Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност

Година 2, брой 6, Януари 2004г.

Съдържание:

Новата политика за национална сигурност
Благовест Ташев

Колко години и колко кризи са нужни, за да се приеме Закон за управление на кризи?
Велизар Шаламанов

Формулиране на критерии за оценка на икономическите аспекти на сигурността и реформата на сектора за сигурност
Проф. Тилчо Иванов

Меморандум #7 на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"
Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"

Уеб страници
Христо Чорбаджийски

Към читателите

Предлагаме на вниманието ви петия брой на изданието "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност". Новият брой започва със статия от Благовест Ташев, дискутираща предизвикателствата пред опитите на България да формулира нова политика за национална сигурност. Трудностите, на които се натъква страната в този процес, са както вътрешни, така и външни по своя произход. Трудно и късно постигнатият консенсус за интеграцията на България в НАТО отново е поставен на изпитание, като се появяват разнообразни визии за същността и параметрите на бъдещата политика за сигурност.

Велизар Шаламанов отново поставя въпроса за приемането на Закон за управлението на кризите. Независимо, че този закон е с висок приоритет в правителствената програма и програмата на парламента и неизменно фигурира в годишните програми на Плана на действие за членство липсата на политическа воля и междуведомствени конфликти възпрепятстват приемането му. Липсата на такъв закон създава допълнителни конфликти между институциите и пречи на ефективните действия по време на кризисни ситуации.

Този път в рубриката "Актуално" сме поканили проф. Тилчо Иванов, който дискутира някои икономически аспекти на сигурността и реформата на сектора за сигурност. Ролята на България в НАТО зависи от способността на изпълнителната власт да провежда икономическа и отбранителна политика, насочена за по-доброто балансиране на общественото благосъстояние с реалностите на външната сигурност за страната. От гледна точка на сектора за сигурност обаче, теорията и практиката не предлагат разработени и практически проверени универсални критерии за измерване на способността на икономиката на дадена страна да осигури необходимо за отбраната, приемливо за гражданите и съобразено с възможностите на стопанството равнище на ресурси за отбраната. Възможно е обаче да се изработи, съобразена със средата за сигурност стратегия за изграждане на балансирана с възможностите на икономиката на страната отбрана, която би могла да насочва отбранителната политика в дългосрочен период.

Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" публикува меморандума си от 6 януари 2004 г., в който се предлага на държавните институции да назначат независима комисия за анализ и оценка на всички елементи на решенията, дефинирали мисията, подготовката и управлението на българския контингент в Ирак и тяхното съответствие с променящата се ситуация там.

Христо Чорбаджийски отново прави преглед на интернет страниците на два чужди институции, занимаващи се с проблеми на сигурността.

Както винаги, можете да четете този и всички минали броеве на бюлетина на адрес: http://www.mediapool.bg/site/security/

От издателите

Новата политика за национална сигурност
Благовест Ташев

Терористичният акт в края на миналата години в Кербала, при който загинаха български военнослужещи, логично породи множество анализи и реакции. Това многообразие в отношението към случилото бе породено, наред с други причини, от различията във възприятията за целта на тази мисия и начина, по който тя се вписва в цялостната национална политика за сигурност. Не само България, но и много други страни са в процес на преосмисляне на политиките си за сигурност и трагедии, като тази в Кербала, поставят на изпитание съществуващи консенсуси, нови подходи и действащи системи в областта на сигурността.

Въпреки предстоящото си членство в НАТО, по отношение на формулиране на политиката си за сигурност България е изправена пред особени трудности, които не са характерни за повечето страни в Източна Европа. Какво определя това особено състояние? Първо, не бива да се забравя, че страната ни постигна късно политически консенсус за членство в НАТО за разлика от другите източноевропейски страни, където тази цел получи подкрепата на огромното мнозинство значителни партии още в началото в 90-те години. Второ, скоро след като българският политически елит най-накрая постигна този консенсус през 2000 г. последваха събитията след 11 септември 2001 г, които отново принудиха политическия елит да изработи нова визия за политиката за национална сигурност или най-малкото да отговори на промените. Това предизвикателство изложи на показ нови различия в политическия елит. При това, такива различия се откроиха и в обществото. Трето, България в момента трябва да формулира нова политика за сигурност, вече като член на НАТО-едно предизвикателство, което изисква стратегическо мислене и култура, много различни от тези, които определяха поведението на страната като член на Варшавския договор. Късното постигане на консенсус за интеграцията в НАТО и късният старт на реформата във въоръжените сили правят постигането на такова мислене и култура много проблематични. Четвърто, България е в периферията на евроатлантическата общност и неизбежно - в близост до райони източници на заплахи. Това налага страната да прилага политики в отговор на тези заплахи или да участва в такива политики, като част от политиката на държави от евроатлантическото пространство. Политическото предизвикателство е, че България трудно може да си позволи да не изработва или да не участва в такива политики за сигурност. Това обаче, изисква стратегическа култура, която както вече бе споменато, все още не съществува в страната.

