Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност

Година 1, брой 1

Съдържание:

Към читателите

Среда за сигурност

Международни процеси и политика за сигурност в контекста на събитията след 11-09-01 и Иракската криза

НАТО през пролетта на 2003 година

Сектор за сигурност

Основни параметри на Политическа рамка на стратегическия преглед на отбраната на Република България

Нуждата от интегриран сектор за сигурност

Разполагането на американски и натовски бази като средство за модернизация на сектора за сигурност и страната

Актуално

Офицери и агенти
Атанас Атанасов

Меморандум на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" предаден в Народното събрание на 14 април 2003

Събития

Към читателите

Този ежемесечен бюлетин е замислен да бъде част от усилията, целящи трансформиране на средата и сектора за сигурност в Югоизточна Европа в интерес на постигане на по-високо качество на живот в региона и на първо място в България. Тази крайна цел се постига чрез "производство" на знание по проблемите на реформа на сектора за сигурност, използване на модерните информационни технологии в сектора и регионалното сътрудничество в контекста на евроатлантическата интеграция, изграждането на "мрежи", включително коалиция "Реформа на сектора за сигурност" и накрая представяне на това знание на всички, които по различен начин влияят на постигане на целта. Това е формулата на знанийно-базиран, фокусиран върху мрежите подход за обществено влияние.

По-конкретно, това издание има за цел да представя и подкрепя модерното мислене в политиката за сигурност. То се създава като трибуна за дискусии на концепции и политики в област, която претърпява фундаментална промяна започнала още преди края на студената война, но придобила най-видимите си измерения след колапса на комунизма и събитията след 11 септември 2001 г. Бюлетинът ще бъде едно от основните средства за представяне на идеи и за участие във формиране на дневния ред на трансформирането на сектора за сигурност и ще съдържа три раздела:

Среда за сигурност -- представя преглед и анализ на проблеми на сигурността в международен и национален мащаб
Сектор за сигурност -- отчита процесите в областта на сигурността в страната и следи хода на реформата в сектора за сигурност
Актуално - предоставя форум за мнения и предложения по горещи проблеми
Събития -- отбелязва текущи и предстоящи събития в областта на сигурността

В последните няколко години в България се изгради значителна неправителствена експертиза в областта на сигурността и отбраната, която има съществен принос към усилията за реформа на националния сектор за сигурност. Настоящето издание, излизащо с подкрепата на Фондация "Отворено общество" - София, е инициирано от три НПО с реално влияние в сектора за сигурност - Сдружение "Джордж С. Маршал"-България, Институт за Евроатлантическа сигурност и Медиапул. Нашето намерение е не само да представяме анализи и конкретни препоръки за промени, но също и да стимулираме дебат по важните проблеми в сектора за сигурност както сред екпертите така и сред всички заинтересувани от модернизацията и просперитета на страната. В този смисъл ние очакваме вашите отзиви за идеите в този бюлетин и се надяваме на вашето участие под различни форми в постигането на нашите цели. Като начало, в първия брой помолихме о.з. генерал-майор Атанас Атанасов да сподели свои мисли по въпроси на информационното осигуряване на националната сигурност в светлината на интегрирането на България в НАТО.

От издателите

Международни процеси и политика за сигурност в контекста на събитията след 11-09-01 и Иракската криза

11 септември 2001 г. в често сочен като датата, на която фундаментално се промениха представите ни за рискове, заплахи, сигурност и международна система за сигурност. В действителност, дълго преди тази драматична дата традиционните политики за сигурност изглеждаха неадекватни на средата за сигурност появила се след края на студената война. Краткотрайната надежда за появата на нов световен ред породена от изненадващия международен консенсус и сплотеност в рамките на ООН по времето на кризата в Персийския залив през 1990-91 г. бе заместена от подновени международни напрежения и липса на консенсус по някои от важните проблеми в международната политика. Всички държави осъзнаваха, че светът е променен, но изпитваха трудност при определянето на неговите характеристики и при формулирането на адекватни външни политики и политики за сигурност.

Краят на студената война също премахна и най-значителната причина за сполотеността на евроатлатнитическата общност и на повърхността излязоха стари и нови напрежения и различия, които поставиха на изпитание привързаността към атлантическата идея. Разширяването на НАТО и процеса на присъединяване на бившите комунистически страни към ЕС донякъде прикриваше напрежението от двете страни на океана, но различия в интересите и политиките ставаха все по-отчетливи. Това стана особено очевидно в областта на политиката за сигурност. Военните акции на съюзниците в Персийския залив през 1991 г., Босна и Херцеговина през 1995 и в Косово през 1999 откроиха огромната разлика във военната мощ и технология между САЩ и неговите партньори в Европа. Тези разлики, макар и приемливи по време на студената война, сега застрашаваха евроатлантическата сплотеност и водеха до различия в подходите към основни проблеми на международната сигурност. В отговор на този проблем и в светлината на нетрадиционните предизвикателства към международната сигурност, лидерите на НАТО решиха на срещата на високо равнище във Вашингтон през април 1999 да изградят военни способности, които да направят Алианса по-ефективен и връзката между съюзниците по-здрава. Поради различни причини обаче, това решение не бе изпълнено.

