Сдружение ''Джордж Маршал'' - България
Броеве
Издатели
Контакти
Връзки

Български
English

Брой
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16

Година 1, брой 4, септември 2003 г.

Съдържание:

Към читателите

Сътрудничеството между САЩ и България в областта на отбраната и сигурността
Джеймс Пардю

Преглед на отбраната - опитът на Великобритания
Питър Гари

Комуникирайки сигурност
д-р Антоний Гълъбов

Меморандум #5 на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"

Kонцепция на Коалиция "Рерорма на сектора за сигурност" за изграждане на Център за реформа на сектора за сигурност

Събития

Към читателите

Предлагаме на вниманието ви четвъртия брой на бюлетина "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност". Излизането на този брой съвпада с честванията на стогодишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Съединените щати. Последните няколко години отбелязаха най-интензивният период на сътрудничество между двете страни, което се определя както от процеса на интегриране на България в Евроатлантическата общност, така и от близостта на интересите и целите на двете страни в областта на сигурността и отбраната.

Новият брой започва със статия на посланика на САЩ в България Джеймс Пардю. Статията отбелязва не само постиженията на сътрудничеството между двете страни в областта на сигурността и отбраната, но и определя възможностите, които съществуващите програми предлагат на България в нейните усилия за трансформация на националния сектор за сигурност. Сътрудничеството в тази област не само увеличава сигурността на двете страни, но също така служи на националните им интереси.

Втората статия е от британски цивилен експерт в Министерството на отбраната на България Питър Гари, който предлага интересни и полезни бележки за процеса на преглед на отбраната във Великобритания. България в момента провежда своя Стратегически преглед на отбраната и британския опит без съмнение предлага интересни изводи за процеса на трансформация на въоръжените сили.

Д-р Антоний Гълъбов обсъжда някои от психологическите измерения на войната срещу тероризма. Авторът отбелязва, че средата, в която се комуникира сигурността и представата за риск, се променя. Въпреки това, нито обществото притежава социална компетентност за оценка на новите заплахи, нито правителствата са готови да формулират нови комуникационни стратегии, третиращи новата концепция за сигурност.

Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" предоставя поредния си меморандум, който предлага създаването на комисия за действие "САЩ-България". Комисията цели да създаде общност от политици, бизнеслидери и експерти от България и САЩ, които предлагат на българското правителство конкретни предложения за промени и реформи, чиито цели са политическия, икономически и социален просперитет на страната и по-нататъшната интеграция на България в Евроатлантическата общност.

Както винаги ние очакваме с нетърпение вашите отзиви за съдържанието на този бюлетин и приветстваме приноса ви към целите на тази публикация.

От издателите

Сътрудничеството между САЩ и България в областта на отбраната и сигурността
Джеймс Пардю
Посланик на САЩ в България

Сътрудничеството между САЩ и България в областта на отбраната и сигурността се осъществява в много области. Те включват двустранни и многостранни конференции и семинари организирани от Европейски център за изследване на сигурността "Джордж С. Маршал", прояви в рамките на Партньорство за мир, както и такива свързани с дългото и плодотворно сътрудничество на България с щата Тенеси, част от Програмата за щатско партньорство. Тази статия фокусира върху помощта в областта на сигурността, която се основава на традицията на сътрудничеството между Съединените щати и страни, които споделят същите ценности и интереси и имат общи цели в отбраната.

Българският преход към пазарно ориентирано демократично общество, който започна преди тринадесет години, продължава уверено и неотклонно. След сериозната икономическа криза през 1997 американската помощ се превърна в ключ към изграждането на инфраструктурата, подкрепяща стабилния прогрес на прехода. България прие лидерска позиция в различни организации за сътрудничество, за установяването на политическа и икономическа стабилност в Югоизточна Европа и през периода 2002-2003г. е непостоянен член на Съвета за сигурност в ООН. България също така се определи като поддръжник на интересите на САЩ по време на конфликта в Косово през 1999 и предостави твърда подкрепа за американските военни действия в Ирак и Афганистан през 2002-2003 г. Тя беше поканена през 2002г. за член на НАТО и в момента е в процес на реорганизация на отбранителната си система. Страната също така се стреми да се присъедини към Европейския съюз през 2007г. и ще бъде председател на ОССЕ през 2004 г. Като се има предвид стратегическото значение на България за интересите на САЩ, ние ще продължим и през 2004г. с програмите за асистенция в областта на отбраната и сигурността в подкрепа за реформите в областите, които са ключови за американските приоритети. Те включват: реформата на отбраната, модернизацията на въоръженията, изграждането на специализирани способности в рамките на НАТО, ефективни гражданско-военни отношения и образователни програми за военни и цивилни.

По-конкретно за Република България помощта включва няколко програми. Две ключови програми сред тях са Международни военни продажби (МВП) и Международно военно образование и обучение (МВОО). МВП е програма, която не търси финансова печалба и се ръководи от Министерство на отбраната (МО) на САЩ. Страните, участващи в програмата, заплащат единствено разходите за военните стоки и услуги на цени, които компенсират разходите направени от Съединените щати. Офисът за военно сътрудничество (ОВС) е връзката между американското и българското МО. ОВС, по предложение на ръководителя на американската дипломатическа мисия, управлява програмите МВП и МВОО.

