Година 1, брой 3, юли 2003

Съдържание:

Към читателите

Среда за сигурност

Трансформацията на американските въоръжени сили
Благовест Ташев

Сектор за сигурност

От реформа към трансформация на въоръжените сили и сектора за сигурност
Велизар Шаламанов

Концепция за реформа в службите за сигурност и разузнаване на Република България
Атанас Атанасов

Актуално

Професионализация на българската армия
Аню Ангелов

Меморандум #4 на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"

Събития

Към читателите

Предлагаме на вниманието ви третия брой на изданието "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност". Новият брой започва със статия от Благовест Ташев, дискутираща някои от основните елементи в протичащия процес на трансформация на въоръжените сили на САЩ. Статията отбелязва някои от възможните последствия на тази трансформация за страни като България, които са изправени не само пред предизвикателствата на интеграцията в НАТО, но и пред рисковете и заплахите в новата среда за сигурност.

Велизар Шаламанов продължава темата за трансформация на въоръжените сили и сектора за сигурност с аргументи за това, какви са целите на този процес в България. Статията не само уточнява измеренията на трансформацията, но и предлага конкретен подход за нейното осъщестяване в националния сектор за сигурност.

Генерал-майор Атанас Атансов предлага конкретна концепция за реформа в службите за сигурност и разузнаване на България. Както бе отбелязано в миналите броеве, специалните служби остават институции, които се нуждаят от реформа, ясно правно регламентиране и установяване на граждански и демократичен контрол въху тяхната дейност в служба на националните интереси.

В рубриката "Актуално" този път сме поканили генерал-лейтенант Аньо Ангелов, който обсъжда професионализацията на българската армия. Отчитайки правилността на политическото решение да се изградят изцяло професионални въоръжени сили, авторът посочва много от проблемите и предизвикателствата пред този процес и предлага модел за успешното изграждане на високо ефективна армия, която е по финансовите възможности на страната ни.

Както винаги, можете да четете този и всички минали броеве на бюлетина на адрес: http://www.mediapool.bg/site/security/

От издателите

Трансформацията на американските въоръжени сили
Благовест Ташев

Наред с войната срещу тероризма и формулирането на нова политиката за сигурност, Съединените щати са въвлечени в процес на трансформация на въоръжните сили, за да могат те по-адекватно да отговорят на съвременните заплахи в средата за сигурност. Военните действия в Косово, Афганистан и Ирак през последните няколко години показаха, че военен успех може да бъде постигнат и без традиционни методи, изискващи огромно струпване на войски, използването предимно на тежки съхопътни сили и постигането на контрол върху територията на противника. Докато през студената война Съединените щати и техните съюзници бяха готови да защитават територии и население от идентифициран противник, който се очакваше да нахлуе масово, като използва всички родове войски, бъдещите конфликти се очаква да се водят срещу нетрадиционни противници, прилагащи асиметрични военни средства с цел всяването на хаос и пречупването волята на модерното общество да воюва. С други думи, новата среда за сигурност предполага наличието на въоръжени сили, адекватни на новите предизвикателства към сигурността.

Логично в момента тече процес на промяна във въоръжените сили на САЩ и някои техни съюзници, чиято цел е не просто реформа, а трансформация. Трансформацията не предполага постигането на крайна фиксирана цел, а е процес на управление на постоянно променящи се условия и фактори. В този смисъл, трансформацията на американските въоръжени сили цели да постигне изграждането на ефективни способности за отговор на разнообразни заплахи и рискове, вместо традиционното изграждане на способности за отговор на заплаха, която произтича от определена държава или военен съюз. С други думи, при новите условия е известно каква е същността на заплахите и рисковете, без задължително да е предварително известно кои са страните, източници на тези заплахи за сигурността. Нещо повече, докато в миналото се отчиташе, че противника/ в този случай СССР/ рационално премисля рисковете и последствията от своите действия и съответно избягва политика, която би увеличила вероятността от въоръжен конфликт, в новата среда за сигурност потенциалният противник /престъпни държави и терористични групи/ е готов да ескалира конфликтите, независимо от последствията. Затова пред американската политика за сигурност, наред с другите задачи, стои и целта да се изградят въоръжени сили, притежаващи способности за отговор на тези заплахи и умения бързо да ги елиминират, където и да се появат и преди да са нанесли потенциално огромни поражения.

Новите мисии на американските въоръжени сили доведоха до необходимостта от промяна в тяхната структура и способности. Трябва да се подчертае, че тази необходимост се появи в края на студената война, но вътрешнополитическите и външнополитическите условия не позволиха на американската администрация да предприеме необходмите действия за трансформация на въоръжените сили. Терористичната атака на 11 септември 2001 г. направи обществеността толерантна към рязко увеличение и поддържане на високи военни бюджети и даде възможност на Пентагона да предприеме стъпки в комплексната промяна в структурата на силите.

Дебатът за трансфомацията започва през 90-те години на миналия век. Мнозина експерти твърдят, че въоръжените сили на САЩ продължават да имат структура и способности за участие в конфликти в рамките на Студената война и са неподготвени за заплахите и рисковете в новата среда за сигурност. Според една влиятелна школа на мислене сега сме свидетели на поредната, така наречената революция във военното дело (revolution in military affairs), при която технологични промени, комбинирани с нова военна стратегия, водят към военно превъзходство (например германския блицкрик през Втората световна война и ядрените балистични ракети през Студената война). Тази школа настоява САЩ да подготвят адекватни на новат среда за сигурност въоръжени сили, които да отчитат възможностите и предизвикателствата, предоставяни от революцията във военното дело. По-конкретно, въоръжените сили трябва да се присопособят към две основни изисквания в новата среда за сигурност:

• Усъвършенстване на прецизни оръжия, които да позволят на силите да воюват от далечно разстояние, без да се разчита на уязвими самолетоносачи и бази в близост до театъра на бойните действия.
• Приемането на концепцията за информационната война. Това включва използването на сателити, въздушни камери, безпилотни самолети за наблюдение и свръзка, GPS, интегрирани системи за командване, контрол и комуникации и други, които предоставят пълна информация за театъра на бойни действия и водят до информационно превъзходство над противника.

Макар, че тази школа (има и други) не доминира във военното мислене в момента, не може да се отрече, че много от нейните идеи са в основата на опитите за трансформация на въоръжените сили на САЩ.

