Сдружение ''Джордж Маршал'' - България
Броеве
Издатели
Контакти
Връзки

Български
English

Брой
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16

Година 1, брой 5, декември 2003 г.

Съдържание:

Към читателите

Нуждата от нова Стратегия за национална сигурност
Благовест Ташев

Политически измерения за прякото участие на България в следвоенното стабилизиране на Ирак
Посл. Константин Димитров

Дневен ред по сигурността
Велизар Шаламанов

Конюнктура на средата на сигурност в Югоизточна Европа
Пламен Ралчев

Меморандум #6 на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"

Уеб страници
Христо Чорбаджийски

Събития

Към читателите

Предлагаме на вниманието ви петия брой на бюлетина "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност". Новият брой започва със статия на Благовест Ташев, в която се дискутира нуждата от приемането на Стратегия за национална сигурност. Приемането на България в НАТО и промените в международната среда за сигурност правят замяната на старата Концепция за национална сигурност наложителна. Новият документ трябва да формулира националната политика за сигурност, като изброи конкретните интереси и цели на страната в областта на сигурността и политиката за тяхното постигане.

Втората статия е от посланик Константин Димитров, който дискутира някои от политическите измерения на българското участие в стабилизирането на Ирак. Това участие трябва да се превърне във важен елемент на определянето на формата и параметрите на националната политика в рамките на евроатлантическата система за сигурност.

Велизар Шаламанов ни напомня, че формалното членство на България в НАТО не е края на реформата на системата за сигурност. Пред политическия елит и обществото стои задачата да формулират и извършат ново поколение от реформи, чиято цел е изграждането на сектор за сигурност, който може да гарантира националната сигурност.

Статията на Пламен Ралчев анализира процесите и политиката на Балканите и очертава някои от сегашните и бъдещи предизвикателства и заплахи пред стабилността и мира в района.

Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" представя поредния си меморандум, който предлага приемането на Закон за националната сигурност. В новата среда за сигурност се изисква интеграция на функциите на институциите натоварени с осигуряването на сигурността. Тази интеграция може да бъде постигната чрез приемането на закон, който урежда взаимодействието на различните институции и стриктното политическо ръководство и граждански контрол върху тяхната дейност.

Както винаги, представяме някои от интересните прояви и събития свързани със сектора за сигурност през изминалия месец.

И накрая, нашият сътрудник, Христо Чорбаджийски поставя началото на нова рубрика, която всеки път ще представя накратко чужди институти в областта на сигурността и международните отношения. Надяваме се тази рубрика да подпомогне нашите читатели при намирането на полезни източници на информация и анализи за международната сигурност.

От издателите

Нуждата от нова Стратегия за национална сигурност
Благовест Ташев

В последните няколко години многократно бе споменавано, че България има нужда от нова концепция за национална сигурност. Поводите за предложения относно нова концепция бяха многобройни - очевидната неадекватност на старата концепция от далечната 1999г., 11-ти септември и последвалата война срещу международния тероризъм, приемането на България в НАТО, протичащия стратегически преглед на отбраната и други. Засега обаче, единственият опит за формулирането на нов основен документ, третиращ националната политика за сигурност, е предложения от групата НИЕ проект за парламентарно решение за българска национална доктрина.

Изборът измежду доктрина, концепция и стратегия

Един от проблемите, който изниква при обсъжданията за необходимостта от нов документ за националната сигурност, е какъв точно трябва да бъде той-доктрина, концепция или стратегия. Основният аргумент, представен от групата НИЕ и екипа, създал предложението за доктрина е, че България е единствената страна на Балканите, която няма своя национална доктрина. Въпреки това, трябва да се подчертае, че доктрините отдавна престанаха да бъдат предпочитаната форма за формулирането на национална политика за сигурност. Освен това е неточно да се твърди, че всички балкански страни имат официални доктрини. При това, две от тях, тази на Сърбия и предишната на Гърция, обикновено се асоциират с две външнополитически авантюри- войните в бивша Югославия и опита за присъединяването на Кипър към Гърция. Истината е, че държавите, които имат ясни външнополитически и вътрешнополитически интереси и цели и съответно политики за постигането им, не формулират национални доктрини. Във всички случаи не е работа на парламента да "осмисля заветите на българската идея за безсмъртието на българската нация и език", както се споменава в проекта за решение. По този въпрос, каквото и да означава той, трябва да се произнасят философи, поети, народопсихолози и всеки друг, който намира този проблем за значителен. Парламентът има да решава други, по-практични проблеми.

Аргументите за приемането на нова концепция също имат някои слабости. Наистина някои страни продължават да наричат официалните документи- формулиращи политиката за сигурност концепции, но тяхното съдържание ги определя по- скоро като стратегии. Изборът на термина "концепция" е показателен за съдържанието и целите на един документ. Той предполага едно по-теоретично и абстрактно третиране на сигурността. С други думи, става въпрос за концептуализация на сигурността, което е нещо много различно от политиката за постигането й. Така например, концептуализацията на сигурността предполага отговор на някои основни въпроси, включително "що е сигурност", "сигурност от какво", "сигурност за какво и кого", "що е несигурност" и така нататък. Целта на това усилие е да се определи смисъла на понятието "сигурност", тоест това е академично занятие. Логично изработването на концепции за сигурността е дейност по силите на университети, институти, мозъчни тръстове и изобщо - всеки способен да впрегне научен и теоретичен потенциал. С други думи, това не е работа на правителства, парламенти и политически партии. Това, с което тези институции се занимават е стратегии, изработване на политики за постигане на определени цели, включително и цели, свързани със сигурността.