Програмата Международно военно финансиране (МВФ) предоставя грантове за аквизицията на американска военна техника, услуги и обучение. Тези аквизиции дават възможност на ключови съюзници да подобрят своите отбранителни способности. Подобрените способности изграждат и заздравяват многонационалните коалиции на САЩ и техните съюзници и водят до по-добри двустранни военни отношения между Съединените щати и страните получателки на военна помощ. Те позволяват на приятели и съюзници да работят заедно и да постигат оперативна съвместимост със САЩ, НАТО и регионалните сили. Така ФМФ е важно външнополитическо средство за защита на интересите на САЩ по света, което чрез предоставяне на екипировка и обучение подобрява способността на коалиционни партньори и приятелски правителства да защитават общи интереси в областта на сигурността и да участват равностойно в общи мисии. От началото на този процес през 1996г. България е получила повече от 50 милиона долара за реформата и модернизацията на МО и българската армия. Фондове ще продължат да подпомагат реформата на отбраната в съответствие със западните демократични стандарти и през финансовата 2004г. Повечето от средствата ще подкрепят модернизацията на комуникацонната информационна система (C4I) за постигането на пълна съвместимост със системите на НАТО. Сегашните проекти включват интегрираният логистичен пилотен проект, навигационна модернизация на летищата и изграждането на национален военен команден център. С приближаващото членство на България в НАТО програмата МВФ е средство за подпомагането на страната в усилията и за постигане пълна оперативна съвместимост и модернизация на отбраната.

Програмата Международно военно образование и обучение (МВОО) е инструмент на американската национална политика за сигурност, програма със значителни резултати. Тя е ключов компонент на военната помощ на САЩ, която предоставя грантове за обучение на студенти от съюзнически и приятелски страни. Наред с подобряването на отбранителните способности, курсовете в МВОО запознават ключови военни и цивилни лидери с демократичните практики и допринасят за регионалната стабилност чрез подобрено разбирателство и военно сътрудничество между САЩ и други страни. Програмата МВОО има три цели. Тя насърчава ефективни, позитивни военни отношения и повишава разбирателството между САЩ и други държави и по този начин заздравява международния мир и сигурност. Тя подпомага способността на участващите държави да използват ресурсите, включително и военните ресурси придобити от САЩ, с по-голяма ефективност и ефикасност. И накрая, тя запознава участниците с международните норми за правата на човека. Обучението и образованието предоставено от МВОО е професионално и деполитизирано и отразява американската традиция и гражданския контрол, които наблягат на операционната, а не на политическата роля на въоръжените сили. Програмата има позитивен ефект върху участниците и държавите, който продължава и след завършването на курса. Контактите с американските ценности, качеството на обучението и професионализмът на въоръжените сили на САЩ играят важна роля при изграждането на дългосрочно сътрудничество и разбирателство.

Много от курсовете в МВОО запознават военни и цивилни лидери с демократичните принципи в отбраната. Чуждите армии се запознават с американската военна доктрина, процеса на стратегическо планиране и операционни процедури и по този начин се засилва военното сътрудничество. Това сътрудничество предоставя възможности за взаимодействие между армиите, обмяна на иформация, съвместно планиране и многонационални учения, като така се улеснява оперативната съвместимост със силите на САЩ.

От 1992г. насам дирекция "Международно сътрудничество" в координация с Министерство на отбраната е изпратила в САЩ повече от 350 офицери и цивилни за обучение по МВОО. В този момент повече от 30 курсисти се обучават в Съединените щати, включително във висши учебни заведения като Военновъздушния колеж, Военноморския команден колеж, Сухопътното командване и Генералния щаб, а също така и в институции за обучение в управление на отбранителните ресурси. Наскоро например, г-н Илко Димитров, един от бившите курсисти в програмата МВОО и дипломант на Националния военен университет на Съединените щати, бе назначен за заместник-министър на отбраната.

МВП и МВОО се подкрепят от всички страни участнички и ще продължават да предоставят важна подкрепа за България в процеса на реорганизация и модернизация на нейните въоръжени сили, целящ да подготви страната за предизвикателствата на 21-вия век.

Преглед на отбраната - опитът на Великобритания
Питър Гари
цивилен консултант от Великобритания в Министерство на отбраната на Република България

България в момента провежда Стратегически преглед на отбраната (СПО) и в този процес Великобритания предоставя експертиза. Трябва да се има предвид, че тя проведе своя преглед на отбраната и го представи в Парламента през юли 1998, а след 11 септември 2001г. го разшири с още една глава и отново го представи пред Парламента през юли 2002г. В тази статия не искам да фокусирам твърде много върху нашия преглед на отбраната, а вместо това - да го поставя в един по-широк котекст и да направя някои общи заключения. Това което бих искал да внуша е, че:

Първо, България няма нужда да провежда СПО, за да направи основни промени в начина на ръководство на отбраната, но вероятно той е необходим, ако промените не се ограничат само до вътрешната организация.

Второ, не съществува една единствена причина за започване на СПО, но независимо какво казва правителството, вероятно една от основните причини във всички случаи са разходите за отбраната.

Трето, един СПО може да промени решенията направени от предишни прегледи.

Четвърто, възможно е едно правителство да не желае да потвърди, че е започнало СПО. Правителството може да провежда процес, който на всички да изглежда като преглед на отбраната, но в същото време да откаже да го нарече така.