Наред с чисто българските проблеми, свързани с формулирането на националната политика за сигурност, съществуват и външни, структурни причини за трудностите в този процес. Макар, че държавите в евроатлантическата общност признават, че новата среда за сигурност изисква нова политика за сигурност, все още не съществува консенсус, каква точно да бъде тя. Междувременно, дори и без такъв консенсус много от държавите предприемат стъпки за трансформация на политиката за сигурност на национално ниво и в рамките на международни организации, включително НАТО и ЕС. Наред с това продължават дискусиите за реформа в ООН и увеличаването на нейната ефективност в установяването на мир и стабилност. Въпреки това, в международната общност остават значителни различия във визиите за конкретната роля на тези организации и това подхранва съществуващите различия във визиите за националната политика за сигурност в българското общество и политическия елит. Няколко са елементите в политиката за сигурност, които определят различните подходи към постигането на сигурност. Първо, това е ролята на ООН. Според мнозина тя е единствената организация, в чиито рамки трябва да бъде намирано решение на проблемите на сигурността. Дори и другите организации за сигурност, преди да предприемат действия, трябва задължително да търсят мандат от нея. Този аргумент обаче, не взима под внимание факта, че много малко конфликти, включително и след края на противопоставянето през Студената война, са били разрешени от ООН. Според друга визия, суверенната държава има правото да осигурява сигурността си, без да търси на всяка цена одобрението на световната организация. Според този аргумент е немислимо сигурността на държавата, особено ако е велика сила, да бъде заложник на добрата воля на други държави в Съвета за сигурност. Този подход обаче, също има множество недостатъци, като един от основните е невъзможността да генерира международно легитимни политики. Липсата на легитимност, от своя страна, неизбежно затруднява устойчивостта на всяка политика и приемането и за справедлива и правилна от страна на международната общност.

Второ, макар, че съществува консенсус, че новите заплахи изискват по-активна политика, включително изпреварващи и превантивни действия, все още липсва консенсус за ролята на военната сила в тази политика. Според някои, силата не може да реши конфликтите, като вместо това усилията трябва да бъдат насочени към техните корени, причините които ги пораждат. Този аргумент, макар и дълбоко легитимен, не предоставя ясен подход за противодействие на непосредствените заплахи, породени от съществуващи конфликти. Според друг подход, силата в международните отношения все още остава легитимен инструмент на политиката и нейното използване е оправдано, след като всички други средства са изчерпани. В последните две десетилетия обаче, настъпиха значителни промени в ролята и функциите на въоръжените сили в националната и международната система за сигурност. Тези промени са причинени от променящата се среда за сигурност и ролята на силата в нея. Така, подходът, който приема използването на силата, влиза в конфликт с една от важните реалности в международната среда, а именно - продължаващата тенденция за постепенно намаляване на използването на въоръжена сила в отношенията между държавите.

През последните няколко века националните въоръжени сили бяха подготвяни за защита на националните интереси в традиционни конфликти между държави, мисия, която се запази и в периода на студената война. Нещо повече, използването на организирана въоръжена сила в отношенията между държавите бе регулирано в международното право, включително и в хартата на ООН, позволяващо на държавите да се организират във военни съюзи, да използват сила за самоотбрана при нападение на друга държава и така нататък. В новата среда за сигурност обаче, нито международното право при използването на сила, нито въоръжените сили на националните държави са в състояние адекватно да отговорят на преобладаващите заплахи, рискове и предизвикателства към националната и международната сигурност. Гражданските войни, етническите конфликти, терористичните мрежи, разпространението на оръжия за масово поражение и организираната престъпност са нетрадиционни заплахи, срещу които е необходима нова политика за сигурност, за която все още не съществуват широко легитимни, приети от цялата международни общност правни и силови инструменти.

