Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност

Година 2, брой 9, май 2004 г.

Съдържание:

Политически измерения на стратегията за българската мисия в Ирак
Благовест Ташев

Нещо повече за мандата на българския контингент в Ирак
Аню Ангелов

Година след решението за участие с контингент в Ирак - дойде ли времето за реални военно-професионални действия?
Велизар Шаламанов

Легитимност и комуникативна ефективност: Ситуационен анализ
д-р Антоний Гълъбов

Нови публикации
Христо Чорбаджийски

Уеб страници
Христо Чорбаджийски

Към читателите

Предлагаме на вашето внимание деветия брой на "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност". Новият брой е посветен изцяло на българската мисия в Ирак. Усложняването на ситуацията в зоната на българска отговорност в Кербала доведе не само до по-голямо обществено внимание към дейността на българския контингент там, но и до политически и експертни дебати за промяна в мандата на българската мисия и изобщо за ролята на страната в коалиционните усилия в Ирак. Авторите на статиите в този брой споделят убеждението, че проблемите на нашата мисия в Кербала се пораждат не само от усложнената обстановка в Ирак, но и от липсата на национална стратегията за участие, която да е част от цялостната национална политика за сигурност. Tази стратегия би трябвало да има политически, военни, обществени елементи и дори икономически елементи.

В първата статия, Благовест Ташев посочва, че ефективната национална мисия в Ирак изисква изграждането на цялостна политическа рамка и механизми, които да осигурят взимането на бързи и ефективни решения, да осигуряват широка политическа и обществена подкрепа, да постигат международна подкрепа и участие, да гарантират взаимодействието на всички институции и органи с отношение към мисията и да разбира се да гарантират граждански и демократичен контрол по изпълнението.

Във втората статия, Аню Ангелов се включва в дебата за реформулиране на мандата на българския контингент в Кербала. Според автора, българският парламент не е изпълнил конституционните си задължения, като не е формулирал адекватен мандат. Мисията в Ирак се нуждае не от реформулиране на мандата си, а от мандат изобщо.

В третата статия, Велизар Шаламанов предлага модел за изграждането на капацитета на въоръжените сили за участие в мисии зад граница. Очевидно е, че България ще продължава да участва в подобни мисии и затова изграждането на способности за участие се превръща в приоритет в реформата на въоръжените сили. Нещо повече, тревожно е ако мисията ни Ирак е показателна за способностите на Българската армия да изпълнява и останалите си мисии.

Антоний Гълъбов обръща внимание на някои от обществените измерения на мисията в Ирак, като анализира неадекватната политика на правителството да комуникира с обществото не само за мисията, но и изобщо за проблемите на сигурността. Липсата на адекватна комуникационна и информационна политика не само, че понижава ефективността на мисията, но и поражда проблеми с легитимирането на политиката за национална сигурност, включително и интеграцията на страната в НАТО.

Накрая, Христо Чорбаджийски представя кратки прегледи на две нови публикации и уеб страниците на две международни организации, работещи в областта на сигурността.

От издателите

Политически измерения на стратегията за българската мисия в Ирак
Благовест Ташев

Най-сериозните проблеми с мисията ни в Ирак са политически. Управляващите, включително парламентът, правителството и президентът, многократно повтарят, че наша цел трябва да бъде изработването на резолюция от ООН за Ирак и активната роля на световната организация в прехода, а също така и активното участие на НАТО за постигане на сигурност в страната. Това звучи добре и разбира се, трябва да бъде част от целите на дипломацията ни. Но желанието за постигане тези цели не отчита факта, че Съветът за сигурност ООН вече прие резолюции през май и октомври миналата година, които легитимират много от процесите в Ирак, включително статута на коалиционните сили, възстановяването на иракския суверенитет и провеждането на избори. Тези резолюции също така призовават за участието на страните членки в стабилизирането и възстановяването на страната, включително и с военни части.

Надеждата, че НАТО ще поеме мисията в Ирак, също не е вероятно да се осъществи. Сигналите са, че срещата на високо равнище в Истанбул през юни няма да доведе до решение за значителна роля на Алианса в конфликта. Противоречията между съюзниците все още съществуват и оставащото време до Истанбул едва ли ще промени това.