Преди да премина към дискусията за прегледите на отбраната, бих искал да се спра на първата точка, като посоча основните промени, които Великобритания направи в ръководството на отбраната без да провежда формален СПО. И двата случая имат последствия не само за военната общност и всъщност са примери за вътрешно преструктуриране, за да се подобри ефективността, без да се преразглеждат основните цели.

Великобритания предприе основен вътрешен преглед в началото на 60-те години, който доведе до решение на Мнистерството на отбраната (МО), с което бе създадено интегрирано министерство. Дотогава МО е била малка организация, отделена от родовете въоръжени сили. Тя събира отделните министерства - всяко едно водено от министър на военноморските сили, на войната и на военновъздушните сили - в едно министерство водено от един министър.

През 1990 беше приложена Нова стратегия за управление. Тя прехвърли отговорността за управлението на бюджетите от центъра към командващите. Това решение беше радикално, защото отговорността за начина, по който военните и цивилните лидери разходват средствата, ставаше тяхна. Сега потребителите на ресурсите станаха директно отговорни за начина на употреба на тези ресурси и това създаде директен интерес за тяхното максимално ефективно и ефикасно използване.

Връщайки се към дискусията за прегледите на отбраната, ще кажем, че през последните петдесет годни във Великобритания е имало осем такива, като пет от тях са били изрично наречени прегледи на отбраната. Това подсказва, че отбранителната политика никога не може да бъде статична и прегледът на отбраната не бива да се възприема като процес, който веднъж завинаги решава проблемите. Въпреки това, може да се твърди, че голям брой често правени прегледи на отбраната също не е за препоръчване, макар, че това се случи няколко пъти и във Вликобритания.

Прегледът на отбраната наречен "Сандис" през 1957г. беше започнат до известна степен в отговор на Суецкия провал от предишната година, който се превърна в дипломатическа катастрофа и разкри лошата боеготовност на британските въоръжени сили и тяхното морално остаряло въоръжение. Прегледът продължи много кратко, само два месеца и определи като приоритети ядреното възпиране и ракетите. Той предложи постепенния край на наборната служба - последният набор бе през 1960г. и намали броя на военнослужещите от приблизително 700 хиляди до около 400 хиляди в началото на 60-те години. Контингентите в чужбина бяха намалени и бяха заменени до известна степен от самолетоносачи. Преместването на въоръжените сили от района на изток от Суец към Европа, бе осуетено от събитията. Едно от предложенията на прегледа бе, самолетите изтребители да бъдат постепенно заместени от ракетни системи земя-въздух. Четиридесет и пет години по-късно можем да видим опасността от правенето на прибързани предположения.

Следният цитат от тогавашната правителствена Бяла книга вероятно ще се стори много познат в контекста на българския СПО:

"За да бъде икономически ефективен един военен план, трябва да се базира на ясна представа за изпълняваните военни функции ... Целта трябва да бъде да се изградят добре оборудвани сили, достатъчни да изпълняват функциите си, като в същото време не се предявяват изисквания за персонал, пари и други национални ресурси, които не са абсолютно необходими".

Новоизбраното лейбъристко правителство започна преглед на отбраната през 1965г. под ръководството на Министъра на отбраната Денис Х ийли. Прегледът "Хийли" беше на практика серия от отделни изследвания, които за разлика от прегледа "Сандис" продължи две години. Прегледът бе направен с фокус върху ресурсите. Макар че то включи преглед на ангажиментите в чужбина, процесът бе воден от решението да се направят значителни съкращения чрез прекратяването на основни поръчки за въоръжение и чрез реорганизация и съкращения в Териториалните сили. В същото време прегледът изрично предупреди, че политиката за отбрана никога не бива да бъде статична и че документът на практика изгражда система, в която решения за промени ще бъдат взимани през следващите години. Така, само една година по-късно Бялата книга публикувана през 1968г. предлага по-бързо изтегляне от района на изток от Суец и край на изграждането на нови самолетоносачи. Тези решения се възприемат като опит да се вместят разходите за отбрана в рамките на отпуснатите 2 милиарда лири. Само десет години преди това прегледът "Сандис" предложи гарнизоните в чужбина да бъдат заместени до известна степен от самолетоносачи! Това е цитат от Бялата книга от 1968г.:

"Дългосрочното планиране на отбраната е важна необходимост. Комплексните въоръжения отнемат до десет години за създаването им и след това в някои случаи имат още двадест години операционен живот. Затова, за да имаме сили, които включват добър баланс между умения и възраст и които са способни да постигнат ефективност благодарение на скъпоструващото обучение, се нуждаем от стабилни дългосрочни програми за воннослужещите и тяхното набиране".

В периода 1970-74г. на власт беше консервативно правителство, което не проведе преглед на отбраната. Правителството не направи нищо, за да спре продължаващите съкращения в бюджета на отбраната, с изключение на промяна на решенията свързани с Териториалната армия. Когато лейбъристите се завърнаха на власт през 1974г., Министърът на отбраната Рой Мейсън в деня на постъпване на длъжност обяви началото на нов преглед на отбраната. Като СПО през 1997-98, прегледът започна с ревизия на отбранителните ангажименти на Великобритания. За разлика от него обаче новият преглед се основаваше на презумпцията, че отбранителният бюджет ще падне от 5 процента от националния продукт до 4,5 процента - решение което се основаваше на намерението, британските разходи за отбраната да се приближат до средните за НАТО. Същността на тези съкращения кара Комисията по разходите по това време да отбележи, че промяната на политиката на поддържане на мобилни сили и способности за изпращане на подкрепления противоречи на стратегията на НАТО през студената война.

