Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност

Година 1, брой 2, юни 2003

Съдържание:

Към читателите

Среда за сигурност

Рискове и заплахи в новата среда за сигурност и предизвикателствата пред България
Благовест Ташев

Резолюцията на американския Сенат и интеграцията на България в НАТО
Константин Димитров

Сектор за сигурност

Интегриран модел за управление на отбраната в контекста на Стратегическият преглед на отбраната
Велизар Шаламанов

Информационните системи - средство за интеграция на сектора за сигурност
Велизар Шаламанов

Какви тайни пази Държавната комисия по сигурността на информацията
Атанас Атанасов

Актуално

Предизвикателствата пред модернизацията на Българската армия
Тодор Тагарев

Меморандум #3 на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"

Събития

Към читателите

Предлагаме на вниманието ви втория брой на изданието "Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност". След излизането на първия брой получихме многобройни отзиви и се надяваме, че с общи усилия ще успеем да отговорим по-пълно на вашите очаквания за представянето на аналитични, инересни и провокативни идеи.

Новият брой започва със статия от Благовест Ташев, дискутираща предизвикателствата към България в новата среда за сигурност. Най-сериозното предизвикателство пред страната е не просто наличието на многобройни нетрадиционни заплахи и рискове, а комбинацията им със сравнително бедния за страната самостоятелен капацитет за осигуряване на сигурността. Нещо повече, това предизвикателство се появява в труден за НАТО момент, когато Алианса трябва да изработи политика за сигурност, която да отговори на различните вече нужди за сигурност на страните членки.

Константин Димитров очертава главните изводи от приключилата в американския Сенат ратификация на протоколите на НАТО за приемане на България, Естония, Латвия, Литва, Словения, Словакия и Румъния. Макар, че приетата резолюция отбелязва много важен етап от присъединяването на страната към НАТО, обсъжданията в Сената, също така, отбелязват и много стъпки, които страните трябва да предприемат, за да станат ефективни и лоялни членки на Алианса.

Велизар Шаламанов разглежда необходимостта от ясно разграничаване на отговорностите между отделните управленски структури в Министерство на отбраната и интегрирането им чрез участие в единен управленски процес. Провеждащият се в момента Стратегически преглед на отбраната и предстоящото членство в НАТО предлагат идеалната възможност за изграждането на тази структура.

В следващата статия, Велизар Шаламанов дискутира използването на информационните системи като средство за интегрирането на сектора за сигурност. Това е свързано с оптимизация на управлението на програмите в тази област и институционализиране на Главния информационен мениджър във всички звена от сектора за сигурност.

Атанас Атанасов отново засяга проблема за реформата на специалните служби, като отбелязва някои сериозни проблеми с механизмите за издаване на разрешения за достъп до класифицицираната информация. Предстоящето членство в НАТО изисква незабавното внимание на законодателя към този проблем.

В рубриката Актуално този път сме поканили Д-р Тодор Тагарев, който обсъжда проблемите на модернизацията на въоръжените сили. Въпреки прогреса, постигнат в реформата на въоръжените сили, са необходими съществени промени и нововъведения в принципния подход към модернизацията.

От издателите

Рискове и заплахи в новата среда за сигурност и предизвикателствата пред България
Благовест Ташев

Сега съществуващите заплахи и рискове в средата за сигурност не са нови. Това, което ги определя като нетрадиционни, обаче, е повишения им интензитет и превръщането им в най-сериозната заплаха за националната и международна сигурност след края на студента война. С други думи, в новата среда сигурността е застрашена от фактори, процеси и тенденции, които по време на студената война не бяха възприемани като сериозни заплахи. Известно е, че периодът на студената война беше по-стабилен и предвидим по отношение на заплахите и държавите прилагаха добре структурирани политики в отговор на тези предизвикателства. В новите условия, обаче, ранното идентифициране на зараждащите се заплахи и изработването на адекватни политики за отговор е много по-труден процес. Тук проблемът не е липсата на ресурси за изработване на политика за сигурност, а по-скоро - превръщането на тези ресурси в адекватни политики и способности в отговор на заплахите и рисковете в новата среда.

Националните и международни системи за сигурност се оказват неадекватни на съвременните предизвикателства към сигурността. Отделните държави разполагат с институционалните рамки за формулиране на политика за сигурност, създадени през годините на студената война и оперират в международни организации, които с изключението на НАТО не бяха напълно адекватни на предизвикателствата дори и преди края на идеологическото противопоставяне. Сега държавите и международните институции са изправени пред нетрадиционни рискове и заплахи, разполагайки с обичайните инструменти за отговор. Затова ключовият въпрос сега е, как държавите и международните институции да трансформират политиката за сигурност, за да я направят адекватна на новата среда за сигурност. Това разбира се е проблем, който стои и пред България.

Нетрадиционните заплахи, рискове и тенденции в новата среда за сигурност, включително и българската, могат да бъдат определени с:

разпространение на оръжия за масово унищожение
разпространение на асиметрични въоръжени конфликти
международен тероризъм
придобиването на оръжия за масово поразяване от държави, които не спазват международното право и общоприети норми
организирана престъпност
отслабване на държавността в много райони на света и появата на слаби държави
придобиване на военни способности, включително и оръжия за масово поразяване от играчи, които не са държави
деградиране на природните условия
етнически конфликти и масови миграционни процеси
увеличаване на непредсказуемостта за възникване на конфликти

Въпреки високата степен на интеграция между страните в евроатлантическата общност и особено в Европейския съюз, страните все още са изправени пред едни и същи, но различни по своя интезитет заплахи и предизвикателства. Това не може да се промени, независимо от степента на интеграция. Трябва да се отбележи, че до голяма степен настоящото напрежение между някои от държавите в евроатлантическата общност са породени от различните възприятия за това, кои са най-важните заплахи за сигурността и съответно за подходящата политика при тяхното неутрализиране. Така, един от най-важните въпроси пред тази общност е как да се трансформира НАТО така, че тя да отговаря на различните нужди за сигурност на своите членове, породени от различни заплахи към тяхната сигурност.