Идването на власт на администрацията на Джордж У. Буш допълнително открои различията от двете страни на океана. За европейците, решението на САЩ да не ратифицира Протокола от Кийото, нежеланието за участие в Международния наказателен съд, прекратяването на участието в Договора за противоракетна отбрана и подновяването на изграждането на националната противоракетна защита бе доказателство, че Вашингтон не взима Европа насериозно и предпочита унилатералния подход в международните отношения. За САЩ нежеланието на европейците да повишат националните разходи за отбрана, съпротивата на повечето страни да формулират новите мисии на НАТО в световен мащаб и в същото време опитите да се формира независима европейска политика за отбрана и сигурност бе доказателство, че Вашингтон няма друг избор освен да се справя сам с новите предизвикателства към сигурността.

11 септември 2001 г. не промени фундаментално средата за сигурност, но драматично открои както разрушителния ефект на предизвикателствата, за които всички държави вече знаеха, така и наедекватността на съществуващата политика за сигурност, за която същите тези държави твърдяха, че трябва да бъде променена. Не случайно в два основни документа публикувани малко след тази дата - "Стратегия за национална сигурност на Съединените Щати" и "Преглед на отбраната" - Америка формулира политика за сигурност, в която традиционната стратегия на възпирането бе заменена с проактивната стратегия на превантивното, изпреварващо действие. В американското мислене, старата стратегия е неприложима срещу актьори, които не са държави и срещу държави, които придобиват оръжия за масово поразяване и са готови да го използват, неподдавайки се на традиционните средства за възпиране. Трябва да се отбележи, че изпреварващата атака винаги е съществувала като стратегия във военното дело (например при акциите в Панама и Гренада през 80-те години). Можем да отбележим, че и Съветския Съюз и САЩ по време на студената война включваха изпреварващия удар в ядрените си стратегии.

Докато Американската операция в Афганистан в края на 2001 бе възприета като легитимен отговор на атаката на 11-ти септемви, войната в Ирак през март 2003 г. е представена като първото приложение на новата стратегия. Преди и по време на войната европейските държави бяха предвидимо разделени относно новата стратегия. Докато всички в Европа изразиха подкрепата си за операцията в Афганистан, мнозина на континента видяха американското нападение в Ирак като опит за налагането на нов световен ред за сигурност, който те не бяха готови да приемат като легитимен.

Действията досега показват, че САЩ са готови да изграждат една нова политика за сигурност дори и ако това означава да бъдат сами в тези опити, докато много европейски страни като Франция, Германия и Русия не виждат необходимост от радикални промени в национални и международни подходи към сигурността. В резултат, противоречията продължават да съществуват и края на войната в Ирак съвсем не означава край на дебата за бъдещата световната система за сигурност. Остава да видим дали институционалния реда създаден след края на Втората световна война ще се адаптира към новата среда за сигурност и новите опити за постигане на сигурност.

НАТО през пролетта на 2003 година

Пролетта на 2003 година е характерна с три събития, които вероятно ще премоделират в определена степен бъдещия профил на НАТО:

"Военната операция "Свобода за Ирак", предполагаща възможна роля на регионалните организации в поствоенното стабилизиране и администриране на Ирак и в други конфликтни точки в "широкия" Близък Изток.
Консултациите в НАТО и неговоте решения около предоставяне на сили и средства за засилена отбрана на Турция в седмиците преди началото на операция "Свобода за Ирак"
Подписването на протоколите за присъединяване на седем бивши комунистически държави към Алианса.

В този контекст НАТО е изправен пред необходимостта да вземе важни решения, които ще засегнат:

"Преосмислянето на основните пунктове на световния дневен ред в областта на сигурността
Ролята на тази организация при възстановяване и поддържане на международния мир и сигурност
Вътрешното съотношение на влиянието на отделните държави-членки при коцептуализиране и провеждане политиката на Алианса

В настоящия труден етап в развитието на трансатлантическите отношения държавници, политически елити, водещи представители на експертната общност и медиите следва да се включат в конкретен съдържателен дебат, който да съдейства за преодоляване на проявленията на силна политическа конфронтация между ключови съюзници. Само по този начин ще стане възможно противодействието срещу съществуващия скептицизъм относно капацитета на НАТО да играе незаменима роля в световните дела.

Дебатът би трябвало първоначално да се насочи към преодоляване на различията при определяне на същността, обхвата и проявленията на съвременните заплахи за евроатлантическата сигурност. Дебатът би бил резултататен, ако трансатлантическата общност се обедини около схващането, че Заплахата представлява "взривна смес", съставена, в различни пропорции при различните казуси, от следните елементи:

Стабилни диктаторски/ полуавторитарни режими или "провалили се" държави, които по дефиниция са претърпели разпад поради гражданска война между противостоящи, недемократично устроени групировки/племена/кланове или поради неспособността на централната власт да установи ред и законност върху цялата територия на съответната държава.
Притежание от тези държави или недържавни субекти на оръжия за масово поразяване (ОМП)
Разпространяване на ОМП и технологии за тяхното производство с разрешение и участие на съответните официални власти, с мълчаливото насърчение от страна на тази власти или поради неспособността на съответните държавни органи или международната демократична общност да упражняват ефикасен контрол върху това разпространение
Изповядване на официална/неофициално одобрявана антизападна идеология и провеждане на организирана антизападна пропаганда, основани както върху религиозно-етнически, така и върху светско-идеологически (комунистически/посткомунистически) мобилизиращи мотиви.
Покровителство или практикуване на локален или международен тероризъм