Прегледът "Нот" през първата година на новото консервативно правителство продължи от януари до юни 1981г. и се проведе в условията на нарастваща военна мощ на Съветския съюз, остра икономическа криза у дома и въвеждането на кешовото планиране като опит за контрол върху разходите. Във въведението на прегледа Министърът на отбраната заявява, че трябва да се намери баланса между неизбежните ресурсни ограничения и необходимостта от отбранителен капацитет. За да се запази мощта на британската армия на р. Рейн и способността за ядрено възпиране, прегледът "Нот" предлага повечето от бюджетните съкращения да бъдат във военноморските сили. Много от тези съкращения обаче са отменени след Фолклендския конфликт година по-късно.

Три прегледа бяха проведени през първата половина на 90-те години, но правителствата твърдяха, че това не са прегледи и не са били изискани от финансовото министерство. Първият от тях, "Варианти за промяна" и обявен като процес вместо преглед, е в отговор на падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз. "Варианти за промяна" беше често описван като предоставящ "мирния дивидент", название, което мнозина свързват със съкращаване на разходи, така, както много държави в НАТО правеха по това време. Независимо дали съкращенията на разходите бяха причина или не, обстановката в света беше радикално променена и бе съвсем логично да се направи преглед на отбранителната структура. Така, както осем години преди това, конфликтът за Фолклендските острови бе първи тест, заключенията на "Варианти за промяна" бяха поставени на изпитание от инвазията на Садам Хюсеин срещу Кувейт. Операцията в залива доведе до два урока. Първият беше свързан с уязвимостта на сухопътните сили и тяхната техника, особено от химическа и биологична атака. Вторият е свързан със заключението, че операцията постави на сериозно изпитание логистиката на силите, която не бе на необходимото безопасно равнище.

През 1993г. се проведе мини преглед, който възстанови до известна степен нивото на финансиране за съхопътните сили. Големи съкращения обаче бяха направени във военноморските сили, включително и прекратяване на програмата за подводниците "Ъпхолдер" преди дори те да са въведени на въоръжение. Този преглед беше последван почти веднага от още един наречен "Първо фронтовата линия: Изследване на военните разходи". Заглавието му подсказва, че прегледът бе наложен от финансовото министерство, което не беше доволно от заключенията на предишните два прегледа - "Варианти за промяна" и мини прегледа. Новият преглед направи редица значителни промени. Между тях най-важната беше политиката за повече взаимодействие между отделните родове войски, която доведе до създаването на Постоянно обединено командване, изграждането на Щабен колеж на обединените сили и реорганизация в редица области, включително военна собственост, медицинско обслужване, набора на военнослужещи и обща военна аквизиция.

СПО през 1997-98г., като предишните прегледи, се проведе в отговор на променената международна среда. Новото правителство не отричаше, че процесът е преглед на отбраната. Новият СПО имаше много от характеристиките на предишните прегледи. Макар че главната причина за началото на процеса беше необходимостта от преформулиране на целите и ангажиментите, министерството на финансите заяви в самото начало, че не очаква бюджетът за отбраната да нарастне. Прегледът отмени някои от препоръките на предишните прегледи. Например, повечето от специалистите по химическа и биологична защита бяха предоставени от Териториалните сили. СПО също предложи създаването на обединена организация, включваща сухопътните и военновъздушните сили. И както в случаите в Фолклендските острови и Кувейт, събитията наложиха допълнителни проучвания, които доведоха до публикацията на допълнителна глава, наречена "Нова глава" в прегледа и до увеличение на военните разходи.

Дължината на тази статия не позволява детайлно представяне на многобройните препоръки на СПО. И СПО и "Нова глава" могат да бъдат намерени в електронна форма на Интернет от всеки, който се интересува. Въпреки това, бих искал да цитирам от глава 10-та за ресурсите, защото това е фундаментално за всеки преглед на всяка ефективна отбранителна система:

"Този преглед е направен с дългосрочна визия. За да са ефективни плановете ни, трябва да можем да си ги позволим финансово. Също така е важно за увереността на силите тези планове да са осигурени с ресурси. За да може отбраната да има доверието на населението, то трябва да е уверено, че отпуснатите средства се използват ефективно. В отбраната, винаги трябва да се опитваме да пестим. Плановете в тази "Бяла книга" изискват значителни инвестиции за подобряване на областите, които имат слабости, а са необходими за бъдещите операционни нужди. Те също така изискват постоянно и значително финансиране на програми за модернизация, за да се осигури мощта на нашите сили и за да се спечели от модерните технологии. Ресурсите ще бъдат осигурени от спестяванията генерирани от този преглед. Спестяванията ще бъдат осигурени от рационализацията на поддържащите области, увеличената програмна ефикасност и по-добра аквизиция.

Бих искал да завърша с цитат от последния австралийски преглед на отбраната:

"След последните федерални избори правителството декларира волята си да публикува "Бяла книга на отбраната" през този мандат на парламента. Това решение е резултат на заключението, че въоръжените сили са призвани да изпълняват все по-комплексни и разнообразни задачи, разполагайки с военен бюджет, който на практика остава непроменен през последните петнадест годни. Правителството приема с тревога липсата на съответствие между нашите стратегически цели, нашите способности и степента на военно финансиране".