В този смисъл България също е изправена пред специфичен набор от заплахи и рискове. Те попадат в няколко категории:

България е в периферията на евроатлантическото пространство, в близост до райони на напрежение и източници на заплахи, включително Близкия Изток, Кавказ, Средна Азия и Азия като цяло. Тероризмът, разпространението на оръжия за масово поразяване и организираната престъпност се превръщат в едни от най-сериозните заплахи за международната сигурност и неизбежно превръщат България в една от първите потенциални жертви на тези заплахи. Нещо повече, продължаващият процес на интеграция на България в евроатлантическото пространство превръща страната в логична цел и място, където тези заплахи и рискове се материализират. Освен това, като страна в периферията на България ще се разчита да даде основен принос в политиката за предотвратяване и елиминиране на тези опасности. Тази небходимост от своя страна се превръща в предизвикателство към способността на политическата класа и обществото като цяло да осъзнаят важната роля, която се очаква България да играе в евроатлантическата система за сигурност и сътветно да създадат необходимия политически, военен и обществен капацитет за тази роля.
Втората категория предизвикателства е свързана с регионални процеси. Въпреки продължаващата интеграция на България в евроатлантичската общност, страната не може да избегне факта, че се намира на Балканите - район, който стана свидетел на поредица от граждански войни и конфликти след края на студената война. Докато териториалната цялост и независимостта на европейските държави не се поставя под съмнение, в последното десетилетие Балканите промениха политическата си карта в резултат на насилие. Нещо повече, макар и с отслабващо темпо тенденцията да се предизвиква териториалното статукво продължава. Този процес, макар и да не води до предизвикателства към териториалната цялост и независимостта на България, е причина за редица отрицателни явления, които имат ефект върху сигурността на страната. Постоянната политическа нестабилност в района, понякога очевидната липса на държавност и законност и разпространението на оръжия за воденето на конфликтите водят до крайно отрицателни последствия за България. Това включва и влияние на криминални групировки върху политическия процес, невъзможност за увеличаване на двустранни икономически и социални отношения със съседни страни и отблъскването от страната и района на значителни чуждестранни инвестиции. Един от примерите за прякото отрицателно влияние е многократно потвърждаваща се връзка между организираната престъпност в България и незаконния трафик на хора, оръжия и наркотици на Балканите.
Третата категория от предизвикателства е вътрешна за страната. България е не само в нестабилен район в близост до опасни за цялата евроатлантическа общност източници на опасности, но и притежава оскъден капацитет и способности да се справи самостоятелно със стари и нови заплахи и рискове. Тоест, страната е във високо опасна среда, а притежава оскъдна мощ самостоятелно да постигне задоволителна степен на сигурност.

Според модерното мислене, сигурността е състояние на баланс между заплахи и капацитет за отговор на заплахите. Следвайки тази логика, главното предизвикателство пред България е как да увеличи капацитета си за постигане на сигурност, като в същото време провежда политика насочена към подобряване на средата за сигурност в района. Очевидно малка страна като България, която притежава ограничен капацитет, няма друг избор, освен да се стреми да се интегрира в институции и общности, които притежават богат капацитет за постигане на сигурност, например ЕС и НАТО. В миналото традиционната политика за сигурност бе насочена към увеличаване на военния капацитет като средство за сигурност, което се превръщаше в огромен товар за обществото, особено в страни с бедни ресурси. В модерната политика за сигурност, страни с ограничен капацитет предпочитат да се интегрират в международни институционални рамки, които едновремеменно премахват заплахите в средата и в същото време увеличават националния капацитет за сигурност. Имайки предвид тези принципи, най-надеждното средство за постигане на национална сигурност е интеграцията на България в евроатлантическата общност. Така заплахите към този процес индиректно се превръщат в заплаха за сигурността на страната.

Резолюцията на американския Сенат и интеграцията на България в НАТО
Константин Димитров

Резолюцията на Сената, чрез която той дава съгласие за ратификацията на протоколите на НАТО за приемане на България, Естония, Латвия, Литва, Словения, Словакия и Румъния, е може би най-важният етап, преди постигане на пълноправно членство от тези държави.

Конкретните текстове в резолюцията и изказванията на сенаторите по време на дебатите преди нейното приемане очертават някои ключови изисквания към новите държави-членки с оглед превръщането им в ефективни и надеждни съюзници. От тези текстове и изказвания произтичат определени изводи и задачи за България и други нови-членки на Алианса:

1.Резолюцията констатира че, независимо от колапса на комунизма в по-голямата част от Европа и независимо от разпадането на Съветския съюз, САЩ и техните съюзници от НАТО все още са изправени пред заплахи за тяхната стабилност и териториална цялост.

Това означава, че според Сената НАТО запазва своята основна роля на организация за колективната отбрана въпреки променената геополитическа среда след края на 1989 година. С други думи, България следва да развива способности за участие в новите мисии на Алианса извън географския периметър на държавите-членки (т.е. капацитет за участие в мироналагащи операции/ операции за бърз отговор или за нанасяне на изпреварващ удар), но и да запазва капацитета си за принос към защитата на територията на Алианса. Този капацитет трябва ,обаче, да бъде съобразен с новия характер на заплахите за стабилността и териториалната цялост на съюзниците и да не води до своеобразно "консервиране" на доктрини и структури, предназначени за класическата Студена война.

2. В резолюцията се посочва, че най-късно до 1 януари 2004 г. - преди окончателното присъединяване на седемте държави - президентът на САЩ трябва да представи в Конгреса доклад за напредъка на страните-кандидатки в опазването и защитата на класифицираната информация. Този доклад би трябвало да съдържа преценка за напредъка на всяка страна в областта на сигурността. Не по-късно от 3 месеца от датата на приемането на седемте в Алианса, директорът на ЦРУ трябва да предостави доклад в каква степен държавите са изпълнили изискванията за защита на класифицираната информация, както и за съвместимостта с натовските стандарти на мерките, които те предприемат в разузнавателната област.

