Година 2, брой 10, юли 2004 г.

Съдържание:

Към читателите

Резултатите от срещата на високо равнище на НАТО в Истанбул
Благовест Ташев

Българската политика за сигурност след Прага и Истанбул
Велизар Шаламанов

Нови публикации
Христо Чорбаджийски

Уеб страници
Христо Чорбаджийски

Към читателите

Предлагаме на вниманието ви десети брой на бюлетина "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност". Новият брой започва със статия на Благовест Ташев, в която се предлага кратък преглед на договореното на срещата на високо равнище на НАТО в Истанбул в края на юни. За разлика от предишни години, когато освен анализите на решенията, наблюдавахме с внимание дали те ще бъдат изпълнени, сега България е една от страните от които зависи дали договореното на поредната среща на високо равнище ще се превърне в политика или не. С други думи, за страната ни, работата по изработването и прилагането на политиката предложена в Истанбул тепърва предстои.

Във втората статия Велизар Шаламанов предлага какво конкретно България би могла да направи, за да се превърне в една от страните членки на Алианса, които превръщат срещата в Истанбул в събитие с трайни и положителни последици за бъдещото на НАТО и неговите членове. Някои от нещата вече са предприети, но със сигурност това, което предстои да се направи е много повече.

Както винаги, Христо Чорбаджийски предлага една нова публикация и прави преглед на уеб страниците на организации в областта на сигурността.

Очакваме вашите отзиви за съдържанието на този бюлетин и приветстваме приноса ви към целите на тази публикация. Можете да намерите минали броеве на този бюлетин на адрес: http://www.mediapool.bg/site/security

От издателите

Резултатите от срещата на високо равнище на НАТО в Истанбул
Благовест Ташев

Макар че България е вече няколко месеца пълноправен член на НАТО, срещата на високо равнище в Истанбул в края на юни бе първата възможност страната ни да участва в приемането на политиката на Алианса за периода след най-голямото му разширение. Срещата се проведе във важен за Алианса период и нейните решения ще имат значителни последствия както за страните членки така и за състоянието на международната сигурност.

Решенията в Истанбул

Като част от политиката си за трансформация на Алианса, беше взето решение за подобряване на способностите за участие в мисии. По-конкретно, потвърдена беше целта страните членки да направят по-голям процент от въоръжените си сили способни да участват в операции. Не е тайна, че повечето страни членки все още притежават структура на силите, която е пригодена за водене на бойни действия в условията на студената война, докато новите реалности изискват способности за участие в мисии извън Централна Европа. Освен това бяха уточнени и промени в процеса на планиране, които да обвързват взимането на политическо решение за участие в операция и практическото планиране на операцията.

Срещата на върха взе решение за засилване на така наречения Средиземноморски диалог и превръщането му в истинско партньорство. Средиземноморският диалог допринася за изграждането на доверие между страните членки и седем близкоизточни страни - Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис. Засиленият диалог цели да допринесе за регионалната стабилност и сигурност чрез практическо сътрудничество, политически диалог, помощ във военната реформа, сътрудничество в областта на граничната сигурност, постигането на оперативна съвместимост и борбата срещу тероризма. В същото време, лидерите приеха така наречената Истанбулска инициатива за сътрудничество, която ще бъде отворена към всички заинтересувани страни в Близкия изток. Инициативата се стреми да постигне повече сигурност и стабилност в района чрез по-задълбочено участие на евроатлантическата общност включително в областта на реформата на отбраната, отбранителното бюджетиране, планирането на отбраната, гражданско-военните отношения, връзките между въоръжените сили с цел постигане на оперативна съвместимост, борбата срещу тероризма, обмяната на информация, пресичането на разпространението на оръжия за масово поразяване и нелегалния трафик. Както и при Партньорство за мир, инициативата дава възможност за създаването на индивидуални програми за сътрудничество, които отговарят на нуждите на страните участнички.