Комуникирайки сигурност
д-р Антоний Гълъбов
Институт по социология, Българска академия на науките

Едно от нещата, които се промениха най-радикално в света след 11 септември 2001 година, без съмнение е представата за динамиката на системата за сигурност и обхвата на съвременните рискове. През тези две години повече от всякога стана ясно, че съвременното общество се нуждае от нови критерии за оценка на риска, нови измерения на представата за сигурност.

Терористичната атака срещу САЩ имаше и психологически измерения. Посланието към света, което се стремяха да внушат терористите от 11 септември 2001 година бе, че няма гаранции за сигурна защита, че дори и най-могъщата страна на света не е недосегаема. Стратегията на психологическия терор включи усилията "войната срещу тероризма" да бъде интерпретирана в категориите на културния конфликт, да бъде представена като сблъсък на цивилизации, като борба между бедни и богати. Разрушителният ефект на тази нова идеология на международния тероризъм би могъл да бъде дори по-голям от конкретната физическа заплаха.

Срещу тази форма на тероризъм американското общество излъчи мощно послание за солидарност в отстояването на ценностите на свободата и демокрацията. То не бе разбрано и прието еднакво отчетливо навсякъде. Но то се превърна в един от най-съществените елементи на контекста, в който противопоставянето срещу тероризма във всичките му форми започна да се възприема като нова мобилизираща сила.

Антитерористичната коалиция успя да постигне още нещо съществено. Част от търсените последствия на терористичния акт включваше провокирането на масово усещане за несигурност и страх, което да достигне до параноя. Съюзниците не позволиха нито една от идеологемите на съвременния тероризъм да придобие мащаба и силата на всеобщо обяснение. Те не позволиха тероризмът да се превърне в "невидим враг", който се намира навсякъде и затова не може да бъде победен. Връзката между тоталитарните режими, организираната престъпност и международния тероризъм определя мащабите на заплахата и в същото време, конкретните измерения на новите рискове, пред които е изправена международната общност.

Но войната срещу невидим враг, какъвто изглеждаше международния тероризъм, изработи своя система от образи. Представата за рисковете и мащабите на заплахата вече бе формирана в световното медийно пространство. Лидерите на терористични организации потърсиха именно на територията на медиите възможности за реванш и изземане на инициативата. Те се опитаха да медиатизират посланията си и максимално да се доближат до призивите на разнородните, но агресивни привърженици на антиглобализма.

Военната операция в Ирак се опита и успя да наложи нов информационен стандарт. Цената на това усилие бе висока, но неговите резултати ще определят основните параметри на една нова комуникационна среда, в която войната срещу тероризма ще придобие своите реални измерения.

Аудиторията все още не е готова за подобна промяна. Глобалният достъп до информация формира нови представи за информираност в масовото съзнание. Интернационализацията на информационния обхват създаде привидността на глобализация на информираността, но всъщност не промени съществено равнището на социална компетентност и способност за трезва оценка на риска. Към всичко това трябва да прибавим и известното изоставане по отношение на необходимостта от изграждането на нова основа за конструиращите се комуникационни стратегии.

Средата, в която се комуникира сигурността и представата за риск, се промени. Секретността вече не е в основата на представата за сигурност. Обгърнатите в тайнственост секретни служби формират масово усещане за сигурност само при висока степен на доверие в официалните институции. Подобно доверие никога не е включвало високо равнище на информираност и граждански контрол върху публичните институции на сигурността. В съвременния свят само тоталитарните държави и онези, които се намират в началото на своя път към демокрация, биха могли да разчитат на вездесъщата секретност на своите специализирани служби като модел за изграждане на представа за сигурност. Именно затова те се превръщат в част от проблема за противодействието на международния тероризъм. Не случайно съвременният тероризъм ефективно усвоява именно структурите изградени от тоталитарните държави, възползвайки се от липсата на ефективен контрол върху тях.

Постиженията на гражданската култура в демократичните страни формираха критично настроено, информирано и активно обществено мнение. То вече не може да приеме на доверие скритата компетентност на различни специализирани отдели и звена, които освен всичко друго продължават да се финансират с публични средства. Прозрачността и информираността налагат необходимостта от изграждане на представа за сигурност от различен вид.

Спецификата на съвременната международна ситуация, която ще доминира средата за сигурност през следващите поне пет-десет години, налага във все по-голяма степен секторът за сигурност да се превърне в неразделна част от общата национална и регионална политика. Всяко отделяне, обособяване и самозатваряне на сектора за сигурност може да доведе до намаляване на неговата ефективност и да постави под съмнение изпълнението на основните му задачи в условия на криза.

Необходима е нова философия на стратегиите за комуникация на сигурността и риска в съвременното общество. Необходима е смелост и решителност, за да признаеш, че никой не е в състояние да предостави пълни гаранции за сигурност. Но това е единственият път, по който може да бъде генерирана обществена подкрепа и доверие. И може би единствената бариера, която международният тероризъм не може да преодолее - съвместната воля на свободни хора, които желаят да защитят ценностите на свободата и демокрацията.

Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"
Атлантически Клуб в България и
Сдружение "Джордж Маршал - България"
в сътрудничество с:
Институт за евроатлантическа сигурност
Университет за национално и световно стопанство
Институт за регионални и международни изследвания
Център за изследване на националната сигурност и отбраната - БАН
Институт за изследване на сигурността и международните отношения
Фондация "Общество и информация"

МЕМОРАНДУМ #5
Предложение за създаване на комисия за действие "САЩ-България"

Този меморандум представя предложението на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" за създаването на комисия за действие "САЩ - България", чиято цел е постигането на реално и устойчиво партньорство между Съединените щати и България.

През последните няколко години международната среда и процесът на интеграция на България в Евроатлантическата общност доведе до възникването на взаимноизгодно сътрудничесто между България и Съединентие щати. В момента съществува среда, благоприятстваща създаването на дългосрочно, устойчиво и плодотворно партньорство, което отговаря на дългосрочните интереси и на двете страни. Създаването на такова засилено партньоство обаче изисква лидерство, въображение и конкретни действия, които да го направят възможно. Само така, комбинацията от благоприятна международна среда, съвпадение на национални интереси и цели и възможностите за взаимноизгодни печалби може да доведе до конкретно партньорство за благото и на двете страни.

През последните няколко години Центърът за стратегически и международни изследвания (ЦСМИ) във Вашингтон ръководи комисии, чиято основна задача е да изработват практически предложения, които да имат бърз ефект върху икономическото развитие, сигурността и външната политика на Полша и Словакия. Тези комисии са известни като Комисия за действие "САЩ-ЕС-Полша" и Комисия за действие "САЩ-ЕС-Словакия". Подобна комисия съществуваше и за Румъния до 2000г. Тези комисии функционират в контекста на усилията на тези страни за пълна интеграция в Евроатлантическите структури и подкрепят техните усилия в определени области.

Комисиите се състоят от комисари (39 души в полската и 42 в словашката), включително бизнеслидери на големи компании с интереси в страните и политически лидери от САЩ, ЕС и двете страни. Комисиите създават форум за сътрудничество и взаимодействие между комисарите и експерти от много страни, чиято цел е изработването на практически предложения до правителството за прилагането на реформи и мерки в областта на икономиката, сигурността и външната политика.

Двете комисии включват около 400 лидери и експерти от близо 30 страни в следните области:

  • Безработица и създаване на работни места
  • Реструктуриране и приватизация на енергийния сектор
  • Телекомуникации и информационнни технологии
  • Модернизация на транспорта
  • Трансгранично сътрудничество
  • Сътрудничество в отбранителната индустрия
  • Реформа на пенсионната система
  • Капиталови пазари
  • Реформа на данъчната система

Комисията функционира на две нива:

  • Комисарите провеждат пленарна сесия веднъж на 9-12 месеца, като приемат и предлагат препоръки към правителството и определят насоките за бъдещата работа на комисията.
  • Работни групи, формирани по предложение на комисарите и включващи известни експерти, които са непркъснат източник на предложения за практически действия в избрани области.

Коалицията предлага
Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" предлага да координира създаването на обединена комисия за действие "САЩ-България", която да включва бизнеслидери, политици и представители на неправителствени организации от двете страни и чиято цел е да изработи програма и план за действие за постигане на целите на партньорството между двете държави. Комисията ще създава условия за сътрудничество и взаимодействие с цел изработването на план за действие и практически предложения към двете правителства за трансформация на българското общество, подобряване на икономическото състояние, сигурността и външната политика.

Потенциални области на действие на комисията
Центърът за стратегически и международни изследвания е в състояние да поддържа дейността на комисията за действие "САЩ-България" за 15 месеца, с възможност мандата да се продължи при желание на българската страна. На базата на опита с дейността на съществуващите комисии, ЦСМИ предлага бъдещите дейности на комисията да включват следните области:

  • Банково дело и капиталово формиране
  • Правосъдие
  • Сътрудничество в областта на сигурността и отбраната
  • Евроатлантическо сътрудничество

Какво ще спечели България
България би трябвало сериозно да обмисли създаването на комисия "САЩ-България" като навременно начинание с потенциално големи ползи. Комисията може да изгради мощна група от лидери и експерти, които са способни да предоставят на българското правителство и администрация конкретни и практически предложения, които да подпомагат усилията на страната за интеграция в Евроатлантическата общност.

  • Комисията ще създаде влиятелно лоби за българските интереси във Вашингтон. ЦСМИ ще повиши "видимостта" на България в столицата на САЩ.
  • Комисията ще създаде общност от експерти и лидери, които ще имат интерес от прогреса на България.
  • Комисията ще увеличи способността на България да включва неизползвани досега експертиза и опит.
  • Комисията ще бъде бъде деполитизирана и ще събере заедно различни български политически лидери.

Kонцепция
за изграждане на Център за реформа на сектора за сигурност, следконфликтно възстановяване и интеграция в Пловдив, на базата на опита от домакинстване на ММСЮИЕ и в сътрудничество между МВнР, МО, НАТО, ЕС и Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" - България
Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"

Възстановяването на стабилността (сигурност плюс устойчиво развитие) в дългосрочен план минава през няколко стъпки:

  • Операция по предотврятяване или разрешване на възникнал конфликт с участие на военни сили
  • Реформа на сектора за сигурност в най-широк план в района на конфликта
  • Административно и икономическо възстановяване в гарантирана среда за сигурност
  • Постепенна интеграция на кризисния район в региона и по-широк план

Провеждането на успешни операции за предотвратяване или разрешване на възникнал конфликт с участие на военни сили е въпрос, който през последните години успешно се решава от НАТО и водени от САЩ коалиции. По-трудно се оказва решаването на следващите три проблема, където действат много повече страни и организации, част от тях недържавни. Не случаен е и реда на изброяване на проблемите - без решаване въпроса за реформа на сектора за сигурност (или направо изграждане на нов сектор за сигурност със всичките му компонентни, определени в рамките на работна маса 3 на Пакта за стабилност), без административно и икономическо възстановяване, без план за реинтеграция на района не може да се постигне дълготрайна стабилност, а достигнатата сигурност чрез операцията на международни сили, започва да деградира.