Горните изисквания на Сената произтичат пряко от важен акт на неговия Специален комитет по въпросите на разузнаването, датиращ от преди пет години. По повод ратификацията на протоколите за присъединяване на Полша, Унгария и Чешката република, Специалният комитет изработва становище през 1998, което днес според Сената запазва своята актуалност. Във въпросното становище се подчертава, че при оценката на надеждността на новите членове с оглед защитата на натовски източници и методи трябва да се вземат предвид фактори като:

"стабилността на демократичните реформи
състоянието на политическия (министерския) и законодателния надзор над дейността на тези служби
степента, до която присъединяващите се страни са реформирали своите цивилни и военни разузнавателни служби, включително способността на тези служби да наемат и задържат на работа квалифицирани и прозападно ориентирани служители/офицери
еволюцията на обществената подкрепа за работата на тези служби
идентификация и противодействие на целите на руското разузнаване, насочени срещу тези страни, включително кампании за дезинформация, които се стремят да провалят, забавят или дискредитират интеграцията на тези държави със Запада.
оценка на контраразузнавателните и други дейности на новоприетите държави и адекватността на ресурсното обезпечение на тези дейности;
оценка на сътрудничеството между НАТО и тези държави за покриване на стандартите за сигурност преди тяхното пълно присъединяване към Алианса.

По време на дебата в Сената бе направена констатацията, че все още не е ясно дали подобен прогрес е отбелязан по значителна част от посочените през 1998 година области, особено в критични сфери като "контраразузнавателната дейност и противодействието на руските опити за влияние върху политиката на новоприетите държави." Независимо от значително подобрената атмосфера и настъпилите положителни промени в отношенията НАТО-Русия през последните пет години, Сенатът очаква докладът на администрацията да адресира индикаторите, очертани от американските законодатели през 1998 г. и препотвърдени през 2003 г.

Тази част от съдържанието на резолюцията и дебата в Сената подсказва неотложна необходимост от приемане на редица законодателни, структурни и при необходимост персонални промени в сектора за националната сигурност, които в кратко- и средносрочна перспектива да удовлетворят изискванията, поставени от НАТО/САЩ в това чувствително измерение на "съюзническата надеждност" на България.

3. В продължение на три години след официалното присъединяване на седемте, до 1 април на текущата година, американският президент трябва да представя пред комисиите на Конгреса и доклад за мерките на присъединилите се държави за хода на военната им реформа.

В дебатите бе поставен основен акцент върху нуждата от формиране на "ниши на специализация" в рамките на силите на НАТО за бърз отговор, както и за целите на колективната отбрана. В този контекст бе изразено очакване, че новите държави членки, вкл. България, ще положат целенасочени усилия за:

развитие на способност за въздушен пренос
снабдяване с високоточни оръжия/ муниции с прецизно насочване
създаване на мобилни бойни подразделения с висока степен на готовност, които могат да действат за неутрализиране на заплахи извън територията на Алианса и по-конкретно специални сили (в частност експедиционни сили за водене на бой в планински условия); подразделения за защита срещу ядрено, биологично и химическо оръжие; сапьорски и инженерни подразделения

Докладът по мерките за осъществяване на военните реформи трябва да съдържа и преглед на финансовото участие на всяка страна в общия военен бюджет на НАТО, както и на размера на националните бюджети за отбрана. Изискването за преглед на финансовите възможности на седемте нови членки бе включено в резултат на отчет на Главното сметно управление на Конгреса до съответните комисии на Сената и Камарата на представителите. В него се посочва, че Конгресът на САЩ не е получил от Белия дом убедителни доказателства, че новоприсъединяващите се държави са способни да понесат финансовото бреме на членството си в Алианса.

4. Дебатът в горната камара на американския Конгрес засегна и възможното разполагане на бази на територията на нови държави членки, и по-специално в България и Румъния. Приведени бяха следните по-съществени аргументи в полза на пребазиране на ограничен американски/натовски персонал в източна посока:

Осигурява се по-лесен достъп до районите на Кавказ и Персийския залив. В изказванията бе изрично посочено, че летищата и пристанищата на България и Румъния са включени в неофициалното предварително планиране в Пентагона за т.нар. "разместване на войските", като бяха цитирани пристанищата Бургас в България и Констанца в Румъния.
Правителствата /политическата класа в тези държави проявява активен интерес към предоставяне на условия за такова базиране. Проучванията на общественото мнение показват изразени проамерикански настроения в Румъния и България.

Допълнителен довод в подкрепа на възможностите за такава предислокация на американски войски бе изводът, че този кръг на разширението на НАТО ще увеличи наличността на летища с дълги писти с 6 % за Алианса като цяло, а конкретно в Европа техният брой ще нарасне с 13 %.

5. В проекторезолюцията Сенатът отправя пожелание България и останалите държави да изработят публични механизми за компенсиране на конфискуваното по време на Холокоста и комунистическия режим имущество. Те трябва да учредят специални комисии, които да изследват и да направят обществено достояние ролята на правителствата им и обществото по време на Холокоста и комунизма. Седемте трябва да покажат готовността си за активен диалог с останалите страни, в това число и със САЩ и неправителствени организации, че са готови да се преборят с миналото си.

Българските държавни институции и в частност Народното събрание следва да поемат без забавяне инициативата по създаване на такава обществена Комисия, която задълбочено и систематизирано да извърши нов оздравителен анализ на този период от най-новата българска история и да препоръча конкретни действия, които доказват готовността на българската нация и политическа класа да скъсат окончателно с тоталитарното наследство.