Една от целите на стратегическия трансатлантически дебат би следвало да бъде и постигането на съгласие по тезата,че съвременните заплахи за евроатлантическата сигурност не са се се появили от само себе си след т.нар. край на студената война, а са логично следствие от грешки, вкл. въведени двойни стандарти от времето на същинската студена война. Ето защо евроатлантическата общност би трябвало да достигне до убеждението, че окончателното преодоляване на последствията от студената война/ блоковото разделение няма да се постигне единствено чрез институционалното обединение на Европа, в частност чрез процесите на разширение на НАТО или ЕС. Студената война и квазиблоковото противопоставяне ще приключи едва тогава, когато всички значими центрове на регионална, глобална или континентална анти-демократична заплаха бъдат неутрализирани чрез единна методология и стратегия на Европа и Северна Америка. Тези методология и стратегия предполагат прилагане на единен подход за оценка и градиране на основните рискове и заплахи пред световния мир и сигурност, от което да последва разработване и използване на конкретни "амалгами"/ "набори от инструменти", приложими за всеки отделен случай и съдържащи,между другото:

компоненти на дипломация (вкл. посредничество и ясно обусловено конструктивно ангажиране)
съответен диапазон от политико-икономически санкции
сдържане
разубеждаване
операции по поддържане на мира и следконфликтно възстановяване
превантивни военни действия.

Именно в гореизложените общи критерии за резултатност на стратегическия диалог от двете страни на Атлантика може да се потърси и отправната система за бъдеща оценка на единството и действената сила на НАТО като отбранителен и военно-политически съюз. За да запази и засили своята адекватност спрямо изменената глобална среда за сигурност, в близката година Алиансът следва:

Да намери оптимално вътрешно разпределение на бремето на съюзническите задължения
Да постигне единомислие между всички съюзници за относителния баланс между НАТО като отбранителна организация в традиционния контекст на студената война и НАТО в условията на ненапълно преодолените последствия от тази студена война, вкл. предвид т.нар. нови заплахи за евроатлантическата сигурност.
Да повиши ефективността на процеса на вземане на решение по време на кризи, които засягат или в които участват държави-членки на организацията.
Да изработи минимални "прагове" на задължителен ангажимент към потенциални бойни мисии на НАТО, както и на коалиции, ръководени от НАТО като цяло или от водещи държави-съюзници
Да преодолее вътрешните политическите разногласия по еволюцията на приложението на международното право в стратегическите условия на 21 век
Да отчете в дълбочина ролята, която новоприетите седем държави от бившия комунистически блок ще изиграе при военно-политическата и организационна трансформация на Алианса

Само така Алиансът ще избегне следните опасности, които в особена степен биха засегнали интересите на националната сигурност на България и други държави от Източна ЕВропа:

Намаляване на прякото ангажиране на САЩ със сигурността на Европа и разхлабване на трансатлантическата връзка в областта на сигурността
Заобикалянето или вътрешно "подгрупиране" на НАТО по инициатива на САЩ и техни ад-хок съюзници при изпълнение на мисии извън географската зона на Алианса.
Превръщане на Алианса във военизирано подобие на ОССЕ или умален вариант на ООН.

Подобна хипотетична тенденция би изместила смисъла на съществуването на НАТО към управление на кризи, предотвратяване на конфликти и концетрация върху проблемите на т.нар. "мека" сигурност, без да се гарантира на практика защитата на жизненоважните отбранителни интереси на държавите-членки, като се допуска фактически отказ от прилагане на член 5 по искане на застрашена държава/група държави.

Основни параметри на Политическа рамка на стратегическия преглед на отбраната на Република България

Политическа рамка на стратегическия преглед на отбраната, а още по-добре стратегическия преглед на сектора за сигурност е документ, който след одобрение в Парламента или поне Правителството ще стане основа за следващите стъпки от прегледа за трансформиране на Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина, Плана за развитие на сектора за сигурност и Плана за интеграция от 1998/9 г. в пакет от реалистични, ресурсно осигурени документи за преход в качествено ново състояние на сектора за сигурност към 2008 г.

Политическата рамка следва да очертае обществения консенсус по основни въпроси като:

Състояние на средата за сигурност и прогноза за развитието й.
Национални интереси в съвремената ситуация
Рискове, заплахи, възможности за реализиране на националните интереси
Съюзници и институционални връзки на страната
Основни задачи на сектора за сигурност, видове операции в които България участва
Необходими способности на сектора за сигурност и съответната организационна структура, законодателство
Възможно съюзническо присъствие, бази на наша територия и българско участие в съюзнически структури
Основи на професионализация на сектора за сигурност и в частност на въоръжените сили
Основи на модернизация на сектора за сигурност и в частност на въоръжените сили
Интеграция на сектора за сигурност и в частност интегрирано управление на ресурсите
Икономически и финансови измерения на трансформацията
Управление и граждански контрол на сектора за сигурност
Участие на гражданското общество и обществена подкрепа за трансформацията

Постигането на обществен консенсус не може да се постигне без дебат, дебат не може да има без информация, време, участие на възможно най-широк кръг представители на различните обществени групи. В същото време след поканата за членство в НАТО, бързото приключване на операцията в Ирак, високата скорост на процеса на трансформиране на системата за сигурност в САЩ, НАТО, стартиралите процеси в ЕС, вероятно скоро и в ООН поставят обективни ограничения на времевия параметър на прегледа. Допълнително изискване за по-ускорен преглед е необходимостта от подготовка на План 2008, като следваща стъпка на успешно приложения План 2004. Годината 2008 не е случайна, както не беше случайна и 2004 (планът бе покана през 2002 и пълноправно членство в НАТО през 2004) - сега знаем, че вероятно в 2007 България ще е поканена в ЕС и вероятно 2008 ще е пълноправен член.