Това, което България може да направи обаче, е наред с подкрепата за приемането на формални резолюции в международни организации, да използва правото си като пълноправен член на НАТО за двустранни и многостранни обсъждания на конкретни политики и мерки за стабилизирането и прехода в Ирак. Това включва открито споделяне на нашето мнение за това, как да се постигнат целите на коалицията. Съвсем нормално е, ако смятаме, че сегашната политика на коалицията като цялостна визия или в детайлите си, е недостатъчно ефективна да направим всичко възможно да я коригираме заедно с партньорите си. Затова обаче, се изисква не само проактивна позиция, но и капацитет за анализ, оценка и формулиране на политика. Освен това, не бива да се забравя, че дори и сега НАТО има макар и минимално участие в осигуряването на коалиционните усилия, по-специално в подпомагането на полското командване. България би трябвало да съсредоточи усилията си в увеличаването именно в този вид участие на Алианса и евентуално поемането на командването в полската зона на отговорност.

Във вътрешнополитически план се наблюдават най-сериозните проблеми. Очевидно е, че нито една институция няма стратегия за нашата мисия в Ирак. Затова и всички предложения за промени в нашето участие се появяват едва, когато обстановката в Кербала се усложни и контингентът ни срещне трудности при изпълнението на мисията си. Естествено, когато няма ясна стратегия, властва стихийността, кампанийността в условията на криза, а понякога и най-лошото - парализа и избягването на решения.

Като начало, трябва да се постигне координация между институциите. Не е нормално, когато наши военнослужещи рискуват живота си в мисии, точно тогава българските институции да излъчват противоположни сигнали. Това не само обърква обществеността и съюзниците ни, но и действа деморализиращо на контингента ни. Не е нормално, когато контингентът ни води бойни действия, президентът да иска промяна на мандата му, а политически партии и правителство да твърдят, че това не е необходимо. За да се постигне координация обаче, е необходимо изпълнителната власт да поеме инициативата и да започне интегрирането на системата за национална сигурност. Вместо да създава кризисни центрове месеци след започване на мисия, да натовари с реални функции Съвета за сигурност към министър председателя; вместо да обсъжда разместванията на специалните служби, да реформира цялата разузнавателна и контраразузнавателна общност; вместо да потушава скандали между министър на отбраната и началник на Генерален щаб, да изгради интегрирано министерство на отбраната. Време е да се престане с постоянното повтаряне, че сега проблемите на сигурността са коренно различни от преди десетина година и да се пристъпи към изграждането на адекватна на тези промени система за национална сигурност.

В интегрираната система за сигурност всяка институция има своето място и роля. Засега парламентът например се ограничава в определянето на мандат и бурна активност след настъпването на поредната криза в Карбала. И дори, когато парламентът се намеси в началото на тази година, неговата роля остана силно ограничена. Дори и да предположим, че изпълнителната власт и военното ръководство не са предоставяли информация за проблемите пред изпълнението на мисията, парламентът има достатъчно механизми да установи контрол върху изпълнението на мандата. Няма оправдание дори и за опозиционните партии, които могат да използват политически и парламентарни средства, за да привлекат вниманието на обществеността към проблемите на контингента ни и да окажат натиск върху правителството за тяхното решаване. Във всички случаи, предоставянето на широк мандат на правителството от страна на парламента, каквато е практиката на Запад, трябва да бъде съпроводена от контрол във всички фази на изпълнението му.

В последно време ролята на президента в изпълнението на мисията изглежда най-активна. Тази активност обаче, ще има главно последствия за имиджа на президента и никакви положителни ефекти за контингента ни, ако не е координирана с изпълнителната власт и не се вписва в цялостна стратегия за изпълнението на мандата. Иначе цялата активност се превръща в трупане положителни точки на политическата сцена - както и се получава засега. Констатацията на президента за лошото техническо осигуряване на контингента е логична критика към правителство и парламента за липсата на инвестиции в изпълнението на мисията, но и идва изненадващо, като се има предвид, че на върховния главнокомандващ това е трябвало да бъде ясно още в началото на мисията. Все пак, сега техническото осигуряване на втория контингент е по-добро от това на първия. Важно е да се разбере, че единствено изпълнителната власт има и законовото задължение и управленските механизми да промени и управлява националната система за сигурност. Каквито и да прави президента във връзка с мисията, институцията му може да постигне твърде ограничени, главно политически резултати. Време е правителството да действа в тази област.

Нещо повече за мандата на българския контингент в Ирак
Аню Ангелов
Генерал-лейтенант от Резерва

Събитията в Ирак в началото на м. април т.г. предизвикаха оживен дебат за нуждата от "преформулиране" на мандата на българския контингент. Почти всички политически сили започнаха открит спор по заявената от Президента и Върховен главнокомандващ необходимост от такова преформулиране. Но след завръщането си от изненадващо посещение в Ирак инициаторът на този спор сам се отказа от идеята си. Всъщност и спорещите страни, и обществото като цяло, останаха в неведение за същността на спора. И наистина, що е то мандат на български контингент зад граница? Ето това трябваше да разясни началникът на Генералния щаб, а не да отправя обвинения към министъра на отбраната, чрез него и към правителството и , по този начин, да се намесва в политически игри.