Разгледаните по-горе следствия от резолюцията на Сената, заедно с по-широко дискутираните другаде въпроси около контрола върху нелегалния износ на оръжие, борбата с корупцията и интеграцията на ромското малцинство би трябвало да предизвикат специално детайлно обсъждане на този акт в Комисиите по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на българския парламент.

Интегриран модел за управление на отбраната в контекста на Стратегическият преглед на отбраната
Велизар Шаламанов

Темата за интегрирано министерство на отбраната се подхваща многократно, но без да се стига до решение. Този проблем е пряко свързан с въпросите на гражданско-военните отношения, гражданския контрол на въоръжените сили и ефективното използване на ресурсите за отбрана в максимален интерес на обществото. Въпросът за интегрирано министерство на отбраната естествено ще се адресира от Стратегическия преглед на отбраната. Този въпрос е преди всичко свързан с доброто управление на сложната система за отбрана, която освен това постоянно се променя в съответствие на изменящата се стратегическата среда и инеграционните процеси.

С интегриран модел в министерството на отбраната(МО) се постига "нормализиране" на министерството във взаимодействието му с другите министерства и в същото време запазване на спецификата му, свързана с военната експертиза за производство и използване на сила.

Моделът за интегрирано МО е свързан и с преструктуриране по обективни причини на войските и силите на Българската армия (БА), както и модела за нейното осигуряване. Реинтегрирането на армията в държавата (в годините на комунизма армията беше държава в държавата) е свързано с освобождаване на армията от всичко, което не е същностно военна дейност и извършването му от граждански и гражданско-военни структури, с цел да се фокусира военната експертиза върху планирането, подготовката и провеждането на военни операции. В същото време ръководството и осигуряването на армията с всичко необходимо, за да служи ефективно на обществото, се гарантира от гражданската администрация.

В този смисъл се получават три функционални нива:

Стратегическо ръководство и осигуряване - администрация на МО (със съответните агенции и университет), МС, Парламент, Президент
Подготовка, снабдяване и поддръжка - съвместен щаб на въоръжените сили и съответните "мирновременни" командвания във взаимодействие с администрацията
Планиране и провеждане на операции - командване на съвместните операции с представените му сили (за международни операции, заделените съвместни експедиционни сили)

Това е моделът, съществуващ практически във всички страни от НАТО. Специално за български условия, след приключване на основните елементи на План 2004 и при разработване на План 2008, е възможно да се стартира със следната оптимизирана реализация на горния модел.

1. Министерство на отбраната: Администрация (обща - обслужва и съвместния щаб, специализирана) и Съвместен щаб на въоръжените сили
2. Двойки управленски звена в специализираната администрация и съвместния щаб:

Кадрова политика и образование - Личен състав и подготовка (J1)
Въоръжение, инфраструктура и изследвания - Материално техническо осигуряване (J4)
Политика за сигурност и международно сътрудничество - Оперативно управление (J3)
Отбранителна политика, планиране и бюджет - Планиране на въоръжените сили и стратегия (J5)
Разузнавателно управление (J2) и управление на комуникационно-информационните системи (J6) - нямат аналог в администрацията

3. Двойки организации за гражданско-военно осигуряване на армията (в администрацията - в армията):

Национален университет по отбраната - Учебно командване
Агенция за управление на С4 програмите - Командване на комуникационно-информационната система
Агенция по доставките и инфраструктурата - Командване на материално-техническото осигуряване
Агенция за военни клубове и качество на живот

4. Командвания за подготовка, снабдяване и поддръжка - основа на БА (всяко командване има по няколко бази)

Командване на сухопътните оперативни сили
Командване Сухопътни войски - Изток
Командване Сухопътни войски - Запад
Командване на тактическата авиация
Командване на военноморските сили
Командване на специалните сили
Командване на противовъздушната отбрана

5. Командване на съвместните операции:

Съвместни експедиционни сили (на ротационен принцип за срок от поне година).

Естествено, тази структура на армията и интегрираното министерство ще доведе до увеличаване на дела на личния състав в командванията и намаляване в административно-управленските структури. Освен това, ще намалеят нивата на управление и МО ще е с доста по-плоска структура, ориентирана към "производство" на способности за командването на съвместните операции (в частност за съвместните експедиционни сили).

Така и планирането ще се насочи към способности и операции, а не към статични структури. Такава структура създава и условия за "подмладяване" на личния състав и попълването "отдолу" с хора, придобили не само образование и подготовка в западни институти, но и с опит от Босна, Косово, Афганистан, Ирак и други райони на реални военни операции.

Ефективността от интегрираното МО ще се повиши в следните посоки:

високопрофесионална военна експертиза, осигурена чрез ротация на опитни офицери в интегрираното МО, осигуряваща по-високо качество на решенията на цивилното ръководство
отделно командване на операциите ще повишава качеството на тяхното планиране и управление
създаването на експедиционни сили с готовност за операции под отделно командване на операциите ще повиши готовността за участие
създаването на обединен щаб на въоръжените сили и съответните учебно, комуникационно-информационно осигуряване, както и по логистиката ще подобри мирновременната дейност на войските, подготовката им и оборудването им.

Изложеният вариант е само един от възможните, но добрият анализ изисква разглеждане на повече. Добрият избор става чрез анализ и оценка на повече варианти - по-горе е изложен един от тях.

Информационните системи - средство за интеграция на сектора за сигурност
Велизар Шаламанов

Основният ресурс в съвременните организации е информацията. В сектора за сигурност тя е втора по важност след хората. Информацията в сектора за сигурност се използва в три сфери: политическа, административна и оперативна:

Системите за подпомагане на вземането на политически решения - определяне на цели, приоритети, основни политики и курсове за действие.
Административни системи - основно за управление на ресурсите по основни програми.
Системи за управление на силите при операции (и подготовка за тях) - тази сфера е свързана с постигане на крайния резултат от използването на сила и действието е в реален мащаб на времето и то на терена.