Какво съдържа стратегията за национална сигурност

Друг основен проблем с изработването на стратегия за национална сигурност е какво да се включи в нея. Ако протичащите в момента теоретични дискусии за смисъла за сигурността и примерът със старите концепции за национална сигурност са показателни, има опасност бъдещият документ, определящ националната политика за сигурност (да го наречем Стратегия за национална сигурност на България), да съдържа прекалено много неща. За съжаление, в последно време в България, а и не само тук, съществува тенденцията повечето проблеми да се разглеждат през призмата на националната сигурност. Ядрената централа, житото, образованието, тютюна, дори духовното развитие са само част от примерите за области , в които присъства термина национална сигурност при обсъждането на проблеми, които в миналото не са присъствали в дискурса за сигурността. Така съществува реална опасност бъдещата Стратегия за национална сигурност да включи прекалено много неща, да определи прекалено много приоритети и да дефинира прекалено много политики, като в крайна сметка обезсмисли своята полезност като основополагащ документ.

Стратегията трябва да има ясен фокус и цели. Най-общо тя съдържа следните елементи:

  • Определя националните цели и интереси свързани със сигурността
  • Определя параметрите на международната и националната среда за сигурност и идентифицира главните заплахи, рискове, предизвикателства и възможности в тази среда
  • Определя политиката за постигане на целите и интересите на нацията в съществуващата среда за сигурност

За разлика от доктрините, които претендират да определят националните идеали, стратегията за национална сигурност определя конкретни интереси и цели, например - интеграцията в ЕС и НАТО. Макар че всяко правителство трябва да публикува своя стратегия за национална сигурност, се предполага, че интересите и целите остават сравнително непроменливи. Следващата част от стратегията - определянето на параметрите на средата за сигурност е сравнително по-променлива като съдържание. Така например, приемането на България в НАТО и събитията след 11 септември 2001 г. доведоха до драматична промяна в средата за сигурност. Така, идентифицирането на новите заплахи, рискове и възможности (членството в НАТО) се превръща във важен процес за определяне на средата, в която функционира националната система за сигурност. Последната част на стратегията е и най важната - формулиране на националната политика за постигане на цели и интереси в областта на сигурността. Тази част дефинира ролята и функциите на националния сектор за сигурност и неговото участие в евроатлантическия сектор за сигурност, както и изобщо ролята на страната в международната среда за сигурност. Стратегията трябва да избягва дискусиите на политики в области, които имат непряка връзка със сигурността, като например: икономика, образование и други. Тези области трябва да бъдат третирани в други документи.

Всяко правителство трябва да формулира своя стратегия за национална сигурност. Добре би било, необходимостта всяко правителство да формулира своя стратегия за национална сигурност да е регламентирано чрез закон, например бъдещ Закон за националната сигурност, който в допълнение да изисква публикуването на годишни правителствени доклади за състоянието на националната сигурност. Стратегиите могат да бъдат обновявани от правителството при промени в международната и националната среда за сигурност. Парламентът също трябва да има роля във формулирането на стратегията. Във всички случаи, стратегията е добро средство за упражняването на контрол от страна на парламента и обществеността върху националната политика за сигурност.

Политически измерения за прякото участие на България в следвоенното стабилизиране на Ирак
Посл. Константин Димитров
Директор на Института за евроатлантическа сигурност

Политическите измерения на прякото българско участие във следвоенното възстановяване на Ирак следва да се разгледат както във международно-политически, така и във вътрешно-политически план.