Страните членки също така обсъдиха и нови мерки в усилията на Алианса срещу тероризма. Беше взето решение за създаването на високо технологични способности за защита на цивилни и военни обекти от терористични атаки, включително срещу оръжия за масово поразяване, защита на цивилни самолети срещу преносими реактивни ракети, защита на хеликоптери от наземни заплахи, защита на пристанища и морски съдове, защита от самоделни взривни устройства, разкриване на мини.

Тези мерки се комбинират с вече установилите се добри практики в тази област, включително мисията по патрулирането на морските пътища в Средиземно море (Active Endeavor), операциите на Балканите срещу терористични групи свързани с Ал Кайда и други операции с партньори. НАТО си постави задачата да постигне адекватна готовност за подпомагане на всяка една страна членка при поискване в отговор на потенциална или реална терористична атака. Така например самолети АУАКС снабдени с радари за ранно предупреждение и батальона за химическа, биологическа, радиологична и ядрена защита могат да бъдат предоставени на всяка страна при такива случаи. В този смисъл трябва да се припомни участието на самолети АУАКС, съвместно притежавани от страните членки, в охраната на въздушното пространство на САЩ непосредствено след 11 септември 2001. Предвижда се те да бъдат използвани и при осигуряването на сигурността по време на Олимпийските игри в Атина тази година. Всъщност, натовските АУАКС са пример за успешно използване на способности съвместно притежавани от съюзниците и логично се предвижда придобиването в бъдеще и на други общи средства.

На срещата бе взето решение НАТО да прекрати мисията си в Босна и Херцеговина (SFOR) в края на година, когато Европейския съюз ще поеме отговорността за мисия в страната. Все пак, предвижда се Алиансът да продължи да подпомага функциите на новата европейска мисия особено в областта на военната реформа и при залавянето на военнопрестъпници издирвани от трибунала в Хага. Този преход ще се превърне в поредната проверка на постигнатите през 2002 и 2003 г. споразумение за достъп на ЕС до структурите и способностите на НАТО (така нареченото "Берлин плюс") при самостоятелни европейски операции. Във всички случаи, решението за прекратяването на мисията е атестат за успеха на първата в историята на Алианса мироопазваща операция.

Страните членки решиха да разширят ролята на НАТО в Афганистан с оглед на предстоящите президентски и парламентарни избори. Доскоро, съюзническото присъствие беше съсредоточено в столицата Кабул и пет от тридесет и двете провинции на страната, но увеличаващата се несигурност принуди Алианса да приеме, че дългосрочната стабилност на Афганистан изисква по-значително въоръжено присъствие в повечето провинции. Предвижда се съюзниците да изпратят още два батальона за бързо реагиране и да разширят дейността на така наречените "провинциални екипи за реконструкция". Дни след това решение, властите в Кабул насрочиха президентските избори за октомври тази година и парламентарните през пролетта на следващата година. Скоро след срещата, на първи юли, НАТО издигна флага си и пое отговорност за още два екипа за провинциална реконструкция в Мазар е Шериф и Маимана.

Една от големите въпросителни преди срещата в Истанбул беше какво решение Алианса ще вземе за конфликта в Ирак. В специално изявление, страните членки приеха да подпомогнат усилията за стабилизирането на страната, като предоставят обучение на иракските сили за сигурност. Директното участие на НАТО в страната не бе обсъждано. Въпреки това бе заявена подкрепа за ролята на Алианса в планирането и логистичната подкрепа за полската мисия в рамките на многонационалните сили. Дни след истанбулската среща, на 13 юли, външния министър на Ирак посети главната квартира на НАТО и призова страните членки да предоставят спешно помощ на новото правителство. Посещението беше предшествано от мисия на екип на НАТО до Ирак между 5-ти и 10 юли, чиято цел бе да оцени нуждите на страната и да определи възможните форми на помощ в изпълнение на решението от Истанбул.

