Сдружение ''Джордж Маршал'' - България
Броеве
Издатели
Контакти
Връзки

Български
English

Брой
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16

Година 2, брой 8, април 2004 г.

Съдържание:

Към читателите

Един модел за българска Стратегия за национална сигурност
Благовест Ташев

Прозрачност на отбранителната политика - едно виждане от Великобритания
Питър Гари

Структура на сектора за сигурност: "Модел-2008"
Велизар Шаламанов

Нови публикации
Христо Чорбаджийски

Уеб страници
Христо Чорбаджийски

Към читателите

Предлагаме на вниманието ви осмия брой на бюлетина "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност". Новият брой започва със статия на Благовест Ташев, в която се предлага един модел за бъдеща българска Стратегия за национална сигунрост. Приемането на България в НАТО и промените в международната среда за сигурност правят замяната на старата Концепция за национална сигурност наложителна. Новият документ трябва да формулира националната политика за сигурност, като изброи конкретните интереси и цели на страната в областта на сигурността и политиката за тяхното постигане.

Втората статия е Питър Гари, британски консултант на работа в българското Министерство на отбраната. Докато предишни статии в нашия бюлетин дискутират прозрачността в отбранителната политика по-скоро на концептуално равнище, Питър Гари посочва как на практика Министерството на отбраната във Великобритания се опитва да отговори на обществените и политически очаквания за прозрачност и отчетност.

В друга статия, Велизар Шаламанов предлага, по подобие на реформата във въоръжените сили, да се изработи модел за реформа и интеграция на сектора за сигурност, условно наречен "Модел 2008".

Христо Чорбаджийски прави преглед на две нови публикации. Първата е новата книга на Филип Димитров, а втората е доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, предлагащ модел за по-нататъшна трансформация на Министерството на отбраната на САЩ.

Накрая, Христо предлага на вашето внимание преглед на две уеб страници на институции в областта на сигурността, НАТО и Центъра за европейска реформа в Лондон.

От издателите

Един модел за българска Стратегия за национална сигурност
Благовест Ташев

В миналия брой публикувахме статия, която обърна внимание на някои от предизвикателствата пред националната политика за сигурност, породени от съществуващите заплахи и рискове в новата среда. Целта не беше да се направи нов дълъг списък на новите заплахи и рискове - това е правено вече много пъти, а да се посочи, че новата среда предполага формулирането и приложението на нова политика за сигурност. Настоящата статия има за цел да посочи каква би трябвало да бъде формата и съдържанието на бъдещата българска Стратегия за национална сигурност (СНС). Причините правителството да предприеме процеса на формулиране на такъв документ са няколко:

  • Промените в средата за сигурност настъпили след приемането на старата Концепция за национална сигурност на Република България от 1999;
  • Пълноправното членство на България в НАТО, което води до нуждата от формулиране на национална политика за сигурност в рамките на военен съюз
  • Нуждата от промяна в националната политика за сигурност, която да я направи адекватна на новата среда за сигурност;
  • Приключването на Стратегическия преглед на отбраната;
  • Всяко правителство би трябвала да има своя Стратегия за национална сигурност;

Както бе посочено в предишна статия (брой 5, декември 2003), стратегиите за национална сигурност включват най-общо следните елементи:

  • Определя националните цели и интереси свързани със сигурността;
  • Определя параметрите на международната и националната среда за сигурност и идентифицира главните заплахи, рискове, предизвикателства и възможности в тази среда;
  • Определя политиката за постигане на целите и интересите на нацията в съществуващата среда за сигурност.

Важно е българската СНС да избегне изкушението наблюдавано при предишни опити с изработването на документи за националната сигурност, да се включват твърде много неща, включително такива несвързани пряко със сигурността (виж сегашната Концепция за национална сигурност на Република България). В противен случай, документът няма да има фокус и определянето на политиката за постигане на сигурност ще бъде затруднено. Какво по конкретно би трябвало да съдържа СНС?

Националните интереси и цели свързани със сигурността
СНС не бива да дискутира абстрактни национални идеали, а трябва да посочи конкретни цели и интереси в областта на сигурността, включително:

  • Устойчиво демократично развитие не само в страната, но и в региона и в света. Демокрацията не е само ценност сама по себе си, но и необходимо условие за сигурността. Не само академичните изследвания, но и историческия опит показват, че съществува взаимовръзка между демокрацията и сигурността - демокрациите не воюват помежду си, тоест разширяването на зоната на демокрация премахва вероятността от въоръжени конфликти.
  • Установяването и поддържането на международен ред, при който международни правила, стандарти и институции осигуряват мир, стабилност и предвидимост. Краят на студената война и появата на нови предизвикателства правят тази цел не само възможна, но и необходима.
  • Интеграция във всичките институции на евроатлантическата общност. Постигането на национална сигурност е невъзможно бе интеграцията в тази общност. В този смисъл, България има изключителен интерес и от продължаващата интеграция и стабилност на общността. Всеки процес, който заплашва стабилността и единството на евроатлантическата общност трябва да се приема като пряка заплаха за националната сигурност и на България.
  • Устойчиво и конкурентно участие на България в световната икономическа система. Съществува взаимозависимост между сигурност, демокрация и свободен пазар. Не случайно държавите в евроатлантическата общност са едновременно демократични, капиталистически и имат висока степен на сигурност. Затова по-нататъшната либерализация на световния и българския пазар са важен национален интерес и цел.
  • Интеграция на Балканите в евроатлантическата общност. В новата международна среда, националната сигурност е трудно постижима, ако съседните на България не се интегрират в тази общност. С други думи националната сигурност е до голяма степен е неделима от сигурността на съседните държави. От своя страна, сигурността в региона може да бъде постигната единствено чрез процеса на интеграция в евроатлантическата общност.

Параметрите на международната и националната среда за сигурност
Едно от последствията от продължаващата интеграция на България в евроатлантическата общност е неделимостта на националната сигурност от тази на общността. Затова е нормално да се очаква, че националния анализ и оценка на средата за сигурност няма да се различават от тези в останалите страни на общността. Не случайно, наскоро приетата Стратегия за сигурност на Европейския съюз и приетата през 2002 г. Стратегия за национална сигурност на САЩ са забележително близки в прочита си на средата за сигурност и определят почти идентични заплахи, рискове и предизвикателства към сигурността. Те включват: международния тероризъм; разпространението на оръжие за масово поразяване; регионалните конфликти; пропастта между проспериращия Запад и неразвития и беден трети свят; липсата на демокрация и добро управление в много части на света; природната деградация; организираната престъпност; държави с разпадаща се държавност.

Разбира се, СНС трябва да определи, някои от тези заплахи като имащи по-голяма тежест от други. Една от реалностите в новата среда е, че държавите изпитват различни комбинации от заплахи, рискове и предизвикателства. Така например, България изпитва по-голяма заплаха от организираната престъпност и регионалните конфликти, отколкото някои други държави в Европа. Във всички случаи, документа трябва да посочи връзката между външните и вътрешните източници на заплахи към националната сигурност и произхождащите от това последствия за националната политика за сигурност.

В тази секция на документа също така се посочват и новите задължения на страната като член на НАТО и бъдещ член на ЕС.

Политиката за постигане на целите и интересите в областта на сигурността
Тази част е най-важната в СНС, като определя специфичната политика на правителството за постигане на сигурност. затова тя трябва да бъде максимално конкретна, макар и не задължително детайлна. Българската СНС трябва да определи отделните елементи на политиката като:

  • Активно членство в евроатлантическите структури за сигурност, включително НАТО, оформящите се структури за отбрана и сигурност на ЕС и тези на ОССЕ;
  • Активно участие в политиката на евроатлантическата и международна общност за разпространението на демокрация, либерални икономически правила и принципи, утвърждаването на институционални и многостранни решения на световните проблеми и господството на международното право;
  • Активното участие изисква не само конкретно политическо поведение, но и изграждането на структури и способности, които да направят това активно участие реално. Това предполага институциите в националния сектор за сигурност да притежават способностите са изпълняват политическите решения за активно участие;
  • По нататъшно координиране на българската политика за сигурност с тази на държавите в евроатлантическата общност;
  • Изработване на стратегии и механизми за участие в превантивни действия включително с политически, икономически, разузнавателни и военни средства.
  • Изграждането на военни способности за участие във военните мисии на НАТО и ЕС, като приоритетно се развият способностите за участие извън пределите на страната;
  • Изграждането на интегриран национален сектор за сигурност, включително интегрирано Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи. За тази цел са изброяват конкретни законодателни, политически и институционални действия за постигане на интеграцията. Интеграцията цели не само ясното определение на ролята на всяка институция в сектора за сигурност, но и по-ефективното използване на скъпоструващи способности;
  • Реформа на специалните служби и изграждането им като интегрален елемент от сектора за сигурност, под реален демократичен и граждански контрол;
  • Определят се регионите и страните, които представляват приоритетно значение за сигурността на страната и се очертава поведението и действията на България към тях;
  • Изграждане на системата за защита на населението и критичната инфраструктура;
  • Доброто управление на сектора за сигурност чрез ефективното използване на информационните технологии. Мястото на електронното правителство в управлението и функционирането на сектора за сигурност. Изработването на стратегия за развитието на интегрирани информационни системи, координирани от Главен информационен мениджър;
  • План за развитието на военната инфраструктура като част от националната инфраструктура;
  • Насоки за развитието на българската отбранителна индустрия и академична / изследователска общност по проблемите на сигурността и отбраната и усъвършенстване на нормативната база за развитието й в процеса на интеграция в НАТО, ЕС и трансформация на сектора за сигурност;

Видно е, че дори, когато един такъв документ се фокусира изключително върху сферите директно свързани със сигурност, отново се достига до формулирането на една твърде комплексна политика за постигане на сигурност. Това трябва да бъде още един принос към аргумента, че бъдещата СНС трябва да се опита да остави всички сфери, не директно свързани със сигурността, като общото икономическо развитие, състоянието на здравеопазването и образованието и други, да бъдат анализирани в други документи, където те могат да получат подобаващо им се внимание. Всички опити да се "вмъкнат" и тези области, под претекст, че те имат отношение към сигурността неизбежно ще доведат до "разводняването" на документа.