Международни политически измерения

1.Българската мисия в Кербала се явява продължение на серия отговорни ангажименти на България в поддържане на глобалната и регионална сигурност. Това участие допринася за засилване на международно политическата тежест на държава, която предстои да стане пълноправен член на НАТО. Успехът на българската мисия би бил важно доказателство за способността на страната да осъзнае, какво всъщност означава новият дневен ред на трансатлантическата общност в тази силно чувствителна област и какви са произтичащите от историческата отговорност на България задължения към адекватната реализация на този дневен ред.
2. Практическият опит, натрупан от българския контингент в Ирак, трябва да бъде добре анализиран и ретранслиран с езика на политико-дипломатическата стратегия от политическото ръководство на страната към останалите съюзници в Алианса. Ангажираността на България в тази и други операции в Близкия Изток (Афганистан) и Западните Балкани дава възможност на страната ни активно да се включи в дебата относно характера и формите на реализация на новите мисии на НАТО, както и да моделира конкретните измерения на мисленето в тази организация.
3. Политико-концептуалният принос на България към еволюцията на НАТО би бил особено ценен, ако българското ръководство предложи строен набор от изводи, вследствие на "уроците" от Ирак и Афганистан. Трябва да се обърне сериозно внимание на болезнени въпроси като:
3.1. Прилики и разлики между мисия на НАТО и мисия на "коалиция на желаещите", ръководена от държава-член на НАТО.
3.2. Проблеми във взаимодействието между ООН и регионалнo обособени организации като НАТО, ЕС, както и между ООН и "коалиция на желаещите".
3.3. Проблеми на взаимодействието между "нови" и "стари" съюзници в НАТО на "терена" по време на операция извън географския периметър на Алианса (out-of-area operations).
3.4. Проблемите пред външното ("окупационно") въздействие за изграждане на демокрация. Балансът / "мярата" между мерки за "налагане" на демокрация и стимулиране на автентични вътрешни демократични процеси на регионално и национално равнище.
3.5. Политико-религиозните противоборства и тенденции сред основните играчи на иракската политическа и социално-икономическа сцена.
3.6. Спектър на влиянията на съседни държави и други регионални фактори, както върху дългосрочната геополитическа ориентация на Ирак, така и върху конкретното установяване на реда, сигурността и върховенството на закона в Ирак.
3.7. Извеждане на "генерични" насоки, респ. идентификация на "генерични" проблеми по отношение на евентуална мащабна стратегия за цялостна демократична трансформация на Близкия Изток.
3.8. Проблеми пред реформата на иракския сектор за национална сигурност (въоръжени сили, полиция, специални служби, гражданска защита, граничен контрол). Проблеми пред цивилно-военните отношения. Анализ върху възможностите за прилагане на елементи от подходите в "Ирак след Саддам" към хипотетични бъдещи реформи в други държави от региона, с цел установяване на граждански/демократичен контрол върху националния си сектор за сигурност.
3.9. "Иракският" опит на българската военна-дипломация в контекста на осъществяването на регионални мерки за укрепване/изграждане на доверието и сигурността (МУДС) в Близкия Изток по подобие на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Изводите в тази насока биха били полезни и с оглед задълженията на България в качеството й на председател на ОССЕ през 2004 година.
4. Българският опит в Кербала би бил ценен и като подготовка за наше участие в бъдещи операции на ЕС извън европейския континент в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана.
5. Българското присъствие в Кербала следва да послужи за уточняване на реалистичните търговско-икономически интереси, които могат да бъдат лансирани чрез активно военно-политическо участие във възстановяването на следвоенен Ирак.

Вътрешно политически измерения на българското участие в стабилизирането на Ирак

Подготовката, изпращането и първата фаза от мисията на българския контингент показват, че:
1. Българското обществено мнение е разделено в готовността си да приеме "цената" на българската дислокация в Кербала.
2. Всеки евентуален по-сериозен инцидент, особено такъв, свързан с живота или здравето на нашите мъже и жени в униформа, ще оформи поляризирани политически лагери "за" и "против" смисъла и продължаването на нашето участие в тази сложна и безспорно опасна мисия.
3. Подготовката на контингента бе извършена при обективна липса на цялостна концепция за участието на България в мироопазващи/ съюзнически операции зад граница, включително гаранциите за прогнозируемо финансиране на подобни участия.
4. Финансирането на участието се натъкна на проблеми, отнасящи се до размера на заплащането на нашите военнослужещи. Тези проблеми привнасят нежелан елемент на публичен разнобой между политическото ръководство на МО и ГЩ на БА и отчасти вулгаризират обществения дебат по смисъла и ползите от разполагането на нашите военнослужещи в Кербала
Обществените нагласи, свързани с присъствието на българската цивилно-военна част в Ирак, се вписват пряко в съществуващите различия при интерпретациите на съдържанието на понятия като "солидарност", "съюзнически задължения", икономизиране на външната политика" и др. Колебливите, неясни и често пъти противостоящи позиции, които заемат отделните представители на държавното ръководство по различни аспекти на нашето участие в международни мироопазващи мисии, затрудняват ориентацията на българския гражданин и подкопават подкрепата на обществото за предполагаемите основни насоки на българската политика в сферата на международната сигурност.

Дневен ред по сигурността
Велизар Шаламанов

От есента на 1996 г. с президентската кампания на тогавашния кандидат Стоянов темата НАТО стана реална за дневния ред по сигурността на най-високо ниво. Не закъсняха реални действия след избора му: решение на служебното правителство за заявяване желанието ни за членство, приемане на национална програма за интеграция в НАТО, създаване на междуведомствен комитет за интеграция в НАТО, а по- късно в първото правителство на Иван Костов - пращане на контингент в Босна и Косово, приемане на Концепция за НС и Военна доктрина, създаване на съвет по сигурността към МС, приемане и старт на изпълнението на План за организационно изграждане на МО и План на действие за членство до 2004 г., реален принос в управление на Косовската криза.

Трагичните събитията от 11.09.2001 г. провокираха актуализация на дневния ред, но предимно в "реактивен план" - пращане на контингент в Афганистан и Ирак, стартиране на стратегически преглед на отбраната след поканата от ноември 2002 г. Предстоящото скорошно членство в НАТО (пролетта на 2004 г.) и очаквано членство в ЕС от 2007 г., трансформацията на НАТО и ЕС (включително приемане на конституция със сериозни измерения в сигурността и отбраната), разширяването или промяната на операциите в Босна, Косово, Афганистан, Ирак (вероятно и в други райони), ситуацията по сигурността и обществения ред в страната налагат преосмисляне на "инерционното" изпълнение на дневния ред от 1999 г. и формиране на нов в сферата на сигурността и по-специално по реформа на сектора за сигурност.

