1999 г. създаденият център за оперативна съвместимост във Военна академия (сега Департамент за оперативна съвместимост) има за цел изграждане на среда за компютърни учения като инструмент за развитие на оперативна съвместимост, необходима за различни операции на многонационални съвместни оперативни сили, чрез оптимално взаимодействие на четирите му секции:
•  Оперативна подготовка на щабни специалисти за многонационални съвместни оперативни сили;
•  Използване на съвременни информационни технологии и провеждане на компютърно поддържани учения и щабни игри;
•  Езикова подготовка и сертификация;
•  Анализ и извличане на поуки и уроци от учения, обучение и мисии в чужбина.

В голяма степен настоящия проект за учения по операции за поддържане на мира във Военна академия, както и изграждане на център за компютърни учения на ОУЦ (оперативно-учебен център) "Чаралица" подготвят среда за провеждане на компютърни учения в системата на МО.

Нивото на развитие на този подход в МВР и ДА "Гражданска защита" е по-ниско и липсва техническа база, персонал и план за такъв тип учения. В същото време в рамките на НАТО и ЕС се планират и провеждат компютърни учения по управление на кризи. Такава е и една от целите на сътрудничеството по линия на гражданска защита в Югоизточна Европа и Черноморския регион.

Основните проблеми на използването на КПУ по защита на критичната инфраструктура в настоящия период са липсите на:
1.  Единна концепция за защита на критичната инфраструктура, чието приложение да се регламентира със закон или друг акт;
2.  Концепция за КПУ по защита на критичната инфраструктура;
3.  Архитектура на система за КПУ;
4.  Техническа база и персонал за КПУ по защита на критичната инфраструктура;
5.  План за провеждане на КПУ с цел експериментиране на нови концепции, подготовка и сертифициране на състава;
6.  Система за анализ на опита и извличане на поуки с последващо пълзящо изменение на регламентиращите документи;
7.  Международно взаимодействие за интеграция в системата за КПУ на НАТО и ЕС по защита на критичната инфраструктура.

С ограничените възможности за справяне с тези проблеми в Българската академия на науките (БАН) се реализира програма в рамките на ЕС#7 от НКС към ПКЗНБАК (Експертен съвет № 7 от Научно-координационния съвет към Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерски съвет) за създаване на благоприятна среда за решаване на посочените въпроси. Тази програма включва:
1.  Изследване на системата за защита на критичната инфраструктура и разработка на методика за оценка на инфраструктурата основно в областа на компетентност на ПКЗНБАК.
2.  Изследване на методите за планиране на системите за защита на критичната инфраструктура и приложение на архитектурния подход.
3.  Изследване на оперативната приложимост на пакет от мобилни модули за полево управление по защита на критичната инфраструктура в извънредни ситуации в "коалиционна" среда.
4.  Изследване и разработка на единна архитектура на системата за защита на критичната инфраструктура.
5.  Изследване на уязвимостта и взаимозависимостите в критичната инфраструктура.
6.  Развитиер на концепция за гражднска сигурност и трансформиране на сектора за сигурност за гарантиране на гражданската сигурност и в частност защита на критичната инфраструктура.
7.  Създаване на център на компетентност по операционен анализ и КПУ в поддръжка трансформацията на сектора за сигурност за гарантиране на гражданската сигурност и защита на критичната инфраструктура.

Основен инструмент за изследванията в горните проекти е провеждането на КПУ по защита на критичната инфраструктура с различен състав от участници, за което е необходима адекватна среда за планиране, остойностяване, подготовка, управление, провеждане, документиране, анализ и оценка на КПУ. Такава среда създава условия за експериментиране и натрупване на знания, които по-късно са основа за развитие на системата за защита на критичната инфраструктура на общиски, областен, национален и регионален план. Развитието на такава среда се базира на Концепция за КПУ по защита на критичната инфраструктура за развитие и експериментиране на нови концепции за намаляване на уязвимостта от тероризма и други заплахи за гражданската сигурност.

Концепция за КПУ по защита на критичната инфраструктура.
Основите на концепция за КПУ по защита на критичната инфраструктура като инструмент за развитие и експериментиране на концепци за управление при кризи, обучение на персонала и оценка на готовността се базира на определението и взаимовръзките между основните елементи: планиране и управление, сценарии, подбор и подготовка на участници, симулиране, моделиране, реагиране, документиране, анализ и оценка, приложение на резултатите за усъвършенстване на системите – за КПУ и за защита на критичната инфраструктура.

Планирането и управлението (включително остойностявне, прозрачно управление на ресурсите, отчетност и измеримост на ефиктивността/ефикасността – резултатите) е съществен елемент от концепцията и се базира на усъвършенстван модел за мрежово планиране и управление на сложно проекти (портфолио от проекти).

Типът на сценариите, които се предлагат за използване в КПУ по защита на критичната инфраструктура в тази концепция са:
•  рамкови (задаващи основния ход на събитията);
•  отворени (позволяващи отчитане на събития от решенията на самите обучаеми и резултати от моделиране);
•  мрежови (с разклонения по клонове в зависимост от решения на обучаеми или модели на обективни процеси);
•  многократно използваеми сегменти за генериране на комбинации;
•  различни изгледи към различните обучаеми.