Прозрачност на отбранителната политика - едно виждане от Великобритания
Питър Гари
Цивилен консултант, Великобритания

Първото нещо, което бих казал за отбранителната политика е, че тя е част от цялостната правителствена политика. Прозрачността на правителствената политика в областта на отбраната е точно толкова важна, колкото и в областта на образованието, външните работи или транспорта. Все пак, традиционно съществува тенденция хората, работещи в сферата на отбраната, да са по-потайни, отколкото тези, работещи на друга държавна работа. Това важи, бих казал, не само за Великобритания, но и за всяка една друга държава по света. Бил съм в няколко министерства на отбраната в различни страни и всички имат една отличителна черта - дълги коридори със затворени врати и оплетена и объркваща архитектура. Макар че, днес в британското министерство на отбраната отворените врати са обичайна гледка, ще бъде много интересно да се види какъв ефект ще предизвикат напълно отворените кабинети в обновената сграда на Министерство на отбраната (МО) на Великобритания, когато тя бъде открита в края на годината.

Защо е важна прозрачността? Тя е важна, защото правителствата в демократичните общества се отчитат пред обществото. Хората имат право да знаят за какво се изразходват техните данъци, дали се изразходват правилно и ефикасно и дали крайният продукт си заслужава разходите. От гледна точка на разпределението на разходите във Великобритания, едва около 2,5% от БВП са за отбрана, докато 11% са за социално осигуряване, 7% за здравеопазване и 5% за образование. Но ако се вземе предвид общественото мнение, разходите могат да приемат съвсем други измерения, както се случи в контекста на войната в Ирак. В началото на миналата година имаше сериозна опозиция срещу участието на Обединеното кралство във войната. При това все още има скептицизъм, въпреки разследването направено от Лорд Хътън около смъртта на служителя на МО д-р Дейвид Кели, което напълно оправда правителството. Разследването направено от Лорд Хътън, обаче засяга само специфичен случай. То не бе насочено към решението на британското правителство да вземе участие във войната, а аз вярвам, че този въпрос ще продължи да бъде дискутиран от обществото, докато не получи задоволителен отговор.

Отбраната стана много по-отворена през последните години, отколкото беше когато започнах да работя в тази област. Бих искал да разгледам въпроса за прозрачността на две нива. Първото ниво засяга достъпа до информация сред самата отбранителна общност. Второто ниво засяга достъпа до информация в по-широк аспект.

Що се отнася до първото ниво, сред отбранителната общност има по-добър достъп до информация за това, какво става в МО, отколкото преди. Има ли значение това? Вярвам, че има. Аз лично смятам, че е много полезно да зная какво се случва в огромната и разнообразна организация, в която работя. Знам, че и мои колеги споделят същия възглед. Ежемесечно излизат журнали, като "Focus", който между впрочем съществува вече около десет години. Те са леснодостъпни, безплатни и поддържат добра информираност сред обществото за това, какво се случва с отбраната в световен мащаб и имат съществен принос хората да имат добър поглед върху цялата картина. Не е изненадващо, че във "Focus" наред с многобройните репортажи за Ирак през последната година, намериха място статии за такива разнообразни теми като: ролята на флота в борбата срещу трафика на наркотици или един ден от живота на завеждащия колекцията от художествени произведения на МО. "Preview" - ежемесечната публикация на Агенцията за обществени поръчки в областта на отбраната, има статии за извършваните аквизиции от МО и е основен източник на информация за това, как се изразходват 40% от бюджета за отбрана всяка година. Ежемесечното издание "Paper Clips" разглежда преди всичко проблемите на служителите на Министерство на отбраната. Ежемесечникът "Money Matters" се занимава с въпросите свързани с финансирането на отбраната. Това са само част от вътрешните издания.