Всъщност, в глобален контекст и трите системи действат в реален мащаб на времето и често политическите измерения се проявават и на долните две нива. Интеграцията на системите за подпомагане на политически решения повишава качеството, хоризонта и обхвата на решенията, които определят цялостната ефективност на управлението. Интеграцията на системите за управление на ресурсите повишава ефективността от използването им, заедно с това -прозрачността, отчетността и възможността за граждански контрол в тази чувствителна публична дейност. Интеграцията на системите за оперативно управление повишава ефективността на операциите.

Терминът "балканизация" на информационните системи се използва от специалистите за обозначаване на състояние, при което отделните системи в една организация са несъвместими, не си обменят информация и в резултат на това работят с ниска ефективност, дори забавят процеса на управление и водят до разминаване между различните сфери. В същото време не е възможно информационните системи да се изграждат "под ключ" - т.е. всичко да бъде изградено докрай, с гарантирана съвместимост от производителя. Точно обратното - информационните системи се развиват еволюционно, често чрез прототипиране, паралелно в различни организации.

Това изисква координация, базирана на стратегическо планиране, пряко свързано с основните процеси в организацията. Това е наложило разработването на архитектурния подход за планиране и управление на жизнения цикъл на информационните системи.

Ролята на Главния информационен мениджър е именно да организира и ръководи този процес. За тази си роля той се нуждае от орган за планиране, единен оператор на различните системи, както и орган за управление на програмите на базата на архитектурния подход. Липсващото звено у нас е именно агенция за управление на С4 проектите. Дори краткият преглед показва колко много работа има за такава агенция: управление на проекти за няколко стотин милиона - като се започне от Националния военен команден център, Центъра за въздушен и морски суверенитет, полевата система за управление на войските, системите за управление на ресурсите, за компютърно поддържани учения и т.н.

Този въпрос отнесен към целия сектор за сигурност, показва възможностите за повишаване на ефективността от интегриране на информационните системи, което е възможно чрез схемата: Главен информационен мениджър, орган за планиране, оператор, агенция за управление на програмите. Естествено, координацията между звената в сектора за сигурност може да бъде много по-ефективна при добро организиране вътре в отделните ведомства по аналогичен начин.

За да се стигне до "средата" на този модел в МО, бе извървян дълъг път:

борбата между "свързочници" и "автоматизатори", продължила с години преди създаване на управление комуникационно-информационни системи, като единен орган (единно планиране)
борбата на отделните свързочни системи по видове въоръжени сили до създаване на единно командване на стратегическата комуникационно-информационна система (единен оператор)
борбата между огромния брой относително финансово независими организации, настояващи за отделни и автономни информационни системи
борбата за институционализиране на Главния информационен мениджър, която още не е завършила
борбата за създаване на С4 агенция за управление на програмите в тази област - едва сега се разгаря
борбата за по-тясна координация в изграждане и опериране на информационните системи в сектора за сигурност все още предстои
надеждата е, че при влизането в НАТО и ЕС интеграционните процеси на това ниво ще "провокират" интеграция в българския сектор за сигурност, а и при намаляване на корупцията в страната, пречките пред интеграцията от администрацията и бизнеса също ще отслабнат.

Впрочем, след проведения публичен дебат между представители на бизнеса, администрацията, Парламента, академичния и неправителствения сектор, има ясен консенсус (публичен), отразен в докладите от дискусиите, но все още изостават реалните решения:

въвеждане на институцията Главен информационен мениджър в институциите на сектора за сигурност
създаване на агенция за С4 системи за управление на програмите
формиране на единен план за действие в С4 областта за сектора за сигурност на ниво Правителство

Тези последни стъпки са изключително прости, ще ограничат корупцията, ще повишат съществено ефективността от изразходване на ограничените ресурси, както и съществено ще подобрят работата на сектора за сигурност. Изборът е единствено за Правителството - професионалната общност вече определи своя избор, а и в евроатлантическата общност, към която се стремим, управлението на информационните ресурси става по начин, който се учи в Колежа за управление на информационните ресурси в Националния колеж по отбраната на САЩ (вече няколко българи го завършиха и дано те са достатъчно силни, за да оправдаят доверието, като заявят открито какво е нужно днес на България).

Какви тайни пази Държавната комисия по сигурността на информацията
Атанас Атанасов

На 4 май се навърши една година от влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация. Какво се случи в тази област през това време? Първоначалният проект на закона предвиждаше за Национален орган по сигурността да бъде определена Националната служба "Сигурност" - МВР. Причините за това бяха много, най-важните от които са: опит на службата в опазването на тайните, оперативни възможности за изучаване на лица. Особено важна причина беше, че в по-голямата част от страните членки на НАТО Националният орган по сигурността съвпада с контраразузнаването. На базата на всичко това се приемаше, че националният орган по сигурността на информацията трябваше да бъде единен оперативен орган, единствено отговорен за защитата на класифицираната информация и за даване на допуск на лица до такава информация

След сформирането на сегашното правителство законопроектът бе оттеглен от МВР и бе преработен. Едно от измененията се състоеше в това, че се създава със закона нов орган - Държавна комисия по сигурността на информацията/ДКСИ/. Задълженията на комисията се състоят в това да организира, осъществява, координира и контролира дейността по защитата на класифицираната информация. Своята дейност ДКСИ трябва да осъществява в тясно взаимодействие с органите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и службите за сигурност.

Скритият замисъл на създаването на ДКСИ беше друг - да се замени действащата по силата на друг закон т.нар. комисия "Андреев", която имаше за цел разсекретяването на документите на тайните служби на бившия комунистически режим. На практика се получи така, че старият закон се отменя изцяло с новия и на мястото на старата комисия идва нова.Същността на промяната, обаче, е във функциите на тези два органа. Ако старата комисия имаше за задача да разкрие пред обществото истината за тайната власт на БКП, то новата комисия дойде със задачата да скрие тази част от историята ни с мотива - "това е класифицирана информация".