Тези реалности допълнително поляризират и дори объркват процеса на формулиране на новата политика за сигурност в България. Трудно постигнатият консенсус за интеграцията на страната в НАТО не е края на процеса за оформяне на политиката за сигурност. Този процес в крайна сметка ще определи и ролята и поведението на страната в евроатлантическата общност.

Колко години и колко кризи са нужни, за да се приеме Закон за управление на кризи?
Велизар Шаламанов

За първи път Закон за управление на кризи бе предвиден в Годишната национална програма по Плана на действие за членство за 2000 г. Още преди това в контекста на приемане на първата в историята на България национална Военната доктрина в началото на 1999 г. бе подготвена и приета от Съвета по сигурността на министър председателя Концепция за управление на кризи. Концепцията беше успешно тествана по време на кризата в Косово и след това с решение на МС на нейна основа се създаде и Временен междуведомствен ситуационен център. Очакването за скорошно приемане на закон бе толкова реално, че дори бе отложена реформата на служба "Гражданска защита" в МО, с цел да този въпрос да се реши със закона.

Възникнаха поне 3 проблема:
1. Обхватът на проекта за закон, следващ от концепцията беше много голям; стремеше се да покрие всички четири типа кризи: обществен ред и сигурност, отбрана, защита на населението и инфраструктурата, защита на граждани и собственост в чужбина (подобен проблем със закона за информацията от 1998 г. бе решен с разделянето му на три закона - за достъп до обществена информация, за защита на личните данни и за защита на класифицираната информация с решение на съвета по сигурността на премиера).

2. Законът засягаше поне две важни агенции - Гражданска защита и Държавен резерв и Военновременни запаси, което създаваше напрежение между министерство на отбраната, вътрешните работи, икономиката и регионалното развитие и благоустройството. Подготовката на закона бе дадено на министерство на регионалното развитие и благоустройството, което към момента бе най-далече от проблема.

3. Поради промяна на приоритетите, промените в правителството и комисията за национална сигурност в парламента политическата воля за приемане на такъв закон намаля.

Тъй като План 2004 вървеше напред в изпълнението си, липсата на закон за управление на кризи наложи реформата да продължи с постановление на МС за формиране на Държавна агенция "Гражданска защита", което от една страна създаде добри условия за развитие на агенцията, но поради липса на закон създаде реални проблеми с ползване на техника и личен състав от БА, ВМА и други структури на МО.

Независимо от това Законът за управление на кризи продължаваше да е с висок приоритет в правителствената програма и след изборите, приоритет за парламента и неизменно фигурира за следващата година в годишните програми на Плана на действие за членство. По закона се формираха комисии, пореден министър на регионалното развитие и благоустройството бе сменен, без да придвижи закона, а ресорните зам. министри също не успяха да завършат работата по текст на закона. Това освен всичко създава вакуум за търсене на ведомствени решения и постановления на МС. Пример за това е печалния резултат: смъртта на четирима офицери през 2003 г. - трима от ВВС и един от НС "Пожарна и аварийна безопасност", заедно със загубата на вертолет Ми-17 и трудно изгасен пожар в сърцето на Рила. Налице са и различните сигнали за злоупотреби с държавния резерв.

Като се добави, че държавата много често е в кризисна ситуация и по четирите направления:

1. Вътрешна сигурност - решително надигане на организираната престъпност, водеща до нарушения на обществения ред и нарастващо чувство за несигурност на гражданите;

2. Сериозни бедствия, свързани с пожари, наводнения и други стихийни явления (някои от тях предизвикани от организираната престъпност - напр. пожарите);

3. Сериозно участие на България в международни военни мисии, водещи до кризисни ситуации с нашите контингенти (атентата в Кербала);

4. Сериозни заплахи за наши граждани в чужбина (терористични актове, дела срещу наши транспортни съдове, делото в Либия).

наистина е крайно наложително да има законово регулиране на проблемите за управление на кризи.

Все по-честата намеса на президента по въпроси за борбата с престъпността, управлението на военните контингенти и други проблеми, което му прави чест, всъщност показва, че липсващата законова база и съответна политическа воля у парламента, правителството и съответните министерства много често вкарва страната в "извънредно положение", налагащо включването на президента като "резервна институция" за справяне с кризи. Това намалява авторитета му и създава съмнения за зрелостта на демократичните институции - президентът, макар и пряко избран, не е под контрола на парламента, а България е парламентарна република по Конституция и суверен е народът - пряко и чрез своите народни избраници.