Решенията засягащи пряко България

Наред с тези ангажименти, страните членки взеха и някои решения, които засягат пряко регионалните интереси на България. Заключителното комюнике на срещата отбеляза важността на черноморския регион и подчерта ролята на страните в него за постигане на сигурност и стабилност. След като години наред този район беше пренебрегван като предизвикателство към сигурността, страните членки се ангажираха с намирането на формули за регионално сътрудничество в район с нарастваща значимост за международната сигурност. Очевидно като една от страните членки на НАТО в региона, на България ще се разчита не само да представи визия и идеи за постигането на работещи механизми за сътрудничество, но и пряко да участва с национални средства за постигането на сигурност и стабилност в района. Желанието на Грузия и Украйна да развиват по-интензивни връзки с Алианса и изявената в Истанбул готовност на страните членки да участват по-активно в постигането на сигурност и стабилност в района е причина да се предполага, че конкретни, добре обмислени и защитени, предложения от страна на България могат да бъдат подкрепени и от останалите страни в НАТО. За тази цел обаче е необходимо не само формулирането на инициативи и политики, но и сериозна дипломатическа работа за координиране на усилията и убеждаването на нашите партньори.

Решението на страните членки за Ирак, прието в отделна декларация по време на срещата допълнително легитимира коалиционното присъствие в страната. Макар, че Алианса реши да предостави ограничена помощ на правителството на Ирак, това представлява възможност за България да предложи експертиза в обучението на националните сили за сигурност и реформата на отбранителната система. Всъщност, в тези две области българския принос може да се окаже по-значителен отколкото при участието със сравнително ограничения си въоръжен контингент в Кербала.

Срещата в Истанбул реши да не покани Сърбия и Черна гора и Босна и Херцеговина да се присъединят към програмата Партньорство за мир. Това беше тежък удар за реформаторите в двете държави, които настояваха, че трансформацията на националните сектори за сигурност само ще се ускори при евентуално членство в ПзМ. За съжаление, неспособността на двете държави да изпълнят условията за членство, включително и предаването на военнопрестъпници на трибунала в Хага, попречи на техните амбиции за по-близки отношения с Алианса. Това обаче представлява още една възможност за България да участва в по-нататъшните усилия на двете страни не само да постигнат членство в ПзМ, но и в техните усилия за реформа в националните сектори за сигурност. Продължаващото присъствие на български контингент в СФОР и победата на сравнително про-западен президент в Сърбия създават допълнителни възможности пред България, вече като член на НАТО да оказва по-голямо влияние в района, особено в областта на отбранителната реформа.

Както след всяка среща на високо равнище на Алианса, това което определя нейният успех е какво страните членки предприемат след срещата. Да не забравяме какви например бяха очакванията по отношение на изграждането на нови, адекватни способности след срещата на високо равнище през април 1999 г. във Вашингтон. Следващите месеци ще бъдат решаващи за успеха на Истанбул-2004.

Българската политика за сигурност след Прага и Истанбул
Велизар Шаламанов

Периодът между срещите на високо равнище на НАТО в Прага и Истанбул беше ключов за развитието на България в новия геостратегически контекст. Доскоро основните усилия бяха насочени към подготовката на страната за членство в НАТО и Европейския съюз. Следващото предизвикателство е да се дефинират и приложат ефективни политики в рамките на политиката на евроатлантическата общност. Една от тези политики, която е и предисловие за постигането на всички други политически стремежи, цели постигането на сигурност чрез трансформация на сектора за сигурност, операции в чужбина и партньорство в големия Близък изток и особено в черноморско-каспийския регион. В тази връзка, след формалната покана към България да се присъедини към НАТО, Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" (КРСС) предостави меморандум на българското правителство, парламента и президента, с който се настоява за започването на Стратегически преглед на отбраната (СПО). Също така, и неправителственият сектор и частния бизнес, в периода между срещите в Прага и Истанбул, предоставиха подкрепа за усилията на държавната администрация и парламента при дефинирането и приложението на важните фази в политиката за сигурност и икономическата политика.