По този начин с новия закон се реши проблема за реставрацията на офицерите и агентурата на комунистическите служби за сигурност. Отпадна изискването за проверка за принадлежност към тези служби на лица, заемащи публична длъжност. Това даде възможност на хора, зависими от определени тайни в миналото си, да бъдат назначени на възлови места в държавната администрация.

Това, че първата цел на новия закон беше да се прекрати работата по разсекретяването на архива на бившите служби, се установява от действията на управляващите след влизането в сила на този акт. Министър-председателят трябваше лично в едномесечен срок да предложи за назначаване петчленния състав на ДКСИ. С цената на нарушаване на Конституцията и на питания от страна на депутати от опозицията, това стана след шест месеца и то дни преди срещата в Прага. След като беше назначена комисията, единият от членовете й отказа да бъде проучен и не встъпи в длъжност. Това пък постави въпроса дали е легитимен този орган, след като е в намален състав, но никой не се притесни от тези въпроси още шест месеца. Такава мудност, обаче, не беше проявена по отношение на предишната комисия. Веднага след влизането на закона в сила, нейната дейност беше преустановена, а информацията, касаеща дейността на службите на комунистическия режим, беше обявена за държавна тайна.

Каква ще е ефективността на Държавната комисия по сигурността на информацията, предстои да узнаем, защото тя отскоро е в пълен състав. В същия момент партньорите от НАТО са констатирали, че ДКСИ е с недостатъчен административен капацитет и е препоръчано този недостатък да се отстрани в тримесечен срок. Независимо от това, когато човек се запознае обстойно с правата и задълженията на комисията, вижда, че този орган е натоварен с много сериозни задачи, като например даването на допуск до класифицирана информация. Тяхното изпълнение, обаче, зависи основно от службите за сигурност, които са на друго административно подчинение и координацията между тях не е законово регламентирана, а е просто пожелание.

Основния продукт, който ще предоставят службите за сигурност и за обществен ред на ДКСИ, е информация от техните масиви. Но в закона не е решено основното противоречие, което може често да възниква. Имат ли задължение службите да предоставят на комисията информация за лица, които им сътрудничат, или за такива лица, за които в момента на искането текат оперативни мероприятия за доказване на някаква противозаконна дейност. Вътрешнонормативната уредба на службите не позволява предоставянето на такъв вид информация. От друга страна,комисията на собствено основание няма право да прави проверки по информационните масиви.На практика ДКСИ се явява в зависимо положение от службите, а те, от своя страна, не са задължени във всички случаи да предоставят цялата информация за дадено лице.

Тази нормативна празнота създава ситуация за укриване на информация от решаващия орган - ДКСИ, и вземане на опасни за националната ни сигурност решения.

Проблемът става още по-сериозен като се има предвид, че определена част от действащия в момента офицерски състав на службите и от агентурния апарат е от времето на комунистическия режим. Условията, при които са действали тогава тези хора, са ги направили зависими от определена среда и от определени обстоятелства. Тази зависимост обаче е тайна. Несъобщаването и на комисията предпоставя вземането на решение при непълнота на информацията. Ако от това последва неблагоприятно развитие на ситуацията, отговорност носи органът, взел решението. А в същия момент службата, разполагаща с информацията, има право да не я предоставя и не носи отговорност при евентуален провал.

Във връзка с изложените дотук аргументи, изключително сериозен е проблемът с проучването на служителите на службите за сигурност и за обществен ред. Те трябва да осъществят тази дейност сами за себе си. И тук има впечатляващ парадокс - подчинените следва да извършат проучване на началниците си и да им докладват резултатите. По какъв механизъм ще се проверяват за минали зависимости тези началници, започнали кариерата си в службите на комунистическия режим, завършили специалните школи на службите на Съветския съюз, сключили бракове с чужденци и т.н.?! Защото няма специална служба в България днес, чието ръководство да не се състои само от кадри, започнали службата си в силовите структури на комунистическия режим. Изводът се налага сам - просто тези проучвания ще са формални, а този кръг лица ще има достъп до най-широк обем класифицирана информация.

Ситуацията, в която е поставена Държавната комисия по сигурността на информацията, е незавидна. ДКСИ се явява орган, натоварен с големи отговорности, а лишен от реални правомощия.

Тази патова ситуация беше замислена и реализирана от представителите на Държавна сигурност във властта с една единствена цел: реабилитация и реставрация на кадрите и тайните механизми за управление от времето преди 1997 година. Това са тайните механизми на организираната престъпност, създадена и ръководена от комунистическите служби за сигурност по указания от Москва. А информацията за всичко това е обявена за държавна тайна! И в същото време, на Държавната комисия по защита на информацията беше определена ролята на пазач на тези тайни. Дори, по внушение на офицери от ДС, комисията предлага да се въведе затвор за този, който си позволи да публикува данни, отнасящи се до дейността на службите за сигурност на България. Без да се уточнява дали става въпрос за Република България или за Народна република България.

Предизвикателствата пред модернизацията на Българската армия
д-р Тодор Тагарев, Директор програми
Център за изследвания по национална сигурност и отбрана - БАН

План 2004 постави началото на реформата и модернизацията на Българската армия в подготовката й за членство в НАТО. В хода на реформата постепенно нарастват инвестиционните възможности на Министерството на отбраната, като прогнозите са: след 2004 год. минимум 30 % от неговия бюджет да се отделят за закупуване на ново и усъвършенстване на налично въоръжение, техника и инфраструктура, накратко - за модернизация.

Общественият интерес към модернизацията на армията е значителен не на последно място поради факта, че Министерството на отбраната разполага с най-големия бюджет в държавата. Очаква се до няколко години частта от този бюджет, отделяна ежегодно за модернизация, да достигне половин милиард лева.

Често общественият интерес се проявява в търсене на пикантни новини, свързани с предполагаеми случаи на корупция при доставки за отбраната. Макар и важен, това е само един от аспектите на армейската модернизация. По-долу накратко са представени основните предизвикателства.