Другият основен, фактор който ръководи този процес, е новата стратегия за национална сигурност на САЩ, която бе пубикувана в края на миналата година. В нея, наред с другите важни моменти, се декларира, че САЩ си запазват правото за изпреварващо действие срещу страни или групи, които се опитват да придобият оръжия за масово поразяване и имат явно враждебни намерения към САЩ. За разлика от близкото минало, когато такива оръжия са били притежавани от страни, единствено като средство за възпиране (deterrence), според тази стратегия сега някои страни и терористични групи ги възприемат като единственото военно средство, което дава шансове за военен и политически успех срещу САЩ. Поради тази причина САЩ си запазват правото да попречат на такива страни и групи да придобият тези оръжия.

Според стратегическото мислене на САЩ, главните източници на нетрадиционни рискове и заплахи са районите на Близкия изток, Кавказ, Средна Азия, Средиземноморския басейн и разбира се, в най-общ план- Азия. Сегашните способности, структура и разположение на американските въоръжени сили в Европа затрудняват мисиите им в тези райони. Войските в Европа (повече от 70,000 само в Германия) са далеч от най-вероятните кризисни райони и не са добре пригодени да изпълняват новите мисии. Сега модерните военновъздуши бази в Европа, Англия и Германия са най-отдалечени от вероятните зони на конфликт. Така например, недостатъчното военно присъствие на НАТО и САЩ в Източна и Южна Европа по време на Косовската криза силно затрудни въздушните операции; самолетите F-16, например, трябваше да бъдат презареждани във въздуха по няколко пъти по време на бойни мисии заради липсата на достатъчно бази в близост до Косово. Затова е налице и желание да се установи военно присъствие в страни като Румъния и България.

Наблюдава се преструктуриране на американското военно присъствие и в други части по света; войскови единици се изтеглят от демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея, планира се почти пълно изтегляне на военни от Саудитска Арабия, намалява се присъствието в Турция, особенно в базата Инджирлик и т.н.

Нормално е да се повиши интереса на САЩ към България като домакин на бъдещо военно присъствие . Това е малка част от цялостния замисъл за трансформация на политиката за сигурност. България е близо до кризисни райони, страната притежава част от необходимата инфраструктура, присъствието тук вместо в Германия би било финансово по-изгодно за САЩ и не на последно място - (както сегашните проблеми с Турция добре илюстрират) американски военни бази на наша територия биха увеличили опциите при военно и политическо планиране на бъдещи мисии и операции.

От реформа към трансформация на въоръжените сили и сектора за сигурност
Велизар Шаламанов

В т. 98 на Военната доктрина е отбелязано, че принципите на развитие на въоръжените сили (а всъщност на сектора за сигурност като цяло) са: "реинженеринг на процесите; консолидиране на дейностите; освобождаване от излишъците и въвеждане на конкурентност при възлагане на поръчки". Това бе в основата на План 2004, който е на път да бъде изпълнен съвсем скоро, както отчитат висши военни и цивилни ръководители. Естествено, има още възможности за оптимизация, свързана с реализация на тези принципи, особено по новопоявилите се процеси на модернизация, професионализация, активно участие в операции и т.н. В резултат на План 2004, България бе поканена за преговори в края на 2002 (точно, както предвиждаше плана) и ще стане пълноправен член на НАТО през 2004. Но, както казва лорд Робертсън "Това е ново НАТО. НАТО трансформиран на срещата на високо равнище в Прага. Това е военен съюз, който е готов да изпълни задълженията си от Гибралтар до Балканите и Южна Турция. Алианс готов сега да поеме стабилизиращата мисия в столицата на Афганистан. Накратко, съюз, трансформирщ своето членство, взаимоотношения, способности и мисии".

По горната причина на 19.06.03 г. в Норфолк бе формирано Обединено командване за трансформация на НАТО, като при откриването му лорд Роберсън каза: "Обединеното командване за трансформация ще определи бъдещето на международните и съвместни операции. То ще формулира и развие нови концепции. Тези концепции ще бъдат приложени на практика от всички страни членки."

Сега в хода на стратегическия преглед на отбраната (и сектора за сигурност като цяло), провеждан на основата на РМС 262 от 22.04.2003 г. целта може да бъде само една - трансформиране на българската отбранителна система в контекста на трансформирането на НАТО. Няколко месеца се чакаше решение по новата командна структура на НАТО, по въпросите на операциите и силите за бърз отговор - сега всичко е изяснено. България получи пакет от цели за развитие на силите, стартира подготовката на участието ни в мисията за Ирак, дискутира се въпроса с базите, модернизацията, професионализацията, отбранителната индустрия, ролята ни като член на НАТО и скоро - член и на ЕС.

Време е да се говори за преход от реформа към трансформация и тук, въпросът не е за численост на личен състав, формирования и основни въоръжения, а е много по-сложен. Ако План 2004 беше план на реформата, то План 2008 следва да е план на трансформацията на базата на визия, която стига и по-далеч от 2008, доколкото това е възможно днес.

Трансформацията се определя като процес на постоянни и всеобхватни (доктрини, организация, подготовка, оборудване, ръководство, персонал, инфраструктура - ДОПОРПИ) промени, насочени към създаване на интегрирани способности за участие в разширяващ се спектър от операции с акцент върху използване на новите технологии и осигуряващи сравнителни предимства. Този процес не е "рутинен" - в САЩ за реализацията му от известно вереме има JFCOM (командване на съвместните сили) както и офис по трансформацията към секретаря Ръмсфелд и заместника му Уолфовиц, НАТО създаде специално командване и то е съвместено с JFCOM, като изгражда мрежа от центрове за подпомагане и приложение на трансформацията.

Какви могат да са основните въпроси на трансформацията у нас?
Първо - ясно определяне на видовете операции, в които ще участват български сили самостоятелно и в коалиция (място, време, тип, ниво на участие и т.н.). Второ - с какви сили и с какъв статут ще се участва в тези операции - формиране на концепция за експедиционни сили на модулна основа. Трето - какво оборудване, структура на личния състав, подготовка и осигуряване ще са нужни. Четвърто - как ще се гарантира връзката между експедиционните сили и силите за отбрана и сигурност на територията, каква е концепцята за развитие на инфраструктурата от национални, съвместни и чужди бази на наша територия. Пето- как ще се осигуряват всички тези сили с военни и чисто граждански ресурси; как те ще подпомагат гражданските власти. Шесто - каква е връзката на военните сили с другите елементи на сектора за сигурност и каква е ролята на отбранителната индустрия. Седмо - каква е системата за вземане на решения, ръководство и управление на трансформираните сили.