Съгласно член 85 на Закона за отбраната и въоръжените сили Народното събрание е императивно задължено със свое решение да определи реда и условията за изпращане на български войски зад граница и за преминаване на службата в тях. Именно тези думи представляват съдържанието на думата "мандат". Нека да поразсъждаваме какво се крие зад тях и да преценим свършило ли си е Народното събрание своята работа. Формулиране на мандата означава: кой контингент, в какъв състав, с какво въоръжение и техника, кога и в коя държава следва да бъде изпратен; каква е неговата мисия и конкретни задачи, които ще изпълнява; как и в какъв срок да бъде формиран и подготвен този контингент (сборно или съществуващо формирование на БА); какъв период на ротация се определя; какво допълнително заплащане се предвижда за срока на пребиваване и начин за приравняване на срока на службата в контингента към срока за служба на територията на страната; къде в страната на изпращане да се разполага и каква зона за отговорност да има; какви основни правила за пряко ангажиране в бойни действия и за употреба на оръжието са задължителни за спазване както от контингента, така и от националното командване; какво се предоставя на многонационалното командване -оперативно командване или оперативен контрол (разликата е значителна)?

С решението си, публикувано в брой 51 на ДВ от 3 юни 2003 г.и състоящо се от десет реда, Народното събрание, абсолютно фриволно, си е позволило да определи само състава и числеността на контингента и държавата, в която се изпраща. Мисията на контингента е определена като участие в "четвъртата" фаза на операцията в Ирак. Нито дума чия е тази операция, кой я е планирал и , всъщност, кои са били първите три фази и кой е формулирал съдържанието на четвъртата. Народното събрание дори не се е постарало да направи отправка към резолюцията на Съвета за сигурност N 1483 от 22 май 2003, в която ясно е указано, че само силите на САЩ и Великобритания са окупационни сили. В резолюцията се приканват други държави да участват в поддържането на реда и сигурността в Ирак, но на тях не се признава статут на окупационни сили, т.е. тяхната мисия е мироопазваща. Като такива, те нямат права да разкриват и да унищожават огнища на съпротива, нито да потушават бунтове и да отбраняват срещу организирана военна сила (читателят трябва да прави разлика между охрана и отбрана) несъществуващи "символи" на несъществуваща "държавна власт" чрез "блестящи операции, които ще бъдат еталони във военното изкуство".

Всичко останало от съдържанието на мандата липсва в решението. То е определено или с меморандума за разбирателство, или с решения на Министерски съвет. Оказва се, че Народното събрание въобще не е формулирало мандат, така, че наистина няма какво да "преформулира".

След като дори законодателният орган не признава "върховенството на закона", какво остава за другите държавни органи. С доста голяма безотговорност към задачата си са се отнесли членовете на българската делегация, участвали в преговорите по меморандума за разбирателство. На българите са определени две бази за разполагане в самия център на Кербала и в близост до него, без да е предвидена резервна база извън чертите на града, в която при необходимост да се изтегли батальона. Българският батальон е единственото бойно поделение на многонационалните сили в единия от двата, изключително "чувствителни" и трудни за поддържане на реда, свещени за шиитите по целия свят, градове. Очевадно е несъответствието между възможностите на контингента и неговата зона за отговорност. Българската държава изведе от Ирак своите дипломати и остави батальона ни без български цивилен екип за връзка с временната коалиционна администрация, чийто права и статут като част от Foreign Liaison Missions са определени със заповед N 17 на същата администрация. Това силно ограничава получаването на информация, крайно необходима на контингента, по дипломатически канал директно от коалиционната администрация, както и ефективната защита на интересите му пред тази администрация.

Всичко, казано по-горе, трябваше да бъде поставено като императивно изискване от Генералния щаб, за да подготви, изпрати и управлява военния контингент в Ирак. Вместо да направи това, българското национално военно командване си позволява да поставя задачи или да допуска поставянето на задачи на батальона от полското командване, които са извън мироопазващата му мисия и извън установеното с меморандума основно правило за пряко ангажиране в бойни действия, съгласно което защитата на собствените сили има абсолютен приоритет пред изпълнението на каквато и да е мисия и задача. По този начин то ненужно поставя под непосредствена заплаха живота на войниците ни. И ако в случая с отбраната на кметството и полицейското управление по една щастлива случайност се разминахме с човешки жертви, то не трябва и в бъдеще да се уповаваме на надеждата, че "Господ е българин" и, че "победителите не ги съдят".