Модернизацията като елемент на отбранителната политика

Модернизацията на армията трябва да съответства стриктно на отбранителната политика на страната. Тази политика е дефинирана законодателно и изисква подготовка за членство в НАТО. Членството ни в съюза е свързано с изграждане на балансирани способности - за национална отбрана, за колективна отбрана и за участие в операции извън територията на НАТО, както и с очаквани решения за специализация на България в рамките на пакта. Потребностите трябва да бъдат приоритизирани, като парите на данъкоплатеца се харчат за това, което е най-необходимо. Но през последните две години основната част от средствата отиват за модернизиране на изтребители, стационарни комуникации и системи за управление на артилерийски формирования - проекти, които практически не са свързани с интеграционни изисквания. В същото време, висши представители на МО и армията правят изявления, че бюджетът за отбрана не достига за изпълнение на целите за партньорство с НАТО, т.е. на поетите от България задължения, и предлагат пряко или косвено увеличение на армейския бюджет.

Очакванията да се внесе ред чрез приемане на "План за модернизация на въоръжените сили" не се осъществиха. Към момента съществува вътрешноведомствен документ, наречен "План за модернизация" с 68 проекта, някои от които "съставни". Поради твърде големия брой проекти, липсата на парламентарна или правителствена санкция и съмненията в ресурсната осигуреност, външният наблюдател не е уверен в съответствието на текущи и бъдещи проекти за модернизация с приоритетите на отбранителната политика на България.

Неизбежна ли е корупцията?

Приоритетите на отбранителната политика определят кои проекти за модернизация да бъдат реализирани. За да не води до съмнения и обвинения в защита на скрити интереси и корупция, реализацията на всеки отделен проект трябва да бъде максимално прозрачна. Това включва минимум два компонента: (1) прозрачност на процеса на вземане на решение и (2) прозрачност при възлагане и контрол на изпълнението на обществени поръчки за отбраната.

Първият компонент означава, че изискванията към конкретната модернизация се дефират в ясна, документирана и контролируема последователност от оперативни потребности, оперативни изисквания, системни и функционални изисквания, технически изисквания и цена на проекта. Крайно време е да се замени т.н. "тактико-техническо задание" от безнадеждно остарелия стандарт ВС 2.03, особено при модернизация на системите за управление на войските и други комуникационно-информационни системи. Освен това, решенията трябва да се взимат само на основата на конкретна програма, показваща как се изгражда и поддържа съответната способност в зависимост от ресурсите за целия й жизнен цикъл. За всички по-големи проекти, например тези на обща стойност над 100 милиона лева или изискващите над 50 млн. лева годишно, следва да се въведе задължителна парламентарна санкция. Интересите на обществото могат да бъдат защитени по-добре, ако неговите представители в Народното събрание създадат Подкомисия по модернизацията, например към Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, която да координира всички парламентарни дейности по модернизацията на въоръжените сили.

Вторият компонент може за бъде реализиран чрез значително по-голяма публичност при обявяване, възлагане, изпълнение и отчитане на изпълнението на обществени поръчки за отбраната. Свръхготовността на МО да се позовава на член 6 от Закона за обществени поръчки през последните години, на практика компрометира законовите изисквания за прозрачност и конкурентност. В сегашния си вид Законът за защита на класифицираната информация не дава основания да се надяваме на по-висока прозрачност. Едно възможно решение на проблема е засилването на парламентарния контрол, съчетано с изискването служба или агенция извън рамките на МО, т.е. административно независима от неговото ръководство, да дава становище дали конкретната поръчка представлява държавна тайна.

Модернизация на армията като част от националния сектор за сигурност

Модернизацията на Българската армия трябва да се разглежда като част от процесите на развитие на националния сектор за сигурност. Секторът за сигурност като цяло трябва да притежава способности, адекватни на предизвикателствата за сигурността, пред които е изправена Република България в качеството си на член на НАТО и в близко бъдеще - Европейския съюз. Респективо, въоръженията, техниката и инфраструктурата трябва да се развиват, като се избягва излишно дублиране на способности и конкуренция и се гарантира оперативна съвместимост между организациите от сектора за сигурност.

За тази цел внедряването на нови технологии трябва да се базира на институционализиран програмен подход, което ще гарантира хармонично развитие на организационните структури, доктрините, подготовката, системите въоръжение и техника, инфраструктурата и системата за командване и управление (C2). Необходимо е да се дефинира единна инвестиционна политика, която да гарантира ефективност на развитие на съвместните способности на сектора за сигурност при степен на съгласуваност, много по-висока от сегашната. Снемането от въоръжение на ненужните системи въоръжение, техника и инфраструктура на Българската армия следва да се осъществява ефикасно, с минимален риск за околната среда и стриктно придържане към ограниченията на режимите за контрол на търговията с оръжие и резолюциите на ООН. Следва ефикасно да се реализират възможностите за каскадиране на въоръжение, техника и инфраструктура от армията към други организации от сектора за сигурност.

Модернизация, технологии, работни места

Процесът на модернизация на армията трябва да бъде обвързан със създаване и поддържане на работни места в България и технологично развитие. Необходима е държавна политика за офсет (съвкупност от механизми за компенсиране на националната индустрия при възлагане на отбранителни поръчки на чуждестранен изпълнител). Очакването ни е разработката, координирана от Агенцията за чуждестранни инвестиции, да доведе до законодателно дефиниране на една модерна политика на офсет преди стартиране на нови големи проекти за модернизация. Релизацията на такива проекти трябва да насърчава развитието на перспективни технологии и участието на националната промишленост, като същевременно се задълбочава сътрудничеството и интегрирането на българската промишленост в отбранителната индустриална база на НАТО и Европейския съюз.