През последните две години КРСС предостави няколко меморандума свързани с интеграцията на България в евроатлантическата система за сигурност. Меморандум #2 предложи създаването на национални експедиционни сили и оперативно командване, които да подкрепят нашето участие в операциите в Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан и Ирак. Меморандумът също така включва предложение за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и съответни решения в СПО. Меморандум #3 предложи модел за съюзническо присъствие в България, включително американски военни бази и тренировъчни центрове и структури на НАТО и ЕС. В следващия меморандум (всички меморандуми са публикувани в предишни броеве на бюлетина) КРСС предложи модел за модернизацията на въоръжените сили и сектора за сигурност.

Междувременно, на 27 май 2004 г. правителството одобри единадесет приоритетни проекта за модернизация на въоръжените сили и задели един и половина милиарда лева за тази цел за следващите две години. Министерският съвет постави задача на заместник министър-председател и министър на икономиката Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на финансите Милен Велчев и министъра на отбраната Николай Свинаров да определят процедурите за възлагане на поръчките за изпълнение на проектите. В допълнение, Законът за обществените поръчки беше променен с цел създаване на подходящите условия. След установяването на процедурите за възлагане на поръчките, започна подготовката на предложение до правителството, което трябва да бъде готово до три месеца и включва начините за изпълнение на решението и, надяваме се, всичките аспекти на управление на придобитите системи не само в министерството на отбраната, но и в целия сектор за сигурност.

По време на празненствата по случай сто-годишнината от установяването на българо-американските дипломатически отношения, КРСС предложи създаването на Американско-българска комисия за действие в рамките на съществуващата Евроатлантическа комисия за действие, управлявана от Центъра за стратегически и международни изследвания (ЦСМИ) във Вашингтон. Атлантическият клуб в България и ЦСМИ подготвиха условията за сътрудничество в ключови проекти, които могат да доведат до стратегическо партньорство между САЩ и България в началото на 21-ви век.

Повечето от проектите за модернизация неизбежно ще разчитат на компании от страни в НАТО и ЕС. Затова е съвсем логично да се свърже модернизацията на националния сектор за сигурност с въпросът за установяване на съюзническо присъствие на САЩ, НАТО и ЕС. Така въпросът с установяването на военни бази заедно с въпросът за българското участие в мисии в чужбина могат да станат първите задачи в работата на Американско-българската комисия за действие.

През юли 2003 г. в отделен меморандум, КРСС също така предложи създаването на Европейски център за изследване на сигурността и интеграцията (ЕЦИСИ) в град Пловдив, където да се използва базата на SEEBRIG. А съвсем наскоро по инициатива на председателя на парламентарната комисия за обществен ред и вътрешна сигурност, Владимир Дончев и Сдружение "Джордж С. Маршал - България" беше създадена Партньорска мрежа - 2004 "Сигурност и интеграция". Предложението за мрежата беше формулирано в меморандум, дискутиращ ролята на България в рамките на визиите за бъдещата политика на НАТО и САЩ и предлага създаването на партньорство за сигурност с участието на Министерството на вътрешните работи, разузнавателната общност и гражданска защита със специфична роля в черноморско-каспийския регион. Тази мрежа се разглежда като част от партньорството за сигурност в Големия Близък изток.

През следващите месеци редица събития и прояви ще формират ролята на България в НАТО, ЕС, ОССЕ и в двустранната американско-българска стратегия за сигурност в черноморско-каспийския район, включително и на Балканите. Някои от тях включват:

1. Сесия, дискутираща въпросите на модернизацията на въоръжените сили и американските бази в рамките на американско-българската комисия за действие, по време на втората международна конференция за инвестиционните възможности и модернизация на армията на 1-2 юли 2004 г., която ще стартира следните проекти:

а. Изследване върху модернизацията на силите, инвестициите и трансформацията на отбранителната индустрия.