Повече от ясно е, че и като отговор на непрекъснато изменящата се обстановка в Ирак, Народното събрание, най-сетне, трябва да формулира мандата на контингента в цялата му пълнота. Българската държава трябва час по- скоро да изпрати дипломати като екип за връзка с временната администрация. И ако не може да намери такива дипломати, да се обърне към офицери от запаса, които биха се наели с тази опасна, но изключително важна задача.

Едно е безспорно. Военнослужещите от батальона изпълняват с чест и достойнство поставените им задачи и напълно ще заслужат наградите си на 6 май. Но дали награди или нещо друго са заслужили или ще заслужат техните политически и военни ръководители? Това българското общество вероятно ще разбере далеч след края на мисията.

Процесите в ООН, НАТО и българските политически институции във връзка с Ирак са изключително важни, но то едва ли ще промени простото изискване Българската армия (БА) да е в състояние да разполага със способността поне една батальонна тактическа група да участва в операции далеч от България, съвместно с наши съюзници от НАТО. Това ще е валидно в следващите поне 20 години и означава доста важни неща за военното строителство или по-точно трансформацията на БА.

За да се постигне това, първо ние трябва да имаме поне три напълно професионални батальона, заедно с компоненти за тяхното усилване от всички родове войски, видове въоръжени сили, сили на полиция, жандармерия, гражданско-военно сътрудничество и гражданска защита. Те са професионални в смисъл, че Правителството по решение на Парламента може да ги изпрати като подразделение там, където защитата на националната ни сигурност изисква, без допълнителни формалности. Тези три батальона и компонентите за тяхното усилване да бъдат модерно въоръжени, а системите им за управление да са съвместими помежду си както и с тези на съюзниците от НАТО и ЕС, да са способни за провеждане на "мрежови операции". Заедно с това тези батальони трябва да водят системна съвместна подготовка по стандарти на НАТО, на английски език и със съюзниците ни.

За управление на контингента ни ние имаме нужда от командване на операциите с командир, политически и правен съветник, съветник по връзки с обществеността и за гражданско-военно сътрудничество, щаб и команден център за 7 дни по 24 часа дежурство с връзка до контингента, където и по света да е развърнат, връзка с командването на операцията в региона на провеждането й, както и с всички други командни центрове на съюзници, с отношение към операцията и сигурността на контингента ни (със сигурност с връзка до всички наши национални представители, разпръснати по различните съюзнически командвания и щабове).

За да имаме всичко това не е необходимо да се чакат нови закони, специални бюджети и т.н. - необходим е план за действие, няколко целеви програми и най-вече лидерство и професионализъм. България може да има ако не изцяло професионална карловска бригада, то поне по един батальон от старозагорската, казанлъшката и карловската бригада, със екипи за усилване от бригадата за специални операции, инженерната бригада, химическия полк, медицински, логистични и др. екипи, полицейски и жандармерийски модули, разузнавателни модули, авиационна и морска поддръжка. Това всъщност са експедиционните сили или както сега фигурират в настоящата Военната доктрина - силите за незабавно действие.

Нерешаването на този въпрос е изцяло проблем на военно-професионалното ръководство. Решаването е модел за развитие на БА в следващите 5-10 години. Това решение много ясно бе посочено в Меморандум #2 до Президента, Правителството и Парламента на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" от 14 Април 2003 г. и постепенно се възприема макар и с голямо (за някои фатално) закъснение.

Как може да се постигне всичко това?
Първо, определяне на силите, комплектоването им с професионални военни с договор, специален план за кадровото им развитие чрез участие в операции, ротация по други длъжности - национални и международни до заемането им на основните командни постове в армията в следващите 5-10 години.

Необходимо е преразглеждане на мистичния план за модернизация и формулиране на приоритетна програма за модернизация на експедиционните сили с максимално използване на техника от нашите съюзници чрез различни схеми на трансфер. Най-важното е да се постигне максимално използване на системите за управление, за които през последните 5 години са похарчени над 300 милиона лева за изграждане на интегрирана комуникационно-информационна система за трите батальонни групи и командването на операциите. Това не може да стане без ефективна агенция за развитие на способности, модернизация, изследвания и доставки с бюджет от по 200 млн. лева годишно.

Задачата е прозаично проста - приетата вече полева комуникационно-информационна система (ПИКИС), чиято гаранция изтича до месец-два, заедно с изгражданата подобна, но много по-модерна система за специалните сили, заедно с проекта за национален военен команден център и център за симулационни учения и редица други проекти се преосмислят и интегрират около основната задача за изграждане, подготовка и управление на експедиционните сили. Това ще позволи да се използват ефективно огромните инвестиции.