Всички тези въпроси се решават в система от ограничения: финасови, по отношение на човешки ресурси (включително в етнически план - равнопредставеност), възможности на национална отбранителна индустрия, екологични и географски. Важни са и изискванията на членството в НАТО, а в бъдеще и в ЕС, отговорностите ни в подпомагане на процесите на реформа в сектора за сигурнист на другите страни в ЮИЕ и по-широката зона на ПзМ страни.

Изключително важна характеристика на трансформирането на българските въоръжени сили е степента на въвеждане на новите технологии, позволяващи коалиционни действия по концепцията за фокусирани върху мрежите операции (network centric warfare / operations). Този въпрос не може да се реши само с реорганизация и адаптиране на доктрини, подготовка с използване на наличната техника, която по същество е проектирана през 60-те, 70-те и много рядко - 80-те години на миналия век. Необходим е технологичен скок, възможен само при тясно взаимодействие между МО, БАН, отбранителната индустрия ( в рамките на МО това е ТЕРЕМ ЕАД) и западни (основно от САЩ, въпреки че консолидацията в Европа завърши и сега трите големи в Европа: BAE Systems, Thales и EADS имат "трансатлантическа връзка" в себе си) отбранителни компании, при изключителен мениджмънт на програмите от българска страна. Такива програми, базирани на стратегическо партньорство и широк офсетен пакет не могат да се стартират без решение на най-високо политическо ниво - Правителство и Парламент, при което да се гарантира устойчивост на избора до крайната реализация на проектите, което трае няколко години и дори се прехвърля от един в друг мандат. Забавянето и "неустойчивото" ръководство води до сериозни проблеми, което е видно от проектите по ПИКИС за Стрямската бригада и МиГ-29, като в същото време срещу огромни бюджетни средства не се получават реални възможности за използване в операции, свързани с гарантиране на сигурността ни и приноса в НАТО.

Технологичният аспект на трансформацията е ключов и той не може да бъде заменен от географско положение, предоставяне на бази, традиционни сили за операции или поемане на логистични и ремонтни функции в Алианса. Решаването на проблема с технологичния скок определено изисква модерна организация, която по закона за администрацията може да е агенция по модернизация и превъоръжаване (както и отделна агенция по специфичните С4 системи), управляваща програмите до тяхното внедряване и поемането им от командването за материално-техническо осигуряване (или съответно командването на стратегическата комуникационно-информационна система за С4 системите). Агенцията получава на входа изискванията и дава на изхода работеща система чрез интегрирани програмни екипи, които включват потребителите, учените, инженерите и търговците при взаимодействие със съответните агенции в НАТО и страните от Алианса, фирмите - доставчици и систем-интегратори. Агенцията провежда технологични демонстрации, разработва и оценява концепции, подпомагащи процесите на трансформиране, създава центрове на експертиза, които се включват в общите оръжейни програми на НАТО (в бъдеще и ЕС) и мрежата от центрове на Съюзното командване за трансформация на НАТО. Естествен технологичен партньор на агенцията е БАН и чрез Центъра за изследвания по националната сигурност и отбраната и основните институти като Института за космически изследвания, Института по металознание и други, които с години работят по отбранителна тематика и са създали съответни технологични центрове в основните области на необходимата за страната еспертиза.

Без технологичния компонент на трансформацията България не може да стане ефективен член на НАТО, а този компонент не се създава за ден и два. Нещо повече - българската индустрия не разполага с такъв компонент - нито в технически, нито в човешки план - с много малко изключения. Това ще бъде пречка и при реализация на програми за пряк офсет, създаване на съвместни предприятия, реализация на проекти в трети страни. Все още съществуват три инструмента в ръцете на държавата - инвестиционната програма за превъоръжаване, допълнена от системата на военни помощи и фондове на НАТО и ЕС, държавните предприятия в отбранителния сектор и технологичните звена в БАН / университетите/. Бързата интеграция на тези три елемента в благоприятната военно-стратегическа, политическа и икономическа международна среда при ефективен мениджмънт, включващ радикални решения, може да направи възможна трансформацията в технологичния компонент на трансформацията на сектора за сигурност, без което трудно може да се разчита на "чудо" отвън или отвътре.

Конкретната външна помощ в технологичния компонент на сектора за сигурност е този малък импулс, който може да мотивира мнго други важни процеси на трансформацията. Този въпрос ще помогне да се дефинират и съответните български високотехнологични продукти за отбранителния пазар и ще е пряка подкрепа за отбранителния износ. В този смисъл агенцията за модернизация и превъоръжаване (и отделната агенция в ключовата С4 област) може да поддържа държавната политика за технологично обновление и стимулиране на българския износ, особено в страни където България участва чрез международни сили и други програми на военна дипломация.

Естествено, всичко това може да стане реалност, когато идеите и думите се превърнат в нормативни документи и заработят съответни структури, попълнени с професионалисти, когато процесът на търсене на нови и нови решение продължи, дори с още по-голяма скорост.

Концепция за реформа в службите за сигурност и разузнаване на Република България
генерал-майор Атанас Атанасов

Въведение
Мястото и ролята на службите за сигурност и разузнаване, наред със съдебната реформа, е една от най-горещо дебатираните теми в България днес. Дебатите се водят в контекста на предстоящото членство на България в НАТО, за което страната получи покана на срещата в Прага през ноември 2002 г.

Налице е консенсус между всички заинтересовани страни, че най-важният механизъм за защита на националната сигурност във всичките и аспекти е дейността на институциите, които имат правомощия в тази сфера.

Предизвикателството сега е да се постигне консенсус за реформа на службите за сигурност и разузнаване, отговаряща на нуждите на България. Да се постигне ефективност и отговорност на службите за сигурност и разузнаване , като се избегнат скъпоструващи радикални промени.

Предстоящото интегриране на Република България в НАТО прави реформата на службите за сигурност наложителна. Към настоящия момент имаме статукво от началото на 90-те години на миналия век, характеризиращо се със структури, създадени в условия на бързи реформи и действащи без съответния законов регламент.