На второто ниво, а именно - прозрачността на правителствената политика пред обществото, от политическа гледна точка, е много по-сложен въпрос. Ежегодните Бели книги за отбраната, официалните отчети и статистики за отбраната бяха дълги години основен източник на информация. Днес има много повече публикации, отколкото някога и при това те са на много по-разбираем език. Така например, Стратегическият преглед на отбраната от 1998 година, който със своя разбираем английски език, илюстрациите и информативното представяне на правителствената визия за отбрана, бе една от първите съществени стъпки в тази насока. Но тези издания не са безплатни. Така например, последната Бяла книга за отбраната публикувана в две части през декември 2003 година струва 23 лири стерлинги (около 65 лева). Тя няма да влезе в основния списък от книги на всеки, но честно казано, това няма да стане дори, ако беше безплатна. Въпроса е, че се предоставя много информация: Бялата книга представя правителствената политика за отбраната; Консолидираният бюджет на министерството представя как ще бъде изразходван бюджета; годишният Отчет на направеното анализира доколко добре се справя министерството със поставените му задачи; Годишният статистически обзор на отбраната дава подробна информация в числа и проценти. Това са само част от публикациите, които се достъпни за критичния поглед на обществото. Допълнително има още няколко издания, които се разпространяват безплатно и чиято цел е да разяснят същността на отбраната - Въпроси на отбраната, Политика на отбрана, Отбранителна политика 2001, Отбранителна дипломация, Обединени въоръжени сили, Да уважаваш околната среда. Тези публикации могат да бъдат намерени в Интернет. Нещо повече, бяха организирани и поредици от срещи в цялата страна, с цел да бъде обяснена отбраната на широката общественост. Това е част от процеса на прозрачността.

Досега посочих единствено примери как правителството предоставя информация за работата си. Медиите, които не са под контрола и влиянието на правителството, имат ключова роля в поддържането на отчетността на правителствата и оказването на натиск върху държавните органи да имат колкото се може по-прозрачна политика и работа. Някои медии са по-съвестни от други и естествено някои имат по-голямо обществено доверие от други, заради своята безпристрастност и прецизност в своята работа. Поначало медиите и британската общественост не са отрицателно настроени срещу отбраната. Но това не е причина те да останат пасивни, нито да се въздържат да говорят за неща, които не биха били приятни за нечии уши. Не случайно събитията в Ирак бяха и са отразявани толкова подробно. В скорошно издание на The Spectator се твърди, че Великобритания харчи милиарди за ненужни самолети и кораби. Въпреки критичните репортажи, считам, че отношенията между медиите и правителството са се подобрили значително напоследък. Преди двадесет години, по време на Фолклендската война отношенията между медиите и правителството достигнаха много ниска точка. Тогава медиите бяха обвинени от военно-командващите, че разкриват оперативна информация и така поставят в риск живота на британски войници. Оттогава много усилия бяха положени за постигането на нормални отношения с медиите. Днес като че ли, репортерите и операторите са част от операциите.

Медиите не са единствените безпристранни наблюдатели на работата на правителството. Парламентът одобрява бюджета на министерството всяка година. В края на финансовата година Националната сметна палата (НСП) извършва одити на сметките на ведомството и представя пред парламента Консолидирана сметка за ресурсите на министерството. НСП може да инспектира всеки аспект от работата на правителството, отнасящ се до икономии, ефикасност и ефективност при разходите на ресурсите. Директорът на НСП - генералният ревизор и контрольор може да бъде описан като полупарламентарен представител, който работи в близко сътрудничество с друг контролен орган - Комитет за обществени разходи. Този комитет съществува от 1861 година и неговата основна цел е "да прави инспекции на сметките, показващи дали сумите гласувани от парламента, се усвояват според държавните нужди, както и други подобни сметки представяни пред парламента, които Комитета може да счете за целесъобразно да бъдат проверени". 16-те члена на комитета са политици и традиционно той е председателстван от представител на опозицията. Не е задължително условие членовете на комитета да са експерти в областта, която проучват, тъй като те се осланят на добре разработени предварителни доклади от НСП. Те могат да подлагат на кръстосан разпит и най-висшите представители на министерствата и агенциите. Обикновено има голям интерес от страна на медиите към докладите на НПС и Комитета за обществени разходи, тъй като техните доклади могат да бъдат много критични и остри.

Трябва ли да бъде ограничена прозрачността в работата на правителството? Законът за свободен достъп до информация (2000) получи Кралско одобрение през ноември 2000 година. Той установява основните права за достъп до информация в държавните учреждения и определя изключенията. А от 2005 година ще бъдат въведени права за пълен достъп до информация. Законът покрива широк кръг от държавни органи - министерствата, неправителствените държавни органи, въоръжените сили, Национална здравна служба, органи на местната власт, полицията, колежите и университетите, училищата. В това число се включват и някои организации от частния сектор, доколкото те поемат част от функциите на държавния сектор. Все пак, както може би предполагате, има и изключения. Законът за свободен достъп до информация не отменя други закони, които контролират или забраняват разпространението на информация. И по-специално следните нормативни документи:

  • Закон за защита на личните данни (1998), който установява правила за разкриване на лична информация.
  • Наредби за информация, касаеща околната среда (1992), които защитават определена информация за околната среда
  • Закон за служебна тайна (1989), който определя разкриването на информация като нарушение, ако не е дадено разрешение от съответните власти.
  • Информацията контролирана от службите за сигурност, тайните разузнавателни служби, правителствената комуникационна служба (GCHQ), специалните части и всяко звено или част от звено, подпомагащо (GCHQ) подлежи на изключение.