Какво може да се постигне и какво наистина е крайно време да се направи в следващите месеци:
1.Разработване и приемане на Закон за националната сигурност, след като всички са съгласни, че сигурността е задача номер едно на държавата и политиката в България.

2.След това разработване и приемане на пакет от поне пет закона за:
а. Защита на населението и инфраструктурата
б. Отбрана и участие в международни операции
в. Обществен ред и вътрешна сигурност
г. Дипломатическа служба
д. Разузнаване и информационни дейности по сигурността

3. Цялостна реформа на сектора за сигурност в съответствие с горните закони и съответно приети от МС и парламента програми в следващите 4-5 години в процеса на интеграция в НАТО и ЕС.

Най-логично изглежда това да продължи да се случва около реформата в отбраната чрез разширяване на Стратегическия преглед на отбраната.За съжаление посоката и темповете, зададени с първия стратегически преглед на отбраната довели до Военна Доктрина, План за организационно изграждане и развитие на МО - 2004 и План на действие за членство - 2004, са почти загубени.

В настоящия момент модел за процеса може да стане развитието на системата за защита на населението и инфраструктурата и то по няколко причини:
1. Тази сфера трудно може да се удави в секретност, владееща сега другите елементи от сектора за сигурност и блокираща реформата му в правилна посока.

2. Защитата на населението и инфраструктурата освен от бедствия, аварии и катастрофи е пряко свързана и с войната срещу тероризма като система за ограничаване на ефектите от терористични актове.

3. Областта за защита на населението и инфраструктурата има интегриращ ефект за:
а.Парламента и президента;
б.Цялата централна администрация - отбрана, вътрешни работи, външни работи, икономика, здравеопазване, образование и т.н.
в.Местната власт на ниво област и общини;
г.Гражданското общество;
д.Научната общност;
е.Бизнеса;
ж.Международните организации и съседи в региона.

Проблемът за защита на населението и инфраструктурата е основен за НАТО, още повече за ЕС, а е актуален и за ООН. България чрез ДА "Гражданска защита" има сериозни позиции в тези организации и региона - инициатор е на регионален съвет за гражданска защита в ЮИЕ.

Съществува национален ситуационен център в агенцията, има постоянна комисия към правителството, комисии по области и общини, има спасителни екипи, има практика (макар и не най-добрата) за ползване на техника (включително хеликоптери) от БА, от МВР и други ведомства. България е страна по международни договорености, свързани с химически оръжия, следене на река Дунав и т.н. В напреднала фаза е проектът за център за космически мониторинг, система за спешни повиквания на единен телефон като в ЕС (САЩ); действат системи за ранно предупреждение и наблюдение на различни рискови процеси. Има много успехи на агенцията "Гражданска защита" и на взаимодействащите с нея ведомства по защита на населението и инфраструктурата. Неотдавна по инициатива на министър Хюсменова заработи и Научно-координационен съвет със седем експертни съвета към постоянната комисия по защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

В същото време не са малко и проблемите в координацията (довели включително до загуба на човешки живот и скъпа техника), постоянните ведомствени борби, водещи до преразход на обществени ресурси, пари на данъкоплатеца и ниска ефективност в работата по защита на населението и инфраструктурата, другите ценни ресурси на държавата. Впечатление прави противоборството между НС "Пожарна и аварийна безопасност" и ДА "Гражданска защита", нежеланието на БА да предоставя свои средства, поради неясноти в процеса на вземане на решения и възстановяване на ресурсите използвани от армията за допълните задачи.

В крайна сметка става въпрос за закон, структура и процедури на работа, които имат подчертано експертен и пряко свързан със защита на гражданите проблем. Естествено е този въпрос да се възложи за решаване на ДА "Гражданска защита" под ръководството на отговорния член на кабинета и с пряко участие на експертната общност в областта. Паралелно с това е добре да има информиран и добре структурирана дискусия за участието на местната власт, обществото, бизнеса, академичната общност и други участници в решаване на задачата по защита на населението и инфраструктурата. Последното е необходимо, защото ние не можем да се променим само със закон и административни структури, а по- скоро чрез информиране и приобщаване към един нов модел за защита при нарастващите рискове за сигурността на населението и инфраструктурата. Задълбочаването на този процес би провокирал и по-конкретна помощ от страна на ЕС, НАТО, САЩ, а за всички ни е ясно, че ставайки част от тази общност, ние имаме нужда от промяна, имаме нужда от помощ, но те ще се случат само дотолкова, доколкото ги разбираме, желаем и работим за тях.