Стратегическият преглед не може да не отчита възможните ангажименти на България като страна от НАТО и ЕС в ЮИЕ, Черноморието, Каквказ и Средна Азия, Близкия Изток и Средиземноморието. Ясно е, че България няма достатъчно ресурс за пълномащабно участие във всички тези региони - трябва да се открият ниши, специализация, да се влезе с партньори в мащабните проекти, да се свърже сигурността с икономиката (бизнеса) и качеството на живот на българите.

Политическата рамка в нашия случай след дебата в България подлежи на консултиране и с нашите съюзници от НАТО и ЕС, дискусия със съседите. Това също изисква време и високопрофесионална дипломация.

За да изиграе ролята си на ръководство за планирането на сектора за сигурност и в частност военното планиране, политическата рамка трябва да има освен ясни политически послания и недвусмислени параметри в числов вид по отношение на ресурси, брой операции, региони, численост, типове въоръжение, специализация и т.н. Това не може да стане без интензивно моделиране на варианти, оценката им, сравнение, вземане на решения на възможно най-високо ниво - Правителство и Парламент.

Практически най-важните параметри са свързани с числеността на различните елементи на сектора за сигурност, ресурсите за издръжка, за операции, за инвестиции, приоритетите за инвестиции, преминаването към многогодишно планиране на ресурсите (не по годишни бюджети).

Прозрачността на формирането на отбранителната политика и политиката за сигурност, при планиране и използване на ресурсите, при доставка на стоки, услуги и системи за сектора за сигурност е най-важното условие за въвеждане на отчетност и граждански контрол върху осигуряваната най-скъпа услуга от държавата - сигурност - за всички, навсякъде и на "едно гише".

В този контекст тестът "Стратегически преглед на отбраната" трябва да се изпълни с преодоляване на натрупаните грешки по тестовете "СС-23", "МиГ-29", "Терем", "Ирак". Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" се утвърди през последните две години като най-авторитетната в страната и чужбина българска формация, която с проактивна позиция насочваше формирането и провеждането на политиката за отбрана и сигурност на базата на постигнатия консенсус от 1999 г.

Появата на бюлетина "проблеми на сигурността и реформата на сектора за сигурност" е още един инструмент за усъвършенстване на обществения дебат по тези въпроси в интерес на усилията на Парламент, Правителство и Президент да изпълнят конституционните си задължения за повече сигурност и просперитет за българските граждани. В този аспект един от най-важните тестове за България е степента на сътрудничество межу държавните институции и неправителствената коалиция за трансформиране на сектора за сигурност в интерес на обществото.

Работата върху политическата рамка е възможност за интеграция на усилията на правителствените институции, постигане на по-голяма степен на координация в областта на политиката за сигурност и външната политика на България. В същото време този процес, както със случая по Ирак ще формира парламентарна коалиция за реформа на сектора за сигурност, към която се надяваме да се присъедини и БСП - последния такъв опит бе около гласуването на Военната доктрина през 1999 г., но сега шансовете са много по-големи.

Нуждата от интегриран сектор за сигурност

Средата за сигурност, чиито основни аспекти са представени в бюлетина, е изключително сложна, бързо променяща се и с висока степен на неопределеност. Адресирането на рисковете, заплахите, но и възможностите, формиращи тази среда за сигурност изисква много по-висока степен на координация в сектора за сигурност, изключително точни гражданско-военни отношения и интеграция на различни елементи на един диверсифициран сектор за сигурност в целеви сили за различните типове операции. Нещо повече - самия процес на следене, анализ и оценка на средата за сигурност изисква висока степен на интеграция на специалните служби - цивилни и военни.

Първият етап от реформа на сектора за сигурност целеше "национализация" на системата за национална сигурност, изцяло собственост на комунистическата партия и направлявана в много голяма степен директно от Москва. Този процес беше най-успешен в МО и в много по-малка степен в МВР и специалните служби, което сега поставя острия въпрос за реформа на МВР и специалните служби, наред със съдебната система. Основният неуспех на първия етап беше провалът за отстраняване на служителите на бившите наши и съветски специални служби от ключови постове в ситемата. Късно предложения закон за достъп до архивите на специалните служби не изигра своята роля и беше първото нещо, отменено от новия Парламент, в който определно няма воля за решаване на въпроса - последваха скандали в Терем, изтичане на класифицирана информация, подслушвания, разследвания за "шпионство" в полза на основните ни съюзници САЩ и Великобритания, заедно с продължаващо разграбване на страната от икономически структури на бившите специални служби без никакви резултати на съвремената система за национална сигурност да им противодейства. Резулатите са ширеща се корупция, организирана престъпност и постояни съмнения за изтичане на информация, както и незакона търговия с оръжия и стоки с двойно предназначение.

Тези проблеми не могат да се преодлеят без цялостно трансформиране на сектора за сигурност по единна концепция чрез серия от закони (като начало Закон за националната сигурност), евентуални промени в конституцията, структурни и кадрови промени, нова система за подбор, образование и развитие на служителите, внедряване на интегрирани информационни системи, засилен граждански контрол и реинтеграция на системата за национална сигурност в цялостната структура на държавата.

Реформата на сектора за сигурност на настоящия етап е три "И" процес - интеграция в рамките на "силовите министерства", интеграция на национално ниво, интеграция на регионално и евроатлантическо ниво. Нещо повече все по-често вместо за реформа се говори за трансформиране като процес на управление на постоянната промяна, в няколко паралелни области и то на дълбоко (фундаментално) ниво с използване на новите технологии, като заедно с това системата постоянно повишава възможностите си и запазва интегритета си. Това е невероятно предизвикателство на политическо, експертно, изпълнителско ниво и естествено разбирането му, подкрепата в обществото.