Развитието на научно-изследователската дейност също следва да подпомага ефективното развитие на въоръжените сили, внедряването на технологии и развитието на националната отбранителна индустрия, а българската наука да продължи да се интегрира в евроатлантическата научнотехническа и научноизследователска общност. Самото разработване на план (програма) за модернизация на сектора за сигурност, трябва да гарантира изграждане на приоритетните способности в рамките на очакваните ресурси при активното участие на националния научен, технологичен и промишлен потенциал.

Реалистичност в очакванията

Поради почти десетгодишно закъснение във военната реформа, всички родове войски изпитват нужда от ново въоръжение, техника и инфраструктура. Не е възможно всички те да бъдат модернизирани в средносрочен план. Реализмът налага да се реализират приоритети, като необходимите способности са водещи при управление на процеса на модернизация. Необходимо е да се гарантира технологично равнище, което е:

Адекватно във въоръжените сили като цяло;
Добро за активния компонент на въоръжените сили;
Отлично за областите на специализация на Република България в рамките на Алианса ("ниши" на способностите).

Основно предизвикателство е да се дефинират съответните области и равнища, като България насочи основните си усилия в направления, в които съчетаването на военни, научни, технологични и производствени способности може да доведе до конкурентност в глобален мащаб.

Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"
Атлантически Клуб в България и
Сдружение "Джордж Маршал - България"
в сътрудничество с:
Институт за евроатлантическа сигурност
Университет за национално и световно стопанство
Институт за регионални и международни изследвания
Център за изследване на националната сигурност и отбраната - БАН
Институт за изследване на сигурността и международните отношения
Фондация "Общество и информация"

МЕМОРАНДУМ #3
9 май 2003, София

Това е третият Меморандум до Парламента, Президента и Правителството (първият бе издаден на 22.11.2002 да инициира Стратегически преглед на отбраната като резултат от поканата за членство в НАТО на 21.11.2002, вторият на 14.04.2003 по създаването на експедиционни сили за участие в операции) и включва следните точки:

1. Българското правителство, подкрепено от Президента да предложи на Българският Парламент да се приеме цялостна национална стратегия за домакинстване на съюзнически структури:
a. Съвместна военно-въздушна база в Безмер, която да е регионален хъб за САЩ и НАТО
b. Съвместна военно-морска база в Атия, като морска входна точка за структурите в България
c. Съвместни полигони за учения - Корен и Ново село, както и специализиран ПВО полигон в Шабла
d. Съвместен полигон за тестване на оръжейни системи в Змеево
e. Съвместен учебен център в освобождаваните сгради на многонационалната бригада в Пловдив по въпроси на реформа в сектора за сигурност и използване на информационните технологии (оперативна съвместимост, сигурност, планиране в коалиционна среда)
f. Комуникационно-информационна инфраструктура за поддръжка на присъствието в България и операциите в райони съседни на България
g. Координацията на присъствието да се осъществява от постоянна мисия на САЩ/НАТО в Пловдив или София

2. Реализацията на концепцията да започне със съвместни учения на подготвяните елементи от българските експедиционни сили (меморандум #2) за участие в Босна, Косово, Афганистан и Ирак на полигоните Корен и Ново село със американски и други съюзнически сили, придобили опит в съответните райони на операциите.

3. Съвместните учения да се използват за каскадиране на опит, документи и въоръжение / техника към българските контингенти от експедиционните сили, както и за формиране на фонд (от таксите) за издръжка на контингентите ни зад граница, модернизация на оборудването им.

4. Да се определят обекти от инфрстаруктурата с гражданско и двойно назначение и реда за използването им и поддържането им съвместно с НАТО

5. Паралелно с това да се определи домакинстване на структури от комитети, агенции, работни групи на НАТО и наше участие в тях на национално ниво (не ведомствено), както и участието ни в реализация на реформата в сектора за сигурност в страните от ПзМ и в района на операциите при следконфликтното възстановяване.

6. Да се определи реда за реализиране на офсетни програми при модернизация на сектора за сигурност, включително за развитие на съвместната инфраструктура, аутсорсинг на услуги към български фирми, съвместно участие във възстановителни проекти в района на операциите.

7. Специално внимание да се отдели на реализацията на офсетни програми в интерес на развитие на българското образование и наука в областта на сигурността и отбраната, повишаване на капацитета и компетентноста на гражданското общество в тази сфера.

Събития

09.05 Меморандум #3 на Коалицията "Реформа на сектора за сигурност" предаден в Парламента във връзка с предложението за домакинстване на военни съюзнически структури.

20.05 Лекция на Жан Фурние, помощник-генерал секретар на НАТО, на тема "Новите предизвикателства на НАТО-сигурност, наука и общество" организирана в хотел "Шератон" от Атлантическия клуб в България.

28 - 29.05 International workshop on Strategic Defense Review-Economic Dimensions, организиран в Рибарица от Унивеситета за национално и световно стопанство.

02.06 Конференция в София на тема "НАТО след Прага и Ирак" организирана от Института за регионални и международни изследвания и Словашката асоциация за външна политика.

12.06 Кръгла маса на тема "Прозрачност на отбранителната политика", организирана в София от Сдружение "Джордж Маршал - България".

12.06 Кръгла маса на тема "България след Прага", организирана в София от Института за евроатлантическа сигурност.

24.06 24.06 Кръгла маса за Ирак организирана от Атлантическия клуб в България в зала 6, НДК.

26.06 Регионална кръгла маса-"България, Румъния, Гърция и Турция: Консолидирането на южния фланг на НАТО" организирана в София от Атлантичекия клуб в България

28.06 28.06 Кръгла маса на тема "Предприсъединителният период след срещата на върха в Прага: Предстоящи предизвикателства" организирана в Пловдив от Атлантичексия клуб в България.

25 - 28.06 Генерална асамблея на ААМПЛ - "НАТО след Прага: Трансформация, нови членове, способности и партньори" организирана в София от Атлантичексия клуб в България съвместно с Българския Евроатлантически младежки клуб