Aнализът на финансовите и стопански параметри на отбранителната политика показва способност и готовност на икономиката на страната в краткосрочен (2004 г.) и средно- срочен план (до 2007 г.) да посрещне задълженията на член на НАТО. Заемането на достойно място в Съюза обаче в средносрочен и дългосрочен план ще зависи от способността на изпълнителната власт да провежда икономическа и отбранителна политика, насочена за по-добро балансиране на общественото благосъстояние с реалностите на външната сигурност за страната, с оглед по-бързото сближаване с развитите демократични страни-членки на НАТО.

Българската икономика притежава почти всички формални пазарни институции, което даде основание на Европейската комисия с доклада си от есента на 2002 г. да я определи като "...функционираща пазарна икономика, способна да се справи с конкурентния натиск на Единния пазар в средносрочен план". От гледна точка на сектора за сигурност обаче, теорията и практиката не предлагат разработени и практически проверени универсални критерии за измерване на способността на икономиката на дадена страна да осигури необходимо за отбраната, приемливо за гражданите и съобразено с възможностите на стопанството равнище на ресурси за отбраната. Очевидни са само тенденции, с които трудно може да се оценят количествено полезните ефекти от съюзната отбрана за икономическото развитие и общественото благосъстояние. Възможно е обаче да се изработи, съобразена със средата за сигурност стратегия за изграждане на балансирана с възможностите на икономиката на страната отбрана, която би могла да насочва отбранителната политика в дългосрочен период. Така, ориентиращата политиките стратегия ще създава приемственост на променящите се политически курсове на базата на коренните национални интереси на страната.

От икономическа гледна точка провежданият сега стратегическия преглед на отбраната трябва да преориентира отбранителната политика на страната за изграждане на отбранителна организация, фокусирана към желаните резултатите за сигурността на страната и съобразена с националните финансови и ресурсни възможности. Това означава стратегическо насочване за създаване отбранителна организация, която е в състояние да трансформира достигнатите отбранителни способности в ефекти за сигурността и икономическото развитие на страната. Съобразените с икономическите интереси нови цели и резултати на съюзната отбрана, магистралните направления за тяхното постигане, както и рамката на силите, трябва да бъдат дългосрочно балансирани с ресурсите на страната.

От финансова и стопанска гледна точка, ориентираната към резултати нова стратегия на отбраната е необходимо да има три основни политически линии:

Способност за демократично и конкурентно за различните обществени сектори формиране на достатъчен и приемлив за обществото бюджет за отбрана. Тази линия засяга развитието на гражданския и парламентарния диалог за осигуряване необходимите и обществено приемливи ресурси за отбрана.
Способност за икономично, ефективно, ефикасно и с най-голяма стойност за данъкоплатците управление и оползотворяване на отделените за отбрана бюджетни ресурси. Тази способност е въпрос за качеството на стопанската дейност в отбраната, както и за прозрачността и отчетността на администраторите при използването на ресурсите и производството на отбранителна способност.
Способност за трансформиране на изградената отбранителна способност в резултати и ефекти за икономическото и социално развитие на страната. Тази политика отговаря на въпроса за необходимостта на отбраната за икономиката на страната.

Първата политическа линия се базира на принципа за демократичен граждански контрол на разпределението на националните ресурси. Представя зрелостта на демократичните промени в страната и подготвеността на администрацията да прилага най-добрите практики на страните-членки от Северноатлантическия алианс за управление на отбранителните ресурси. Тя е свързана с въпроса за подходящата стратегическа линия на отбраната, съобразена с действителните и очаквани заплахи, националните преимущества, слабите страни и откриващите се възможности пред отбраната на страната. Пряк резултат е от анализа на текущото състояние и изводите от провеждания сега Стратегически преглед на отбраната и неговата връзка с икономическите ограничители и възможности за развитие на страната.

Основни финансови и стопански показатели за оценка на критерия за изграждане на съвременна стратегия на отбраната са:

стратегическо балансиране на заплахите, съюзните ангажименти, отбранителните способности с националните ресурси за отбрана;
конкурентно определяне на разходите за отбрана по отношение на другите обществени блага;
степента и качеството на внедряване на програмно управление на отбранителната способност и ресурси за отбрана;
постигнатата степен на публичност, прозрачност и отчетност за резултатите, ефектите и разходите за отбрана.