Това ще стане в контекста на изграждане на системата за суверенитет и за колективна отбрана в рамките на НАТО, т.е. ще се реши една класическа оптимизационна задача при ясни ограничения и три цели: ефективно участие в операции в чужбина, ефективно гарантиране на суверенитета, ефективна колективна отбрана на територията на Алианса.

Не е възможно едната задача да се решава за сметка на другата, както е съвършено ясно, че ако ние не можем ефективно да участваме в операции в чужбина, едва ли умеем ефективно да гарантираме суверенитета или да гарантираме колективната отбрана - трите аспекта на БА са взаимно свързани както частите на една холограма. Как тогава да сме сигурни, че е гарантиран суверенитета и териториалната цялост както изисква чл. 9 от Конституцията като имаме толкова проблеми с един батальонен контингент за участие в операция в Ирак? Отговорът по-скоро е, че не са гарантирани суверенитетът и териториалната ни цялост, така както не е гарантирано ефективното ни участие в Ирак. Време е да обърнем нещата с план, програми и изпълнението им, а не със словесни двубои и информационно-психологически или PR операции.

Вторият етап на реформата (след План 2004) трябва да започне отнякъде - най-добре е да почне от експедиционните сили и командването на операциите, това е толкова реално и вече във фокуса на общественото внимание около операцията в Ирак, паралелно с НАТО ще се решат и въпросите за системата за суверенитет (въздушен, морски и териториален), както и тези за колективна отбрана.

Решаването на този проблем не може да чака, някой да напише закони, да ни даде пари, а може би и хора - доброволци. Решаването е отговорност на военните професионалисти, защото въпросът е военно-професионален. То изисква дефиниране на варианти, изисквания за промени в законодателството и за финансиране. Правителството и Парламента ще вземат правилните решения, а това че България ще участва в операции в чужбина с 1-2 батальона и 1-2 ротни групи вече е повече от ясно и това ще продължи за доста години напред. Проблем ще е ако трябва да променяме политиката си за сигурност и развитие (интеграция в трансатлантическата общност) поради невъзможност на военно-техническо ниво да поддържаме такова участие в чужбина и капацитет за суверенитет и колективна отбрана у нас. За съжаление към момента този проблем е реален и стратегическия преглед на отбраната, който по решение на МС трябваше да посочи решението до 30 Април 2004 още няма подготвен доклад за разглеждане от Правителството и Парламента, а и обществото.

Все пак идва срещата в Истанбул, идва ротацията за втори с трети батальон, идва попълването на въпросника по планиране на отбраната на НАТО, идва поемането на операцията в Босна от ЕС, а идват и избори - дано всичко това промени ситуацията към по-добро, защото доброволците за Ирак намаляват.

Легитимност и комуникативна ефективност: Ситуационен анализ
д-р Антоний Гълъбов, н.с. І ст.,
Институт по социология, БАН

Изминалите седмици очертаха ясно няколко тенденции при формирането на нова проблемна ситуация в доминиращите обществени нагласи, свързани с отношението към българското участие в Ирак. Целта на този ситуационен анализ е да установи състоянието и ефективността на избрания модел на комуникативно поведение от страна на официалните власти в България. Преодоляването на някои от посочените проблеми става наложително. В противен случай, налице е реална възможност за разширяване на тематичния обхват на формиращите се негативни нагласи, което би могло на свой ред да доведе до сериозна обществена съпротива, която би подложила на съмнение постигането на някои от стратегически приоритети на българската политика на сигурност.

Деперсонификацията
Собствени имена и биография в българското публично пространство през последните почти шест месеца (след 27 декември 2003 година) имат само жертвите и ранените войници от българския контингент в Кербала. За задачите, проблемите, но и постиженията на останалите войници от батальона се знае твърде малко. Всичко това води до деперсонификация на обществената представа за българския контингент в Ирак и неговата мисия.

Липсва цялостна стратегия за предоставяне на информация за случващото се в Кербала и в Ирак. Тиражираната в медиите информация се свежда до разширени военни комюникета, (предоставени най-често от чуждестранни информационни агенции) които в по-голямата част от случаите се отнасят до други райони на страната, както и до трудностите пред които са изправени съюзническите войски.

Българските институции не успяват да излъчат единно и ясно послание, което да включва определение за характера на дейността на бунтовническите групи и по този начин позволиха тиражирането на представата за въоръжените милиции на Ал Садр и подобните му пара-военни образувания като проява на "национално-освободително движение", "борба за свобода" и "съпротива срещу окупаторите". Всяка една от тези идеологеми увеличава общото равнище на несигурност и разколебава общественото мнение.