Първата успешна реформа в България - тази около План 2004 (за разлика от здравна, социална, образователна и други) е източник на много позитивен и негативен опит, който тепърва ще се оценява от цивилни и военни. За да стартира тази реформа в края на 1998 г. след 7 загубени години, за да продължи при тотална смяна на кадрите след изборите през 2001 и смяната на Началника на ГЩ през 2002 г. с един от най-консервативните (просъветски) генерали и да доведе до покана за членство в НАТО в края на 2002г. има нещо, което наистина си заслужава да бъде разбрано.

Това, което е очевидно сега обаче е, че независимо от този успешен опит ние имаме сериозни трудности в провеждането на втория стратегически преглед на отбраната / сектора за сигурност. Естествено има обективни прични - предизвикателството сега е не просто реформирано МО, а реформиран (трансформиран) сектор за сигурност - т.е. паралелна реформа в МО, МВР, МВнР, Гражданска Защита, Министерство на правосъдието, други министерства с отговорности по сигурността и областните управи.

Практически трансформацията не е възможна без ясна визия за интегриран сектор за сигурност, вяра (обществена подкрепа) за правилността на този модел, възможности да се превърне визията в план и воля за системно изпълнение на плана в течение на години.

Горното не може да се постигне без лидерство, без дебат в обществото, без дебат в Парламента, без конкретни решения на Правителството и Парламента. Формирането на тази визия е доста по-трудно от формирането на позиция по операцията в Ирак, например. Тази визия не може да стане в кабинети, не може да стане с доминиране на едно "министерство" над друго или с изграждане на мега министерства. Става въпрос за принципно нов подход за управление, базиран на знания, мрежи, технологии, прозрачност, отчетност, обществено участие и поддръжка.

В много голяма степен този "коалиционен" подход бе тестван успешно в неправителствения и академичен сектор с коалиция "Реформа на сектора за сигурност", беше доказан като успешен подход в коалицията за разоръжаване, а по-късно и освобождаване на Ирак - т.е. имаме реален позитивен опит.

Какви са основните елементи на един интегриран сектор за сигурност? Първо на ниво Конституция - ясно определяне на проблема национална сигурност и отговорностите по гарантирането й, особено при извънредни ситуации. Второ - всеобхаватно дефиниране на задълженията и правата по гарантиране на сигурността в закон за Националната сигурност, определяне в него на задачите и структурата на балансиран сектор за сигурност за гарантиране на монопол върху исползването на сила при засилен граждански контрол - използване на сила за гарантиране на отбраната, опазване на обществения ред, защита на населението и инфраструктурата, събиране и защита на инофрмация по националната сигурност, справедливо решаване на спорове при пълно зачитане и гарантиране на личната свобода и достойнство на гражданите.

Трето чрез система от стратегии, бели книги и годишни доклади да се гарантира целенасоченост, прозрачност, отчетност и ефективност на работата на сектора за сигурност. На четвърто място е трансформирането на съществуващите структури на МВнР, МО, МВР, Гражданска защита, НРС, НСО, МП (включително спорните елементи на следствието, прокуратурата и съда) в добре координиран сектор за сигурност на изпълнителната влсат (без съда), който се ръководи от силов вицепремиер, ако не лично от Премиера чрез Съвета по сигурността към МС, наблюдава се и се контролира от специални комисии и подкомисии в Парламента, чрез омбудсман и с участието на граждски организации.

На пето място следва изграждането на системи за набюдение и приложение на сила, гарантиращи най-висока възможна ефективност, включително в ресурсно отношение с използване на новите технологии и в сътрудничество със съюзниците, науката и бизнеса. Шестото измерение е провеждането на реални интегрирани операции с висока ефективност, които чрез превенция гарантират реална сигурност за българските граждани. Седмият елемент е интегрирано управление на ресурсите - най-вече човешки и финансови, които са крайно ограничени и изключително ценни, нужни и за другите сектори на държавното управление и икономиката.

Събитята от 11.09.2001 и след това, включително операцията в Ирак доказват необходимостта от такъв интегриран сектор за сигурност - въпросът е дали в България имаме капацитет за рализиране на такъв сложен проект - всъщност ако не можем няма да имаме гарантирана сигурност, а от там и условия за просперитет, така че си заслужава да опитаме.

Сведенията за намерението на САЩ да преместят свои войски от Германия в новите членки на НАТО се появяват по време на криза в отношенията между Вашингтон и Берлин. Всъщност дебата по този въпрос започна дори преди встъпването на власт на администрацията на Джордж У. Буш. Мнозина експерти твърдяха, че въоръжените сили на САЩ продължават да имат структура и способности за конфликт в рамките на студената война и са неподготвени за заплахите и рисковете в новата среда за сигурност, в която нетрадиционните източници на заплахи са в Близкия изток и Азия. Призивите за промяна бяха подкрепени през 2001 г. и от Прегледа на отбраната, който се изработва на всеки четири години. Събитията от 11 септември 2001 г. и войната срещу тероризма доведоха до изработването на конкретни концепции и политики за трансформация на въоръжените сили и направиха тяхното приложение политически възможно.

Като част от процеса на трансформация, идеята за преструктуриране на американското военно присъствие в Европа включва и предложение за прехвърлянето на военни бази от Западна Европа към новите членки на НАТО. Неизбежно, като една от страните в близост до райони на напрежение, България също бе спомената като евентуален бъдещ домакин на американско военно присъствие. Идеята бе подкрепена, както от някои в САЩ така и от министрите Паси и Свинаров.