За развитие на сценария основните елементи са използване на средства за единно и управляемо време чрез часовник на КПУ, система за симулация на базата на описанието на сценария, средства за подпомагане вземането на решения/моделиране, средства за комуникация и естествено за документиране на развитието на сценария – както на базата на симулирания основен сценарий, така и на "приноса" към него от участниците и моделите на процеси. Часовникът е с възможности за ускоряване / забавяне, скокове и осигурява:
•  Единно време за обучаемите;
•  Възможност за спиране на часовника, забавяне и ускоряване;
•  Възможност за оперативни скокове;
•  Възможност за повтаряне на епизоди.

Симулацията създава среда за реагиране, управлявана от основните събития и процеси на сценария. Комуникацията е максимално близо до реалните средства, използвани при управление при кризи и включва като минимум: е-майл, телефон (стационарен и мобилен), но с възможност за пълно документиране на развитието на сценария – т.е. като минимум запис на всички комуникации, съотнесени към кореспонденти и време.

Вземането на решения и развитие на сценария, както и анализ на учението, оценка, изводи, препоръки се базира на логически и математически модели, позволяващи по-задълбочен и по-всеобхватен анализ на ситуацията по защита на критичната инфраструктура.

Ключов въпрос в концепцията е подбор на обучаемите за постигане на най-добър пакет от специалисти по хоризонтала, по вертикала, провеждане на тестове за подготовка и проверка на подготовката.

Моделът за протичане на учението се определя от ръководството на базата на пълен контрол върху развитието на сценария чрез симулация и резултат от моделиране и решения на обучаемите, решения на ръководството за ускоряване, забавяне, скокове и междинни дискусии. Задължителни са: планиращите конференции; подготовката и входния тест на обучаемите; анализът на впечатленията непосредствено след завършване на учението; задълбочения анализ и оценка на учение за извличане на поуки; анализът на стойност/ефективност за подобряване на организацията на бъдещи учения.

Един от основните компоненти на концепцията се изразява в поддържане на база данни за сценарии, база знания за ученията, т.е. организиране на КПУ по защита на критичната инфраструктура като процес за управление на знания.

Предлаганото решение в резултат на настоящия анализ е насочено към следното:
1.  Създаване на център за изследване и подпомагане на планирането, подготовката, провеждането, анализа и оценката на компютърно поддържани учения за защита на критичната инфраструктура в Института за паралелна обработка на информацията – БАН във взаимодействие със сродни институти и лаборатории, като национално звено за работа с органите по управление на кризи съгласно Закона за управление при кризи (пилотно взаимодействие с ДА "Гражданска защита" и серия от реални учения).
2.  Институционализиране на центъра за КПУ като елемент от националната система за реагиране при кризи, както и в контекста на българския принос в тази област в рамките на НАТО, ЕС и регионалните програми в Югоизточна Европа и Черноморския регион.
3.  Въвеждане на практиката на компютърни учения и ситуационни игри в обучението за Военна академия и Академията на МВР, както и други висши училища, заедно с такива занятия в отделните ведомства и на ниво Минстерски съвет, област, община.

Развитието на система за КПУ по защита на критичната инфраструктура практически е еволюционен процес, в който основна роля играят потребителите. Това се определя от приетия подход към "отворени сценарии" и "отворена система" за стартиране на процеса. Това означава:
1.  Сценариите за КПУ се разработват съвместно с потребителите;
2.  Сценариите се "развиват" в хода на учението, в зависимост от реакциите на потребителите (обучаеми и в ръководството);
3.  Анализът и оценката на КПУ води до натрупване на база знания по сценариите, както и до усъвършенстване на средствата за подпомагане на ръководството и обучаемите в средата за КПУ по защита на критичната инфраструктура.

Управление на промяната в Системата за защита на критичната инфраструктура и експериментиране чрез КПУ
Управлението на промяна от такава степен на сложност, обхват и скорост, каквато е промяната в системата за сигурност в частта и за защита на населението и инфраструктурата при бедствия, аварии, катастрофи, терористични актове и други негативни въздействия, практически е невъзможно без съвременни компютърни средства за подпомагане на развитието на концепции, тяхното експериментиране, анализ, оценка и усъвършенстване с пряко участие на разнородни специалисти и представители на разнородни групи от обществото. Съвременните информационни технологии, съществуващите методи за операционен анализ и опита от компютърно подпомагани учения във военната област са добро средство за разрешаване на този проблем.

Създавнето на среда за КПУ по управление при кризи е процес на различно ниво на зрялост в отделните институции в България, в другите страни в региона и от НАТО и ЕС, както и в самите тези организации. Основното направление е свързано с възлагане на тази задача на изследователска институция за реализиране на отворена среда за КПУ базирани на отворен тип сценарии с непосредствено участие на различните групи в системата за реагиране при кризи на общинско/областно, национално, регионално и общоевропейско ниво.