България натрупа много опит в областта на реформа на сектора за сигурност (успешно се акумулира експертиза в Коалиция "Рефома на сектора за сигурност" в тясно взаимодействие с Парламента и Правителството), успешно се изпълняват и административни и икономически реформи, което доведе до сериозен напредък в интеграционните процеси към НАТО и ЕС, както и създаде в крайна сметка стабилност и условия за развитие на страната.

Пловдив е град, който за България, а и за ЮИЕ като цяло е символ на сътрудничеството и интеграцията. През последните години той стана център на военните сили на България, домакин на многонационалната бригада на ЮИЕ, на международната изложба за отбранителна техника и технологии "Хемус" (както и на редица специализрани изложения с пряко отношение към възстановяването и развитието след кризи). Не е за подценяване географското положение на града, транспортната инфраструктура (пътна, железопътна, летищна). Много важно е мястото на Пловдив като уникален образователен център в четири ключови области - селско стопанство, хранителновкусова промишленост, здравеопазване и инженерство - важна основа за всеки план за възстановяване и развитие.

В исторически план Пловдив е пример за толерантност, сътрудничество и интеграция. За България градът е символ на "Съединението" и дори за политическа далноводност в избора на столица в името на стабилността.

България постигна успех в два от важните проекти - НАТО и ЕС. Сега е ред на "Проекта България", който се състои от пакет регионални и национални проекти. В този контекст услоявията са изключително благоприятни и бяха използвани от неправителствената експертна общност за лансиране на редица проекти в рамките на регионален проект Пловдив:

1. Пловдив - Регионален (Европейски) учебен център в Партньорство за мир (ПзМ) по реформа на сектора за сигурност (РСС)
2. Пловдив - Център за оперативна съвместимост на комуникационно-информационните системи в НАТО/ПзМ
3. Пловдив - Център за развитие на архитектурата на информационната инфраструктура и обучение (съвместно БАН - ЕС)
4. Пловдив - Регионален Център за управление в извънредни ситуациии по защита на населението и инфраструктурата (ЮИЕ)
5. Пловдив - Център за модернизация, ремонт и поддръжка на авиационна техника
6. Пловдив - Командване на оперативните сили (съвместно оперативно командване за СВ, ВВС, включително и други елементи от сектора за сигурност) на България с тенденция за евентуално включване в командната структура на НАТО
7. Пловдив - регионален транспортен хъб за ЮИЕ, Черноморието и част от Близкия изток

Предпоставка за развитие на тези проекти е историята на града като "международен център", включително:

  • наличието на първия международен щаб (4 години)
  • близост до основните полигони на БА (основни и специализирани)
  • наличие на командване на оперативни сили, тактическа авиация, специални сили
  • самолеторемонтен завод
  • три летища (ж.п. и магистрала)
  • филиал на БАН и университети
  • международен панаир
  • близост до София и Бургас, Истамбул, пристанища на Бяло море и др.

Реалното развитие на ситуацията в областта на сигурността и необходимостта от единна стратегията на МВнР, МО и Правителството като цяло за ефективно членство в НАТО, ЕС, председателство на ООСЕ (2004 г.) и членство в СС на ООН (до края на 2003 г.) налагат интегриран подход и към въпросите за участие на България в следконфликтното възстановяване след операции по сигурността, подпомагане на други страни в прехода към нова стабилност, базирана на демокрация, пазар и регионално сътрудничество. Обсъждането на настоящата Kонцепция за изграждане на Център за реформа на сектора за сигурност, следконфликтно възстановяване и интеграция в Пловдив, на базата на опита от домакинстване на ММСЮИЕ и в сътрудничество между МВнР, МО, НАТО, ЕС и Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" - България и формулиране на мандат от МВнР, МО, парламентарната Комисия по външна политика, отбрана и сигурност за Атлантическият Клуб/Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" за подготовка и представяне на стратегията в МВнР е важно условия за създаване на възможно най-широка поддръжка за политиката на България и отчитане на интересите и идеите от различните групи в обществото, включително българския бизнес.

Основен двигател за реализацията на тези проекти може да е консорциум от общински структури, неправителствени организации, бизнес организации във взаимодействие с централната администрация и в частност МВнР, МО, МВР, МТС, МРРБ, МОН, ДА Гражданска Защита, БАН. Общ патронаж на уважаван български лидер с позици в чужбина е допълнителна гаранция за успех. Необходима е и поддръжка в Парламента по възможност без партийно делене.