Всички ангажименти от типа "до пролетта на следващата година", "до края на месеца", "до края на седмицата" за решаване на конкретен проблем, за реагиране на поредния скандал трудно ще ни превърнат от кандидат в успешен и ефективен член на НАТО и ЕС. В много голяма степен гражданското общество е формулирало своята визия за дневен ред по сигурността, но това не се забелязва в работата на правителството и парламента. Президентът на Р. България свиква поредния Консултативен съвет по военно-политическите аспекти на подготовката на страната за членство и интеграция в НАТО на фона на току що заглъхналия скандал около специалните служби (Аспарухов и германската връзка), поредното убийство на бос от организираната престъпност (Константин Димитров - Самоковеца), проточилия се и буксуващ стратегически преглед на отбраната, провала на модернизацията на МиГ-29 и поредица други проекти. Ще изработи ли този най-авторитетен орган в държавата дневен ред по сигурността, график за реформи в сектора за сигурност, който няма да ни се налага от НАТО и ЕС, а ще е национален отговор на политическия елит на многобройните предложения и искания на гражданското общество? На всички ни се иска отговорът да е ДА!

Как би изглеждал такъв дневен ред? Какво стана с програмата от мерки за достойно членство, представена от СДС и подкрепена от президента на консултативен съвет по НС в началото на годината? Членовете на съвета намериха ли време да прочетат Доклад #6 на коалиция "Реформа на сектора за сигурност" за предизвикателствата на членството в НАТО, представен в парламента в средата на ноември? Би ли се появил новия дневен ред в интернет страницата на президента? Той би ли станал като държавен глава и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили гарант за изпълнението на графика за реформи? Като избран пряко от народа би ли създал обществен орган за следене, оценка и коригиране на грешките в хода на изпълнението?

Тези и други важни въпроси могат да заемат много страници, а за улеснение отговорите да бъдат кратки: ДА или НЕ. По - важното е да има реални действия и още по-реални резултати: повишена реална сигурност за всички българските граждани където и да се намират, по което и да е време; ефективно и сигурно за войските ни участие в операции, което да доведе до разполагане на съюзнически бази в България; инвестиции и пазари за българския бизнес - измервани поне със същите цифри, с които се мерят разходите за участие в операции; модернизация на сектора за сигурност с участие на българската индустрия, в която да постъпят инвестиции поне равни на разходите за модернизация (поне 2 милиарда за следващите 5 години) и да доведат до сериозното им трансформиране.

Едва ли има смисъл от държава, която няма ясен дневен ред по сигурността, която не може да отчете резултати в понятията: сигурност, инвестиции, пазари, доходи.

Има и още един "пословично нерешен" въпрос в областта на сигурността - защитата на населението и инфрструктурата при бедствия, аварии, катастрофи и други извънредни ситуации или накратко - управлението при кризи. Законът за тази изключително важна сфера на сигурността на всеки български гражданин буксува от 1999 г. и изисква сериозен импулс за решаването му в контекста и на заплахите от терористични актове (за съжаление загубата на четирима български мъже и хеликоптер не можа да предизвика решаването на проблема). Защитата на населението и инфраструктурата и законовото регулиране на дейността на Държавната агенция "Гражданска защита" може би ще прекрати многовластието, което се изразява най-вече в разхищение и безотговорност в толкова много ведомства, включително и по използване на държавни резерви и граждански ресурси при кризи и отбрана, което между впрочем бе един от акцентите на срещата на върха в Прага през 2002 г.

В помощ на хората, които дължат отговор на избирателите си по всички повдигнати по-гори (и още много други) въпроси, ще предложим само вариант за отговор на първия въпрос за възможното съдържание на дневния ред по сигурността:

1. Внасяне в парламента на годишен доклад за състоянието на НС, в който да се оцени нивото на сигурността на гражданите, обществото и държавата; колко и как е изхарчено за това и какво ще бъде предприето в годините напред.
2. Приемане от парламента на Стратегия за национална сигурност, Национална военна стратегия и Национална стратегия по обществения ред, които да определят целите, задачите, необходимите резултати и начина на постигането им в сферата на сигурността. Приемане на закон за Националната сигурност за изграждане на интегриран сектор по сигурността и преодоляване на проблемите около чл. 9 от Конституцията на Република България и други текстове в нея.
3. Формиране на разузнавателна общност чрез реорганизация на всичките служби за разузнаване и сигурност със закон.
4. Приемане на нов закон за отбраната и за въоръжените сили в контекста на трансформацията на тези "институции" при членството в НАТО и ЕС.
5. Приемане на нов закон за обществения ред в контекста на сериозните заплахи от тероризъм, организирана престъпност, трафик през България.
6. Приемане на закон за дипломатическата служба за ефективна защита на интересите ни в международен план.
7. Приемане на закон за управление при кризи за гарантиране на синергизъм в действията на отделните институции при защита на населението и инфраструктурата при бедствия, аварии, катастрофи и други извънредни ситуации (включително в резултат на терористични атаки).
8. Приемане на закон за модернизация на сектора за сигурност с участие на българската индустрия за гарантиране на нейното преструктуриране и преориентиране.
9. Създаване на организация за максимално използване на българския научен потенциал в модернизация на системата за национална сигурност.
10. Приемане на стратегия за консолидиране на участието ни в операции на НАТО, ЕС и коалиции на добра воля.
11. Приемане на стратегия за приемане на американски бази и развитие на друго съюзническо присъствие в България.
12. Развитие на системата за демократичен и граждански контрол върху сектора за сигурност с все по-голямо участие на гражданското общество.
13. Изграждане на модерен мениджмънт на ресурсите в сектора за сигурност, гарантиращ прозрачност, сигурност и ефективност.