б. Стратегия за офсет, индустриално сътрудничество и приложение на единадесетте приоритетни проекта за модернизация на въоръжените сили.

2. Стратегически преглед на системата за управление на кризи и защита на критичната инфраструктура, съвместно със САЩ и в контекста на новите заплахи за сигурността. Прегледът трябва да завърши с Бяла книга за защита на населението и инфраструктурата, август-декември 2004 г.

3. Стратегически преглед на разузнавателната система с цел постигане на по-добра координация и демократичен контрол, септември-октомври 2004.

4. Преглед на Концепцията за национална сигурност от 1998 г. и формулирането на нова Стратегия за национална сигурност до края на годината. Новата стратегия се основава на документ, дискутиращ Стратегията за национална сигурност, Националната военна стратегия, стратегията за управление на кризи в контекста на американското военно присъствие, общото участие в операции и сътрудничеството при управлението на кризи в големия Близък изток и Балканите.

5. Консолидация на горните стъпки в "Софийска инициатива" за постигане на единство в стратегиите на САЩ, ЕС, НАТО и ОССЕ в района на черноморско-каспийския район и подкрепяно от Европейския център за сигурност и интеграция в Пловдив.

Тази амбициозна програма може да бъде изпълнена в рамките на успешното публично-частно партньорство, което е едно е големите постижения на българския преход. То се състои от два ключови елемента - гражданско общество с активни неправителствени организации и частен бизнес с интерес в областта на сигурността, които гарантират успеха и предоставят ноу-хау за по-нататъшната трансформация на черноморско-каспийския район.

Нови публикации
Христо Чорбаджийски

Женевски център за демократичен контрол върху въоръжените сили, и Междупарламентарен съюз, Парламентарен контрол върху сектора за сигурност: Принципи, механизми и практики, 2004

Тъй като сигурността е с централно значение за благополучието на хората, то е много важно техните виждания да намерят израз в националната политика по сигурността. Ето защо съществува неизменната нужда избраните от народа парламентарни представители да работят в близко сътрудничество с правителството и сектора за сигурност. Ето защо парламента има отговорността да постави правните параметри, да приеме бюджета и да наблюдава работата в сектора за сигурност.

Междувременно, в наши дни, ролята изпълнявана от тези в сектора за сигурност търпи съществени изменения. Новите видове конфликти и увеличаващите се взаимовръзки между държавите създадоха нова среда, която изисква нови адекватни отговори и нов начин на възприятие на концепцията за сигурност. А само чрез парламентарния контрол може да се осигури осъществяването на тези нови и адекватни отговори в съответствие с демократичните принципи за прозрачност и подотчетност. Липсата на ефективен парламентарен контрол най-вероятно би довело до погрешно интерпретиране на мисията на сектора за сигурност.

В този контекст Междупарламентарния съюз (http://www.ipu.org) и Женевския център за демократичен контрол върху въоръжените сили (http://www.dcaf.ch) съгласуват идеята за създаване на краткo и достъпнo ръководство, което да предложи съществен набор от практики и механизми, които биха могли да подпомогнат процеса на парламентарен контрол върху сектора за сигурност. Наръчника Парламентарен контрол върху сектора за сигурност е резултата на това начинание на двете организации.

Този наръчник може да бъде приет като обширно въведение към парламентарния контрол върху сектора за сигурност. Това е така защото той покрива широк спектър от въпроси засягащи концепцията за сигурност. В него може да бъде намерена информация за: ролята на парламента и други държавни институции в областта на сигурността; етапите на цикъла, който осъществява една национална политика по въпросите на сигурността; международни наредби отнасящи се до националната политика по въпросите на сигурността; кой кой е в сектора за сигурност; инструментите, които парламента може да използва за да наблюдава сектора за сигурност, и т.н.