Освен тези изключения, накратко, законът се основава на презумпцията, че всички членове на обществото имат право да знаят за работата, дейностите и решенията на всички държавни органи. "Всички държавни органи" включва и Министерство на отбраната и въоръжените сили.

В заключение прозрачността, общо взето, не е характерна черта за хората на държавна служба. Трудно е да се държи отговорен някой, който не казва нищо или се крие зад секретността. Културата на прозрачност не е естествена даденост, присъща за Министерство на отбраната на Обединеното кралство. Но развитието на склонността към прозрачност измина дълъг път през годините, в които работих като държавен служител. Допреди 15 години мнозина смятаха свободния достъп до информация за светотатство. А след по-малко от година, считано от сега, министерствата във Великобритания ще бъдат задължени чрез закон да предоставят достъп до официална информация за тези, които се интересуват. Всяка промяна е само въпрос на време. Ако прозрачността е от значение, а според мен е така, то трябва да се поемат отговорности не само на думи, но и на дела.

Структура на сектора за сигурност: "Модел-2008"
Велизар Шаламанов

Естествено за определяне на структурата на сектора за сигурност в една страна са важни много фактори - текущо състояние, оценка на рисковете и заплахите, разбиране в обществото, традиции, съюзнически измерения, ресурси и т.н. Оптимизацията обаче, става технически въпрос, когато политическият процес снеме неопределеността около "формулиране на задачата" с ясна цел и ограничения.

Дебатът в българското общество води към балансиран сектор за сигурност, включващ МО, МВР, ДА "Гражданска защита", специални служби, както и някои звена в други ведомства. Най-напреднала е дискусията около Българската армия - в резултат на провежданите реформи и интеграцията в НАТО, се оформя макар и крехък консенсус за нейната обща структура, а именно:
1. Сухопътни сили с около 5 бригадни съединения (от които две линейни и поне три специализирани) и различни резервни поделения;
2. Военновъздушни сили с две бригадни съединения - за ПВО и на тактическата авиация с различни резервни поделения;
3. Военноморски сили с две бригадни съединения - военноморски бази в северната и южната част на черноморското ни крайбрежие и различни резервни поделения;
4. Централни три бригадни съединения - за комуникационно информационно осигуряване, за разузнаване и за логистична поддръжка;
5. Министерство на отбраната със съответни изпълнителни агенции и Обединен щаб на въоръжените сили.

Такава армия би се командвала от около 30 генерала (от които около 20 бригадни и само един корпусен в съответствие с числеността на армията в рамките на корпус) и изисква поне по 200 млади офицери годишно, по 400 сержанти и около 4000 кадрови войници (тъй като ще е изцяло професионална), подготвени от условно учебно командване.

Би имало нужда и от доставки на въоръжение, техника, стоки и услуги за средно 400-500 милиона лева годишно от условна агенция за аквизиция и технологии.

Командването на операциите би ръководило наши контингенти с обща численост около 1500-2000 човека в операции по различни краища на света, от които поне два ще са в състав на батальонна група, а други по-малки - специализирани звена.

За това България ще отделя около 1-1.5 милиарда лева годишно.

Граничната полиция ще се утвърди по европейски стандарти за защита на външните граници на съюза.

Освен това, страната ще има Жандармерия в състав от няколко полка или отделни самостоятелни батальона с обща численост до 5000 човека, намиращи се между сухопътните войски и полицията.

Държавната агенция "Гражданска защита" ще поддържа до 3000 човека по защита на населението и критичната инфраструктура във взаимодействие с МВР и МО.

Полицията ще присъства видимо в населените места навсякъде по страната и ще гарантира обществен ред с възможно все по-сериозно ограничаване на престъпността.

Специалните служби ще са консолидирани в добре координирана разузнавателна общност с възможности за интеграция на информацията и разпределението й до законните потребители, включително в международен план.

Така секторът за сигурност ще наброява общо около 100 000 човека с над 2.5 милиарда лева бюджет.

Един по-детайлен анализ на МВР и ДА "Гражданска защита" по използвания за МО метод и подготовка на съответни бели книги ще позволи съвместна оптимизация на численост, въоръжение, подготовка, осигуряване и т.н., изработване на съгласувани стратегии и програми за трансформация за един интегриран сектор за сигурност.

Интегрирането на този сектор в системата на публично управление изисква съответните постоянни комисии към Съвета по сигурност на МС, ръководени от съответните министри по области - отбрана, вътрешни работи, защита на население и инфраструктура. Самият съвет по сигурност ще изисква своята администрация и механизъм за работа с разузнавателната общност.