Необходимо е разработване на цялостна обща концепция за реформа в областта на т.нар. "специални служби", която да се предложи на държавните институции и политиците за дебати. Тяхната цел трябва да бъде търсене на максимален консенсус за бъдещо нормативно регламентиране на обществените отношения в тази сфера. От изключително значение е прозрачността на процеса за вземане на решения в тази сфера при широко участие на всички заинтересовани страни, както от държавните институции, така и сред групите на гражданското общество и професионалната общност.

Обхват на правомощията на органите в областта на националната сигурност
Съгласно Конституцията на Република България органите на властта и управлението, които имат права и задължения в областта на националната сигурност, са Народното събрание, Президентът и Министерския съвет. Най-детайлно са очертани в това отношение правомощията на Министерския съвет в конституционната разпоредба на чл. 105 от Конституцията:
"Чл. 105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
(2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. "

Народното събрание като законодателен орган на страната чрез законодателната си дейност и приетите закони формулира цялостната политика по защита на националната сигурност.

Правомощията на президента се свеждат до възможността да назначава висшите ръководители на въоръжените сили, а също и други лица на длъжности, определени със закон.

Всичко посочено дотук обосновава необходимостта от цялостно законово регулиране на устройството, дейността, механизма на управление и координация на структурите, имащи правомощия в областта на опазване на обществения ред и сигурност. При изработването на тази нормативна уредба задължително трябва да се уредят и функциите на Народното събрание по контрол върху дейността на специалните служби.

Законоустановеният механизъм на управление трябва да гарантира принципа за получаване на информация в еднакъв обем от трите институции, включително и за управлението на структурите. Сега това е законово регламентирано само по отношение на Национална служба "Сигурност", която е част от структурата на МВР.

Прякото оперативно управление на звената в областта на националната сигурност следва да е правомощие на техните ръководители. Освен изпълнението на законово регламентираните задачи, оперативната самостоятелност следва да означава самостоятелен бюджет и пълни правомощия за осъществяване на кадровата политика.

Общото оперативно ръководство - поставянето на стратегическите задачи за обезпечаването на националната сигурност, контролът за тяхното изпълнение и координацията между различните звена, следва да се осъществява от Министерския съвет или от определен негов орган (Съвет за сигурност).

Система и институционално изграждане на отделните служби
Системата от служби, имащи правомощия в областта на защитата на националната сигурност, следва да бъде изградена на базата на съществуващите звена като се вземе предвид нуждата от адекватно структуриране в зависимост от съвременните вътрешни и външни предизвикателства пред националната сигурност, а също и международните ангажименти на страната.

По отношение на т.н. "информационни служби", наричани в някои страни "служби за сигурност и разузнаване", има различни модели за системата на структурирането и подчинението им. Единият модел на разделянето им е:

• служби за гражданско (цивилно) разузнаване и сигурност;
• служби за военно разузнаване и сигурност.

Друг основен разделителен критерий е територията, на която основно се изпълняват задачите от съответните служби. На тази база те се разделят на:

• служби за сигурност и контраразузнаване, чиято дейност основно се осъществява на територията на дадената страна;
• служби за външна сигурност и разузнаване, чиято дейност основно се осъществява извън границите на страната

При бъдещата законова регламентация в сферата на националната сигурност следва да се реши въпроса за институционалното изграждане на звената, които имат правомощия в тази област. Задоволителното решение е тези звена да бъдат равнопоставени като институции.

За по-добро управление би могло да се приеме институционално изграждане при обединяване на дейностите в две служби - разузнавателна и контраразузнавателна.

Изхождайки от обстоятелството, че България е сравнително малка по територия и население страна и с оглед бързина и ефективност при вземането и привеждането в изпълнение на управленски решения, удачно би било да се възприеме по-прост модел на структуриране на службите в областта на националната сигурност.

Добре би било това да стане на основата на посочения по-горе принцип на териториална компетентност - да се създадат две служби. Едната да има правомощията да обезпечава информационно вътрешната сигурност и да осъществява контраразузнаването. Другата да има задълженията да наблюдава външните заплахи за националната сигурност и да осъществява дейността по разузнаването.

Какви са аргументите за възприемане на този модел?

На първо място е обстоятелството, че ръководенето на определена дейност на територията на страната или извън нея, ще е централизирано и единно.

От друга страна, освен на териториален принцип тези дейности ще станат единни и неделими на функционален принцип. А именно - функцията на държавата по контраразузнаването ще се управлява от едно място; същото се отнася и за функцията по разузнаване.

Сегашната структура на органите и разделянето им на цивилни и военни се отразява много негативно върху взаимодействието, т.е. почти винаги липсва единодействие. Обратното, при всеки отделен случай, където има основание за намеса на едните и другите, вместо координирани съвместни действия, се проявява конкуренция и създаване на пречки, криене на информация.

Общата структура и ръководство ще неутрализира тези негативни процеси и ще доведе до много по-голяма ефективност. Това би решило и проблема с припокриването на функции и задачи. Сега много често в една и съща среда по различни поводи работят и цивилните и военните служби. Обикновено това обстоятелство става известно на финала на определен оперативен процес. Тогава се установява, че това което са търсили едните е било известно още в началото на другите или обратното. Най-неприятното е, когато се установи, че едната служба е неутрализирала сили или оперативни възможности на другата.

Много сериозен аргумент за обединяването на военните и цивилни служби е и това, че сегашното състояние на нещата позволява структурите да се считат за звена с вътрешноведомствени задължения; че тяхното предназначение е да обслужват интересите на тези, които управляват ведомството. Практиката показва, че именно управленските позиции следва да бъдат по-сериозен обект на наблюдение, а не да бъдат изключени от тези процеси.

Не на последно място следва да се отбележи, че едно такова структуриране ще даде възможност за точно изпълнение на задачите от органите на службите за сигурност и разузнаване. Сега често явление е съществуващи оперативни позиции, по-често за военните структури, да осъществяват несвойствени задачи. Например, поради създадени традиции и определено толериране от страна на политиците през последните години, военното разузнаване често получава и оперира с информация от значение за вземане на управленски решения извън сферата на отбраната и въоръжените сили. Вместо да я предаде за по-нататъшна работа на цивилната служба, обикновено тази информация не се използва или се използва не по предназначение.

Статут и задачи на отделните служби
Службите за сигурност и разузнаване следва да се структурират със статут на държавни органи с общонационална компетентност, да са юридически лица със самостоятелен бюджет. При решаването на този въпрос би следвало да се търси регламентиране със специален закон, а не да се прилагат общите разпоредби на Закона за държавната администрация и Закона за държавния служител.