Отсъства какъвто и да било систематичен опит за изграждане на валидни обществени представи за възможните перспективи за развитие на ситуацията, особено след 30 юни, когато се очаква официалното предаване на управлението на цивилно временно правителство в Ирак. Липсата на публичен и експертен дебат по тази тема позволява конструирането на пропагандни тези, които все по-категорично подлагат на съмнение, както необходимостта от българското участие в съюзническата операция, така и ролята, която би желала да играе България в рамките на подобни условия. Макар и индиректно, този тип пропагандна кампания, подлага на съмнение смисъла и ефективността на членството ни в НАТО.

Кризата на легитимността
Част от причините за влошената комуникационна среда, в която се формират доминиращите нагласи в българското обществено мнение, може да бъде представена във връзка с развитието на кризата на политическа легитимност в българското общество. В момента сме свидетели на липса на солидна аргументация за легитимността на българското присъствие в Кербала, която се проявява и като следствие от ниското доверие и авторитет на институциите, взели и реализирали решението за българското участие.

Проблемите, свързани с изпълнението на задачите по следвоенното възстановяване на Ирак, съвпаднаха със заключителната фаза на отлагания стратегически преглед на отбраната в България. Всяка следваща информация за промяна в ситуацията в Ирак, "отзвучава" и бива оценявана в контекста на формалното продължаване на политическите пререкания по въпроси, които остават неясни за масовото съзнание. Липсата на ефективна координация и интегрирано командване, откроява като все по-сериозен проблем, противопоставянето между цивилното и военното ръководство на Българската армия.

Всичко това задълбочава кризата на легитимността, както на българското участие в Ирак, така и подлага на съмнение ефективността на военната реформа и задачите, които ще бъдат поставени пред страната ни в условията на ефективно членство в НАТО.

Разфокусираната комуникация
Липсва координация в публичното поведение на отговорните български институции. По въпроси, свързани с участието на българския контингент в Кербала изразяват свое мнение: Президентът Първанов, министърът на отбраната Свинаров и неговите заместници, министърът на външните работи Паси, началникът на Генералния щаб ген. Колев, говорителят на Министерски съвет Цонев, информационната служба на МО и т.н. Нито в нормална, нито в критична ситуация, има яснота по отношение на това представител на коя институция би трябвало да предоставя информация и да отговаря на въпроси.

Въпреки наложителната необходимост от разработване на стриктни правила за поведение в условия на кризисни ситуации, и до днес липсва законова регламентация за управление на кризи, а през последните месеци сме свидетели на изключително неефективни опити за решения, включващи изграждането на някакви временни кризисни щабове, които само показват още по-отчетливо липсата на цялостна стратегия и стандарт в тази насока.

Цивилното и военното ръководство на Българската армия си позволяват не само да дават отделни пресконференции и да коментират въпросите от обществен интерес по различен начин, но в разстояние на месеци отказват да предприемат каквито и да било мерки за преодоляване на напрежението. Всичко това увеличава обществената несигурност и компрометира усилията за изграждане на единна, интегрирана информационна и комуникационна политика в областта на сигурността.

Възможни решения
1. Необходима е радикална промяна във формата и характера на публичната комуникация по отношение на случващото се в Ирак.

1.1. България не може повече да си позволи да комуникира темата за Ирак само като част от външно-политическите новини. Съдържателните аспекти на подобна кризисна комуникационна стратегия, би трябвало да включват няколко ясни послания.

1.2. Въоръжените групи, които атакуват съюзническите сили не са нито освободители, нито борци за свободата на иракския народ. Два месеца преди официалното предаване на властта, тези групи имат за цел единствено и само постигането на предимство за своите главатари при разпределението на достъпа до властта в страната. Техните усилия са насочени към възпроизвеждането на късно феодалната система на подялба на властта между кланове и родове, които не биха се поколебали да използват военна сила, както в отношенията помежду си, така и спрямо съседните страни;

1.3. Основните противници на тези въоръжени милиции са не толкова съюзническите сили, колкото новоизграждащите се структури на цивилната и светска власт на една бъдеща демократична държава. Жертви на действията на тези милиции и пара-военни образувания са в много по-голяма степен мирни жители на страната, отколкото войници от коалицията.

1.4. Именно затова, мандатът на българския контингент в Ирак изцяло съвпада със защитата на интересите на местното население - не само чрез участието на българските военнослужещи в процеса на следвоенно възстановяване, но и при поддържането на обществения ред и минимално равнище на сигурност в Кербала.