Допълнително към такава схема може да се добави и МВнР, елементи и структури от други министерства, областните и общински администрации, отбранителната индустрия.

Определянето на такава най-обща схема и механизъм за функционирането й на политическо ниво ще позволи истинска оптимизация на професионално ниво с използване на съвременни методи от изследване на операциите, извеждане на общи структури за управление и осигуряване при запазване на оперативната и институционална самостоятелност.

В много голяма степен анализът на такъв модел ще позволи най-значимите, фундаментални въпроси да се определят дори на ниво конституция, което ще даде устойчивост на сектора за сигурност, органите за управление и системата за демократичен граждански контрол.

По-оперативните въпроси могат да бъдат включени в рамков закон за националната сигурност (или управление на кризи като основна дейност по гарантиране на сигурността в днешно време), а специфичните въпроси във всяка област да се отразят в съответните функционални закони по отбрана, обществен ред, разузнавателна дейност, външна политика, защита на населението и инфраструктурата. Структурите и механизмите на работа в институциите се определят от устройствените им правилници в съответствие със Закона за администрацията.

"Модел - 2008" е добра цел за следващия парламент - побира се в един мандат и се завършва след приемането ни в ЕС, за да се отчетат корекциите на пълноправното членство. Ако дотогава приключи преструктурирането в рамките на интегриран сектор за сигурност, ще са необходими още 4-5 години за оптимизация на работата на системата за постигане на пълната ефективност на модела. Самата концепция на "Модел-2008" е за мрежово ориентиран сектор за сигурност, който може гъвкаво да се фокусира в определена проблемна област на сигурността - външна политика, отбрана, обществен ред, защита на населението и инфраструктурата, като една институция от сектора е водеща, но другите я подпомагат, така че винаги се използва практически целия ресурс на сектора. Втори и трети кръг заедно с мобилизацията на вътрешни за страната ресурси са "подкрепленията" от НАТО и ЕС (като в същото време нашият сектор за сигурност постоянно ще подкрепя друг съюзник или ще участва в съюзна операция).

Ако такъв един модел мине публична и политическа апробация, то несъмнено ще бъде променен, но накрая все пак ще има 3 страници и една схема, достатъчно ясни за всички, преди да стартират сложните правно-бюрократични процедури на превръщане на визията в закони, стратегии, структури, системи чрез умело и прозрачно управление на огромни ресурси.

Ако няма такава единна визия, то всяко ведомство ще води своята война - първо с естествените си съюзници, а после вътре със себе си. В тези условия мрежите на тероризма и организираната престъпност ще намерят уязвимо място и ще ни ударят, или просто умело ще"източат" ресурсите ни, за удар срещу някой от съюзниците ни чрез бази у нас.

Най-малко такъв "Модел-2008" на сектора за сигурност може да помогне да се направи въпросник за оценка на различните програми за реформа и развитие на сектора за сигурност от типа: какви институции се включват в сектора, как са структурирани, каква е числеността и бюджета им, как си взаимодействат, как се управляват и контролират, как провеждат операции, как си сътрудничат в международен план и т.н. Всички тези въпроси трябва да имат отговор - конкретен и разбираем за данъкоплатеца. Тези отговори следва да са документирани и по тях да се гарантира прозрачност и отчетност на изпълнението.

Така би изглеждало в общи линии доброто управление в сектора за сигурност, което е следващата ни задача от гледна точка на пълноправното ни членство в НАТО и бъдещото членство в ЕС.

Нови публикации
Христо Чорбаджийски

Филип Димитров, Новите демокрации и трансатлантическата връзка (София: Сиела, 2004)

Последното десетилетие на XX век беше период на значителни промени. В Източна Европа от руините на Варшавския договор се появи група от държави, условно наричана сега "Новите демокрации", чиито поглед е обърнат към Западна Европа и САЩ. Малко по-късно беше създаден Европейския съюз - сериозна крачка на Западна Европа към политическо обединение. Появи се и нов враг - глобалния тероризъм.

Естествено, тези промени дадоха сериозно отражение върху трансатлантическите отношения и сигурност. Породиха се много въпросителни около: възникването на "Новите демокрации" и приобщаването им към Запада; отношението на Русия към страните от Централна и Източна Европа; фактора Русия за трансатлантическата връзка; отношенията между САЩ и Европейския съюз, в контекста на политическото развитие на "Новите демокрации" и на новите измерения на трансатлантическата сигурност и пр.