Сътрудниците работили по създаването на този наръчник са се водили, както посочват, от допускането, че не съществува единен модел за парламентарен контрол върху сектора за сигурност, който да е приложим за всички страни. Ето защо в наръчника могат да бъдат открити голям брой препратки относно вариациите в сектора за сигурност и функциите на парламента в различни страни по света.

Уеб страници
Христо Чорбаджийски

Европейска агенция по отбраната

Институт за изследване на мира на Съединените щати, Вашингтон
http://www.usip.org

Институт на мира на Съединените щати е федерална институция създадена от Конгреса, с цел да допринася за предотвратяването, управлението и мирното разрешаване на международни конфликти. Института изпълнява мандата даден му от Конгреса чрез значителен брой програми, включително грантове, стипендии за научна работа, професионално обучение, образователни програми, конференции и семинари и публикации.

По-специално института осъществява своя мандат чрез следните взаимосвързани дейности:

- разширяване знанията на обществото относно постоянно променящата се същност на международните отношения и управлението на международни конфликти;

- оказване на подкрепа на политици в изпълнителната и законодателна власт;

- оказване на съдействие при разрешаване на международни спорове;

- обучения по техники за предотвратяване, управление и разрешаване на конфликти за професионалисти от областта на международните отношения от САЩ и света, и др.

От време на време института стартира и специални инициативи, в отговор на специфични проблеми и въпроси. Следните инициативи, чиито резултати могат да бъдат намерени на уеб страницата на института - http://www.usip.org - могат да бъдат от значителен интерес:

- Балкани - цели да внесе принос за разрешаването на съществуващи конфликти и предотвратяването на бъдещи конфликти на Балканите;

- Мюсюлманския свят - изследва възможностите и предизвикателствата пред САЩ в отношенията им с мюсюлманския свят, от Африка до Югоизточна Азия;

- Религия и миротворчество - цели да усили капацитета на религиозни общности да бъдат извор на мира,

- Виртуална дипломация - изследва влиянието на информационния поток и комуникациите върху дипломацията, както и ефекта им върху управлението и разрешаването на международни конфликти.

Институт за обществени въпроси, Словакия
http://www.ivo.sk

Института за обществени въпроси (ИОВ) е независим център за изследване и анализ на държавната политика. Той генерира идеи със силата да оказват влияние върху процеса на формулиране и осъществяване на ключови решения с обществено значение. Подхода на ИВО е базиран на убеждението, че новите идеи трябва да бъдат прецизно и безпристрастно формулирани.

ИОВ взима активно участие в обществения дебат в Словакия по важни въпроси засягащи обществото. Той формулира препоръки насочени за подкрепа на реформите, поддържа демократичните ценности и се стреми да допринася за позитивните промени в цялостното развитие на Словакия. ИОВ цели да постигне практическо приложение на своята експертиза на ниво законодателна и изпълнителна власт и да разпространи своите препоръки сред други експерти и сред широката общественост.

ИОВ е една от най-големите институции от този тип в Словакия, по отношение на спектъра и обхвата на своите изследвания, броя на реално постигнатите резултати и броя на редовните служители и външни сътрудници. В рамките на своите шест изследователски и издателски програми Института анализира разнообразните страни на измененията в Словакия: Вътрешна политика; Глобален доклад за Словакия; Европейска интеграция и трансатлантическите отношения; Гражданско общество; Етнически малцинства, Обществено мнение.

В рамките на програмата Европейска интеграция и трансатлантическите отношения Института разработва следните няколко проекта, които могат да бъдат от интерес за читателя: "Бъдещето на разширените НАТО и Европейски съюз през погледа на политическите актьори"; "Ценности и идентичности в процеса на разширяване на трансатлантическата общност", и "Разширяването на ЕС, Разширяването на НАТО и бъдещето на трансатлантическите отношения". Резултатите постигнати в рамките на тези проекти могат да бъдат намерени на: http://www.ivo.sk