Правомощия на органите на службите
Правомощията и отговорностите на органите на службите следва да се регламентират със закон.

Основният предмет на дейност на службите за сигурност и разузнаване е събирането на информация за рискове и заплахи за националната сигурност.

Службите се ръководят от директори, които упражняват правомощия по оперативното ръководство. Да се постави за обсъждане принципа за назначаване и мандатността. Възможно е назначаване с указ на президента по предложение на правителството, а също така и назначаване по предложение на МС с решение на Народното събрание.

Координация, взаимодействие и информационен обмен между службите, между тях и другите държавни органи
Дейността за осъществяване на взаимодействието и координацията между службите за сигурност и разузнаване и службите за обществен ред трябва да се ръководи и контролира от специално звено на изпълнителната власт. Оперативната координация между звената да се осъществява на базата на взаимни споразумения, подписани от ръководителите на съответните служби. Пример за такъв модел е Унгария със съществуващия механизъм за координация между службите чрез взаимни споразумения, уреден със Закона за службите за национална сигурност на Унгария от 1995 год.

Механизъм на управление и възможности за граждански контрол
Общите правомощия осъществява Министерският съвет чрез свой орган - Съвет за сигурност, който се ръководи от министър-председателя или определен министър. Основна задачата на Съвета за сигурност е координация на дейността; анализ и информация и контрол върху дейността на службите за сигурност и разузнаване.

Тези правомощия е необходимо да се уредят изрично и изчерпателно в закона, за да не се навлиза в обсега на управленската самостоятелност на ръководството на дадената служба.

Необходимостта от координация е ключов момент в работата на различните служби за обществен ред и службите за сигурност и разузнаване. Липсата и често води до дублиране на дейности, а най-голямата опасност е възможността за дезинформиране на органите за държавна власт и управление.

Този проблем е решен по различен начин в другите страни, но общото е, че навсякъде съществува орган, който е с различна компетентност, но с основна задача - координация между звената и цялостен анализ на постъпващата по различните канали информация

За всеки отделен гражданин е най-важна възможността той сам, лично да може да осъществява контрол върху дейността на структурите за опазване на обществения ред и тези за национална сигурност, защитавайки своите лични права и свободи.

При бъдещата законова уредба следва да се регламентира правото на всяко лице на жалба до нарочно определен орган, който да има задължението да предприеме действия за търсене на отговорност при нарушаването или ограничаване на правата на гражданите.

Наложително е да се постигне консенсус за принципно нова кадрова политика в службите за сигурност и разузнаване.

Набирането на кандидати за работа в службите да се извършва в средите на студентите от различните висши училища. Това дава възможност за привличане на хора с разностранни знания. Още по-важно е, че те имат своя среда, която ще е изключително полезна за бъдещата им работа. Необходимо е създаване на система от ясни критерии за професионално израстване, което е гаранция срещу политически влияния и субективни решения. Следва със специалния закон изрично да се регламентира изискването - на ръководни длъжности в службите за сигурност и разузнаване да се назначават лица, които нямат зависимост и не са започнали кариерата си в комунистическите тайни структури.

Професионализация на българската армия
Аню Ангелов

Съществува ли политическо решение за преминаване от наборна към професионална армия?
В края на 1995г. Народното събрание прие закон за отбраната и въоръжените сили, с който за първи път в историята на България се създаде законова възможност за набиране на кадрови войници. Но с този закон и с последвалите многобройни изменения и допълнения в него се запази наборната военна служба, като основен способ за попълване на войнишкия състав на армията.

В текста на точка 93 на Военната доктрина има изречение, съгласно което професионализацията на армията трябва да приключи до 2010 г. Но не се определя същността на процеса, както и необходимите условия за преминаване от наборна към изцяло професионална армия.

И при най-внимателен прочит на раздела "Отбрана и сигурност" от Управленската програма на правителството не може да се открие дори съчетание на думите "професионализация" и "армия".

В проекта за политическа рамка на стратегическия преглед на отбраната 2003-2004, представен през м. април т.г., също не се поставя изрично изискване за преминаване към напълно професионална армия и не се определят политическата и икономическата среда, в които трябва да се осъществи преходът.

Едва в Бялата книга за отбраната, приета от МС през април 2002 г., в точка 3.1.1 се посочва, че постепенното преминаване от наборна към кадрова служба е избор без алтернатива.

Все пак, съдейки от редица изказвания на министъра на отбраната и на министър-председателя пред национални и международни форуми, политическото решение като че ли е налице. Нещо повече, срокът за изпълнението на това решение вече не бил 2010, а 2006 г. В същото време началникът на Генералния щаб от екрана на националната телевизия поиска обществена дискусия за предимствата и недостатъците на кадровата и наборната армия. Министърът на отбраната в речта си при откриването на научно практическа конференция във Военна академия "Г. С Раковски" също припомни, че наборната армия има своите положителни страни. Подобни изказвания предизвикват съмнение за известно колебание в държавното и военното ръководство, относно правилността на направения избор. Основна причина за такова колебание е липсата на последователна държавна стратегия, опираща се на задълбочен сравнителен анализ на предимствата и недостатъците на двата основни способа за попълване на армията.

За преодоляване на подобни колебания не е излишно дори сега, когато процесът на професионализация е в ход, да се върнем към споменатата сравнителна оценка и на тази основа да посочим основните направления на стратегията за неговото успешно приключване.

Кои са доводите в полза на решението за преминаване на Българската армия от наборен към професионален способ за комплектоване?