Естествено списъкът може да бъде разширен и задълбочен, важното е да има фиксирани видими резултати с конкретни срокове и отговорни институции; да има система за следене, измерване, оценка, отговорност. Това всъщност е съдържанието на доброто управление, а само то може да "произведе" сигурност. В противен случай секторът за сигурност по-скоро води до загуба на публични средства и произвежда "несигурност", свързана с ниски доходи, по-висока смъртност и увеличаваща се имиграция на трудоспособно население и увеличаваща се международна организирана престъпност, базирана в България.

В следващия брой ще анализираме резултатите от Консултативния съвет по национална сигурност на президента от месец декември, резултатите от стратегическия преглед и борбата на МВР с организираната престъпност, нивото на чужди инвестиции и открити пазари в резултат на поведението ни на фактически съюзник в НАТО, както и шансовете за американски бази в България.

Конюнктура на средата на сигурност в Югоизточна Европа
Пламен Ралчев
Институт за регионални и международни изследвания

След края на Студената война конюнктурата на сигурността в Югоизточна Европа претърпя няколко основни промени. Това е вследствие на продължителните кръвопролитни конфликти, белязали дезинтеграцията на бившата югославска федерация, Косовската криза, международната интервенция и администрация на Косовската област, падането на режима на Милошевич и кризата в Македония от 2001 г., продължаваща с различен интензитет и до момента. Важен фактор за промените в областта на сигурността на Балканите е и нарастващото значение на региона в глобалната борба с тероризма.

Една от най-значимите промени в конюнктурата на регионалната сигурност е поканата, която България и Румъния получиха на срещата на НАТО в Прага през ноември 2002 г. за присъединяване към съюза. В по-дългосрочна перспектива евентуално преместване на бази на НАТО/ САЩ в региона допълнително би засилило факторите на стабилност в региона.

Фактори на стабилност и нестабилност в региона
 Наред със стабилизиращия ефект, който членството на България и Румъния в НАТО ще има върху регионалната сигурност, продължават да съществуват и действат източници и фактори на нестабилност в Югоизточна Европа. Повечето от тях са взаимносвързани или взаимнообусловени, и в този смисъл, каквото и подреждане по важност или степен на риск да бъде направено, то ще е преди всичко условно и може да бъде оспорено. Така че факторите на нестабилност, изброени по-долу, са значими по своята същност, без значение в какъв ред са споменати.

Един от източниците на несигурност в региона произтича от неясното бъдеще на международните протекторати - Босна и Херцеговина, и преди всичко Косово. Въпреки усилията на международната администрация и на многонационалното военно присъствие, основна характеристика на протекторатите е феноменът на слабата държавност или липса на ефективна държавност с всички произтичащи от това последици за сигурността, както за непосредствените съседи на този протекторат, така и за региона като цяло. Несигурност поражда и все по-широко обсъжданата евентуална независимост на Косово, отношенията със Сърбия и бъдещето на Южна Сърбия (долината на Прешево).

Пример за взаимовръзката между факторите на несигурност е все още неясния бъдещ статут на Косово и ситуацията в Македония. Инфилтрирането на албански екстремисти от Косово в Македония, кулминирало още през 2001 г. и продължаващо с различна интензивност и до днес, сериозно застрашава устоите на държавността в Македония. Кризата е факт, независимо дали става въпрос за преки сблъсъци между въоръжени албански групи и македонските сили за сигурност или в невъзможността на политическата система в Македония да овладее ситуацията. Направеното неотдавна предложение от страна на министъра на отбраната на Албания страната му да участва със свои части като умиротворители в зоните на конфликт в Македония, макар и опровергано по-късно от албанския министър-председател, е сериозно основание за загриженост относно възможността от намеса на нови фактори в кризата.

Въпреки опитите кризата да бъде регулирана от държавните институции в Македония, ситуацията трайно се установи като тлеещ конфликт с променлива интензивност, който ще запази тези свои характеристики, докато: 1). не бъде решен проблемът със статута и бъдещето на Косово; и 2). не бъдат проведени сериозни социални и политически реформи в Македония, чрез които да се преодолее разделението по етнически признак и се укрепят институциите и гражданското общество.

Албанските екстремисти, които в момента са основна грижа на македонските сили за сигурност, нямат широка подкрепа сред етническите албанци в Македония. Въпреки това обаче, тревога буди фактът, че в Македония съществува дълбоко разделение между гражданите по етнически признак, което се прехвърля и доминира във всички форми на социално общуване и взаимодействие. Не е прекалено и дори е резонно да се твърди, че в Македония съществуват два основни, паралелни и взаимноразграничаващи се социума - македонски и албански. Взаимодействието между двата социума е мислимо, а и практиката го показва, че е осъществимо само на ниво елит и интелектуални кръгове. Тази тенденция продължава и дори се задълбочава в продължение на няколко години и е сериозна заплаха за интегритета на държавността. Охридското споразумение от 2001 г. вместо да преодолее, като че ли повече засили това разделение и антагонизъм вече дори и сред елита и политическото представителство. Забавянето в осъществяване на някои от реформите, предвидени в Охридското споразумение, като децентрализация и засилване на местното самоуправление, само затвърждават мнението, че трайна стабилизация в Македония в краткосрочен план е ако не малко вероятна, то поне трудно постижима. Присъствието на сили на ЕС в Македония в рамките на мисията CONCORDIA ("Съгласие") показва, че и международните усилия за регулиране на кризата не са ефективни или просто не са достатъчни.