Центърът ще стане ключов елемент от нашето участие в Консорциума на воените академи и институти за изследване на сигурността в духа на ПзМ (България е практически основен "актьор" след авторите на идеята САЩ, Германия и Швейцария, като организира втората конференция през декември 1999 в Бояна и представи резултатите в ПВНК на ЕАСП) и ефективен принос към работата на Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили (България е съучредител през октомври 2000 - представена в съвета на основателите и международния консултантски борд). Опитът на България в развитието на PIMS/ПИМС (Информационната система по ПзМ - България е един от добрите примери за ползване и принос към системата с ефективен национален мениджър) ще позволи този център да стане важен инструмент за използване на новите информационни технологии в процеса на реформа на сектора за сигурност, следконфликтно възстановяване и интеграция.

Центърът с условно име Европейски център за изследвания по сигурността и интеграцията (ЕЦИСИ) се формира като юридическо лице, регистрирано от посочения по-горе консорциум от общински структури, неправителствени организации, бизнес организации във взаимодействие с централната администрация и в частност МВнР, МО, МВР, МТС, МРРБ, МОН, ДА Гражданска Защита, БАН със съответен устав и възможност да се привличат международни организации и партньорски правителства в работата му (по опита на Женевските центрове - основен инструмент в поддръжка на швейцарската външна политика).

Основните звена на центъра са:

  • по изследване и обобщаване на опита от реформата в сектора за сигурност и следконфликтното възстановяване
  • по обучение на български и чужди специалисти в тази област на базата на изследванията
  • по подпомагане на използването на нови информационни технологии в горните процеси

За работата на центъра ще се привличат хора с практически опит от администрацията, военни, експерти от академична и неправителствена общност, бизнес лидери и международно признати експерти с опит и влияние. Центърът ще може пряко да работи в интерес на българското правителство, бизнеса и чуждестранни клиенти по подготовка на проекти, стратегии и анализи на въпроси по реформа в сектора за сигурност и следконфликтното възстановяване, интеграция и използване на новите информационни технологии в тези области. Самият център след начален период на установяване ще търси финансиране от международни организации в тази област (включително ООН, ОССЕ, ЕС, СБ, НАТО и други), правителствени и бизнес партньори.

Практически към момента от региона на ЮИЕ само в България няма международен учебен / тренировъчен център по ПзМ. В същото време има опит в създаването на Център за оперативна съвместимост (сега Департамент по оперативна съвместимост) и други центрове към ВА, но те остават затворени и без възможност за сериозно влияние върху важните процеси, които се поставят в тази концепция.

Опитът, който ще бъде натрупан с установяването на този център ще позволи на Пловдив и България като цяло по-активно да се включи в мрежите от центрове на високо качество и експертиза в различни области по линия на ЕС и по линия на Командването за трансформиране на НАТО в Норфолк (Норвегия и Полша вече се включиха в мрежата на Командването за Трансформиране на НАТО).

Създаването на такъв център извън София е от изключителна важност за обръщане на тенденцията за концентриране в столицата и това най-добре може да стане чрез международни структури. Институционализирането на центъра като съвместна структура на администрацията и неправителствения / академичен сектор, подпомагана от бизнеса и с международно участие ще е много полезен опит в областта на прозрачността, високите стандарти в работата. Това ще издигне имиджа на България и ще позволи чрез центъра да се привлече международна експертиза, както и българската експертиза да се влее в международната експертна мрежа.

Когато се говори за сътрудничество и интеграция, стабилност и развитие чрез фокусиран върху мрежите и базиран на знания подход, то ключов елемент е такъв център в Пловдив със задача да модернизира България и да споделя този опит с други, които имат същата (а и много по-голяма) нужда от модернизиране. От страна на неправителствения и академичен сектор коалиция "Реформа на сектора за сигурност" е готова да инвестира време и усилия в този проект - поканата е към централната администрация, бизнеса, местната власт за участие и към политиците за поддръжка една идея да стане реалност с общи усилия - както стана с членството ни в НАТО, но за по кратко време - до есента!

Събития
04 - 05.09
 Международна конференция "Към общ дневен ред на сигурността в Югоизточна Европа" - организирана от Центъра за развитие на демокрацията и фондация "Фридрих Еберт", София
18.09
 Национална конференция "Прилагането на европейските стандарти за интеграция на етническите и културни малцинства в Българската армия" - организирана от Атлантическия клуб в България, София
19.09
 "Българо-американските отношения: поглед напред" - организирана от Атлантическия клуб в България, София - АК и ОО
21 - 23.09
 16-та среща на работната група "Евроатлантическа сигурност" на Консорциума на военните академии и институти по сигурността в Партньорнство за мир - организирана от Института за стратегически изследвания, Краков, Полша.
22 - 25.09
 22 - 25.09 14-та годишна Wilton Park конференция "Трансатлантическото сътрудничество в новата стратегическа среда" - организирана от SAIC, Лондон.
25.09
 Кръгла маса на тема "Прозрачност при управлението на отбранителния бюджет" - организирана в Русе от Сдружение "Джордж С. Маршал" -България.
25.09
 Кръгла маса на тема "Рискове и заплахи за регионалната и евроатлантическа сигурност след 11 септември" - организирана в Русе от Института за Евроатлантическа сигурност.
25 - 26.09
 Седма международна конференция "Политика за сигурност и отбрана -предизвикателствата на новото хилядолетие" - организирана от Военна академия "Г. С. Раковски", София.
29 - 30.09
 Втора международна конференция "Българските военноморски сили: новите мисии, роля и способности" - организирана от Международна асоциация на специалистите по комуникационно-информационни системи и разузнаване, Варна.