Поради еволюционния характер на развитие на системите за КПУ по защита на критичната инфраструктура, силната връзка с конкретните решения на ниво концепции, закони, организция, оборудване, система за провеждане на операции за реагиране при кризи, особеностите на финансирането, международното взаимодействие и организация на гражданския контрол е практически невъзможно придобиване на “завършена” система за КПУ по защита на критичната инфраструктура. Това, което може да се придобие е ,рамката на програмна структура за поддържане на процеса и отделни модули за моделиране на процеси с обективен характер (поведение на мрежи, разпрострнение на заразявания и замърсявания и др.).

Споменатата по-горе особеност налага изграждане на национален изследователски капацитет основно в областта на КПУ, но в тясна връзка с екипи по различни аспекти на моделиране на процеси, свързани с бедствия, аварии, катастрофи и други опасни въздействия, както и такива по организационно-правни аспекти на защита на критичната инфраструктура. В този смисъл става въпрос за интердисциплинарен екип – подобно на опита по изследване на системата за реагиране в извънредни ситуации (Бяла книга по Гражданска Защита).

В същото време, реализацията на конкретни елементи от системата за реагиране при кризи (включително системите за наблюдение, ранно предупреждение, управление, реагиране и т.н.) в различните ведомства са въпрос на аквизиция на системи по установения ред, естествено при спазване на изискванията за съвместимост и ефективност. Последното налага изработване и поддържане (управление) на единнна архитектура на системата за защита на критичната инфраструктура.

Както при изграждане на средата за КПУ по защита на критичната инфраструктура, така и при развитие на системата за управление на системата за реагиране при кризи най-добрия начин за поддържане на оперативна съвместимост и ниски цени при висока ефективност, е използването на стандартни търговски продукти (хардуер и софтуер).

Организации

Пакт за сигурност АНЗЮС
http://www.australianpolitics.com/foreign/anzus/

Договора за сигурност АНЗЮС (АНЗЮС: А – Австралия, НЗ – Нова Зенландия, ЮС (US) – Съединени щати) е подписан през 1951 и ратифициран през 1952 година. Договора АНЗЮС обединява в отбранителен пакт за Тихоокеанския регион Австралия, Нова Зенландия и Съединените американски щати.

В годините на Студената война, от гледна точка на Австралия и Нова Зенландия, АНЗЮС им осигурява защита от евентулна Съветска или китайска агресия. За САЩ АНЗЮС е част от глобалната им политика за сдържане на комунизма.

Отличително за пакта е, че Австралия за първи път се присъединява към регионален съюз, в който не взема участие традиционния я съюзник Великобритания. В началото на 50-те години на миналия век Австралия се включва в Корейската война, но не с целта да бъде повишена сигурността в региона. Австралия търси дипломатически дивиденти от съюза със САЩ. Бързото изпращане на австралийски части в Корея, независимо от Великобритания, подобряват позициите й на близък съюзник на Съединените щати.

През 1986 г. Нова Зенландия забранява достъпа на американски военни кораби до пристанищата на нейния бряг, с мотива, че пренасят ядрени оръжия. Отговорът на САЩ е суспендиране на отношенията си с Нова Зенландия като член на АНЗЮС. Оттогава АНЗЮС се базира на двустранни отношения между: а) Австралия и САЩ и б) Австралия и Нова Зенландия.

Преди всичко АНЗЮС стои в основата на политиката за сигурност на Австралия. След атаките от 11.09.2001 в САЩ, когато за международната сигурност се появиха нови рискове и заплахи, австралийското правителство се позова на споразумението от 1951г.

Полицейска мисия на Европейския съюз (ПМЕС) в Босна и Херцеговина
http://www.eupm.org/

Полицейската мисия на Европейския съюз (ПМЕС) в Босна и Херцеговина стартира на 1 януари 2003г., наследявайки Международната полицейска група на ООН. Поставените й задачи са в съответствие с Дейтънското споразумение, идеята за върховенство на закона и програмите на Европейската комисия за институционално изграждане. Мисията търси да създаде устойчиви полицейски структури в Босна и Херцеговина, като за целта се използва примера на успешни европейски и международни практики. Конкретно, задачите на мисията се осъществяват чрез наблюдение, оказване на подкрепа и инспекции на местната полиция. Около 500 полицаи от 33 страни участват в реализирането на мисията.

Решението за нейното създаване е взето от Европейския съвет през март 2002г. Предвидено е нейната продължителност да бъде 3 години, т.е. да завърши края на 2005г. Тя е част от развитието на ЕПСО и е европейския принос към усилията на международната общност за повишаване на стабилността и сигурността в Югоизточна Европа. Де факто, това е първата операция за управление на кризи под шапката на ЕПСО.

Начело на ПМЕС е Помощник комисар (Кевин Карти). Oт Европейския съвет към мисията е назначен Специален представител на ЕС за Босна и Херцеговина (Лорд Ешдаун), който наблюдава работата на мисията и докладва на Европейския съвет за нея чрез Върховния комисар за ОВППС – Хавиер Солана.

Подробна информация за структурата, програмите и дейностите на ПМЕС може да бъде намерена на : http://www.eupm.org/

Събития