Дебатът за преместването на американски бази от Западна Европа към Източна Европа съвпада с приближаващото членство на България в Алианса и с процеса на промяна на структурата на НАТО, включително командвания и бази. Какви биха били ползите за България, ако приеме да домакинства американски и натовски бази:

На първо място България би придобила директно повече сигурност. Като всяка малка страна, България не е в състояние самостоятелно да гарантира националната си сигурност и се нуждае от допълнителен външен капацитет който да увеличи общия капацитет за постигане на сигурност.
Сигурността на страна като България се определя не само от мощта на въоръжените сили, а също така и от споспобността на страната да влияе на международната среда. Влияние от друга страна се постига само чрез участие, включително и участие в съюзнически мисии и операции. Присъствието на американски военни бази в България дава възможност на страната да влияе по-ефективно на средата за сигурност.
Активното участие в НАТО изисква ефективни военни способности, които биха могли да бъдат постиганти чрез приемането на американски военно присъствие, което прави възможни двустранни контакти и съвместни военни учения. Така например, Румъния много по-рано от нас реши да участва в Афганистан със специални части. Те бяха обучени и оборудвани на място от американски специални части и в момента Румъния разполага с контингент от ефективни и добре екипирани специални части, които могат да участват в операции и самостоятелно и със съюзни страни. С други думи участието в операции и домакинството на американски и натовски бази биха допринесли пряко за придобиването на военни способности.
Не са за пренебрегване преките икономичекси и социални позитиви. Изграждането и поддържането на военните бази и инфраструктурата предполага участието на български фирми и увеличаването на работната заетост. В тази връзка е много важно евентуалното разполагане на военни бази да бъде обвързано с планове за стимулиране на икономическия растеж в райони с продължителна икономическа депресия. Към тези позитиви трябва да бъде добавено и преките финансови печалби от наемите за ползването на базите и специфичен военен туризъм.
Военното присъствие може да бъде обвързано с модернизацията на националния сектор за сигурност включително чрез домакинство на натовски структури, трансфер на въоръжения, преки военни помощи и инвестиции в постигането на съвместимост.
Не на последно място, САЩ и съюзниците придобиват реално измерим интерес от стабилността на странта ни. Никой не би искал да поддържа военна база в нестабилна страна.

За разлика от Варшавския договор НАТО е военен съюз, в който страните членки определят своята роля и функции на базата на преговори и консенсус. В тази връзка е необходимо България да изработи ясна визия и позиция по отношение на евентуалното разполагане на американски и натовски бази на територията на страната и да ги обвърже с цялостния план за модернизация на сектора за сигурност и страната като цяло. Използвайки протичащият в момента Стратегически преглед на отбраната, страната ни трябва да:

Изработи предложение за предоставяне на НАТО на учебни центрове и полигони, които ще осигурят желаното видимо присъствие на Алианса в страната и ще удовлетворят растящите му потребности от такива обекти.
Разработи Концепция за оперативните възможности. Да се извърши преглед на структурата на силите на основата на засилени консултации с НАТО, с цел постигане изискванията на Алианса за участие в операции под рководството на НАТО
Във връзка със специализацията на България, да се изиска подробна инфомация от НАТО относно нуждите на Съюза в рамките на PCC и механизмите за договарянето и планираните на военните способности.
Изработване на позиция за областта на специализация на България в НАТО. Очакването е страна като България да специализира в една до три области, като се търси най-доброто разпределение в рамките на НАТО.
По общо експертно мнение Балканите ще се утвърждават като предмостие към Средна и Централна Азия и това ще определя и специфичните инфраструктурни особености, които България има възможност да предостави за развитие, като част от инфраструктурата на НАТО. И наистина, едно от решенията на срещата в Прага бе да се засили сътрудничеството със страните в Кавказ и Централна Азиа. България би могла да използва географията си и да се установи като връзка между района и Алианса.

Използвайки присъствието на натовски и американски военни бази, България би трябвало да развие стратегия за привличането на западни инвестиции в националната военна промишленост включително и с офсетни програми.

Офицери и агенти
или как Държавна сигурност оцеля и се готви да влезе в НАТО
генерал-майор Атанас Атанасов

На 25 януари 1990 година генерал-полковник Атанас Семерджиев , министър на вътрешните работи, утвърждава Докладна записка с предложения за "някои изменения в дейността по линия на оперативния отчет и архив", мотивирани с "усложнената политическа и оперативна обстановка". Документът е представен от гененерал-лейтенант Савов - заместник министър на вътрешните работи, отговорящ за Първо главно управление на ДС и изготвен от ген. Нанка Серкеджиева - началник на ІІІ самостоятелен отдел на ДС "Оперативен отчет и архив". Този документ поставя началото на прочистването на документалния архив на репресивния апарат на комунистическия режим, последиците от което ще тежат дълго върху българския политически живот.