Проблем за сигурността в региона продължава да е и организираната престъпност. Макар и значително ограничени в сравнение с предишни години, все още продължават да действат трансгранични канали за контрабанда на акцизни стоки, наркотици, наркотични вещества и прекурсори за тях. Дори и да не представляват пряка заплаха за сигурността в класическия смисъл на понятието, те са фактор с траен ефект, който поражда дестабилизация. Освен това, интернационализацията на подземните престъпни мрежи крие сериозен риск от улесняване на нерегламентирания трансфер на оръжие, на стоки и технологии с възможна двойна употреба, както в рамките на региона, така и по посока на кризисни региони в Азия и Африка.

Предизвикателство за сигурността в региона представлява и пост-конфликтното възстановяване на Босна и Херцеговина, на Косово, а сега вниманието е насочено и към Македония. Основна част от пост-конфликтното възстановяване е изграждането на институции и административни структури, връщането на бежанци, изземване на оръжието, с което неконтролируемо разполага населението.

Изграждането на институции е пряко свързано и с регулирането на междуетническите отношения и поддържането на междуетнически мир. Факторът "малцинства" ще продължава и в близко бъдеще да бъде определящ, когато се дебатира политиката за сигурност. Особено трудно ще бъдат регулирани отношенията между албанци и сърби в Косово и в Южна Сърбия и между албанци и македонци в Македония, доказателство за което са периодичните сблъсъци на етническа основа в тези райони.

Визирайки конюнктурата на сигурността в региона, особено внимание заслужават т.нар. Западни Балкани, където все още не са завършили процесите на трансформация на политическите системи, на социалните структури, на икономиката, на държавните институции и преди всичко на институциите за сигурност. Реформите в Сърбия в това отношение са особено важни. Сръбските сили за сигурност, връзките им с режима на Милошевич и с каналите на "подземния свят" не само в региона, но и в Европа и извън нейните предели, представляват сериозно основание за загриженост от гледна точка не само на сигурността в региона, но и на перспективите на Сърбия за бъдеща интеграция в евроатлантическата общност. На последното трябва да се гледа като на естествено продължение на усилията за повишаване на общото ниво на сигурност в региона.

Въпреки изброените фактори на нестабилност, конюнктурата на регионалната сигурност през последните години се характеризира и с интензифициране на сътрудничеството и партньорството между страните в региона. Като пример в това отношение може да бъде посочено сътрудничеството между България, Румъния, Гърция и Турция. Въпреки че формите на сътрудничество са ограничени преди всичко в политическата и военната област, като цяло подходът към гарантиране на регионалната сигурност е колективен.

Евентуални заплахи за регионалната сигурност
 Сред разгледаните дотук фактори на нестабилност, акцент заслужават евентуална бъдеща независимост на Косово и задълбочаване на кризата в Македония. В Брюксел наскоро се проведоха първи преговори между Белград и Прищина за статута и бъдещето на Косово. Тези преговори най-вероятно ще доведат до ревизиране на Резолюция 1244 (1999 г.) на Съвета за сигурност на ООН, която не предвижда независим държавен статут за Косово. Настроенията в Косово, както сред умерените среди, представлявани от президента Ибрахим Ругова, така и сред средите на по-радикализираните екстремистки кръгове, произлезли от АОК, са в посока независимост на Косово. Това ще доведе до сериозно напрежение и тежки преговори с Белград.

Освен статута на Косово, другата най-важна заплаха за сигурността в региона е свързана със задълбочаване на кризата в Македония. Най-песимистичният сценарий в случая би бил разпадане на държавността. В този случай при неспособност на мисията на ЕС CONCORDIA да се справи с кризата в Македония ще се дискредитира способността на ЕС за управление на кризи и неговите претенции за самостоятелна обща външна политика и политика за сигурност.

От гледна точка на нарастващите заплахи от международен тероризъм, заслужава внимание обстоятелството, че през следващата година в Атина ще се проведат Олимпийски игри, които биха могли да представляват потенциална цел за терористични актове. Засилените мерки за сигурност и преди всичко сътрудничеството и взаимодействието на институциите по сигурността на страните от региона ще е изключително необходимо за безпрепятственото провеждане на събитието.

Конюнктурата на сигурността в региона, макар и изменена през последните години, все още отчита влиянието на конфликтите от изминалото десетилетие, довели до разпада на Югославската федерация. Косово и Македония са остатъчни проблеми от този процес на разпад. Наред с тези, през последните две години към комбинацията от фактори на нестабилност като организирана престъпност, икономическа изостаналост и др., се прибави и заплахата от международния тероризъм, която също има своите регионални измерения в Югоизточна Европа. На този фон, като един от малкото положителни фактори, определящи конюнктурата на регионалната сигурност, се очертава да бъде членството на България и Румъния в НАТО и приносът им за присъствието на Алианса в региона като фактор за сигурност и стабилност.