2. Преодоляването на кризата на легитимността изисква полагането на целенасочени усилия в няколко посоки.

2.1. Необходимо е разширяване на обхвата на информацията, отнасяща се до всички български мисии зад граница. Изключително значение в това отношение придобива ефективната комуникация за дейността на българския контингент в Афганистан. Необходимо е изграждането на информационен и комуникационен контекст, в който успешно да се впише значението на мисията в Кербала.

2.2. Външно-политическата и дипломатическа активност, която българските власти проявяват по отношение на ангажирането на НАТО в Ирак на базата на нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН, сама по себе си не може да преодолее кризата на легитимност. Нещо повече, в известен смисъл, поставена извън контекст, тази активност, косвено потвърждава липсата на легитимност на цялата съюзническа операция в Ирак.

2.3. С много по-активни контролни функции върху процеса на подготовка и управление на експедиционните ни сили би трябвало да се ангажира Народното събрание. Всяко отлагане в тази насока, засилва усещането за безконтролност, а оттам и за нелегитимност и неустойчивост на вземаните решения от страна на изпълнителната власт.

3. Необходима е качествена промяна в начина на организация и правилата за провеждане на информационна и комуникационна политика.

3.1. Неотложно е изработването и приложението на нови информационни стандарти в областта на сигурността.

3.2. Институция, която единствено ще представя регулярна информация за развитието на ситуацията в Ирак и по въпроси, отнасящи се до всекидневния ритъм а работа на българския контингент в Кербала;

3.3. Изграждане на постоянен кризисен щаб, който да разполага с капацитет за ефективно управление на комуникацията в условия на криза от всякакъв характер. Недопустима е досегашната практика на изчакване, докато бъде одобрен поредния състав на поредния кризисен щаб, който на свой ред да търси информация и да постига необходимата съгласуваност в действията си с останалите институции.

3.4. Необходимо е постоянно действащо аналитично звено, което да разработва алтернативни сценарии за възможното развитие на кризисната ситуация. Очевидно е, че в момента подобна аналитична работа не се извършва координирано, а нейните потребителите не разполагат с ясни указания за предприемането на определени действия в съответствие с оценката на риска, представена в аналитичните разработки на ситуацията.

3.5. Административният капацитет в областта на информационната политика на Министерството на отбраната очевидно е недостатъчен. Персоналът не успява да обработи и предостави на обществеността целия обем от информация, доколкото е ангажиран едновременно, както с въпроси на военната реформа, армейския живот и дейността на задграничните ни военни мисии, така и с несвойствени задачи, свързани с публичния образ на министъра и членовете на неговия политически кабинет.

4. Необходим е преход от ре-активна към про-активна политика в областта на сигурността. Постигането на тази задача е невъзможно без изграждането на интегриран сектор за сигурност. Общественото мнение се формира много повече в резултат на липсата на координация и съгласуваност в официално предоставяната информация и анализ, отколкото като естествено продължение на една ясно и последователно реализирана политика в сектора за сигурност.

Отлагането на необходимите промени в тази сфера, задълбочава рисковете и кризата на легитимност, които на свой ред се отразяват изключително негативно върху целия процес на формиране на интегрирана и ефективна политика на сигурност. Отказът от промяна в тези условия, може да означава единствено и само липса на политическа воля.

Нови публикации
Христо Чорбаджийски

Дейвид Грийнууд и Сендер Хусман, Прозрачност и отчетност на полицейските, специалните и разузнавателните служби (Център за демократичен контрол върху въоръжените сили, Център за изследване на европейската сигурност, 2004), на английски език.

2002 година Центъра за демократичен контрол върху въоръжените сили, съвместно с Центъра за изследване на европейската сигурност, провеждат изследване върху прозрачността и отчетността в специфична област от сектора за сигурност в седем страни от евроатлантическото пространство - България, Франция, Полша, Италия, Швеция, Обединеното кралство и САЩ. За целта се обръщат към национални експерти в тази област от всяка една от избраните страни. На тези експерти е предоставена предварително изработена методологична рамка, на базата на която те са помолени да направят анализ на състоянието на прозрачността и отчетността в сектора за сигурност в техните страни.

Основните цели на проекта са: анализ на същността и ефективността на политиката на изпълнителната власт, на парламентарния и съдебния контрол, плюс вътрешния контрол върху полицейските служби и сили за сигурност, специалните служби и службите/агенциите за разузнаване; да се направи преглед на институционалните наредби и настоящите практики за предоставяне на информация за организацията, планирането, бюджетирането, администрирането и операциите осъществявани от тези сили, служби и агенции; и в крайна сметка, на базата на извършените проувания, да се предложи предврителен сравнителен анализ, който да представя добри практики за контрол върху тези органи.