"Усложнената политическа и оперативна обстановка"
В каква обстановка е взето и осъществено това решение, за каква усложнена политическа и оперативна обстановка докладва ген. Савов, по ирония на съдбата станал първата жертва на собственото си престъпление. Ненаписаните мотиви са, че БКП вече губи тоталния контрол върху държавата. Член 1 на Конституцията, регламентиращ ръководната роля на комунистическата партия, е отменен в резултат на граждански натиск и масови протести. В страната започва да се формира опозиция. В бившата ГДР тълпи от хора нахлуват и отварят архива на ЩАЗИ. Всички тези обстоятелства принуждават ръководството на комунистическата партия да заличи следите за тоталния контрол, упражняван от Държавна сигурност върху живота на хората. Тази основна цел на "мероприятието" има и допълнителна аргументация. Да се гарантират сигурността и спокойствието на особено ценните агенти, които би могло да се използват от ръководителите си и в бъдеще. В същата посока е и разпореждането "особено ценни секретни сътрудници на ДС да не се регистрират".

"Агентите"
В Докладната записка, утвърдена от ген. Семерджиев се уточнява, че някои от делата на агенти, "по предложение на оперативните поделения", може да се запазят. За кои лица и защо? По свидетелства на хора, работили по това време в ДС, указанията са били непременно да се запазят делата на агенти, които макар и привидно да са дали съгласие за сътрудничество, са останали нелоялни към комунистическата власт. Целта - да се насочи общественото внимание към лица, които макар да са се огънали под натиска на комунистическия режим, са определяни като неблагонадежни. Така те е трябвало да бъдат компрометирани и да станат жертва и в условията на демокрация.

Интересни са и указанията да се запазят "делата на чуждите граждани и оперативно-техническите мероприятия към тях" и "делата, заведени на чужди юридически лица (посолства, фирми, представителства и др)."

Голямата и тромава машина на МВР се задвижва бавно, а времето е малко. Наложили са се допълнителни указания за ускоряване на процеса. В зависимост от личната преценка на началници и подчинени в някои поделения са се престарали в унищожаването, в други обратното - запазили са материали, които според идеолозите на операцията, е трябвало да бъдат унищожени. Станали са сериозни недоразумения, които в днешно време доведоха до разкриването на т.н. "картотекирани сътрудници". Унищожаването на документите на действащите агенти се е извършвало в съответните оперативни управления на ДС. В същото време в картотеката на самостоятелния отдел на ДС "Оперативен отчет и архив" са се съхранявали картоните на секретните сътрудници на ДС. За да изчезнат всички следи за тях, от оперативните поделения с писма до "Оперативен отчет и архив" са искали унищожаване на съответните картони в картотеката. Там обаче не са успели да изпълнят всички поръчки. И така за някои "особено ценни агенти" делата са били унищожени, а в картотеката картоните остават. И днес, като анализираме кой от хората с картончетата къде се намира и какво върши, наистина става ясно, че тези хора са особено ценни за господарите си. Да не говорим за тези, за които е било унищожено или изнесено и укрито всичко. Там зависимостите ще бъдат завинаги.

Така през годините темата за агентите на ДС ще избухва и ще затихва в зависимост от различни политически интереси.Ще се правят опити за изнасяне на истината пред обществото. Но всичко ще бъде в рамките на това, което е било оставено в архива по посочената схема. Докато няма ясни правила, Държавна сигурност беше и остава пълновластен господар на процеса.

"Офицерите"
Най-сериозния ефект от всичко, което се случва в началото на 1990 година е, че встрани от общественото внимание остана отговорността на офицерския състав на ДС. Отговорността на хората, облечени с власт от комунистическия режим, които са вербували агентурата. Тези, които са вършили своята дейност в рамките, а често и извън рамките, на установените тогава правила от тоталитарната власт.

След първоначалното прехвърляне на отговорността от комунистическия режим върху Държавна сигурност и масовите уволнения по времето на генерал Семерджиев, измина определен карантинен период, който покри със забрава конкретните хора и факти. Парадоксалното е, че в началото на 21 век, дванадесет години след падането на комунистическия режим, поизтупани от праха на времето, на сцената, заедно с царя, се върнаха и офицерите от ДС. Някой бутаха напред и особено "ценните" си агенти. Голяма част от офицерите, оцелели в различните реформи в периода на преход, следваха призива на Тодор Живков и "снишавайки се" в различните служби на МВР и МО, работеха за реабилитацията на ДС и собствената си реабилитация. Други се опитаха да се легитимират като политици, издатели, консултанти, но в нито едно от тези превъплъщения не спряха да пледират за реабилитацията на Държавна сигурност.

На обществото беше поднесена тезата, че офицерите са добри, защото "са работили за България". Лоши са били агентите и естествено, тези от тях, за които са запазени саморъчни писмени доказателства. Така ДС продължи да управлява процеса.

България, офицерите и НАТО
Сега България е на прага на пълноправно членство в НАТО. Един от елементите на това членство е, че ще обменяме тайни с Алианса. Този обмен основно следва да става по каналите на специалните ни служби. Хората от службите, които ще работят с информацията на Алианса, трябва да получат допуск за това след като са задълбочено проучени. Едно от основанията за отказ на допуск е наличие на зависимост на лицето, създадена в миналото. Зависимост, създаваща опасност за изтичане на информация. Вече се приема, че агентурната обвързаност с ДС е зависимост, която ще води до отказ на допуск до информация на НАТО. В същия момент управляващите и президентът упорито ни убеждават, че това не се отнася за тези, които са били офицери в ДС. Излиза, че агентите са зависими от връзката си с офицерите в миналото, а офицерите на най-репресивния апарат на тоталитарния режим се приемат за благонадеждни, защото "са работили за България" и се готвят да "работят за НАТО".

Време е тази схема най-после да бъде разрушена. След дългия и мъчителен преход време е българското общество да се освободи от мита за всесилната Държавна сигурност и незаменимостта на нейните служители, "работили за България". Българското общество трябва да прекъсне зависимостите и да изпрати най-накрая офицерите от ДС в пенсия.

Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"
Атлантически Клуб в България и
Сдружение "Джордж Маршал - България"
в сътрудничество с:
Институт за евроатлантическа сигурност
Университет за национално и световно стопанство
Институт за регионални и международни изследвания
Център за изследване на националната сигурност и отбраната - БАН
Институт за изследване на сигурността и международните отношения
Фондация "Общество и информация"

МЕМОРАНДУМ #2
14 април 2003, София

Това е вторият Меморандум до Парламента, Президента и Правителството (първият бе издаден на 22.11.2002 да инициира Стратегически преглед на отбраната като резултат от поканата за членство в НАТО на 21.11.2002) и включва следните точки:

1. Българското правителство (с неговото решение от 17.04) подкрепено от Президента да предложи на Българският Парламент (да гласува не по-късно от 25.04) да подготви тактическа група (експедиционни сили) в състав:
А. Специални сили/ Жандармерия/ Група от полицейски части с хеликоптери (бойни и транспортни) - около 300 души
Б. Инженерен батальон (200 души ) + лека пехота (200 души)
В. Рота за ядрена, биологична и химическа защита (100 души) и екипи за гражданска защита (50 души)
Г. Полева болница (медицински екип за бързо реагиране - 50 души)
Д. Логистичен екип разположен на временната база в България на Американските въоръжени сили, който да подпомогне ротацията и поддръжка на тактическите ни групи в операция (Ирак, Афганистан, Косово и Босна) - 100 души

2. Да се поиска модерно комуникационно информационно оборудване и екипировка за защита на войските за тактическата група и в частност за обезпечаване на оперативна съвместимост и интеграция в коалиционните сили в Ирак, както и ефективна обратна връзка с Националния военен команден център в София.

3. Да замрази изпълнието на проекти като "модернизация на МИГ-29" (като ги доведе до 6-8 самолета), Странджа, Вулкан и други, не свързани с развитието на тактическата група, която вместо това да се развие като модел за българско участие в силите за бърз отговор на НАТО и силите на ЕС.

Наличието на решение за такава тактическа група ще позволи на Правителството оперативно да действа при изпращане на нейни елементи в Босна, Косово, Афганистан и Ирак.

Правителството да свърже това изпращане на елементи от тактическа група с участието на България в своеобразен "План Маршал" за Ирак и неговото следвоенно възстановяване, което практически ще бъде реализация на несъстоялия се "План Маршал" за България, която пропусна тази възможност през 1947 поради Съветската доминация.

Нашият контингент ще бъде средство за каскадиране на Американска (британска) военна екипировка в България, когато Американските части напускат Ирак. Тази тактическа група и участието й в Ирак е допълнителен инструмент за развитие на план за военни бази на НАТО/САЩ в България в контекста на операциите в Ирак/Афганистан и бъдещите мисии в разширения Близък Изток (специална програма за учения, изграждане на C4ISR инфраструктура, логистична подкрепа и др.).

България да обяви намерение за използване на комплекса в Пловдив, освобождаван от многонационалните сили за ЮИЕ, като принос в програмите на Командването за трансформация на НАТО с цел развитие на концепции и експериментиране, високотехнологични демонстрации и подпомагане на реформата в сектора за сигурност във взаимодействие между МО, МВР, Военна академия и Българска академия на науките (Център за изследване на националната сигурност и отбраната).

На предстоящите срещи на министрите на отбраната във Вашингтон (май), Брюксел (юни) и Колорадо Спрингс (октомври), освен горните предложения България да предложи своя стратегия за работа в НАТО по подпомагане на реформата в сектора за сигурност в ЮИЕ, Украйна, Кавказ и Средна Азия, където имаме добри позиции.

Този пакет от предложения сме уверени, че ще защити постигнатото досега от България и ще предостави възможности за ефективно реализиране на успешната ни позиция в бъдеще.

Събития

21.01 Представяне в Министерство на отбраната на проекта "Методология за оценка на средата за сигурност" изработен от Института за евроатлантическа сигурност и Сдружение "Джордж С. Маршал"-България

22 - 24.01 Среща на работната група по Бъдещето на НАТО и европейската политика за сигурност на Консорциума на военните академии и институти по сигурността в Партньорнство за мир, Училище на НАТО в Оберамергау, Германия

25.02 Предаване в парламента на доклада #4 на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"

12.03 Представяне на резултатите на проекта "Интеграция на България в НАТО" изработен от Института за евроатлантическа сигурност и Сдружение "Джордж С. Маршал"-България

07 - 09.04 Среща на работна група по Реформа на сектора за сигурност на Консорциума на военните академии и институти по сигурността в ПзМ, Колеж на НАТО в Рим

10.04 Слушане в комисията по Външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание по Доклад #4 на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност" по предизвикателствата на ратификационния процес

13 - 16.04 Серия от лекции в София на г-н Харлан Улман, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания, Вашингтон

16.04 Кръгла маса по Стратегическия преглед на отбраната с участието на Министерство на отбраната и Коалиция "Реформа на сектора за сигурност"

17.04 Среща в Министерството на отбранта с неправителствени организации по Стратегическия преглед на отбраната

17.04 Семинар на парламентарната Комисия по външна политика, отбрана и сигурност за реформата на специалните служби

05 - 06.05 Среща на работна група по Бъдещето на НАТО и европейската политика за сигурност на Консорциума на военните академии и институти по сигурността в ПзМ, Дубровник.