Наред с това обаче, в дългосрочен план членството на България и Румъния в НАТО и ЕС се очаква да засили разделителните линии на Балканите. Като страни от Североатлантическия пакт България и Румъния ще имат специфични задачи, свързани със сигурността на региона. Заедно с Гърция и Турция ще се обособят като част от региона, където интересите на НАТО и на САЩ ще бъдат доминиращи. Това ще бъде специфична диференциация и дистанциране от т.нар. Западни Балкани, за които вече има все по-ясни сигнали от страна на САЩ, че ще бъдат оставени под първостепенните грижи на ЕС. Това разделение на отговорните фактори за региона се допълва и от факта, че ЕС е механизъм на няколко скорости (писти), или т.нар. "tracks". "Пистата", на която България и Румъния ще се включат в ЕС, ще е различна от тази на по-старите членки, както и от тази на евентуални бъдещи членове от следващи кръгове на разширяване. В този смисъл и страните от Западните Балкани ще бъдат обект на отделно внимание от страна на ЕС. Тези тенденции като цяло ще се отразят на динамиката на развитие на региона и в частност - на динамиката на сигурността. Така регионът ще бъде де факто разделен и причина за това ще бъдат често различаващите се интереси и приоритети на ЕС и НАТО и тяхната проекция в Югоизточна Европа.

Допълнително предизвикателство за сигурността ще бъдат и засилващите се интереси на Русия към енергийния сектор в региона. Икономическите интереси на руски компании обикновено маскират или компенсират опитите за политическо присъствие и влияние. Руски политици никога не пропускат повод да отбележат, че най-голямата компания данъкоплатец в България например е собственост на руския гигант "Лукойл". Русия не успя да разположи първа свои части в Прищина през 1999 г. след Косовската криза, но в дългосрочен план това ще бъде компенсирано от мащабното и масивно присъствие на руски капитали в енергийния сектор в региона, което се разрастна от България и Румъния до Сърбия и едва ли ще се ограничи само дотам.

Многоизмерността и многопосочността на интересите, които ще действат в региона, поставя под съмненение не само възприемането му като едно цяло (което всъщност винаги е било условно), а и единството на средата на сигурност. Най-вероятно средата ще бъде фрагментирана, като една част от региона, включваща България, Румъния, Гърция и Турция, ще представлява институционализирана и устойчива среда на сигурност в рамките на НАТО, докато останалата част от региона, макар и под патронажа на ЕС, ще запази характеристиките си на неинституционализирано и неустойчиво, от гледна точка на сигурността, пространство.

Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"
Атлантически Клуб в България и
Сдружение "Джордж Маршал - България"
в сътрудничество с:
Институт за евроатлантическа сигурност
Университет за национално и световно стопанство
Институт за регионални и международни изследвания
Център за изследване на националната сигурност и отбраната - БАН
Институт за изследване на сигурността и международните отношения
Фондация "Общество и информация"

МЕМОРАНДУМ #6
Предложение за приемане на Закон за националната сигурност

Този меморандум представя предложението на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" за приемането на Закон за националната сигурност. В месеците след срещата на високо равнище на НАТО в Прага през ноември 2002 г., когато България получи покана за присъединяване, многократно бе повтаряно, че страната се нуждае от нова национална политика за сигурност. Новата политика трябва да отрази промените в средата за сигурност след събитията на 11 септември, поканата в Прага и появата на нетрадиционни предизвикателства пред страната.

При новите условия, националната сигурност се определя не само от военната мощ и нейното разпределение в международната система, нито от изключителния фокус върху гарантирането на сигурността на държавата. Това наслага необходимостта от по-всеобхватна концепция, която включва не само военни, но и обществени, социални, политически, икономически и индивидуални елементи. В новата среда националната сигурност се постига от сектор за сигурност, в който различни институции, в условията на тясно сътрудничество и координация и под стриктното политическо ръководство и граждански контрол осъществяват своите функции.

По-конкретно, сектора за сигурност включва:

  • Дипломация
  • Въоръжени сили
  • Служби за сигурност
  • Полицейски служби
  • Гражданска защита
  • Митница
  • Съдебна система, включително места за лишаване от свобода
  • Отбранителна индустрия, изследователски и развойни звена в областта на технологиите за сигурност и отбраната и технологиите с двойно назначение
  • Парламентарни, съдебни и административни органи за управление и контрол

Ефективната роля на сектора за сигурност изисква приемането не само на нова Стратегия за национална сигурност, но също така и на Закон за националната сигурност (ЗНС). ЗНС изпълнява следните функции:

  • дефинира националната сигурност и секторът за сигурност
  • определя функциите на институциите и органите в сектора за сигурност
  • определя взаимоотношенията между институциите и органите в сектора за сигурност
  • определя взаимоотношенията между сектора за сигурност и останалите власти, институции и органи, като се гарантира гражданския и демократичен мениджмънт и контрол.
  • уточнява реда за приемането и публикуването на закони и документи, третиращи националната сигурност, като се осигури прозрачност в сектора за сигурност.
  • институциализира Съвет за сигурност към Министър председателя, който в допълнение към сегашните си функции, се натоварва с аналитичното осигуряване, оперативната координация и общо ръководство на сектора за сигурност.