На тези въпроси се опитва да даде отговор Филип Димитров в книгата си "Новите демокрации и трансатлантическата връзка". Имайки се в предвид, че автора на книгата е човек бил в центъра или в близост до възловите събития в края на XX век, то тя със сигурност дава един добър поглед върху историческите събития и политическите тенденции през последните 15 години. Наред с анализа, авторът очертава и ролята, която новите демокрации в Източна Европа могат да играят в евроатлантическата общност. Най-общо те могат да имат следните важни приноси:

  • стратегическа военна способност и/или стратегическо местоположение, съчетано с разбирането че сигурността се плаща;
  • богат, макар и мъчителен опит за това как действа организираната престъпност в техните региони, който може да бъде от полза в борбата с глобалния тероризъм;
  • значителна група държави, които могат да повлияят и върху двете страни на Атлантика по посока достигане до общи решения (за тези народи трансатлантическата връзка е дори по-важна, отколкото за самите европейци и американци - те нямат потребност да видят Америка отслабена или Европа - безпомощна);
  • мост към народите, които искат да започнат трудния преход към демокрация.

Център за стратегически и международни изследвания, След Голдуотър-Никълс: реформа на отбраната в отговор на новата стратегическа ера - фаза 1, доклад (Вашингтон: ЦСИС, март 2004)

В средата на 80-те години на миналия век, Съединените щати изпитаха поредица от военнооперативни неуспехи (Иран, Ливан, Гранада). Това убеждава конгреса на САЩ, че Министерството на отбраната (МО) не функционира ефективно. В отговор на това през 1986 година е издаден закона Голдуотър-Никълс за реорганизация на Министерство на отбраната (Г-Н), който идентифицира сериозен проблем - неспособност на родовете войски служби да работят съвместно ефективно при провеждането на военни операции. Г-Н предлага решение на този проблем - увеличаване на интегрираността на въоръжените сили на САЩ, което да се осъществи чрез коренна промяна на начина, по който те са били организирани, обучавани, командвани и рекрутирани. Г-Н засяга на практика всички основни елементи на МО на САЩ. Впоследствие мнозина разглеждат Г-Н, като фундамента за съкрушителния успех на американските въоръжени сили в Панама, Персийския залив, Босна, Косово, Афганистан.

Но средата за сигурност значително се измени от излизането на закона Г-Н през 1986 година. В отговор на това Центъра за стратегически и международни изследвания (ЦСИС) във Вашингтон се заема да изследва нуждите от бъдещи реформи в отбранта на Съединените щати. Две годишния проект "След Голдуотър-Никълс: реформа на отбраната в отговор на новата стратегическа ера" (стартирал 2002), ръководен от Програмата за международна сигурност на ЦСИС, се опитва да намери адекватен отговор на необходимостта от реформи в отбраната на САЩ.

Март месец 2004 година, в рамките на проекта, бе публикуван доклада "След Голдуотър-Никълс: реформа на отбраната в отговор на новата стратегическа ера - фаза 1", който представя постигнатите резултати от изследванията направени до момента, както и препоръки за реформи в МО на САЩ. Екипът от специалисти работещи по проекта счита, че днешните неуспехи са "скрити" и неизвестни на широката американска общественост. Според екипа на проекта макар военните да ръководят твърде умело военни операции, начина по който ги ръководят е неефективен. Това предполага преразглеждане на всички основни аспекти на отбраната на САЩ.

Подхода, който използва екипа на проекта, е базиран върху няколко водещи принципа: запазване на гражданския контрол върху отбраната, за което министъра на отбраната носи главната отговорност; институционалната жизненост на родовете войски трябва да бъде запазена; интегрираността и взаимодействието между отделните родове войски трябва да бъдат разширени, с цел постигане на превъзхождащи военни, междуведомствени и коалиционни операции; ресурсите трябва да бъдат организирани, управлявани и бюджетирани от отделните родове войски; оперативните командвания, родовете войски и отбранителните агенции са единствените оперативни елементи на Министерство на отбраната на САЩ; трябва да бъде осигурена здравословна конкуренция на генериране на идеи между оперативните командвания, родовете войски, обединения щаб, и администрацията на министъра на отбраната.

Екипа на проекта идентифицира следните шест основни групи проблеми пред отбраната на САЩ:

  • Организационни структури на МО - в настоящата организационна структура на родовете войски, обединения щаб и администрацията на министъра на отбраната има ненужно застъпване на функциите и твърд голям състав, което води до, първо, ненужни разходи за координиране на работата и, второ, пречки пред извършването на нововъведения;
  • Съвместно осъществяване на командване и управление - въоръжените сили на САЩ участват във все повече и повече съвместни бойни операции. Въпреки това, резултатите в Ирак посочват, че МО на САЩ не успява все още да развие адекватни способности за командване и управление на съвместни операции.
  • Процес на разпределение на ресурсите - процеса на разпределение на ресурсите в МО възпира нововъведенията, като не позволява на ръководните лица в отбраната да вземат важни решения по време на мисии.
  • Цивилни професионалисти в отбраната и националната сигурност - цивилните професионалисти в Министерство на отбраната и във агенциите по националната сигурност все повече губят умението да осъществяват стратегическо ръководство и надзор над политиката по отбрана.
  • Междуведомствени и коалиционни операции - операциите на САЩ през последните 10 години, от Сомалия до Ирак, демонстрират нуждата от постигане на единство между въоръжените сили на САЩ, правителството на САЩ и международните коалиции.