• Задължителната военна служба по своя характер не е самоцел и трябва да се разглежда като политическо средство на държавната власт, необходимостта от която възниква при определени условия на политическата среда и изчезва заедно с факторите, които са я породили.
• Наборната служба не е в унисон с ценностите на демокрацията и по принцип е дълбоко недемократична мярка. Тя налага ненужни и при дадени условия- принудителни мерки върху хората, за които е задължителна, и води към ограничаване или загубване на конституционно гарантираното право на лична свобода и неприкосновеност (чл.30 ал.1 на Конституцията).
• Коренно изменилата се политическа и стратегическа среда след края на "студената война" предполага нови мисии и задачи и нови отбранителни способности, които трябва да притежават въоръжените сили, призвани да неутрализират новите рискове и заплахи. Следователно са налице нови, значително по-високи изисквания към личния състав на армията. Тези изисквания в условията на силни обществени тенденции за непрестанно намаляване на срока на задължителната военна служба могат да бъдат удовлетворени само от добре подготвени професионални войници.
• Задълженията, които ще произтекат за България от предстоящото пълноправно членство в НАТО и в Европейския съюз за ефективно участие в колективната отбрана, предполагат бързи процедури по вземане на политически решения за участие на въоръжените сили в операции извън територията на страната и тяхното незабавно привеждане в изпълнение. Поради повишения риск е практика нормативно да се изисква изрично съгласие на всеки наборен и кадрови военнослужещ. Докато за кадровия военнослужещ такова съгласие може да бъде взето предварително още с постъпването му на служба и подписването на договор, за наборния военнослужещ такава възможност не съществува.
• С въвеждането на професионална армия обществото ще разполага с много по-ефективен и боеспособен инструмент за своята защита, в който ще има по-голяма и по-продължителна във времето ефективност и възвръщаемост на вложените човешки, материални и финансови ресурси за нейната подготовка.
• Ще се намали негативното влияние върху обществото и икономиката на страната чрез откъсването на младежите по време на пребиваването им в казармата за определен, макар и кратък период от време, от участието им в различни сфери на обществения живот и в една или друга икономическа дейност.
• По-високите нива на подготовка, сглобеност и боеспособност при професионалната армия правят възможно и обосновано съкращаването на нейния личен състав в разумни граници, оттам и намаляване на относителния дял, заделян за осигуряването на личния състав на армията в бюджета за отбрана.
• При съвременната наборна армия възниква сериозно противоречие между духа и морала на армията като обществена институция, от една страна, и духът и егото на индивида, от друга. Младежите, с малки изключения, не желаят да служат. Тяхната лична преценка за ползата от казармата най-често е негативна.
• Несправедливо е разпределението на тегобите на наборната служба сред различните слоеве от населението. С намаляването на числеността на армията силно се ограничават възможностите на държавата да осигури постъпване в армията за значителна част от наборния контингент. Този факт предопределя негласно въвеждане на допълнителни ограничения по различни критерии като образование или етническа принадлежност, както и значително облекчаване на условията за освобождаване и отлагане от служба. В този смисъл някогашната социална функция на армията, като средство за единение на нацията, се превръща в своята противоположност - в причина за още по-голямо разделение на обществото.
• С намаляването на срока за наборна служба до 6-9 месеца значително се ограничава другата социална функция на въоръжените сили - военната служба да дава определени знания и умения в дадена професия, които могат да се приложат от наборния войник след казармата.

Какво губим с преминаването към професионална армия?

• Задължителната военна служба представлява форма за подготовка на мъжкото население на страната за действие в екстремни ситуации, както във военно, така и в мирно време. Чрез наборната служба се осъществява непрекъснат обмен на постъпващи в армията и напускащи армията войници, с което се постига здрава спойка между армия и общество. Наборната армия е един вид огледален образ на обществото с всичките му положителни черти и недостатъци.
• С премахването на задължителната военна служба държавата е ограничена в своята способност бързо да увеличи въоръжените си сили при възникване на пряка опасност от широкомащабна агресия, при която по една или друга причина е възможно да не се задействат механизмите на колективната отбрана.
• С преминаването към изцяло професионална армия обективно се създават условия за "капсулиране" на въоръжените сили и превръщането им в кастова организация, позволяваща в някои случаи по-лесно да бъде използвана за насилствена промяна на конституционния ред в страната. Нараства значението на т.н. проблем "защита от защитниците" и на необходимостта от установяване на всеобхватен и ефективен граждански контрол върху ВС.
• Издръжката на личния състав на кадровата армия е значително по-скъпа от тази на наборната армия при еднаква численост. В общия случай, ако се сравнява само средната сума от всички плащания на един кадрови войник спрямо същата сума за един наборен войник, първата е около два и половина пъти по-голяма от втората. Така например, изчисленията за Бундесвера показват, че средната сума от годишните плащания на кадрови войник е 29300 евро, докато тази за наборния войник - 11500 евро (2.54:1). За Русия цифрите са съответно 41000 рубли срещу 16000 рубли (2.56:1). За България тези стойности са съответно 5900 лв. срещу 2340 лв.(2.52:1).

Преценката на плюсовете и минусите не трябва да се осъществява механично и да се абсолютизира. Те са взаимосвързани до такава степен, че с решенията и действията на ръководните органи на държавата и армията може да се повиши или намали относителната тежест на едни доводи, независимо от техния положителен или отрицателен знак, за сметка на други. Все пак, при конкретните български политически, икономически и демографски условия и очертаващата се дългосрочна перспектива за тяхното развитие, предимствата на изцяло професионалната армия преобладават. Политическият избор е правилен. Остава подробно да се анализира и определи стратегията на неговото осъществяване.

Кои са основните негативни тенденции при осъществяването на прехода от наборна към професионална армия в България?
Преди да отговорим на този въпрос, следва да посочим, че са налице определени достижения в хода на професионализацията. Те са свързани преди всичко с бързото количествено нарастване на броя на кадровите войници. Само за периода от м. септември 2000 г. до м. март 2001 г. техният брой нараства повече от три пъти и достига 1897 кадрови войници. Този темп на нарастване се запазва и към м. август 2002 г. в армията служат вече 5745 професионални войници. Създадени са условия за тяхната основна и специална военна подготовка. Постепенно се преминава към комплектоване с кадрови войници на цели подразделения и части, преди всичко от ВМС, ВВС и силите за развръщане на СВ. Съществува стремеж да се използва законовата възможност за набиране и на жени като професионални войници. Засега те се назначават на твърде ограничен кръг от длъжности. Броят на приетите жени на кадрова служба като войници към средата на 2002 г. съставлява около 10 % от всички кадрови войници.

За съжаление, количественият ръст на попълнението с кадрови войници не е съпроводен с високо качество на подбора. Липсата на пределно ясни и точни критерии по отношение на конкретната квалификация, а не само на образованието, както и за психическото и здравословното състояние на кандидата, неговото социално поведение до постъпването в армията, представлява сериозна опасност за бъдещата ефективност от дейността му като професионален войник. Най-ярко този недостатък проличава при много по- строгия подбор на контингенти за мисии в чужбина, когато почти 50% от кандидатите отпадат.