През последните години нееднократно се подемаше важния дебат за необходимостта от промени в националната система за сигурност. За съжаление повечето от последвалите предложения на най-високо политическо ниво засягат частични промени в само някои институции в сектора за сигурност. Нещо повече, дебатите и предложенията обикновено се извършиха под натиска на вътрешна или външна кризисна ситуация. Така беше след трагедията при пожарите в Разложко и след терористичните атаки в Истанбул. При първият случай бе напомнено, че е крайно време да се приеме Закон за кризите, а при втория се настоя за подобряване на координацията между специалните служби. Докато обаче политическата воля за промени се стимулира единствено от кризи, неизбежно евентуалните реформи ще бъдат частични и ще засегнат отделни институции.

Националната система за сигурност се нуждае от цялостна реформа, целяща интеграция на сектора за сигурност.

Уеб страници
Христо Чорбаджийски

Център за стратегически и международни изследвания (ЦСМИ), Вашингтон, САЩ www.csis.org

ЦСМИ е един от най-големите в света неправителствени изследователски центрове в областта на международните отношения. Водещата му цел е да предоставя на световните лидери, както политически решения, така и стратегически поглед върху настоящи или назряващи глобални проблеми. В Центъра са ангажирани над 190 изследователи и помощен персонал, чиято работа е насочена към новите предизвикателства пред националната и международна сигурност, и разработването на нови методи на управление в епохата на глобализма. Центъра поддържа и местни експерти във всички важни географски региони.

Дейностите на ЦСМИ са съсредоточени в следните сфери:

  • Създаване на стратегически виждания, чрез оценка на политическите рискове; анализ на регионалните проблеми; оценка на международната сигурност и стабилност; и чрез "поглед отвъд хоризонта" -идентифициране не бъдещи последствия на настоящите практики и политики и да предвидят и анализират евентуални сценарии на бъдещи събития.
  • Организиране на стратегически мрежи, като събира/среща настоящи и бъдещи световни лидери и създава структури и партньорства, с цел постигане на реални политически решения.
  • Изработване на политически решения, като използва вижданията на своите експерти и своите стратегически мрежи.
  • Подготовка на днешни и бъдещи лидери.

Уеб страницата на ЦСМИ предоставя обилна и всекидневно обновявана информация за дейността на центъра, включително: кръгли маси, лекции на поканени американски и чужди политици и експерти, изследвания и прояви на неговите сътрудници (сред, които са Хенри Кисинджър, Януш Бугайски и Жбигнев Бжежински), многобройните публикации, минали, настоящи и бъдещи проекти и информация за многобройните програми на центъра.

Европейски институт за изследвания на сигурността (ЕИИС), Париж, Франция
www.iss-eu.org

Създаването на ЕИИС (юли 2001г.) е илюстрация на решителността на 15-те членки на ЕС да ускорят развитието на Общата европейска политика за сигурност и отбрана (ОЕПСО). Институтът допринася за развитието на ОЕПСО, чрез изпълнението на три функции:

  • Изследване и дебатиране на главни проблеми и въпроси отнасящи се до отбраната на ЕС
  • Предоставяне на дългосрочни анализи на Европейския съвет и на Върховния представител за външната политика на ЕС
  • Изграждане на трансатлантически диалог по всички въпроси засягащи Европа, Канада и САЩ. Дейностите на института следват относителното преимущество на принципите "да се мисли европейски", да се гледа колективно на въпроси, към които обикновено се подхожда едностранно и да се критикуват конструктивно въпроси, отнасящи се до ОЕПСО. Всички дейности на института (като семинари, трансатлантически конференции, научноизследователски стипендии, в които участват водещи специалисти от различни европейски институти и др.) са насочени към изработването на анализи и препоръки, които да бъдат от полза и подходящи за политиката на ЕС.
    ЕИИС е организация с идеална цел и като така предоставя своите публикации безплатно на около 3,000 души в Европа и останалата част от света, която представлява сърцевината на международната стратегическа общност. Основното издание на института е Chaillot Papers. В него списват както изследователи от института, така и външни експерти, като тематиката, която застъпват са всички въпроси имащи отношение към сигурността на ЕС. Института издава и тримесечен Бюлетин, предоставящ актуална информация за дейностите на ЕИИС и коментари върху меюждународните отношения. Публикува също и непериодични издания, чрез които предоставя най-добрите материали на външни автори.

Събития
17.11
 Кръгла маса "Парламентарният контрол на сектора за сигурност и постмодерните предизвикателства" с участието на професор Грег Фостър от Националния университет за отбрана, САЩ, организирана от Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" със съдействието на Американския център в София.
17.11
 Лекция на Фатос Нано, министър председател на Албания, на тема "Евроатлантическата интеграция на Албания", организирана от Атлантическия клуб в България.
19.11
 Кръгла маса "Една година след срещата в Прага" - организирана от Атлантическия клуб в България със съдействието на Американския център в София.
24.11
 "Най-нови концепции за сигурност", конференция организирана от Фондация "Отворено общество", София.
24 - 25.11
 Евроатлантическата интеграция в Югоизточна Европа: ролята на НАТО и на Партньорство за мир за реформите в областта на отбраната и сигурността-изводи и перспективи", конференция организирана от Центъра за изследване на демокрацията съвместно с Министерство на външните работи и Министерството на отбраната.
13 - 16.11
 "Демократичен контрол на сектора за сигурност в югоизточна Европа", регионална среща на DEMCOM-SEE Program, организирана от Center for European Security Studies, the Netherlands and the Institute for Security and International Studies, София.