" Контрол от страна на конгреса на САЩ - отслабващия контрол от страна на конгреса е основен проблем пред отбраната на САЩ. Тъй като чрез осъществявания контрол от страна на конгреса могат да се идентифицират и отстраняват съществуващи или новопоявяващи се заплахи пред сигурността на САЩ и техните коалиционни партньори, то поддържането му е от изключително значение за отбраната на САЩ.

Екипа на проекта "След Голдуотър-Никълс" заключава, че националната сигурност на Съединените щати изпитва необходимост от значителни реформи, чрез които да отговори на изискванията на "новата стратегическа ера". МО на САЩ трябва да се адаптира не само към средата за сигурност след Студената война и 11 септември, но и трябва да се справи със "скритите поражения", които спъват необходимите промени и са причина за прахосването на критически важни ресурси, като време и пари. Много от организационните структури и процеси създадени да поддържат суперсила в условията на Студената война и индустриалната ера, се оказват неподходящи за мисиите през 21 век и информационната ера. В отговор на новите предизвикателства пред отбраната екипа от ЦСИС разработва набор от практически мерки и препоръки за трансформиране на отбраната на САЩ. Предложенията за реформи в отбраната на САЩ могат да бъдат намерени в пълния текст на доклада "След Голдуотър-Никълс: реформа на отбраната в отговор на новата стратегическа ера - фаза 1" на следния уеб адрес: http://www.csis.org/isp/0403_BGN.pdf.

Уеб страници
Христо Чорбаджийски

Организация на Северноатлантическия договор (НАТО), Брюксел
http://www.nato.int/

Какво е НАТО? Какво прави НАТО? Как работи НАТО? Какъв е дневния ред на НАТО? Най-добрия и бърз начин да бъдат намерени задоволителни отговори на подобни въпроси е да бъде посетена уеб страницата на НАТО. Подобаващо на размера на организацията уеб страницата е огромна. Тук може да бъде намерена всякаква основна информация за НАТО: операции, партньорства, структура, документи, анализи и т.н, при това са представени главно чрез атрактивни мултимедийни презентации.

Тези, които желаят да посетят сайта, с цел да се запознаят със същността на организацията е най-добре да отворят следния линк: http://www.nato.int/docu/handbook/2001/index.htm. На този линк се намира НАТО справочник - издание, което покрива широк спектър от факти за развитието на НАТО, от неговото създаване в края на 40-те години на миналия век до 11 септември, на фона на постоянно променящата се среда за сигурност. НАТО справочник на български език също е качен на уеб страницата на НАТО. Всъщност на уеб страницата могат да бъдат намерени основни документи и публикации на НАТО на езиците на държавите членки и на руски и украински език.

Повечето публикации на НАТО могат да бъдат намерени на линка On-line Library (http://www.nato.int/docu/home.htm): книги, официални документи, речи, мнения, новини и т.н. На този линк е и основното издание на Алианса - NATO Review. Тук са качени всички статии от 1991г. до днес на английски и френски език, но някои от тях имат версии и на други езици на държави членки.

Център за европейска реформа (ЦЕР), Лондон
http://www.cer.org.uk/

Центъра за европейска реформа е дискусионен форум за многото политически, икономически и социални предизвикателства пред процеса на интеграция в Европа. ЦЕР е изследователски център, който се стреми да работи с подобни организации в Европа, Северна Америка и навсякъде другаде по света. Основната цел на ЦЕР е да създава и да прокарва нови идеи и политики за реформиране на Европейския съюз (ЕС). ЦЕР подкрепя преди всичко идеята за конкурентноспособна и отворена Европа, която има тесни връзки със Северна Америка.

Една от основните области, които ЦЕР изследва, е Европейската политика по сигурност и отбрана. ЦЕР има отделна програма за политиката по сигурност и отбрана, която слага ударение на четири основни въпроса: институции на ЕС; способности на ЕС; отношенията между ЕС и НАТО; отношенията между ЕС и ООН. Програмата за политиката по сигурност и отбрана на ЦЕР се ръководи от известния изследовател Даниел Кеохейн.

ЦЕР издава голям брой изследвания и публикации по въпросите на политиката по сигурност и отбрана. Както е посочено в уеб страницата на ЦЕР, някои от изданията на ЦЕР са подпомогнали определянето на дневния ред на дебата за политиката по отбрана на Европа. Ето някои от тях: Can Britain lead in Europe?(1998), European defence post-Kosovo (1999), Intimate relations: Can Britain play a leading role in European Defence - and keep its links to US intelligence? (2000).