Задължителното изискване за отслужена наборна служба значително стеснява и без това ограничения брой на желаещите да постъпят на кадрова служба и води до удвояване на разходите за тяхната военна подготовка.
От голямо значение за качеството на кадровото попълнение с войници е ефективността на организацията на маркетинга, селекцията и приемането на кадрова служба. Въведената от 2000 г. нова организация чрез развръщане на бюра за набиране на кадрови войници към военните окръжия, е стъпка в правилна посока. Но ограничаването на дейността на тези бюра само до приемането на документите и предварителни беседи с кандидатите, както и създаването на допълнителни комисии към военните окръжия само за една формална селекция, дали кандидатът отговаря на изискванията на закона, едва ли са най-добрите решения. Разпределянето на една и съща функция - селекция на кандидатите за професионални войници в задълженията на много органи води до размиване и прехвърляне на отговорности и до тежки бюрократични процедури.

Битовите условия, осигурявани за кадровите войници, особено при разполагането им в казармите, са далеч от стандартите, които трябва да бъдат постигнати. Същото се отнася за условията за спорт и възстановяване. Това пряко се отразява върху привлекателността на професията.

За атрактивността на службата значение има и кръгът от функционални задължения и отговорности, които се възлагат на кадровите войници. Елементарните отговорности, често заключаващи се в поддържане на казармените райони и на въоръжението и техниката, както и в носене на караулна служба през ден, в никакъв случай не могат да предизвикат удовлетвореност от службата. Твърде плахи и без особен успех са досегашните опити да се преразпределят отговорностите между офицерите, сержантите и кадровите войници.

Въпреки създадените законови възможности за обучение и последващо преминаване на кадрови войници в сержантския състав, това все още не е превърнато в широка практика. В повечето професионални армии кадровите войници са основния контингент, от който се попълва сержантският корпус.

Въпреки "бодрите" рапорти за предсрочното изпълнение на "План 2004", България все още не разполага с напълно професионализирани "сили за развръщане" - бригада и батальони от СВ, които:

• да са способни да се развърнат извън територията на страната, незабавно след вземане на политическото решение;
• да притежават висока боеспособност за решаване на изключително широкия нов спектър от мисии и задачи;
• да притежават висока мобилност и логистична самостоятелност за продължителен период от време.

Продължава да се спекулира с "принципа на доброволността", като се формират сборни отряди за участие в мисии. Подобни, набързо събрани и подготвени отряди, ще бъдат много по-уязвими в зоните на операции по налагане и поддържане на мира. Рискът за живота и здравето на участниците в сборни контингенти е много по-висок. Колективният професионален опит, който може да се придобие в такива операции, изчезва с последващото им разформироване.

Каква държавна стратегия е необходима, за да се избегнат слабостите и да се неутрализират негативните тенденции?
Държавното и военното ръководство са в дълг на започналия процес на професионализация. Преминаването от наборна към професионална армия следва да стане приоритет в държавната политика и общонационална задача. Ще се огранича само в посочването на някои основни черти на една успешна стратегия:

• Като основна цел на предстоящия Стратегически преглед на отбраната да се постави пълната професионализация на армията, да се подложи на всестранен политически, военно-стратегически, кадрови и икономически анализ досегашния ход на прехода и да се набележат основните програми за успешното му завършване до 2010 г.
• Да се разработи и приеме от НС дългосрочна програма за подобряване на условията за живот и служба на кадровите военнослужещи.
• Колкото по-рано се откажем от практиката да набираме сборни отряди от кадрови военнослужещи за различни мисии зад граница, след завършването на които да ги разформироваме, толкова по-добре.
• Колкото се може по-бързо да се преодолее периодът от време, през който в едно подразделение или част служат и кадрови и наборни войници.
• Да се преодолее неоправданият стремеж за набиране на колкото се може повече кадрови войници точно в момент, когато икономиката на страната едва започва да се съвзема от дълбоката криза и да се премине към един по-спокоен и равномерен темп, съответстващ на темповете, с които се развива страната.
• Да се разработи обща концепция за ново законодателство за отбраната, въоръжените сили и военната служба.
• Да се приемат от Народното събрание група от закони, като Закон за отбраната на страната, Устройствен закон на Българската армия, Закон за военната служба.
• В Закона за военната служба:
  - За отделните категории кадрови военнослужещи да бъдат обособени самостоятелни раздели поради съществени различия в изискванията за приемане на служба, процедурите по подбор, подготовка и назначаване на длъжност.
  - Да отпадне отслужването на наборната военна служба като задължително изискване за приемане на кадрова военна служба. За кадровите войници по определени технически специалности да отпадне изискването за средно образование и да се въведе изискване за определена квалификация.
  - Да се предвиди нова система от звания за кадровите войници, която да създава условия за стимулиране - въвеждане на три класа за досегашното звание "редник" и два класа - за званието"ефрейтор".
  - Да се намали пределната възраст за приемане на кадрови войници и пределната възраст за оставане на служба със 7-10 години.
  - В договорите за служба да се въведе задължителна клауза, съгласно която кадровите военнослужещи доброволно приемат задължението да вземат участие в операции от военен и невоенен характер извън територията на страната.
  - Да се обособи раздел за наборната служба. В него да се предвиди въвеждане на лотариен способ за избор на наборници, които да постъпват на наборна военна служба до пълната отмяна на задължителната военна служба.
  - Да се преразпределят и ясно дефинират функциите и кръга от отговорности за всяка категория кадрови военнослужещи и да се въведе ново разписание на длъжностите в БА и техните функционални задължения при тенденция на прехвърляне на задължения и отговорности от офицерите към сержантите и от сержантите към кадровите войници. Да се предвидят процедури и система за квалификация, позволяващи преминаване на кадровите военнослужещи от по-долна в по-горна категория. Основа за формирането на сержантския корпус постепенно да станат кадровите войници.
  - Да се въведе нова категория военнослужещи като междинна между офицерския и сержантския състав - категорията със звание "офицерски кандидат", като се въведат два или три класа за това звание.
• Въвеждането на професионална армия изисква коренна промяна в способите за набиране на резерва и в неговата подготовка За целта е необходимо да се приеме Закон за Резерва. Да се разработи нова доктрина за подготовка на Резерва.
• Да се въведе система за доброволно начално военно обучение и обучение за действие при екстремни ситуации в средните училища. Да се формират центрове за военна подготовка към гражданските висши училища, в които да получават основна и специална военна подготовка бъдещите кандидати за кадрова служба или служба в резерва (запаса), както и стипендиантите на Министерството на отбраната, сключили договор за последващо обучение в Националния военен университет и предварителен договор за кадрова служба като офицери.
• Да се въведе единна система за подбор в центрове за селекция и подготовка на кандидатите за кадрови военнослужещи към видовете въоръжени сили.