Втората политическа линия показва достигнатото качество на ресурсния мениджмънт в отбраната. Включва въпросите на разпределението и използването на националните ресурси за отбрана на ведомствено равнище. Кръгът от разглежданите въпроси тук е много по-широк: от целевите посоки на кадровата професионализация и капиталова модернизация до преглед на основни икономически функции - отбранителното планиране, кадрово управление, финансов мениджмънт, счетоводното отчитане, отбранителната иновация и инвестирането, логистично осигуряване на отбраната, генериране на операционни изисквания от въоръжениете сили и пр.

Традиционен въпрос е преходът от функционално икономическо управление към програмно управление на отбранителните ресурси. Многогодишни и вече започващи да дават ефект са усилията за внедряване на съвременни методи за стратегическо управление на отбранителните ресурси и в частност системата "Планиране-програмиране-бюджетиране" в МО. Основни резултати от тази дейност са нарастващата прозрачност на отбранителното планиране и бюджетиране, целевото насочване на дейностите, програмното и проектно управление на дейностите, аналитичното аргументиране на решенията и по-оперативното отчитане на разходите. Заедно с това съществуват редица все още нерешени или недовършени задачи за подобряване на ресурсното управление.

Основни финансови и стопански показатели за оценка на тази политика са:

програмиране на разходите и формиране на адекватни пакети от програми и проекти за модернизация на отбраната;
нарастване и ребалансиране на дела на иновационните и инвестиционните разходи за отбрана;
модернизация на традиционната система за снабдяване и доставки и изграждане на съвременна система за аквизиция в отбраната, интегрираща усилията на научните изследвания, производството и доставките за осигуряване на високо технологични продукти;
развитие на финансовата система на отбраната, вкл. прилагане на пазарна оценка на дълготрайните материални активи, внедряване на двустранно счетоводство и управленско отчитане на разходите за отбрана, позволяващи по-добро аргументиране на основните решения за организационно изграждане на отбраната.

Третата линия измерва способността на политиката да превръща отбранителната способност в значим фактор за икономически растеж и развитие на страната. Съдържа предположението, че по-доброто насочване на ефектите от отбранителната дейност и съобразяването с критериите за икономическа рационалност ще бъде в състояние да създаде позитивни ефекти за националната икономика.

Основни финансови и стопански показатели за оценка на политиката за трансформиране на отбранителната способност във фактор за икономически растеж (вкл. нарастване на възможностите на бизнеса да съдейства за способностите и икономическите ефекти на отбраната и да използва по предназначение, икономично и ефективно насочената към него част от бюджета за отбрана) са:

модернизация на ситемата за публичните поръчки чрез вграждане в отбранителната търговска практика на компенсационни сделки, насочени за привличане на стратегически инвеститори и стимулиране на производствената способност на страната;
организиране на по-мащабен аутсорсинг на спомагателни отбранително-обслужващи дейности;
съдействие за изграждане на отбранителна инфраструктура, вкл. бази и полигони, които са в състояние да привлекат преки инвестиции от Северноатлантическия Алианс или фондове на други страни, които могат да стимулират регионалното икономическо развитие;
установяване на ново "творческо партньорство" между отбраната и отбранителната промишленост на страната, подпомагащо развитието на системата за "контрактинг аут" и водещо стратегическото преориентиране на индустриалното производство към съвременните научно технологични постижения;
прилагане на международните стандарти за контрол на незаконния експорт на оръжие и стоки с двойна употреба с цел ограничаване на възможностите за подронване на престижа и ролята на страната за поддържане на регионалната и глобална сигурност.

Посочените критерии са лимитирани от текущите макроикономическите условия (жизнен стандарт, икономически растеж, фискална политика и бюджетни възможности). По- доброто съобразяване обаче на отбранителната политика с предизвикателствата на средата за сигурност с възможностите, които дава общата съюзна политика за сигурност, е в състояние да превърне отбраната от потребител на национални ресурси във фактор за разширяване на производствените възможности и икономическото възстановяване на страната. При подходяща политика отбраната на страната би могла да излезе извън традиционната си роля на гарант за сигурността на страната и да приеме много по-предизвикателната цел да бъде гарант на външната политика и значим фактор за икономическото развитие на страната.

Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"
Атлантически Клуб в България и
Сдружение "Джордж Маршал- България"
в сътрудничество с:
Институт за евроатлантическа сигурност
Университет за национално и световно стопанство
Институт за регионални и международни изследвания
Център за изследване на националната сигурност и отбраната - БАН
Институт за изследване на сигурността и международните отношения
Фондация "Общество и информация"

МЕМОРАНДУМ #7
6 януари 2004 г., София

Трагичният инцидент в Кербала изпълва сърцата ни със скръб по загиналите българи, наши сънародници - достойни воини. Цената, която плащаме за националната сигурност е висока, както са високи националните цели. България е тръгнала по своя път и последователната политика за сигурност е гаранция за неизбежен успех. Експертите, дипломатите и учените, обединени в Коалиция "Реформа на сектора за сигурност", се стремят с инструментите на обективния анализ да допринасят едновременно за резултатността на политическото управление и за разпространението на демократичната култура при ръководството и реформирането на сектора за национална сигурност. Споделяйки общата скръб по загиналите българи в Ирак ние сме убедени, че въпрос на отговорност и гражданско достойнство е да се вземат всички мерки за бързо адаптиране на механизмите на формулиране и осъществяване на политиката за национална сигурност, на участие в международните усилия за борба срещу тероризма и за предотвратяване и разрешаване на конфликти, особено на тези, които се провеждат с участие на български военни и други специалисти от организациите за сигурност.

Жертвата на българските военни от контингента в Кербала ни задължава да бъдем активни и настоятелни за изясняване на ситуацията около системата за вземане на решения по участието в международни мисии и тяхното осъществяване от различните политически, административни и военни институции. Обществеността очаква както компетентно информиране по проблемите, така и адекватни управленски действия на официалните институции в условията на сурова битка с опасен враг, какъвто е тероризмът. Ние предлагаме президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание да създадат обстановка и възможности за обективно и конструктивно изясняване на обстоятелствата около мисията и инцидента с оглед вземане както на незабавни, така и на дългосрочни мерки за подобряване на цялата система от дейности по вземане на решения, подготовка, осигуряване и провеждане на мисии за участие в операции за поддържане на мира и борбата срещу тероризма.

В демократичния свят това се прави чрез комисии - ведомствени, парламентарни, правителствени, президентски или напълно независими - в които се включват и представители на неправителствения сектор. В тази връзка предлагаме Народното събрание или министър-председателят на Република България да назначи независима комисия за анализ и оценка на всички елементи на решенията, дефинирали мисията, подготовката и управлението на българския контингент в Ирак и тяхното съответствие с променящата се ситуация там. Считаме за целесъобразно комисията да включва независими от правителството бивши военни и дипломати. Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" е готова да предостави също свои експерти за участие в комисията, както и разработен въпросник като отправна точка за нейната работа.

Уеб страници
Христо Чорбаджийски

Инициативата "Седем революции"

На следната web страница http://csis.org/7revs/index.htm е представен проект на Центъра за стратегически и международни изследвания : Инициативата "Седем революции". Това е амбициозен опит на ЦСМИ да намери отговор на въпроса: Как ще изглежда света през 2025 година? Целта на проекта е не по-малко амбициозна - да популяризира стратегическо, с поглед към бъдещето мислене сред съвременни и бъдещи лидери, за това какви промени ще претърпи света в следващите 25 години и какво значение ще имат тези промени.

Седемте области, в които се наблюдават революционни промени в световен мащаб, или "Седемте революции", са: населението, управлението на природните ресурси, развитие и разпространение на технологиите, развитие и разпространение на научните постижения, конфликтите, икономическата интеграция и предизвикателствата към управляващите. Тенденциите в тези области, без съмнение, ще променят света и ще създадат нови и много по-сложни предизвикателства за политиците. Какви ще са последствията от постоянно нарастващото население за развиващия се свят, който ще представлява 95% от световния прираст през 2025г.? Как могат да бъдат намален отрицателния ефект върху околната среда, вследствие на индустриализацията на развиващия се свят? Как рзвитието на технологиите и комуникациите ще промени търговията на компании и правителства? Какво влияние ще има върху световната икономика ускоряващата се икономическа интеграция? Вижда ли се краят на конфликтите между великите сили? На прага ли сме на война между културите?