Благовест Ташев и Константин Димитров, Прозрачност при формиране и прилагане на отбранителната политика (Сдружение "Джордж С. Маршал - България", 2004)

Парламентарния и гражданския контрол върху политиката на едно правителство е основен принцип и ценност на демокрацията. Така се осигурява отчетността и прозрачността на изпълнителната власт пред обществото. Този принцип важи с пълна сила и за отбранителната политика.

Основните цели на брошурата е да се изследват параметрите на прозрачността в отбранителната политика в България и да се предизвика обществен дебат по въпросите и предизвикателствата пред процеса на демократизация на сектора за сигурност в България.

В отделните части на брошурата се разглеждат няколко основни въпроса касаещи прозрачността на отбранителната политика. Първо е представено теоретично и методологично виждане по темата, като особено внимание е отделено на възможностите за определяне степента на прозрачност в областта на отбраната. След това са представени най-добри практики за парламентарен контрол върху отбранителната политика в страни от евроатлантическото пространство, като е поставено ударение върху деликатния въпрос за баланса между секретността и прозрачността в отбранителната политика. В следващата част е направен анализ на нивото на прозрачност на отбранителната политика в България на базата на основни документи и настоящи практики. Накрая авторите на брошурата идентифицират някои от основните проблеми пред прозрачността на отбранителната политика и правят препоръки за: укрепване ролята на Народното събрание при управление на ресурсите за сигурност и отбрана; въвеждане на съвременна система за управление на ресурсите, и др.

Уеб страници
Христо Чорбаджийски

Център за изследване на европейската сигурност "Джордж С. Маршал", Германия
Мисията на Центъра "Джордж С. Маршал" е да създаде устойчива среда за сигурност чрез развитие на демократични отбранителни институции и мрежи; насърчаване на сътрудничество в областта на сигурността, и подпомагане на устойчиви партньорства между нациите в Северна Америка, Европа и Евразия.

Нуждата от институция като Центъра "Джордж С. Маршал" е идентифицирана по време на неуспешния опит за държавен преврат в Русия през август 1991г. Европейското командване на САЩ започва да разработва предложения за разширяване на контактите в областта на сигурността и отбраната със новопоявяващите се демокрации, тогава, в Централна и Източна Европа и Евразия. Целта е да се окаже положително влияние за създаването на структури за сигурност съвместими с принципите на демокрацията. Октомври 1991г. e прието предложение да се използва материалната база на бившия Руски институт на американската армия в Германия за създаването на Европейски център за изследвания на сигурността, в който се създадат условия за съвместна работа с организации и институции от Централна и Източна Европа и Евразия.

Работата на Центъра е фокусирана в основните проблеми засягащи региона: глобалната война срещу тероризма; разпространението на оръжия за масово поразяване; вътрешна нестабилност, застрашаваща териториалната цялост на нациите и оказваща въздействие върху регионалната стабилност; отражението на информационната революция и на революцията във военното дело върху сигурността; транснационалните заплахи; управлението на кризи; разширяването на Европейския съюз; ролята на НАТО, др.

Подробна информация за Център "Джордж С. Маршал" може да бъде намерена на интернет адрес: http://www.marshallcenter.org/

Център за демократичен контрол върху въоръжените сили, Женева, Швейцария
Центъра за демократичен контрол върху въоръжените сили е международна фондация, в която участват 45 правителства на страни от евроатлантическото пространство, три африкански страни и Женевския кантон. Основан е през 2000г. по инициатива на правителството на Швейцария. Мисията на Центъра е да подкрепя правителствени и неправителствени институции в усилията им да укрепят демократичния и гражданския контрол върху въоръжените сили и силите за сигурност, и да насърчава реформите в сектора за сигурност според демократичните стандарти.

За постигането на целите си Центъра:

събира информация и предприема изследвания, за да идентифицира проблеми, да набира опит и да предлага най-добри практики в сферата на демократичното управление и реформиране на сектора за сигурност;
осигурява експертиза и подкрепа на всички заинтересувани страни, а именно на правителства, парламенти, международни организации, академични кръгове. Ударение се поставя на принципа "помогни си сам" и върху изследването на опита на страни, които вече са преминали период на преход.

Подробна информация за организацията и дейностите на Центъра за демократичен контрол върху въоръжените сили може да бъде намерена на интернет адрес: http://www.dcaf.ch./