От успешното решаване на проблемите и преодоляването на пропуските зависи и крайният успех на това изключително сложно начинание, което страната ни предприема за пръв път в своята история.

Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"
Атлантически Клуб в България и
Сдружение "Джордж Маршал - България"
в сътрудничество с:
Институт за евроатлантическа сигурност
Университет за национално и световно стопанство
Институт за регионални и международни изследвания
Център за изследване на националната сигурност и отбраната - БАН
Институт за изследване на сигурността и международните отношения
Фондация "Общество и информация"

МЕМОРАНДУМ #4
Модернизация и Трансформация

България е на прага на постигането на една от най-важните си външнополитически цели - членство в НАТО. Членството в НАТО само по себе си обаче, не гарантира националната сигурност. В бъдеще постигането на национална сигурност ще зависи от способността на България да участва политически и с военни сили в съюзническите мисии и операции. Въпреки че, правителството е отговорно за формулирането на националната политика за сигурност, успешното прилагане на тази политика все повече зависи и от наличието на добре обучени и подходящо оборудвани национални въоръжени сили. Поддържането на ефективни военни способности може да бъде постигнато чрез партньорство с водещи американски и европейски военни компании.

Проблемът с националните отбранителни способности е ключов при определянето на способността на България да участва в операции и мисии. Националният бюджет за отбраната е приблизително 500 милиона долара (близо 3 % от националния продукт) и като се имат предвид обществените настроения, се предвижда да расте в бъдеще. Наличието на определени военни изисквания и политическата и обществена подкрепа за поддръжането на сравнително висок отбранителен бюджет предполагат благоприятни бизнес възможности за военните компании в България.

Става очевидно, че постигането на по-висока степен на национална сигурност изисква не само успешно полититическо партньорство между България Съединените щати и ЕС, но също и ефективно сътрудничество в областта на военната промишленост с водещи американски и европейски отбранителни компании. Чрез създаването на нови взаимоотношения за тези компани се откриват технологични и бизнес възможности в страната. Формирането на смесени предприятия , сътрудничеството в общи технологични програми и придобиването на местни предприятия, ще даде на тези компании дългосрочната възможност да участват в бъдещи програми. Освен това, необходимостта от незабавна модернизация на част от въоръжените сили предоставя допълнителни бизнес възможности.

Постигането на продуктивно партньорство между български отбранителни компании и такива от САЩ и ЕС служи на интересите на всички страни - САЩ и ЕС печелят не само политически, но и военен съюзник, а България придобива по-значителна и активна роля в Евроатлантичската общност и в крайна сметка- повече сигурност. За да се постигне тази цел, България, САЩ и ЕС заедно с американски и западноевропейски отбранителни компании трябва да започнат дискусии по следните въпроси:

• стратегии за сътрудничество;
• планиране на българските отбранителни способности;
• програми за модернизация и реструктуриране на отбранителните способности;
• програмно бюджетиране;
• формулиране на специфични и ясни правила за аквизицията;
• изследване, развитие, образование, обучение;
• директни инвестиции;
• програмен менаджмент и обучение.

В момента България е в процес на планиране на своите краткосрочни и дългосрочни отбранителни нужди и формулиране на програми за изграждане на адекватни способности. На първо време, страната се опитва да установи бъдещата си специализация в НАТО в рамките на Пражката програма за изграждане на способности, приета на срещата на високо равнище в Прага през ноември 2002 г. Българските военни лидери предоставят следния списък от възможни сфери на специализация в бъдещите съюзнически мисии и при изграждането на общите експедиционни сили:

• модул от специални сили;
• части с хеликопери (бойни и транспортни);
• механизирана (полиция, жандармерия) част;
• логистичен екип;
• полева болница;
• гражданска защита;
• С4 модул, който да интегрира горните модули.

В същото време България планира да изгради отбранителни способности, които да бъдат използвани на територията на страната, а при необходимост и при съюзнически операции в чужбина. Тази цел изисква:

• интегриране в съюзническата система за противовъздушна отбрана;
• развитие на система за морски суверенитет съвместима с натовските стандарти;
• развитието на система за териториален суверенитет, съвместима с натовските стандарти.

И накрая, дългосрочната цел на процеса на модернизация е да постигне следното:

• модернизация на целия сектор за сигурност;
• постигане на интеграция на институциите на сектора за сигурност;
• интеграция на националния сектор за сигурност в евроатлантическия сектор за сигурност.

Основните средства за постигане на стратегическото партньорство в областта на отбранителната промишленост са: дългосрочни програми за модернизация, одобрени от Народното събрание; реструктуриране на националната отбранителна идустрия в съответствие с тези програми; създаване на техологични центрове от научни институти в отбранителната индустрия и тяхното сътрудничество в отбранителни компании от страни в НАТО.

Събития

12.06	Кръгла маса на тема "Прозрачност при управлението на отбранителните доставки", организирана в София от Сдружение "Джордж С. Маршал-България".
12.06	Кръгла маса на тема "Рискове и заплахи за регионалната и евроатлантическа сигурност след 11 септември", организирана в София от Института за Евроатлантическа сигурност.
15 - 17.06	Изграждане на стратегическа общност чрез образование и изследвания", 6-та годиша конференция на ПзМ консорциум на военните академии и институти по сигурността" в Берлин, Германия.
23 - 24.06	Конференция на тема "Присъединяването на България към НАТО: Възможности за търговия и инвестиции", организирана в София от Американската търговска камара в България.
27 - 29.06	Конференция на тема "НАТО и Югоизточна Европа след срещата в Прага", организирана в Букурещ, Румания от NATO Study Center, National School of Political Studies and Public Administration, Букурещ.
10 - 11.07	Конференция на тема "Сигурността на Югоизточна Европа след двойното разширение през 2004 г." , организирана в Букурещ от Institute for Political Studies of Defense and Military History, Bucharest.
19 - 20.09	Международна конференция на тема "Бъдещето на българо-американските отношения", организирана в София от Атлантическия клуб в България.